№ 14196
гр. София, 21.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20221110125637 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на Л. И. М., ЕГН **********, с адрес
*************************, съдебен адрес гр. ********************, чрез
пълномощника адв. Г. Х., срещу „*************“ АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр. *********************, с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45
от ЗЗД за присъждане на сумата в размер на 100 лева – частичен иск от
сумата в размер на 4000 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 17.05.2022г. до погасяването, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по вина на
водач на лек автомобил „********“ с рег. №*********, гражданската
отговорност на който е застрахована от ответника по силата на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, вследствие на настъпило на
28.12.2021г. застрахователно събитие.
Ищецът твърди, че по вина на водача на лек автомобил „********“ с
рег. №*********, гражданската отговорност на който е застрахована от
ответника по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, на
28.12.2021г. е настъпило ПТП със собственото му МПС лек автомобил
1
„****************“ с рег. №**********, вследствие на което са причинени
щети по отношение на автомобила на ищеца, стойността на които възлиза на
сумата в размер на 4000 лева. Сочи, че ответникът не е заплатил в негова
полза застрахователно обезщетение, въпреки отправената извънсъдебна
претенция. Поради изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответникът да му заплати претендираната сума,
предявена като частична претенция, както и направените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на
ПТП, като твърди, че ПТП не е настъпило по вина на водача на лек автомобил
„********“ с рег. №*********. Твърди съпричиняване от страна на ищеца,
тъй като същият също нарушил правилата за движение, предвидени в ЗДвП.
Не се оспорва обстоятелството, че отговорността на водача на лек автомобил
„********“ с рег. №********* е застрахована при ответника по силата на
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ валидна към
датата на ПТП. Поради изложеното ответникът моли предявеният иск да бъде
отхвърлен и да бъде осъден ищецът да му заплати направените по делото
разноски.
С определение от 21.06.2023г. е допуснато на основание чл.214 от ГПК
увеличение на предявения частичен осъдителен иск, като същият да се счита
предявен за сумата от 2928,10 лева – частична претенция от общо
претендирани 4183 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за
обезщетяване на претърпени имуществени вреди вследствие на ПТП,
настъпило на 28.12.2021.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл.
2
432, ал. 1 КЗ предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е
отговорен по чл. 45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение
пряко от застрахователя на деликвента.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване:
1/наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, а именно: деяние, противоправност,
вреди и техния размер, причинна връзка между деянието и вредите. Във
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване
на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е при
оспорване да обори презумпцията; 2/сключен договор за застраховка
“Гражданска отговорност” между застрахователя – ответник и деликвента,
респ. наличие на договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, който покрива гражданската отговорност на деликвента.
Съдът намира, че по делото се доказаха в съвкупност посочените
предпоставки за основателност на иска.
Не са спорни между страните по делото и се установяват от събраните
по делото доказателства обстоятелствата, че на 28.12.2021г. около 02:00 часа
в ***************** е настъпило ПТП между лек автомобил „********“ с
рег. №********* и лек автомобил „****************“ с рег. №**********,
както и, че към датата на настъпване на ПТП отговорността на водача на лек
автомобил „********“ с рег. №********* е била застрахована при ответника
по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
От събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Ж. Ц. Т.,
Л. Л. М. и И. В. П., както и от заключението на САТЕ, което съдът кредитира
изцяло като обосновано и компетентно изготвено, се установява, че
механизмът на ПТП е следният: на 28.12.2021г., около 02:00 часа, лек
автомобил „********“ с рег. №********* се движи по ******************, с
посока на движение от площад „Сточна гара“ към ул. „Черковна“ и скорост
около 21,5 км/ч. в същото време и посока отляво надясно се движи лек
автомобил „****************“ с рег. №********* със скорост около 73,4
км/ч, като водачът предприема отклонение наляво в лявата лента и
изпреварване на движещия се в средната лента неизвестен автомобил. Двете
превозни средства продължават движението си и в района на кръстовището,
3
образувано от ****************** и бул. „***************“, траекториите
им се пресичат и настъпва удар между тях. Първоначалното съприкосновение
е между предна дясна част на автомобил „****************“ и предна лява
част на лек автомобил „********“. От удара лек автомобил „******“ се
завърта по посока на часовниковата стрелка, като се измества надясно спрямо
първоначалната ориентация, а лек автомобил „******“ се блъска в стълб,
намиращ се отляво. Установява се от събраните по делото доказателства, че
водачът на лек автомобил „********“ с рег. №********* е отнел
предимството на движещия се по път с предимство водач на лек автомобил
„****************“ с рег. №********** при несъобразяване на поведението
си с пътните знаци и маркировката, нарушавайки по този начин разпоредбата
на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Поради това съдът приема, че събраните по делото
доказателства обуславят извода, че поведението на застрахования при
ответника водач разкрива признаците на деликта по смисъла на чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД. Налице е и несъмнена причинна връзка между това противоправно и
виновно поведение на застрахования при ответника водач и нанесените
вреди. Съдът намира за основателно направеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил
„****************“ с рег. №**********. Съобразно установената съдебна
практика изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага доказани по
безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия
или е улеснил неговото настъпване. В случая от кредитираното заключение
на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че водачът на лек
автомобил „****************“ с рег. №********** е управлявал автомобила
със скорост около 73,40 км/ч, като същият е имал възможност на предотврати
настъпването на произшествието, ако е управлявал превозното средство със
скорост 50 км/ч и е задействал своевременно спирачната уредба от момента, в
който е имал възможност да възприеме навлезлия на пътното платно отдясно
лек автомобил „********“. Поради това съдът приема, че ПТП е настъпило и
поради поведението на водача на лек автомобил „****************“ с рег.
№**********, като същият е управлявал автомобила с превишена и
несъобразена скорост от 73,40 км/ч, и е нарушил нормата на чл. 20, ал.
4
2 ЗДвП, според която водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, като следва
да се има предвид в случая, че ПТП е настъпило в тъмната част на
денонощието, в населено място и при наличие на светофарна уредба с мигащ
жълт сигнал, който изисква повишено внимание от страна на водачите при
преминаване през кръстовище. При определяне на конкретния принос на
двамата водачи за настъпване на ПТП съдът определя съпричиняване в
размер на 70% за водача на лек автомобил „********“ с рег. №********* и
30% за водача на лек автомобил „****************“ с рег. №*********.
С договора по чл.429 от КЗ ответникът се е задължил да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди през периода на застрахователния
договор. От кредитираното заключение на съдебно-автотехническата
експертиза се установява, че стойността на застрахователното обезщетение за
лек автомобил „****************“ с рег. №*********, определена при
условията на тотална щета, тъй като стойността за ремонт надвишава
действителната стойност на автомобила към датата на произшествието, и след
приспадане на запазените части в размер на 25% е 4183 лева. Поради
изложеното и при приспадане на съпричиняването на водача на лек
автомобил „****************“ с рег. №********* за настъпване на вредите в
размер на 30%, предявеният иск е основателен и доказан до размер на сумата
от 2928,10 лева, поради което и следва да бъде уважен в предявения частичен
размер, съобразно допуснатото увеличение на иска с определение от
21.06.2023г.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 1232,13 лева, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 от КЗ „*************“ АД, ЕИК
5
**********, със седалище и адрес на управление гр. *********************,
да заплати на Л. И. М., ЕГН **********, с адрес
*************************, съдебен адрес гр. ********************, чрез
пълномощника адв. Г. Х., сумата от 2928,10 лева (предявена като частичен
иск от общо претендирана сума в размер на 4183 лева), ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.05.2022г. до погасяването,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди по вина на водач на лек автомобил „********“ с рег.
№*********, гражданската отговорност на който е застрахована от ответника
по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, вследствие на
настъпило на 28.12.2021г. застрахователно събитие, както и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК разноски по делото в размер на 1232,13 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6