РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 06.12.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното
съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3395 по описа за 2014 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно евентуално съединени искове от
М.Ж.П. и К.Ж.П. срещу Е.А.С., както следва: иск с правно основание чл. 42, б.
„б“ ЗН, вр. 25, ал. 1 ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от
04.03.2011 г., съставено от Т.Г.П.в полза на Е.А.С., обявено на 15.03.2013 г.
от нотариус В.Б., рег. № 302 при НК; иск по чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД за
прогласяване нищожността на завещанието поради липса на съгласие; иск по чл.
43, ал. 1, б. „а“ от ЗН за унищожаване на завещанието като извършено от лице,
което по време на съставянето му не е било способно да завещава; искове за
унищожаване на завещанието с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „б“, предл.
второ (поради насилие) и предл. трето (поради измама); иск по чл. 33, ал. 1 ЗЗД
- унищожаване на завещанието, съставено поради крайна нужда.
Ищците са предявили срещу ответника при условията на
обективно кумулативно съединяване с горепосочените искове за нищожност на
завещанието и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за връщането
на сумата от 123 366 евро (равностойността на 241 282,92 лв.),
изтеглена без основание от Е.А.С. от банковите сметки на Т.Г.П.в „С.Ж.Е.“ АД
след смъртта му, както и са предявили
при условията
на обективно кумулативно съединяване с горепосочените искове за унищожаемост на
завещанието и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД за
същата сума, получена от ответницата без основание.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищците М.Ж.П. и К.Ж.П. са единствени законни наследници на
общия им наследодател Т.Г.П.. След откриването на наследството и изтичане на
3-месечния срок за приемане на наследството под опис, са установили, че техният
дядо и наследодател - Т.П., е оставил саморъчно завещание от 04.03.2011 г., с
което е завещал на ответницата Е.А.С. паричните средства, останали след смъртта
по депозитните и разплащателните му сметки при банка SG Експрес Банк. Твърдят,
че завещанието е обявено от ответницата с Протокол за обявяване на саморъчно
завещание от 15.03.2013 г., в резултата на което е изтеглила сумата от 123 366
евро или левовата им равностойност в размер на 241 282, 92 лева.
По подробно изложени в исковата молба доводи
поддържат, че завещанието е нищожно
като
неавтентично, тъй като не е подписано от Т.Г.П.; не е спазена формата за
действителност, тъй като е поставен само подпис, без изписване на имената на
поставилия подписа “завещател”; нищожно поради липса на липса на съгласие (чл.
26, ал. 2, предл. второ ЗЗД), тъй като в момента на съставяне на завещанието Т.П.,
предвид много тежкото му здравословно състояние, е бил манипулиран да състави
завещание, чийто последици не желае.
При условията на евентуалност ищците поддържат, че
завещанието е унищожаемо, тъй като към момента на съставянето му - 04.03.2011
г., завещателят не е бил способен да действа разумно и да разбира значението и
смисъла на акта, който е извършил, поради генерализирана атеросклероза,.
Твърдят, че завещанието е унищожаемо и поради
съставянето му в резултат на оказано от ответницата върху дядо им психическо
насилие, изразяващо се в заплашване, че ще бъде оставен сам, без грижи, при
положение, че е болен и е претърпял хипертонична криза.
Излагат, че завещанието е унищожаемо поради
съставянето му чрез измама, осъществена от Е.С., която използвайки болестта му
и зависимото му положение, е говорила пред него, че единствено тя е тази, която
може да се грижи за него.
Считат, че е налице и унищожаемост на завещанието на
основание чл. 33, ал. 1 ЗЗД - съставено при крайна нужда, тъй като на
01.03.2011 г., на 87 г., получавайки хипертонична криза, наследодателят им
изпада в състояние на безпомощност и на силна зависимост от Е. Стоянова. Твърдят,
че тъй като Т.П. е бил тежко болен, самотен, вследствие на което е имал
сериозни тревоги и страхове, чувствал се е в безизходица, се намирал в
състояние на крайна нужда при съставяне на процесното завещание.
Молят при уважаването на предявените искове за
нищожност или унищожаемост на завещанието, ответницата да бъде осъдена да им
върне сумата от 123 366 евро, изтеглена от сметките на техния наследодател след
смъртта му.
Ответницата
Е.А.С.
оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че завещателят не е страдал от
болести, засягащи способността му да действа разумно и същият е съзнавал
свойството и значението на съставеното саморъчно завещание. Сочи, че от представените
доказателства се установявало, че генерализирана атеросклероза не е засегнала
мозъка на Т.П.. Излага, че починалият е имал голямо доверие на ответницата,
упълномощил я е с права относно личните му финанси и доколкото тя е била
единствения човек, който полагал грижи за него, поради което и в нейна полза
било оставено завещанието. Твърди, че като заветник е получила от банковите
сметки в „С.Ж.Е.“ АД сумата от 1184,96 лв. по разплащателната сметка във валута
лева, 225,76 лв. от спестовна сметка и 114 289,39 лв. от разплащателна
сметка във валута евро.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
От
удостоверение за наследници изх. №342/22.01.2014 г., издадено от СО, р-н
„Красно село“ се установява, че Т.Г.П.е починал на 12.03.2013 г. и е оставил за
свои законни наследници М.Ж.П. и К.Ж.П., дъщери на починалия му син – Ж.
Трайчев П..
По
делото е представено саморъчно завещание от 04.03.2011 г., съгласно текста на
което Т.Г.П.завещал на брат си П.Г.П.сумите, притежавани по банковите му сметки
в „А.Б.Б.“, а на ответницата Е.А.С. е завещал паричните средства по депозитните
и разплащателните си сметки в SG Експрес
Банк. С протокол за обявяване на саморъчно завещание от 15.03.2013 г., по описа
на нотариус В.Б., рег. № 302 при НК, Е.А.С. е обявила процесното завещание.
По
делото е приета без възражения от страните съдебно-графическа експертиза,
съгласно която представеното саморъчно завещание от 04.03.2011 г. е написано и
подписано от Т.Г.П..
Съгласно
приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза към
датата на съставянето на процесното завещание наследодателят на ищците е бил в
увредено общо състояние и тежка степен на физическа инвалидизация след
прекарани холецистектомия (1983 г.), миокарден инфаркт през 1988 г., като през
2003 г. поради хронична исхемична болест на сърцето е имплантиран постоянен
кардиостимулатор. Страдал е от артериална хипертония III ст.,
а през 2007г. били регистрирани Дюпюитренова контрактура на двете ръце, силно
ограничена подвижност на пръстите на дясната ръка, обусловена от травматично
увреждане на сухожилията на дясна предмишница; пълна анкилоза на дясна лакетна
става в неблагоприятно положение, мигриращи болки със зачервяване, оток и
гнойна торбичка в лява лакетна става, оток на дясна колянна става, довели до
тежка деформираща артроза на двете коленни стави, варици на подбедриците; спондилоза.
През 2008 г. е диагностицирана хиперметропия, без доказателства за проведено
оперативно лечение.
В
експертизата е посочено, че след 2010 г. не е проследявано състоянието на
кардиостимулатора, Т.Г.П.не е провеждал адекватно лечение и вече е бил с прояви
на Хронична застойна сърдечна недостатъчност III ФК Стенокардия. Според
медицинската документация за периода 29.01.2009 г. - 12.03.2013 г. са извършени
само два медицински прегледа на 01.03.2011 г. и 2б.08.2010 г., не са извършвани
консултативни медицински прегледи от изпълнители на Специализирана
извънболнична медицинска помощ и не е бил хоспитализиран в лечебни заведения за
болнична помощ, като към момента на съставянето на завещанието е приемал
лекарства във връзка със сърдечните му проблеми.
Според
експертизата и обясненията на вещите лица в открито съдебно заседание, липсата
на медицинска документация относно психичното състояние на лицето, включително
в решението на ТЕЛК не се описват болестни смущения на психиката, не дава
възможност на вещите лица да дадат категорично мнение за психическото състояние
на завещателя към момент на съставянето на процесното завещание, включително
лицето да е страдало от паркинсон. Посочено е, че атеросклерозата, когато се касае за началната
съдова деменция, не лишава личността от базисните му годности да разбира и
ръководи действията си, като предпоставка за недееспособност е глобарният тип
деменция. Според вещите лица поради увредено общо състояние на Т.Г.П., който е
бил със тежка степен на инвалидизация, зависим от чужда помощ дори в
елементарни битови дейности - хранене, тоалет, обличане, го прави лесно
манипулируем. В съдебно заседание допълват, че при наличната медицинска
документация и липсата на данни за трайно повишени нива на кръвната захар,
изключват починалият да е страдала от захарен диабет.
Свидетелката
М.А.А.заявява, че познава Т.Г.П.чрез ответницата, която го е водила при нея, за
да го подстригва в последните 8-9 години. Сочи, че Т. П.винаги е бил
придружаван от Е.С., която го е докарвала със собствения си автомобил, тъй като
е бил трудно подвижен. Твърди, че последният път, когато е посетил салона ѝ, е
паднал,
тъй
като
изпитвал болки в краката, поради което в последната една година свидетелката
посещавала дома на Т.П., за да го подстригва. Заявява, че Т. П.е бил много
общителен и не е забелязала да е имал психически проблеми, включително
неадекватно поведение.
Свидетелката
И.С.Г., която е полагала почасово грижи за Т.П. от началото на 2013 г. до
смъртта му, свързани с тоалета му и приготвянето на храна, го описва като човек
с много силен дух за възрастта си, който винаги се е отнасял към нея с
благодарност за помощта, която му е оказвала. Твърди, че Т. П.е бил напълно
адекватен човек, без психически проблеми, но трудно подвижен. Сочи, че по
разказ на наследодателя, ответницата се е грижила за него през последните
няколко години, но след края на 2012 г. здравословното му състояние се е
влошило и се е наложило да бъде ангажирана и свидетелката. Излага, че не е била
запозната с конкретните заболявания, от които е страдал Т. П.и не знае да е
приемал лекарства.
Съгласно
съобщение за смърт №7/12.03.2013, издадено от лекуващия лекар д-р Б.Д., Т.Г.П.е
починал на 12.03.2013 г., в гр. София, р-н „Красно село“, бул. „*******, като
причините за смъртта са посочени: ОСС и ДН, Исхемична болест на сърцето –
ритъмни нарушения, Генерализирана атеросклероза, Захарен диабет.
Разпоредбата
на чл. 42, б. „б“ ЗН предвижда, че завещателното разпореждане е нищожно, когато
при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 24, съответно
чл. 25, ал. 1 ЗН. Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗН саморъчното завещание, каквото е и
съставеното на 04.03.2011 г. от Т.Г.П.в полза на Е.А.С., трябва да бъде изцяло
написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е
съставено, и да е подписано от него, като подписът трябва да бъде поставен след
завещателните разпореждания.
Предвид
заключението на приетата по делото съдебно-графична експертиза, по делото се
установява, че процесното завещание е написано и подписано от Т.П.. Доводите на
ищците за неговата нищожност поради полагането на подпис, но без да са изписани
имената от страна на завещателя, не намират опора в нормативната уредба и
предвид самото съдържание на завещанието. Видно от завещанието, същото съдържа
завещателно разпореждане в полза на ответницата, поставена е дата на
съставянето му и подписът е положен след текста и датата, като в самия текст са
посочени трите имена на завещателя. Ето
защо, съдът намира за неоснователен предявения иск за нищожност на процесното
завещание на основание чл. 42, б. „б“, ЗН, вр. 25, ал. 1 ЗН.
Недоказани
остават твърденията на ищците за нищожност на завещанието поради липса на
съгласие. От изслушаната съдебномедицинска експертиза се установява, че
починалият е страдал от редица заболявания, които са ограничавали подвижността
му и са изисквали допълнителни грижи и чужда помощ, като в този смисъл вещите
лица стигат до заключението, че едно такова лице поначало би могло да бъде лесно
манипулируемо. Не са ангажирани никакви конкретни доказателства, установяващи,
че ответницата или друго лице по някакъв начин са оказали въздействие върху
завещателя и то от такова естество, че последният съзнавайки последиците на
даденото завещателно разпореждане, в действителност не е желаел неговите правни
последици.
По
отношение на предявения иск за унищожаване на завещанието на основание чл. 43, ал.
1, б. „а“ от ЗН като извършено от лице, което по време на съставянето му не е
било способно да завещава съдът намира, че по аргумент за противното от
разпоредбата на чл. 13 ЗН не могат да се разпореждат със своето имущество за
след смъртта си чрез завещание неспособните да действат разумно – това са
лицата, които не са поставени под запрещение, но поради друга причина са в
състояние на невъзможност да разсъждават нормално, липсва им здрав разум и не
могат да ръководят и да разбират постъпките си, като е от значение самото
състояние да е съществувало по време извършването на завещанието, а не неговата
продължителност (в този смисъл и Решение № 83 от 23.02.2004 г. по гр. д. №
288/2003 г., II Г.О. на ВКС).
Предвид
заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза не се
установява категорично към датата на съставянето на завещанието Т.П. да е бил в
психическо състояние, което да му е попречило да действа разумно и да не е
способно да разбира и ръководи постъпките си. Изложените от ищците обстоятелства,
че три дни преди изготвянето на завещанието наследодателят им е получил
хипертонична криза и му е издадено направление за болнично лечение, но не е
постъпил в болница, не обосновават еднозначен извод за смущения в психическите
способности на лицето. В този смисъл вещите лица в съдебно заседание обясняват,
че отказ от медицинска помощ и медикаментозна терапия може бъде от една страна
болестно психично състояние, но и избор на самата личност, като конкретно при Т.П.,
не може да са определи каква е причината. Посоченото заболяване в съобщение за
смърт №7/12.03.2013 г. като една от причините за смъртта на Т. П.-
Генерализирана атеросклероза не се установява от събраните по делото
доказателства да е била налице към момента на съставянето на завещанието. Извод
в обратен смисъл не следва от изложеното в исковата молба, че лекуващият лекар
на починалия - д-р Б.Д. е извършила за последно преглед на пациента си на
01.03.2011 г. и поради това най-късно на тази датата е била установила
наличието на генерализирана атеросклероза, тъй като подобни данни липсват в
приложената по делото медицинска документация, а се базира единствено на
предположението на ищците. Дори и да се приеме, че към 04.03.2011 г.
завещателят е страдал от соченото заболяване, не се установява степента на
нейното развитие и болестно смущение от естество, водещо до загуба на базисни
психични годности за разбиране и ръководене на постъпките, в който смисъл е и
заключението на СМЕ. При положение, че завещателят е пълнолетен и не е поставен
под запрещение, то и неспособността му да завещава не може да бъде изведена с
хипотетични предположения, а следва да бъде установена по несъмнен начин, при
условията на пълно и главно доказване от страна на ищците, каквото в случая не
е проведено и соченото основание за унищожаемост се явява неоснователно.
По
иска с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „б“, предложение второ от ЗН -
унищожаемост на завещанието поради психическа принуда ищците не са ангажирали
каквито и да било доказателства, обосноваващи извод за оказан натиск върху
психиката на завещателя по времето, когато е формирана волята му за извършване
на завещанието.
Неоснователен
се явява и иска по чл. 43, ал. 1, б. „б“, предл. последно от ЗН. Фактическият
състав на измамата като основание за унищожаване на завещанието изисква да е налице
валидно завещателно разпореждане, при съставянето на което у завещателя
умишлено да са създадени неверни представи, които представи да са го мотивирали
да извърши акта на безвъзмездно имуществено разпореждане за след смъртта си. Липсват
обаче доказателства, подкрепящи твърденията на ищците, че ответницата е говорила
пред Т. П., че тя е единствената, която може да се грижи за него и това нейно
поведение да е мотивирало съставянето на завещанието.
Във
връзка с горепосочените две основания за унищожаемост по чл. 43, ал. 1, б. „б“
от ЗН следва да се отбележи, че житейски логично е здравословното състояние на Т.
П.и от на една значителна възраст, да изискват полагането на грижи за него, но
дори и да се приеме, че у лицето е съществувала известна несигурност,
зависимост от чужда помощ и повишена доверчивост към ответницата (каквато
самата тя описва в отговора на исковата молба), то не се установява категорично
същите да са породени от умишлено поведение на Е.С., с което да е внушавала неверни
представи или създавала страх у завещателя. Съгласно събраните по делото гласни
показания, според които други лица, освен ответницата, не са оказвали помощ на
Т. П., предвид приложените към исковата молба пълномощни, с което последният е
упълномощавал ответницата да получава пенсията и социалните му добавки, както и
заявената от самите ищци невъзможност да полагат грижи за дядо си, е изводимо и
повишеното доверие, с което се е ползвала ответницата. В този смисъл
направеното с част от притежаваното имущество завещателното разпореждане, което
по своя характер е безвъзмезден и поначало дарствен акт, не е житейски
нелогично и не би могло при липсата на категорични доказателства да се приеме,
че е извършено в резултат на опорочена воля на завещателя.
Неоснователен
се явява и предявеният иск по чл. 33, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на процесното
завещание като съставено при крайна нужда. Въпреки влошеното здравословно
състояние, в което се е намирал Т. П., но предвид наличието на имущество, от
което е могъл да се издържа, доказателство за което е оставените след смъртта
му суми по банковите му сметки и възможността приживе да ползва платените
услуги на свидетелката И.С.Г., съдът намира, че към момента на съставянето на
завещанието завещателят не се е намирал в крайна нужда по смисъл на чл. 33, ал.
1 ЗЗД. Отделно от това, доколкото завещанието е безвъзмезден акт на
разпореждане, то и отсъства втория задължителен елемент от фактическия състава
на това основание за унищожаване – наличието на явно неизгодни условия, което
обосновава отхвърляне на така предявената претенция.
Предвид
изложеното, съдът намира за неоснователни, предявените от ищците искове за
нищожност и унищожаемост на процесното завещание на сочените основания.
Независимо
от заявеното от ищците съединяване на искове, съдът е длъжен да разгледа същите
като се съобрази с естеството на материалните правоотношения (в този смисъл
Решение № 199 от 12.07.2016 г. по гр. дело № 583/2016 г., IV ГО, ВКС и Решение
№ 198 от 10.08.2015 г. по гр. дело № 5252/2014 г., IV ГО, ВКС). Независимо, че
ищците са заявили разглеждането на исковете по чл. 55, ал. 1, предл. първо и
предл. трето от ЗЗД за връщане на изтеглената от Е.С. сума след смъртта на Т.П.от
сметките му в „С.Ж.Е.“ АД само при условие, че бъде уважен някой от предявените
искове за нищожност или унищожаемост на завещанието, настоящият състав намира,
че всеки от исковете за недействителност е обективно кумулативно съединен с
иска за връщане на изтеглената сума, тъй като основанията на така съединените
искове не се изключва, а могат да бъдат налице едновременно. Предвид приетото
за валидно завещателно разпореждане, съдът намира за доказано правното
основание, въз основа на което процесната сума е изтеглена от сметките на
починалия Т. Пандев, а претенцията на ищците за неоснователно обогатяване от
страна на ответницата се явява неоснователна.
С
оглед изхода на спора, на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да
бъдат присъдени сторените в производството разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 9322,20 лв. с ДДС. Предвид броя на обективно
съединените искове при условията на евентуалност за прогласяване недействителност
на завещанието и същевременно обективното кумулативно съединяване на всеки един
от тези искове, с иска за връщане на претендираната сума от 123 366 евро, броят
на проведените съдебни заседания, изслушаните по делото две съдебни експертизи,
събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че делото се отличава с
висока степен на фактическа и правна сложност и претендираният адвокатски
хонорар не е прекомерен и същият не следва да бъде намаляван.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от М.Ж.П. с ЕГН ********** и К.Ж.П.
с ЕГН **********,***, ул. „********, чрез адв. И. Б. - К.срещу Е.А.С. с ЕГН **********,
със съдебен адрес ***,
чрез „Адвокатско дружество К., Г., П.енд
Ко“, искове за обявяване нищожността на саморъчно завещание от 04.03.2011 г.,
съставено от Т.Г.П.в полза на Е.А.С., обявено на 15.03.2013 г. от нотариус В.Б.,
рег. № 302 при НК, с правни основания, както следва: по чл. 42, б. „б“ от ЗН,
вр. 25, ал. 1 ЗН - нищожността на завещанието, поради това, че не е изписано
саморъчно и подписано от завещателя и същият не е изписал имената си в него; по
чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД - съставено при липса на съгласие; както и отхвърля предявените от ищците
срещу ответницата искове за унищожаемост на същото завещание с правни
основания: по чл. 43, ал.1, б. „а“ от ЗН - унищожаване на завещанието като
извършено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава;
по чл. 43, ал.1, б. „б“, предл. второ –
унищожаване на завещанието, като направено поради насилие; по чл. 43, ал.1, б. „б“, предл. трето – унищожаване на завещанието,
като направено поради измама.; по чл. 33, ал. 1 ЗЗД – унищожаване на
завещанието, съставено поради крайна нужда.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Ж.П. с ЕГН ********** и К.Ж.П. с ЕГН **********,***, ул. „********, чрез адв. И. Б. - К.срещу
Е.А.С. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез „Адвокатско дружество К., Г.,
П.е. Ко“ иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за връщането
на сумата от 123 366 евро (равностойността на 241 282,92 лв.), изтеглена без
основание от Е.А.С. от банковите сметки в „С.Ж.Е.“ АД на Т.Г.П.след неговата
смърт (12.03.2013 г.).
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Ж.П. с ЕГН ********** и К.Ж.П. с ЕГН **********,***, ул. „********, чрез адв. И. Б. - К.срещу
Е.А.С. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез „Адвокатско дружество К., Г.,
П.е. Ко“, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД за
връщането на сумата от 123 366 евро (равностойността на 241 282,92 лв.),
изтеглена на отпаднало основание от Е.А.С. от банковите сметки в „С.Ж.Е.“ АД на
Т.Г.П.след неговата смърт (12.03.2013 г.).
ОСЪЖДА М.Ж.П. с ЕГН ********** и К.Ж.П. с ЕГН **********,***, ул.
„********, чрез адв. И. Б. – Купенова, да заплатят на Е.А.С. с ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, чрез „Адвокатско дружество К., Г., П.е. Ко“, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски за адвокатско възнаграждение за
настоящото производство в размер на 9322,20
лв. с ДДС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: