Р Е Ш Е
Н И Е
гр.Сливен, 21.09.2018 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети
септември, през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.
БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл.с.:СИЛВИЯ
АЛЕКСИЕВА
При секретаря М. Тодорова,
като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 309 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба, подадена от адв.К., пълномощник на И.Й.Й.,
ЕГН **********, против решение № 537/17.05.2018 г. по гр.д. № 3347/2017 г. на
Сливенския районен съд, с което на основание чл.216 ал. 1 т. 2 и 4 от ДОПК е
прогласен за недействителен по отношение на Държавата, Договор за продажба
сключен на 08.04.2014 г., в частта с която „ Гардън“ ЕООД продава на И.Й.Й.
поземлен имот № 000023 с площ 4.1 дка в м. „Над село“в землището на с.Малко чочовени.
Решението е обжалвано и в частта, с която въззивникът е осъден да заплати ДТ в
размер на 55.00лв.
Посочено е, че решението е неправилно –
постановено в нарушение на материалния закон и при наличие на необоснованост.
Страната посочва, че са били налице
общите предпоставки на чл.216 ал.1 от ДОПК- ответното дружество било продало
свои недвижими имоти, след като е било получило заповед за ревизия и тя е
приключила с установяването на публични задължения. В случая обаче не било
доказано, че е налице несъответствие между даденото и полученото по сделката.
Въззивникът бил купил три недвижими имота за сумата от 8220лв, а от изготвената
експертиза по делото се било установило, че пазарната цена процесния имот е
била 3330 лв. Същевременно общата данъчна оценка на имотите била 12 249
лв, а на процесния имот 108 лв. На основата на тези факти съдът бил направил
необоснования извод, че стойността, която въззивникът е заплатил за конкретния
имот значително надхвърляла действителната му стойност и по този начин била
налице хипотезата на чл. 216 ал. 1 т. 2 от ДОПК. След като по делото била
извества стойността единствено на процесния имот , а на другите два имота тя не
била изяснена, не можело да се направи извод, че даденото значително надвишава
полученото.
Страната твърди, че не е бил доказан и
искът по чл. 216 ал.1 т.4 от ДОПК и неправилно бил приел, същия за
доказан.Твърди се, че в случая ищецът не бил посочил нито едно конкретно
доказателство касаещо намерението за увреда. Обстоятелството, че в един ден са
били продадени няколко имота, не било основание да се приеме, че намерението за
увреда е било доказано. По делото не бил изследван въпросът, колко имоти
притежава продавачът за да се прецени, каква част от тях представляват
продадените . Не било установено дали е имало друг начин за установяване на
вземането.
Моли се обжалваното решение да бъде
отменено и да се отхвърлят предявените искове.
Страната не е направила нови
доказателствени или процесуални искания. Не се претендират разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на
въззивната жалба от М.П. главен публичен изпълнителпри ТД на НАП Бургас, с
който жалбата е оспорена като неоснователна. Посочва се, по отношение на иска
по чл. 216 ал. 1 т. 2 от ДОПК, че при изготвяне на нотариалния договор за
продажба нотариусът е пропуснал да посочи индивидуалната цена на всеки от
продаваните имоти, но процесният имот и още един от имотите са били със
селскостопанско предназначение, а третия имот е бил за строителство, поради
което следвало да се приеме, че на него се пада по – голямата част от
получената цена по сделката . Така за процесния имот се получавала по – ниска
цена от пазарната ( 3330 лв).
По отношение на предявения иск по чл. 216 ал.
1 т. 4 от ДОПК, страната посочва, че намерението за увреждане трудно би могло
да се установи пряко и че установяването му следвало да се изследват косвените
доказателства. Данъчната оценка на процесния имот № 000023 била около 25 пъти
по – ниска от пазарната и оценка. Нямало как да се сключи сделка от продавач за
продажна цена равна на данъчната при условие, че всеки продавач би могъл да
получи в пъти повече. Очевидно било , че става въпрос за симулативна сделка. В
конкретния случай това означавало единствено, че продавачът е целял да увреди
кредитора – държавата, за да не може изпълнението да се насочи спрямо
имуществото на длъжника. В настоящия случай, както и в още един случай, по
който било образувано гр.д. 3292/2017 г. , скоро след поканата за ревизия
продавачът „Гардън“ЕООД сключил сделки
за продажба на недвижими имоти на цена равна на данъчните им оценки,
което също сочело на умисъл у продавача да увреди кредитора.Не се претендират
разноски.
В с.з. въззивникът И.Й.Й. редовно призован се представлява
от адв.К., която поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Не
претендира разноски.
В с.з. въззивникът „Гардън“ЕООД редовно
призован не се явява и не се представлява.
В с.з. въззиваемата страна
редовно призована се представлява от Главен публичен изпълнител М.П., която
оспорва жалбата и моли да се потвърди обжалваното решение . Няма претенции за
разноски.
Пред настоящата инстанция не се
събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното
решение е било съобщено на въззивника Й. на 22.05.2018г. и в рамките на законоустановения четиринадесет
дневен срок – на 05.06.2018 г. е била депозирана въззивната жалба.
Установената
и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с
представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в
първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият
съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната
жалба е редовна и допустима, тъй като е
подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на
съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
По
делото са били предявени искове с правно основание чл. 216 ал.1 т. 2 и т. 4 от ДОПК и по чл. 216 ал. 1 т. 3 от ДОПК във вр. с чл. 135 ал.1 от ЗЗД при
условията на алтернативност.
Съгласно разпоредбата
на чл. 216 ал. 1 т. 2 от ДОПК, недействителни по отношение на държавата/общините
са сключените след датата на установяване на публичното задължение/ след
връчването на заповедта за възлагане на ревизия възмездни сделки с имуществени
права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност
полученото, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения .
За да се
уважи иска е необходимо да се установи 1. възмездна сделка с имуществени права
на длъжника, 2.сделката да е сключена след датата на установяване на публичното
задължение / датата на получаване на заповедта за възлагане на ревизия и
3.даденото от длъжника значително да надхвърля стойността на полученото.
В
настоящия случай първите две изисквания за уважаване на иска по чл. 216 ал.1 т.
2 от ДОПК са налице и страните не спорят по отношение на тях. След получаване
на заповедта за ревизия, длъжникът е сключил прехвърлителна сделка по отношение
на свое имущество. По отношение на третото изискване обаче - даденото от
длъжника ( процесния имот като стойност) значително да надхвърля стойността на
полученото( цената по сделката), съдът намира, че поначало не би могло да се
установи в производството, тъй като в нотариалния акт не е била посочена
конкретна стойност на процесния имот. По делото е установена пазарната цена на
имота, но не е установена пазарната цена на останалите два имота, които са били
продадени едновременно с процесния имот. По този начин не може да се установи
категорично и безусловно, че именно процесния имот №000023 е бил продаден на
цена значително по – ниска от действителната. Дори да се назначи експертиза в
този смисъл пред въззивния съд, отговор на въпроса – именно процесният имот ли
е продаден на по – ниска цена от действителната, няма да се получи. С оглед на
това, съдът намира предявения иск по чл. 216 ал. 1 т.2 от ДОПК за недоказан. Тъй
като, първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е доказан и е прогласил
недействителност на сделката на това основание, в тази част обжалваното решение
следва да се отмени.
По
отношение предявения иск с правно основание чл. 216 ал. 1 т. 4 от ДОПК, съдът
намира същия за основателен и доказан поради следните съображения:
За да
бъде уважен искът по чл. 216 ал. 1 т. 4 от ДОПК е необходимо да се установят
следните предпоставки : 1. възмездна сделка с имуществени права на длъжника,
2.сделката да е сключена след датата на установяване на публичното задължение /
датата на получаване на заповедта за възлагане на ревизия и 3.сделката да е
сключена с намерение да се увреди кредиторът.
По
първите две предпоставки страните не спорят, че те са налице. Сключена е
възмездна сделка, след получаване на заповед за ревизия от длъжник, по
отношение на когото са установени публични задължения и то в голям размер.
Следва да се изследва въпросът дали по делото е установено намерение да се
увреди кредиторът. Без съмнение в този вид сделки намерението за увреда е почти
невъзможно да се установи с преки доказателства. За него се съди от цялостното
поведение на длъжника във връзка със сделките. Съдът намира, че в случая е
установено намерение у длъжника да увреди публичния взискател. Процесната
сделка е сключена много скоро ( около месец) след получаване на заповедта за
ревизия. Сделката не е инцидентна, спорадична, а е част от няколко сделки, при
които длъжникът единствено е разпродавал своите активи. При сключване на
договора за продажба, пред нотариуса са били представени единствено данъчните
оценки на имотите, които ноторно известно е, че са значително на по – малка
стойност от пазарните. В случая данъчната оценка на процесния имот е била
108.45 лв., а пазарната му цена е била 3330 лв. Няма как собственикът да
продаде свое имущество на цена в пъти по – ниска от пазарната ако не цели да
увреди кредиторите си или по друг начин да заобиколи закона. Като взе предвид
всичко това, съдът намира, че е безспорно установено намерението на продавача
по сделката да увреди публичния изпълнител, за който без съмнение е знаел, че
ще установи публични задължения в много големи размери. Неоснователни са
претенциите на въззивната страна, че не е било преценено имуществото на
длъжника в цялост и от там да се прецени дали той действително е увредил
кредитора. Такова изискване законодателят не е поставил като условие за
уважаване на иска. Предявеният иск е доказан.
Тъй като
правните изводи на първоинстанционния съд в тази насока съвпадат с тези на
въззивния съд обжалваното решение в тази част следва да бъде потвърдено.
Страните
не са направили искания за присъждане на разноски, поради което такива не се
присъждат.
По тези съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
решение
№ 537/17.05.2018 г. по гр.д. № 3347/2017 г. на Сливенския районен съд, В ЧАСТТА
с която на основание чл.216 ал. 1 т. 2
от ДОПК е прогласен за недействителен по отношение на Държавата, Договор за
продажба сключен на 08.04.2014 г., нотариален акт № 105, том II, рег.№ 3185, дело 280/08.04.2014 г. по описа на нотариус с рег.номер
128 Ел.Ш., в частта с която „ Гардън“ ЕООД продава на И.Й.Й.
поземлен имот № 000023 с площ 4.1 дка в м. „Над село“ в землището на с.Малко
чочовени, Сливенска област, представляващ др.терит.нестоп., при граници :
005010; № 005013; № 000024 и 005005, като неправилно и незаконосъобразно .
Вместо това постанови :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ТД на НАп гр. Бургас иск с
правно основание чл.216 ал.1 т. 2 от ДОПК като недоказан.
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ПОТВЪРЖДАВА
решение 537/17.05.2018 г. по гр.д. № 3347/2017 г. на Сливенския районен съд като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.