Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 02.07.2019 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски
Районен съд първи
граждански състав
На двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Асима Вангелова-Петрова
Секретар:
Петя ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 566 по описа за 2019 година
и
за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по обективно предявените искове е по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцовото
дружество - „Е.“ АД *** твърди, че на 21.09.2012г. „****Е.“ АД (по настоящем - Е.
АД) като кредитор сключил с И.Я.Б., в качеството му на кредитололучател и Ф.М.Б.,
в качеството й на съдлъжник, договор за кредит „*****“ № 318263. Съгласно
цитирания договор, кредиторът поел задължението да предостави по
разплащателната сметка на кредитополучателя, сумата от 7 300 лева.
Кредитополучателят се задължил да върне предоставения кредит, ведно с
уговорената между страните такса усвояване от 199.00 лева, лихви за целия срок
на договора от 4680.17 лева и премии за застраховка „Живот“ на
кредитополучателя от 633.03 лева за период от 120 месеца, считано от 12.11.2012г.
до 12.10.2022г., с равни месечни (анюитетни) вноски, всяка с размер от 105.11
лева, изчислена съгласно формулата за анюитет, при уговорен номинален лихвен
процент в договора – 10.65% (променена на 12.06.2015 на 8.35%) и разход за
застраховката „Живот“ - 1.44%. Твърди, че на 21.09.2012г. „****Е.“ АД, като
кредитор изпълнил поетия с процесния договор ангажимент и превел по сметката на
И.Я.Б. сумата от 7 300 лева. От този момент за задължените по кредита лица
възникнало безусловното задължение да върнат на кредитора заемната сума, ведно
с уговореното възнаграждение. Първите 22 анюитетни погасителни вноски по
уговорения погасителен план били успешно заплатени. Вноските от 23 до 64 били
заплатени със закъснение. Вноска с падеж - 12.03.2018г. останала частично
неплатена. Така считано от 12.03.2018г., кредитополучателят изпаднал в
просрочие. Тъй като не последвало плащане, което да погаси формиралото се
просрочие, всички последващи погасителни вноски останали също неплатени. Кредитора
се опитал да обяви предсрочната изискуемост на длъжника, поради възникналото му
право съгласно чл. 10, ал. 2 от договора за банков кредит, но волеизявление от
страна на банката така и недостигнало до лицето.
Съобразно
трайно установената съдебна практика, исковата молба по естеството си
представлява покана за плащане, като със същата могат да се упражняват и
преобразуващи права, като например изявление за разваляне на сключеният между
страните договор. В този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 от ГПК
Решение №178/12.11.2010г. по т.д. № 60/2010г. на II т.о. на ВКС. Предвид
изложеното, моли съда в процесния случай, исковата молба да има характера на
покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем от момента на предявяване
на претенцията. Съгласно уговорките в цитирания договор и извършените плащания
дължимата, неплатена главница възлизала на 4 332.02 лева. Падежиралата
част е оцветена е тъмно син цвят в приложения подробен погасителен план и
възлизала на 873.35 лева. Същата представлявала сбор от главниците на вноски с
номера 65 – 78-включително. Предсрочно изискуемата главница е в размер на
3458.68 лева, представляваща сбор от вноските с номера 79 - 120. Оцветена е в
светло син цвят в подробния погасителен план. За три години, предхождащи датата
на подаване на настоящата искова молба, т.е. за периода от 15.04.2016г. до
15.04.2019г., се дължала уговорената в договора за кредит възнаградителна лихва
(оцветена в лилаво в подробният погасителен план), представляваща сбор от
дължимата лихва по вноски с номера - 42 до 78 включително и е в размер на
1 196.60 лева.
Сочи,
че банковата сметка в лева, по която ответника може да плати претендиралите от
банката суми, е с IBAN: *** „Е.“ АД. Счита, че на основание Договор за кредит „*****”
№ 318263 с първоначален договорен и усвоен размер от 7 300 лева, за кредитора
безспорно е налице правен интерес от водене на настоящото производство, в хода
на което ответника да бъде осъден да заплати на кредитора дължимите суми.
МОЛИ
съда, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД, да
постанови решение, с което да осъди И.Я.Б., като кредитололучател и Ф.М.Б.,
като съдлъжник, да заплатят на „Е.” АД *** сумата, възлизаща общо на 5528.62
лева, от която - 4 332.02 лева - главница, ведно с възнаградителната лихва
в размер на 1 196.60 лева, ведно със законната лихва от пускането на
исковата молба до изплащането на задължението. Претендират за направените по
делото разноски, в това число платената за производството държавна такса, както
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК, във връзка чл. 25, ал. 1 от НАРЕДБА за заплащането на правната
помощ.
Ответниците
- И.Я.Б. и Ф.М.Б., редовно призовани за съдебното заседание, не се представляват
и не вземта становище по исковете, както и не депозират писмен отговор в срока
по член 131 от ГПК, въпреки
дадената им възможност за това.
В открито съдебно заседание,
проведено на 26.06.2019г., ищцовото дружество е заявило желанието си за
постановяването на неприсъствено решение, на основание член 238, ал.1 от ГПК.
Настоящият състав намира, че са
налице процесуалните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответниците, визирани в член 239, ал.1 от ГПК, а именно - същите са били
редовно призован за съдебно заседание, не са се явили и не са били
представляван. На ответниците редовно им е връчено съобщението за писмен
отговор в срока по член 131 от ГПК, но такъв не е постъпил. Указани са им последиците
на член 133, член 143, ал.3 от ГПК, както и на член 238, ал.1 от ГПК, че ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника.
Съдът, с оглед представените
доказателства с исковата молба намира, че искът е вероятно основателен, поради
което и срещу ответникът ще следва да се постанови неприсъствено решение, с
което да се уважи предявения иск, без същото да се мотивира по същество по
аргумент на член 239, ал.2 от ГПК.
На основание член 78,
ал.1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
разноските по делото, представляващи заплатена държавна такса в размер на 223.30
лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева или в общ
размер на 523.30 лева.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА, И.Я.Б. *** с ЕГН **********, като
кредитололучател и Ф.М.Б. *** с ЕГН **********, като съдлъжник, да заплатят на
„Е.“ АД, със седалище и адрес на управление:***, вписано в търговския регистър
при Агенция по вписванията с ЕИК **** сумата, възлизаща общо на 5 528.62 (пет
хиляди петстотин двадесет и осем лева и шестдесет и две стотинки) лева, от
която - 4 332.02 лева - главница, ведно с възнаградителната лихва в размер
на 1 196.60 лева, ведно със законната лихва от депозиране на исковата
молба – 16.04.2019г. до изплащането на задължението.
Банковата сметка, по която
ответникът може да плати присъдените суми е: IBAN: *** „Е.“ АД.
ОСЪЖДА,
И.Я.Б. *** с ЕГН ********** *** с ЕГН **********, да заплатят на „„Е.“ АД, със
седалище и адрес на управление:***, вписано в търговския регистър при Агенция
по вписванията с ЕИК ****, направените по делото разноски в размер на 523.30 лева.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване, съгласно член 239, ал.4 от ГПК, като същото да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПВ