№ 7
гр. Троян, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Ютерова
при участието на секретаря Кремена Н. Раева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело №
20244340100294 по описа за 2024 година
за да се произнесе - съобрази:
Настоящето дело е образувано по предявен иск с правно основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, от Д. С. Г. от гр. Троян,
чрез адв. Е. И. от АК – гр. Пловдив, срещу „Изи финанс“ ЕООД – гр. София,
представител Б.Н..
В молбата се излага, че на 10.04.2023 г. ищцата сключила с ответника
договор за кредит, като получила заемни средства в размер 1 000 лева при
фиксиран лихвен процент – 40,15 % и годишен процент на разходите – 48,44
%.
Твърди се, че съгласно договорът за заем, същия е следвало да бъде
обезпечен с поне едно от следните обезпечения: две физически лица -
поръчители, всяко от които да отговаря на определени изисквания или да
представи банкова гаранция с бенефициер - заемодателят, за заемната сума,
със срок на валидност - 30 дни след крайния срок на плащане на задължението
по договора, в противен случай ищцата дължи неустойка в размер на 364,50
лева, която е включена при заплащанета на месечните вноски. Ищцата намира,
че недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова
институция е поставила към нея неизпълними изисквания, за да обоснове
получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл.
19, ал. 4 от ЗПК.
В исковата молба ищцата излага, че клаузата на чл. 3, ал. 2 от договора е
нищожна поради противоречие със закона и добрите нрави и моли съда да я
обяви за такава.
Ответното дружество „Изи финанс“ ЕООД, е представило отговор по
реда на чл. 131 ГПК чрез своя пълномощник – юриск. А. Г., с който изцяло се
оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана. Отделно от
1
това на основание чл. 211 от ГПК ответника е предявил насрещен иск за
сумата от 50,00 лева, представляващи част от вноска по договора с падеж
22.04.2024 г., при общ размер от 100 лева.
Съответно ищцата е представила писмен отговор по реда на чл. 131 от
ГПК, с който оспорва така предявения срещу нея иск.
В съдебно заседание ищцата и нейния пълномощник не се явяват.
Представени са писмени молби, изразено е становище по същество с искане
предявеният иск да бъде уважен, като адв. И. претендира присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответното дружество не изпраща представител в с. з. Изразено е
писмено становище по същество.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства: Договор за предоставяне на кредит № 433103 от
10.04.2023 г., Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 463282 от
24.11.2023 г., общи условия за предоставяне на кредит от разстояние,
платежни нареждания за извършени плащания от страна на „Изи финанс“
ЕООД, кореспонденция по повод на сключване на договор за кредит от
разстояние, дискове със записани текстове на договора за кредит и общите
условия,,както и заключението на допусната и приета съдебно-икономическа
експертиза с вещо лице Д. Н., намира за установено следното:
По делото е приложен Договор за потребителски кредит 433103 от
10.04.2023 г., в който е отразено че същия е сключен между Д. С. Г. и „Изи
финанс“ ЕООД - гр. София. В същия е отразено, че на заемателя се предоставя
кредит в размер на 1000 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40.15%,
годишен процент на разходите – 48.44 % и срок за погасяване на заема 300
дни.
В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от договора за заем, е отразено, че заемателя
се задължава да обезпечи кредита в срок до пет дни, следващ сключването на
договора за кредит с банкова гаранция или поръчителство на поне две
физически лица, които следва да отговарят на определени условия. Уредено е
още, в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията,
визирани в чл. 3 от договора, същия дължи неустойка в размер на 364,50 лева,
която се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита
съобразно уговорения погасителен план.
Г. намира, че не дължи плащане за неустойка, тъй като цитираната
разпоредба противоречи на добрите нрави.
С оглед последващите молби и възражението за прихващане на ищцата,
съдът още веднъж уточнява, че е сезиран с един иск с правно основание чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, с който се иска прогласяване на
нищожност на посочената клауза от договора, осъдителен иск в случая не е
предявяван.
С предявения насрещен иск от ответното дружество против ищцата, същото
претендира заплащане на сумата от 50,00 лева, като част от вноска с падеж
22.04.2024 г., която е в размер на 100 лева, като се основава и съответно
представя съвсем друг договор между същите страни, а именно Договор за
предоставяне на кредит № 463282 от 24.11.2023 г. Ищцата Г. в отговора си по
насрещния иск, не е взела становище по тези обстоятелства. Оспорването на
насрещния иск е по-скоро бланкетно, вкл. и с възражението за прихващане по
2
непредявен осъдителен иск. Разпоредбата на чл. 103 от ЗЗД предвижда
института на прихващането само при наличието на следните предпоставки:
„Когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи,
всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го
прихване срещу задължението си.
Прихващането се допуска и след като вземането е погасено по
давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността.“
От приетото заключение по СИЕ се установява, че в ГПР заемодателя е
включил единствено сумите за договорна лихва. Изчислен е процента, с който
се оскъпява кредита, а именно 224,49 %. Вещото лице заключва, че всъщност
процесния договор № 433103 не е сключван, тъй като ищцата се е отказала и
съответно по него няма преведена сума. Ответникът представя Договор за
кредит № 463282 от 24.11.2023 г., за който вещото лице е установило, че е
сключен между страните и съответно на Г. е предоставен заем в размер на 800
лева. Установено е, че претендираната сума от 50 лева по насрещния иск е
платена от ищцата на ответното дружество на 15.08.2024 г.
Така посочения договор, макар и сключен между страните, не е предмет
на настоящето производство, той е въведен с насрещния иск, като основание
на претенцията на ответника /ищец по насрещния иск/ Г. да бъде осъдена да
му заплати 50 лева, като част от вноска с падеж 22.04.2024 г., която е в размер
на 100 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна,
намира следното:
Безспорно в процеса се установи, че страните не са сключили процесния
договор № 433103 на 10.04.2023 г., следователно атакуваната като нищожна
клауза на чл. 3, ал. 2 от същия не е породила своето действие, така както и
целия договор.
С оглед на изложеното така предявения иск се явява неоснователен и
недоказан и следва изцяло да бъде отхвърлен.
Що се отнася до предявения насрещен иск, съда намира, че
претендираната сума е заплатена. Съда не споделя аргумента на ответника, че
сумата е заплатена след завеждане на делото. Съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 3 от ГПК, съдът взема предвид и фактите, които са настъпили след
предявяване на иска и имат значение за спорното право. Ето защо този иск
следва да бъде отхвърлен като погасен чрез заплащане.
По разноските: Тъй като ищцата е освободена от заплащането на
държавни такси и разноски с определение № 217 от 30.04.2024 г. по
настоящето дело, дължимата държавна такса, както и заплатената частот
възнаграждение на вещото лице в размер на 200 лева по приетата СИЕ,
остават за сметка на бюджета на съда, съгласно чл. 83, ал. 3 от ГПК.
Независимо от това освобождаване, предвид изхода на делото и разпоредбата
на чл. 78, ал.3 от ГПК, Г. следва да заплати на ответника сума в размер на 200
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Претендираните разноски от ответника – ДТ в размер на 50,00 лева за
заведения насрещен иск, възнагр. за вещо лице в размер на 200 лева и юриск.
възнаграждение в размер на 200 лева, са разноски само по повод заведения
насрещен иск и предвид отхвърлянето на същия, такива не следва да се
присъждат на „Изи финанс“ ЕООД.
3
Ищцата съответно не е направила деловодни разходи в процеса.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от Д. С. Г.,
ЕГН **********, адрес: гр. Троян, ул. „Х.Б.“ № 171 против „Изи финанс“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Балша“ № 17, представител Б.Н. иск за прогласяване на нищожност на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК на чл. 3, ал. 1
от Договор за предоставяне на кредит № 433103 от 10.04.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ като погасен чрез заплащане иск с правно основание чл. 79
от ЗЗД, предявен по реда на чл. 211 от ГПК от „Изи финанс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Балша“ № 17,
представител Б.Н. против Д. С. Г., ЕГН **********, адрес: гр. Троян, ул.
„Х.Б.“ № 171
ОСЪЖДА Д. С. Г., ЕГН **********, адрес: гр. Троян, ул. „Х.Б.“ № 171 да
заплати на „Изи финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Балша“ № 17, представител Б. сумата 200,00 –
двеста лева, разноски в производството.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
4