Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2373
град Пловдив, 20.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в
открито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 1647 по описа за 2019
година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 от КСО.
Делото е образувано по жалбата на Т.Г.З., с ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу Решение № 2153-15-133 от 15.05.2019 г. на Директора на ТП на
НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалба с вх.№ 1012-15-137 от
23.04.2019 г. срещу Разпореждане №РНП-2-4-15-00553558 от 16.04.2019 г. на
ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.
В открито съдебно заседание – Т.Г.З. чрез адв. Т. поддържа жалбата, претендира разноски.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ гр.
Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк.В.,
изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира разноски, представя писмени
бележки.
Съдът,
като прецени данните по административната преписка и представените от делото
доказателства, намери следното:
Подаването
на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за
нейната допустимост, а разгледана по същество същата е основателна, по следните
съображения:
Със
заявление № 2112-15-1604 от 29.09.2016 г. /л.76/ Т.З. е направила искане за
отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване във връзка с
експертно решение № 3165/166/28.09.2016 г. и експертно решение №
1401/105/09.06.2014 г., двете издадени от ТЕЛК към МБАЛ „Пловдив" АД
/понастоящем УМБАЛ “Пловдив“АД/.
С експертно решение №
1401/105/09.06.2014 г. на ТЕЛК към "МБАЛ Пловдив" АД, при
преосвидетелстване на лицето са било определени 65 на сто трайно намалена
работоспособност/вид и степен на увреждане със срок - 01.06.2016 г.
След подадена жалба от Т.З. до
Регионална Здравна Инспекция - РКМЕ, НЕЛК е постановила
експертно решение № 0020/004/ 09.01.2015 г. /л.86/, с което отменя експертно
решение на ТЕЛК № 1401/105/ 09.06.2014 г. и го връща за ново освидетелстване.
След преосвидетелстването на Т.З. на
28.09.2016 г. от ТЕЛК към "МБАЛ Пловдив" АД е постановено експертно
решение № 3165/166/28.09.2016 г. /л.90/, което е изпратено служебно в ТП на НОИ
- Пловдив на 14.10.2016 г.
С експертното решение №
3165/166/28.09.2016 г. са определени 71,5 на сто трайно намалена
работоспособност/вид и степен на увреждане за общо заболяване, дата на инвалидизиране - 10.04.2001 г. и срок на инвалидността -
01.09.2018 година.
С решение № 11919/597/17.10.2016 г. /л.89/
медицинската комисия към ТП на НОИ - Пловдив „не потвърждава“ експертно решение
№ 3165/166/28.09.2016 г. относно процента на трайно намалена работоспособност.
В развилото се административно
производство пред ТП на НОИ Пловдив е издадено Разпореждане № 33 /прот. № N01007 от 06.01.2017 г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване, с което на основание чл.74, ал.3 във връзка с чл. 98,
ал. 7 от КСО, на З. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване
със срок от 29.09.2016 г. до 01.09.2018 г.
С експертно решение №
0168/042/29.03.2018 г., НЕЛК София,
отменя и връща експертно решение на ТЕЛК № 3165/166/28.09.2016 г. за ново
освидетелстване.
По повод на отмененото и върнато от НЕЛК
експертно решение № 3165/166/28.09.2016 г./л.15/ на ТЕЛК към "МБАЛ
Пловдив" АД, ТЕЛК на УМБАЛ „Пловдив“АД се произнася с експертно решение №
2693/115/28. 06.2018 г. /л.14/
За да обоснове тезата за
недобросъвестност административният орган сочи, че З. е поканена на преглед в ТЕЛК,
но не се е явила, не е представила или изпратила исканите изследвания и решението
е било постановено по документи.
Поради неявяване на лицето и липса на
актуална медицинска документация, ТЕЛК към "МБАЛ Пловдив" АД е
прекратил процедурата по преосвидетелстване във връзка с отмененото експертно
решение № 3165/166/28.09.2016 г.
С разпореждане № ********** /прот. № 2146-15-314 от 21.05.2018 г. на ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, на основание чл. 95, ал. 2 от КСО, е спряна от 08.05.2018 г. личната пенсия за инвалидност поради общо
заболяване, получавана от жалбоподателката.
С разпореждане № ********** /прот. № 2146-15-922/12.12.2018 г.
на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, на
основание чл. 96, ал. 1, т. 5 от КСО, е прекратена считано от 29.09.2016 г.
(датата на отпускане), получаваната от Т.З. лична пенсия за инвалидност поради
общо заболяване.
За да продължи да обосновава тезата си за
недобросъвестност административният орган в този случай приема, че З. е призовавана двукратно с писма с обратни
разписки, да се яви в ТЕЛК на 05.06.2018 г. и на 28.06.2018 г. като обратните
разписки били върнати, на първото писмо
с гриф „непотърсено", а на второто писмо обратната разписка е подписана
от М.Х.К. на 12.06.2018 г.
М.Х.К. като свидетел беше разпита в
съдебно заседание и недвусмислено заяви, че не е живяла в град Пловдив на
адреса в ЖК“Тракия“, блок 106.
В чл. 5, ал.1 от Общите правила за
условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети въз
основа на закона с Решение на Комисията за регулиране на съобщенията, изрично е
посочено, че препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя
срещу подпис. Те могат да се доставят и на лице, пълнолетен член на
домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу
подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите
имена на лицето, получило пратката - чл. 5, ал.2 от Общите правила. Когато при
посещението на адреса поради отсъствие на получателя по ал.1 или на лицето по
ал.2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя
писмено служебно известие с покана получателят да се яви в пощенската служба за
получаване на пратката в определен срок. - чл. 5, ал.3
Не се твърди М.Х.К. да е пълнолетен член на домакинството на
получателя.
Извън всички изисквания за връчване на
съобщенията, на лице извън кръга на домакинството на адресата З.,
административният орган е приел надлежно връчване на съобщението, във връзка с
призоваването на жалбоподателката от ТЕЛК на УМБАЛ -Пловдив.
Тези факти и обстоятелствата са от
значение за случая, с оглед твърдяната недобросъвестност на получателя на
осигурителното плащане, която следва да се докаже от административният орган.
От установената фактическа обстановка, се формира вътрешното убеждение на съдебния състав, че
лицето е било добросъвестно, т. е., че не е знаело, че получава пенсия, която
не му се следва. Извън всякакво съмнение З. страда от сериозни заболявания, които
при съответната преценка от органите на медицинската експертиза биха довели до
определяне на процент ТНР, предпоставящ получаване на
лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
В процесното Разпореждане
№РНП-2-4-15-00553558 от 16.04.2019 г. на ръководителя на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, административният орган е приел, че с експертно
решение № 2693/115/28.06.2018 г. ТЕЛК се произнася по повод отменено и върнато
решение.
Произнасяне на ТЕЛК не съществува.
Отмяната на експертното решение № 3165/166/28.09.2016 г., не
означава, че е отпаднало основанието за получаване на пенсията за инвалидност,
защото НЕЛК изрично е разпоредила ново освидетелстване, а освен това е изложила
мотиви в частта на констатациите на НЕЛК по вътрешни и белодробни болести, че
…“има данни за Захарен диабет I тип с голяма
давност на инсулинолечение с документални данни за полиневропатия и макронагиопатия
обуславящи 70% т.н.р по т.2.3 р.I ч.IX
Неявяването на Т.З. за освидетелстване е
било предпоставка по чл. 40, ал. 1, т. 3 /понастоящем т. 4. изм. – ДВ, бр. 62
от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г./ от Правилника за устройството и
организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на
регионалните картотеки на медицинските експертизи ТЕЛК да издаде решение само
по документи без преглед на лицето, след като самата ТЕЛК е приела, че лицето е
редовно призовано.
В процесния
случай ТЕЛК е следвало да издаде ЕР, с което да определи ТНР при наличието на
сериозни доказани вътрешни заболявания обуславящи 70 процента ТНР.
Според чл. 41 от цитирания по-горе
правилник РКМЕ уведомява писмено съответното ТП на НОИ за неявилите за
преосвидетелстване пенсионери и в тези случаи длъжностното лице по чл. 98, ал.
1, т. 1 КСО спира пенсията, а не я прекратява поради отпаднало основание за
получаване на пенсията, освен когато срокът на инвалидността е изтекъл;
Незавършения фактически състав по оценка
трудоспоспособността на З. не предпоставя
възможност за прекратяване на нейната пенсия за за
инвалидност поради общо заболяване.
Наличието на заболявания, несъмнено
обуславящи ТНР, изключва недобросъвестността на пенсионера като предпоставка за
връщане на изплатените му пенсии за инвалидност.
Пак поради тази причина - липса на
правно основание за прекратяване на производството по преосвидетелстване и дължимост на ЕР на ТЕЛК по документи, би имало за последица
недопустима от правовия ред несправедливост по отношение на Тона З..
В
случая административният орган не е доказал при условията на главно и пълно
доказване в процеса, недобросъвестност у жалбоподателката при получаване на
пенсия за инвалидност поради общо заболяване, за да бъде постановено връщане на
основание чл. 114 КСО. Съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО длъжностното лице
издава разпореждания за възстановяване на неправилно получени суми за пенсии,
които се връщат от лицата, само в случай, че са ги получили недобросъвестно по
смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО.
В случая нито в разпореждането по чл.
98, ал. 2 във връзка с чл. 114 КСО, нито в решението на директора на ТП на НОИ
– Пловдив са изложени мотиви досежно твърдяната
недобросъвестност. В разглеждания случай липсват доказателства, от които може
да се направи обоснован извод, че жалбоподателката съзнателно се е възползвала
от неистински документи или документи с невярно съдържание, за да бъде
отпусната пенсия в по-висок размер.
Съгласно чл. 114, ал. 2 КСО
добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на
възстановяване от осигурените лица с изключение на лимитативно регулираните
случаи по т. 1 - т. 3. На основание чл. 114, ал. 6 КСО споровете за
добросъвестност се решават по реда на Глава осма с решение на ръководителя на
териториалното поделение на НОИ. В КСО не се съдържа легална дефиниция за
понятието „добросъвестност” при получаване на осигурителни плащания. С оглед
общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания
следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и
субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е
знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Липсват
съществени елементи от предпоставката „недобросъвестност” от обективно и
субективно естество – настъпили правопроменящи или правоизключващи факти, съзнателното им укриване от дееца и
постигане на неправомерна цел, като резултат от това. Добросъвестността се
предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на З. е било
необходимо да бъде безспорно установена от административния орган, което той не
е сторил до приключване на устните състезания по делото пред първата съдебна
инстанция.
В този смисъл е и константната практика
на ВАС, VІ отделение: Решение № 11095 / 25. 09.2017 г. по адм.
д. № 1339 / 2017 г., Решение № 1234 / 04.02.2008 г. по адм.
д. № 9467 / 2007 г., Решение № 6207 / 27.05.2008 г. по адм.
д. № 1440 от 2008 г., Решение № 11902 / 13.10.2009 г. по адм.
д. № 7531 от 2009 г., Решение № 3997 / 21.03.2011 г. по адм.
д. № 8559 / 2010 г., Решение № 5171 / 12.04.2011 г. по адм.
д. № 10452 / 2010 г., Решение № 4132 / 22.03.2012 г. по адм.
д. № 13436 / 2011 г., Решение № 5372 / 24.04.2018 г. по адм.д.
№ 14182 / 2017 г., Решение № 7001 / 29.05.2018 г. по адм.
д. № 2112 / 2017 г., Решение № 14874 / 03.12.2018 г. по адм.д.
№ 4969 / 2018 година.
Установяването на неоснователно
получаване на осигурителни плащания, не е достатъчно за обосноваване дължимостта на възстановяване на изплатените от средствата
на ДОО суми. Задължението за връщане възниква в случаите, когато лицето,
получило плащанията, е действало недобросъвестно, тъй като само недобросъвестно
получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са
ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, съгласно чл. 114, ал.1 от КСО. В
разпоредбата на чл. 114, ал.2 от КСО е регламентирано, че добросъвестно
получени суми по осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените
лица, с изключение на случаите по чл. 42, ал. 2, чл. 54е и при прилагане
разпоредбите на международни договори, по които страна е Република България, в
които случаи възстановяването им е без лихва до изтичането на срока за
доброволно изпълнение.
Следователно втората материалноправна
предпоставка за издаването на разпореждане с правно основание чл. 114, ал.1 от КСО, е неоснователно извършените осигурителни плащания да са получени
недобросъвестно от лицето. Добросъвестността е правно начало, което изисква
точно отношение и изпълнение на права и задължения в съответствие със
законовите норми. В Кодекса за социално осигуряване не се съдържа легална
дефиниция на понятието "добросъвестност" при получаване на
осигурителни плащания. С оглед на общите принципи на правото и съгласно
трайната съдена практика, за добросъвестно получени следва да се считат тези
суми, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че
направените осигурителни плащания му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето,
което е знаело или е предполагало, че няма право да получи съответното осигурително
плащане поради наличието на определени обстоятелства, съставляващи пречка за
неговото получаване, както и когато съзнателно невярно е декларирало или не е
декларирало релевантни факти и обстоятелства за получаването на осигурителното
плащане. Добросъвестността се предполага до доказване на противното и в тежест
на административния орган е да докаже наличието на недобросъвестност при
получаване на сумите.
Изхождайки от тълкуването, че
недобросъвестно получени са тези осигурителни плащания, когато получилото ги
лице е знаело, че няма право на тях поради наличие на установено от закона
обстоятелство, което изключва правото му и е укрило това обстоятелство от
съответните длъжностни лица, вкл. и чрез затаяване, съдът приема, че в случая
не е налице недобросъвестно поведение от страна на Т.З. при получаването на
отпусната му пенсия за инвалидност поради общо заболяване за периода за периода от 29.09.2016 г. до 31.05.2018 г.
Не е налице съзнателно затаяване или укриване на известни
на Т.З. правнорелевантни факти т.е на факти, за които
е знаела или е била длъжна да знае, че са относими
към отпусната и лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
Не се установява и субективно отношение
на З. за недължимост на получаваната от нея пенсия
така както е определена в Разпореждане № ********** от 06.01.2017 г. на Ръководител
"ПО" при ТП на НОИ – Пловдив, което да релевира
недобросъвестно получаване на осигурителното плащане. Още по-малко получаваната
пенсия може да бъде разглеждана като резултат на съзнателно извършено от лицето
правонарушение, с цел изплащането на пенсия в по-голям размер.
Съобразно общото правило за
разпределение на доказателствената тежест в процеса
по чл. 170, ал.1 от АПК, административният орган следва да установи
съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт. Такова
доказване за установяване наличието на материалноправната
предпоставка по чл. 114, ал.1 от КСО и съответно за законосъобразността на разпореденото възстановяване от Т.З. на неправилно
изплатената и сума за пенсия, в случая не е направено от ответника по жалбата.
Ето защо и предвид изложените по-горе съображения за липсата на доказателства
дори и като индиция, че жалбоподателката е получавал
осигурителни плащания въпреки знанието от нейна а страна на факти и
обстоятелства, които представляват пречка за получаването на пенсията в
изплащания й размер, съдът приема, че не е налице доказана недобросъвестност от
страна на Т.З. при получаването на изплащаната пенсия в периода 29.09.2016 г.
до 31.05.2018 година.
В контекста на съдебната практика, за да
е налице добросъвестност при получаването на съответното осигурително плащане,
е достатъчно получателят да е имал съзнание, че за него съществува право да
получи плащането, за да отпадне задължението за възстановяване /връщане/ на
изплатените суми – т.е за добросъвестността и освобождаването от задължението
да се върнат неправилно получените суми е достатъчно единствено субективното
отношение на получателя към основанието за получаването им и съзнанието, че за
него съществува право да ги получава, като без значение е дали грешката на
получателя се дължи на неправилна преценка на факти или на неправилна преценка
на право.
С оглед на което и по изложените по-горе
мотиви съдът намира, че получените от З., представляват добросъвестно получени
такива от лицето, неподлежащи на възстановяване.
С оглед изхода на спора, на жалбоподателката
следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производството разноски общо в
размер на 320 лв. – възнаграждение за
един адвокат, депозит за призоваване на свидетел и държавна такса за съдебно
удостоверение
Така
мотивиран, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, Х състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-133 от
15.05.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане
№РНП-2-4-15-00553558 от 16.04.2019 г. на ръководителя на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.
ОСЪЖДА Териториално
поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив, да заплати на Т.Г.З.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 320 лева за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред
Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: