Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 03.12.2019 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на тринадесети ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 330 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз основа
на искова молба, с която са предявени положителни установителни
искове от „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД срещу А.Б.И. за установяване съществуване на
вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на
08.08.2017 г. между „А.Ф.“ ООД, в качеството на
кредитор и А.Б.И., в качеството на кредитополучател, бил сключен договор за
кредит „Бяла карта“ с № ., при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит.
Подписвайки договора за кредит
кредитополучателят удостоверявал, че е получил и е запознат предварително с
всички условия на индивидуалния договор и Общите условия, приложими към него,
както и че е получил от кредитора Стандартен европейски формуляр по чл. 5 от
Закона за потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение № 2 от ЗПК,
посочващ индивидуалните условия по кредита.
Съгласно сключения договор за
кредит, кредиторът се задължил да предостави на ответницата револвиращ
кредит в максимален размер от 300,00 лева под формата на разрешен кредитен
лимит, който се усвоявал чрез международна кредитна карта „Access Finance/iCard/Visa“,
а кредитополучателят се задължавал да го ползва и върне съгласно условията на
сключения договор. В договора била предвидена възможност за увеличаване на
лимита му, като страните по силата на подписан между тях анекс от 08.11.2017 г.
се съгласили кредитният лимит да бъде увеличен на 500,00 лева.
Ответницата усвоила сума в общ
размер на 500,00 лева, като дължимата към настоящия момент главница била в размер
на 498,92 лева. Тъй като кредитополучателят можел по всяко време да усвои суми
до максималния размер на кредитния лимит, настъпването на падежа зависело
изцяло от неговото поведение.
Заедно с подписване на договора за
кредит, кредиторът предоставил на кредитополучателя платежен инструмент -
кредитна карта, издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД, ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН - кода
за ползване на картата, като кредитополучателят можел да усвои изцяло
максималния размер на кредита веднага след активиране на картата и влизане в
сила на договора за кредит, което съставлявало изпълнение на задължението на
кредитора да предостави заемната сума. Страните били подписали и Приложение № 2
към договора за кредит - Условия за ползване на международна платежна карта
„Access Finance/iCard/Visa“, които съдържали и Тарифа за дължимите такси за
ползване на кредитна карта „Access Finance/iCard/Visa“.
Съгласно условията на сключения
договор, в случай, че кредитополучателят не заплати текущото си задължение на
падежа, страните договорили задължение на кредитополучателя да представи на
кредитора в срок от три дни след падежа обезпечение чрез поръчителство, за
което между кредитора и поръчителя се подписвал договор за поръчителство със
срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство
възниквало при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение
на падежа. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от
страна на кредитополучателя, същият дължал на кредитора неустойка в размер на
10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение
за настоящия месец. Неустойката се начислявала за всяко отделно неизпълнение на
задължението, на шесто число на месеца, в който не е погасено текущото задължение,
до 5-то число на следващия месец. На посоченото основание, на кредитополучателя
била начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на
143,67 лева.
Наред с това, разпоредбите на
договора за кредит предвиждали, че в случай, че кредитополучателят не погаси
текущото си задължение на посочения в договора падеж, същият е длъжен да
предостави на кредитора както обезпечение чрез поръчителство, така и да заплати
сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за
частично погасяване на задължението му в тридневен срок до предоставяне на
обезпечението. При забава за плащане на посочената по-горе сума в размер на 15%
от максималния кредитен лимит, кредитополучателят дължал на кредитора разходи
за действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лева за всеки ден до
заплащане на сумите, както и такса в размер на 120,00 лева, включваща разходите
на кредитора за действията на служител, който осъществявал и администрирал
дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя. В
настоящия случай ответницата дължала разходи и такса за извънсъдебно събиране
на просроченото задължение в размер на 200,00 лева.
На 11.11.2016
г. бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) и
Приложение № 1 към него от 13.08.2018 г. между „А.Ф.“ ООД и „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД, по силата на който вземането било прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.”
ЕООД, изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Поради трайна забава и виновно
неизпълнение на договорните задължения от страна на ответницата, цялото
задължение по договора станало предсрочно изискуемо, като предсрочната
изискуемост била обявена на 06.02.2018 г.
Поради неизпълнението на договорното
задължение „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до PC – Радомир, по която било
образувано ч. гр. д. № 66/2019 г. по описа на съда. Срещу издадената заповед за
изпълнение било подадено възражение от страна на ответницата, което обуславяло
правния интерес на ищцовото дружество от предявяване
на настоящата искова претенция.
С оглед изложеното, ищецът моли да
бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответницата А.Б.И.
му дължи следните суми по договор за кредит „Бяла карта“ с № . от 08.08.2017 г.: сума в размер на 498,92 лева – главница, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 24.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата
от 39,88 лева – договорна лихва за периода от 09.08.2017 г. до 06.02.2018 г,
143,67 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 200,00 лева –
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение и 47,27
лева – мораторна лихва за забава за периода от
07.02.2018 г. до 18.01.2019 г.
Ищецът претендира присъждане на
сторените разноски в заповедното и в исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил
писмен отговор от ответницата.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща
представител. С писмена молба изразява становище за основателност на
предявените искове и моли съда да постанови решение, с което да бъдат уважени.
В съдебно заседание ответницата, чрез
упълномощен представител, оспорва предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищецът „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД е подал
на 24.01.2019 г. до Радомирския районен съд заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответницата А.Б.И. за дължими суми по договор
за кредит „Бяла карта“ от 08.08.2017 г., въз основа
на което е образувано ч. гр. д. № 66/2019 г. на РдРС.
В рамките на образуваното пред РдРС производство в
полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 61/24.01.2019
г. против длъжника и настоящ ответник.
В законоустановения
двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение длъжникът е депозирал
възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния
срок от съобщаването заявителят „А.з.к.н.п.з.“ ООД е предявил настоящия иск.
По делото е представен и приет договор
за кредит „Бяла карта“ от 08.08.2017 г., сключен
между „А.Ф.“ ООД (кредитор) и А.Б.И. (кредитополучател), по силата на който кредиторът
се задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ
кредит в максимален размер от 300,00 лева под формата на разрешен кредитен
лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта „Access Finance/iCard/Visa“,
а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на
сключения договор. Страните са уговорили следните условия по сключения между
тях договор: фиксиран годишен лихвен процент – 43,2%, годишен процент на
разходите – 45,9%. Уговорено е също (чл. 4, ал. 1, т. 1), че договорът се
сключва за неопределен срок, като кредитополучателя може да тегли суми в брой
или да извършва платежни нареждания с картата в рамките на максималния кредитен
лимит.
По делото е представен и рамков
договор за предоставяне на кобрандирана платежна
карта „Бяла карта/Access Finance/ICard“ от 08.08.2017 г., сключен между
„Интеркарт Файнанс“ АД и А.Б.И.,
от който се установява, че кредитополучателят по договора за кредит е получил
платежна кредитна карта „Access Finance/iCard/Visa“ с номер ..
По делото е представен и анекс
към договор за кредит „Бяла карта“ от 08.08.2017
г., по силата на който страните са се съгласили да бъде изменен чл. 2, ал. 1 от
договора, като бъде увеличен размерът на предоставяния револвиращ
кредит на 500,00 лева.
По делото е приет и Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016
г., сключен между „А.Ф.“ ООД (цедент) и „А.з.к.н.п.з.“
ООД (цесионер), по силата на който цедентът прехвърля на цесионера
свои ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от договори за потребителски
кредити, индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна част от договора.
От ищцовата
страна са представени също и пълномощно, с което „А.Ф.“ ООД е упълномощил „А.з.к.н.п.з.“
ООД да уведоми от името на „А.Ф.“ ООД всички длъжници
по всички вземания на дружеството, които са цедирани
съгласно Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г., както и уведомително писмо, с което „А.з.к.н.п.з.“
ООД уведомява ответницата А.Б.И.,
че задължението ѝ по сключения договор за кредит „Бяла карта“ от 08.08.2017 г. е изкупено от „А.з.к.н.п.з.“ ООД.
По делото са приети и молба от „А.Ф.“
ООД от 31.10.2019 г., в която се сочи, че договорът за кредит е обявен за
предсрочно изискуем, като ответницата е уведомена чрез SMS
на посочения телефон за контакт в договора за кредит, като съобщението е
получено от ответницата, за което е представена и справка, изготвена от
служител на „А.Ф.“ ООД, съдържаща информация за начина на уведомяване на
ответницата за обявената предсрочна изискуемост на кредита.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Исковете са предявени от процесуално легитимирана страна и при
наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Правният
интерес от воденето им се обосновава с издадена срещу ответницата в полза на
ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет
на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК. Исковете за установяване на вземането са подадени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При разглеждането им по същество
съдът намери следното:
Предмет на иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е признаване за установено по
отношение на ответницата съществуването на вземане на ищеца за определени
парични суми. Уважаването на претенцията предполага доказване кумулативното
наличие на няколко предпоставки, а именно: наличието на договорни отношения между „А.Ф.“
ООД и ответницата във връзка със сключения договор за кредит „Бяла карта“, изпълнение на задължението на заемодателя да предаде
заемната сума, наличието на сключен договор за цесия на процесното
вземане между цедента - „А.Ф.“ ООД и цесионера - „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД и че ответницата е била
уведомена за цесията, както и че договорът за кредит е бил обявен за предсрочно
изискуем поради неизпълнение на задълженията по него от страна на
кредитополучателя и че последният е бил уведомен за обявената предсрочна
изискуемост.
В настоящия случай от събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин наличието на валидна
облигационна връзка между „А.Ф.“ ООД, в качеството му на кредитор и ответницата,
в качеството ѝ на кредитополучател, въз основа на сключения договор за кредит
„Бяла карта“ от 08.08.2017 г. Договорът е обективиран в писмена форма и съдържа надлежна
индивидуализация на страните, датата, мястото на сключване и предмета на
сделката, от ответната страна не се оспорва тяхната действителност, поради
което следва да се приеме за доказано, че страните са били обвързани по силата
на валидно облигационно правоотношение. С подписването на договора кредиторът е
предоставил на кредитополучателя платежен инструмент – кредитна карта, което се
установява от представения по делото рамков договор за предоставяне на кобрандирана платежна карта „Бяла карта/Access Finance/iCard“ от 08.08.2017 г.
В конкретния случай ищецът
обосновава качеството си на кредитор, съгласно договора за цесия от 11.11.2016 г., по силата на който му било прехвърлено
вземаното от стария кредитор „А.Ф.“ ООД към ответника.
Цесията е правен способ за
прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на която настъпва промяна
в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е
прехвърлил вземането си, по силата на сключен между тях договор. Като договор
цесията винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно
основание, което трябва да е определено или определяемо, като в противен случай
се стига до неговата недействителност поради липса на предмет на продажбата
Макар по делото да са ангажирани
доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че между ищцовото дружество и „А.Ф.“ ООД е имало подписан договор за
цесия от 11.11.2016 г., от събраните писмени
доказателства не може да се направи категоричен и обоснован извод, че по силата
на същия договор „А.Ф.“ ООД е прехвърлило на ищеца процесните
си вземания към ответницата. Това е така, тъй като в самия договор те не са индивидуализирани
по какъвто и да е било начин. В представения по делото договор за цесия липсват
конкретни данни за процесното вземане относно
страните, неговия характер, основанието, от което произтича, размера, периода,
за който се отнася и др. Съгласно § 2 от договора продавачът е посочил и
определил продадените вземания в Приложение № 1, което се съставя на хартиен
носител и се подписва от страните, но то не е представено по делото, поради
което съдът не може да извърши проверка дали вземанията към ответницата
действително са включени в обхвата на процесната
цесия и какви точно са по основание, размер, период и т. н. Ето
защо не може да се приеме за безспорно доказано, че това вземане е част от предмета
на договора от 11.11.2016 г. между „А.Ф.“ ООД и „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД, в какъвто смисъл са и указанията на съда във връзка с разпределената доказателствена тежест по делото. Тук следва изрично да се
отбележи, че ангажираните от ищцовото дружество
доказателства за цедиране на процесните
вземания не са достатъчни, за да обосноват извод, че „Агенция за контрол на
просрочени задължение“ ЕООД е придобила същите по силата на договора за цесия
от 11.11.2016 г., поради което и за съда не е
съществувало задължение по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК да указва изрично на
ищеца, че не сочи доказателства за цедиране на
вземането – така: решение № 287/8.02.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 472/2012 г., II г. о. и решение № 314/13.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №
899/2011 г., IV г. о., ГК.
В допълнение към дотук изложеното следва
да се посочи, че обстоятелството, че ответницата не е оспорила исковете, респ.
представените от ищеца доказателства в срока по чл. 131 ГПК, не размества
тежестта на доказване, нито дерогира общото
процесуално правило, че всяка страна е длъжна да докаже това, което твърди.
Липсата на оспорване от ответницата в срока по чл. 131 ГПК не означава
признание на иска, или на фактите по спора, поради което ищецът не се
освобождава от доказателствената си тежест по чл. 154 ГПК. Дори и признанието на факти е доказателствено
средство, което не освобождава противната страна от тежестта за доказване, и
при положение, че съдът не е обявил признатия факт за ненуждаещ се от
доказване - в същия смисъл: решение № 1037/30.12.2009 г.
на ВКС по гр. д. № 3399/2008 г., I г. о., ГК, решение № 113/31.07.2015 г. на
ВКС по т. д. № 929/2014 г., І т.о., ТК и др.
С оглед изложеното съдът намира, че
ищецът не е установил при условията на пълно главно доказване своята активна материалноправна легитимация, а именно, че е носител на
спорното вземане. При това положение предявените искове следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата има право да иска присъждане на
направените по делото разноски.
Видно от приложения по делото
договор за правна защита и съдействие от 16.10.2019 г., адв.
С. И. от ПАК се е ангажирала да представлява по делото ответницата безплатно
съгласно чл. 38 ЗА. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА при предоставена безплатна
помощ в полза на страна, адвокатът, предоставил правна помощ, има право на
възнаграждение от насрещната страна, чийто размер се определя по реда на
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредбата), поради което съдът следва да определи на същия
адвокат, по аналогия с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лева за тази му безплатна правна помощ и да
осъди ищеца да го заплати на адв. С. И. от ПАК (чл.
38, ал. 2 ЗА).
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.з.к.н.п.з.”
ЕООД, с ЕИК:., със седалище и адрес на управление:***, искове за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответницата А.Б.И., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, дължи следните суми по договор за кредит „Бяла карта“ с № . от 08.08.2017 г., а именно: сума в размер на 498,92 лева
(четиристотин деветдесет и осем лева и деветдесет и две стотинки) – главница,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 24.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 39,88 лева (тридесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки) –
договорна лихва за периода от 09.08.2017 г. до 06.02.2018 г, 143,67 лева (сто
четиридесет и три лева и шестдесет и седем стотинки) – неустойка за неизпълнение
на договорно задължение, 200,00 лева (двеста лева) – разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение и 47,27 лева (четиридесет и
седем лева и двадесет и седем стотинки) – мораторна
лихва за забава за периода от 07.02.2018 г. до 18.01.2019 г., като неоснователни
и недоказани.
ОСЪЖДА „А.з.к.н.п.з.” ЕООД, с ЕИК: .,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адв.
С. И. ***, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 300,00 лева (триста лева).
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР: М.М.