Р Е Ш
Е Н И Е
№
Град Тетевен, 05.12.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично заседание
На осемнадесети ноември,
През две хиляди
и деветнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ
ХРИСТОВА,
Като разгледа
докладваното от Председателя гр.дело № 500 по описа на Районен съд-Тетевен за
2019 година,със страни:
Ищец: С.Т.Р. ***,
Ответник: Ц.В.Ц.
***,
И за да се произнесе,взе предвид следното:
Предявен
е осъдителен иск с посочено основание чл.45 от ЗЗД и цена на иска 5 000
лева.
Ищецът
твърди,че е ученик в СУ „хх“-град Я.На
20.11.2018г заедно със свои съученици от училището ,се намирали,около 13.00
часа на автобусната спирка до училището и изчаквали пристигането на автобуса.На
същото място пристигнали ответникът,ученик в 12 клас в същото училище,който се
приближил до ищеца с репликата „Защо се правиш на як“и отправил предложение към
него за влизане във физическа хватка помежду им,като също така го заплашил с
посочени в исковата молба думи.Ищецът отказал предложението за физическа
хватка.
На
21.11.2018г,сутринта около 08.00 часа пострадалият Р. се намирал пред вратата
на класната си стая в училището и закусвал.В момента,в който решил да изхвърли
опаковката от закуската в намиращият се наблизо кош,видял,че от входа на
училището към него се приближава ответникът.След като последният се приближил
до ищеца,отправил към него нецензурен израз и без предупреждение нанесъл на Р.
удар с дясната си ръка в областта на главата-лявото око на ищеца.От нанесения
удар Р. паднал на земята,а ответникът продължил да го удря в главата с ръце и
крака.В резултата на нанесените удари Р. получил световъртеж и след намесата на
педагогическия персонал,инцидентът бил преустановен.
По
случая било образувано досъдебно производство №161/2018г по описа на РУ на
МВР-Ябланица,като с решение по АНД №424/2018г по описа на РС-Тетевен ответникът е признат за виновен за причиняване на
разстройство на здравето на ищеца-лека телесна повреда по хулигански
подбуди,извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК,като на основание
чл.131,ал.1,т.12 ,предл.3 ,в-ка с чл.130,ал.1 от НК и чл.78а от НК,като е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
глоба в размерна 1000.00 лева.
В
исковата молба ищецът обстойно описва причинените от деянието травматични
увреждания,болки и страдания,като твърди,че тези вреди не са му възстановени
или компенсирани по адекватен начин от ответника.
Моли
да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 5000.00 лева,представляващи
обезщетение за претърпените неимуществени вреди,ведно със законната лихва върху
главницата от датата на увреждането-21.11.2018г,до окончателното и заплащане и
разноските по делото.
Позовава
се на писмени и гласни доказателства.
В
срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника по делото.
От приложените по
делото писмени доказателства,показанията на свидетелите Л.В.П.,Й Р.В. и М А Ш,съдът приема за
безспорно установена следната фактическа обстановка по делото:
Ищецът С.Т.Р. *** ответникът Ц.В.Ц. ***,били съученици в СУ „ххх“-град Я,Лов.обл.
На дата 20.11.2018г ищецът Р. заедно със свой съученици от. Училището, около 13,00 часа, се намирали на
автобусната спирка в близост до училището и изчаквали пристигането на автобуса
за с.О,Лов.обл.На същото място пристигнал и ответникът Ц.-ученик в 12-ти клас в посоченото училище, който се приближил
до Р. с репликата „защо се правиш на як“ и отправил предложение към него за влизане
във физическа схватка помежду им.Също така му заявил /
безпричинно/, „ще ти направя брадата червена“.Ищецът Р.
отказал предложението за физическа схватка, поради което ответникът Ц. му заявил- „ти ще видиш“.На дата
21.11.2018г. около 08,00 часа сутринта ищецът Р. се намирал
пред вратата на класната стая в училището и закусвал.В момента
когато решил да изхвърли опаковката от закуската в намиращият се в близост кош,
възприел, че от към входа на училището към него се насочва ответникът Ц.. След
като Ц. се приближил до Р. отправил към него нецензурния израз „ Ще ти еба
майката“ и незабавно, без предупреждение му нанесъл удар с дясната си ръка в
областта на главата/лявото око/.От нанесения удар ищецът Р. паднал на земята,а
ответникът продължил да го удря по главата с ръце и крака.В резултата на
нанесените удари Р. получил световъртеж, но не загубил съзнание. След намесата
на хигиенистки и педагогически персонал на училището,инцидентът бил
преустановен.Незабавно на ищеца Р. бил извършен преглед от училищния лекар,
след което е бил транспортиран последователно в ЦСМП-Ябланица, ЦСМГ- Тетевен и
УМБАЛ гр.Плевен, за оказване на медицинска помощ.
В хода
на образуваното за случай/престъплението/досъдебното производство № 161/2018г
по описа на РУП-Ябланица,била назначена съдебно-медицинска експертиза от
заключението на която се установява, че при възникналия
инцидент между ответника и ищеца на последният са били причинени следните
травматични увреждания: травма на лявото око/периорбитален хематом/, без данни
за промяна на зрителната острота на окото, причинила на Р. болка и страдание
както и травма на главата-зашеметяване, без данни за сътресение на мозъка и
загуба на съзнание- причинила на Р. временно и неопасно разстройство на
здравето. Описаните увреждания са в резултат на удари с твърд тъп предмет в
областта на лицето и отговарят по време и начин съобщен от пострадалия.
С влязло в сила решение по АНД №424/2018г по описа на РС-Тетевен
ответникът Ц. е признат за виновен в това,че на 21.11.2018г. в град Я, Ловешка област е причинил на С.Т.Р. ***,лека телесна повреда
по хулигански подбуди, изразяваща се в травма на лявото око /периорбитален
хематом/, без данни за промяна на зрителната острота на окото,
причинила на Р. болка и страдание, както и травма на главата-зашеметяване, без
данни за сътресение на мозъка и загуба на съзнание- довела до разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК и причинила на Р. временно и
неопасно разстройство на здравето, като на основание чл. 131, ал.1,
т. 12, предл.З , вьв вр. с чл. 130 ал. 1 от НК и чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание-глоба, в полза на държавата, в размер на 1000.00/хиляда / лева.
От
гласните доказателства се установява,че след инцидента и проведеното лечение
ищецът дълго време бил на медикаментозно лечение,изпитвал страх да ходи на
училище,говорило се,че ответникът го заплашвал.
При така изложената
фактическа обстановка се налагат следните прани изводи:
Предявеният иск е квалифициран в изготвения доклад по
чл.45,ал.1 от ЗЗД- т.нар. „генерален деликт”,
установявайки общата забрана да не се вреди другиму.
Непозволеното
увреждане е юридически факт, от който възниква облигационно отношение. Това
отношение е законово, тъй като нормативната уредба предопределя неговото
съдържание. Касае се за просто едностранно правоотношение, при което за
пострадалия съществува правото да претендира възстановяване или обезщетяване на
вредите, а за деликвента насрещното задължение да възстанови или обезщети
вредите.За да е налице извършен деликт следва да са налични и елементите,
включени в неговия сложен фактически състав, а именно обективните елементи–
деяние (действие или бездействие), обективирано в действителността;
противоправност – несъответствие на поведението с императивна правна норма, противоречие
с общата забрана на чл.45 ЗЗД да не се вреди никому, противоречие с добрите
нрави; вреда – имуществена (претърпени загуби или пропуснати ползи)
или неимуществена (морална без стойностно изражение), причинна връзка между
поведението и вредата и субективният елемент – вина (психическото отношение на
деликвента към извършеното поведение и последиците от него).
В
конкретния правен казус и по отношение на предявения от С.Т.Р.,действайки при
предявяване на иска със съгласието на своя баща иск са налице всички
гореспоменати елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Безспорно
се установи в процеса извършването на противоправно деяние от ответника, за
което е налице влязло в сила решение,постановено реда на Глава Двадесет и осма
от НПК. По силата на чл.300 ГПК това решение обвързва настоящия граждански съд
по въпросите извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца- ответник.Установи се в процеса, че ответникът Ц. е причинил на ищеца
лека телесна повреда по хулигански подбуди, която е в пряка причинно -следствена
връзка от нанесения на ищеца удар в областта на главата/лявото око/ на ищеца.
Ищецът Р. претендира
репариране на неимуществени вреди от деянието на ответника Ц.,като съобразно константната съдебна практика в понятието
„неимуществени вреди" се включват всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в
своята цялост негативни емоционални изживявания на увреденото лице, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за
определен период от време и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното му състояние. При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, следва да бъдат отчетени характера и степента на
физическото увреждане, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, възрастта на увреденото лице, отраженията в психиката му и моралните
страдания, икономическата обстановка и др.
С нормата на чл. 52
ЗЗД е въведен принципа за обезщетяване на неимуществените вреди
по справедливост. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени с ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост"
не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи
конкретни обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на
претърпени от деликт болки и страдания – физически и/или душевни е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди
с оглед на характера и тежестта на уврежданията, възрастта, семейното и обществено
положение на пострадалия, трудовата му заетост, интензитета и продължителността на болките и/или страданията, както и икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането. В този е и практиката на ВКС- пр. Решение № 25 от 17.03.2010 г. по т.
д. № 211/2009 г., Решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009
г. и др./.
В
конкретиката на казуса се установи, че причинените увреждания са
били съпроводени с физически болки и дискомфорт, като същевременно телесното
увреждане е причинило и негативни последици по
отношение психиката на ищеца/същият се страхува да ходи на училище/.
При определяне размерът на обезщетението съдът отчита възрастта на ищеца и
приживените от последния негативни психически изживявания, свързани с произтичащите от това унижение, засегнати чест и достойнство, емоционален
стрес ,безпокойство и страх да посещава учебното заведение,в което е
ученик.
Предвид
изложените съображения ,съдът счита, че обезщетение в размер на 3 000.00 лв.
е справедлив еквивалент за преживените от ищеца болки и страдания,съществуващ
страх за посещение на учебното заведение,в района н а който е настъпил
инцидента.
По
изложените съображения предявеният иск за репариране на причинени на ищеца
неимуществени вреди се явява основателен до размера на сумата от 3 000
лева,а за разликата над този размер искът следва да бъде отхвърлен,като
неоснователен и недоказан.. Следва да бъде присъдена и законната лихва върху
тази сума, считано от деня на увреждането 21.11.2018г., до окончателното
изплащане, съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1, вр.чл.84, ал.3 ЗЗД.
При
този изход на делото ,ответникът Ц. следва да заплати на ищеца по Р. разноски
по делото, определени съгласно чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК,в размер на 90.00 лева,а по сметка на РС-Тетевен държавна
такса в размер на 120 лева.
Мотивиран
от изложеното,съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Ц.В.Ц.,ЕГН:********** ***, да
заплати на С.Т.Р.,ЕГН:********** ***,на основание чл.45,ал.1,във в-ка с
чл.52 от ЗЗД,сумата от 3 000.00/три
хиляди/лева,представляващи обезщетение за причинени неимуществени
вреди,вследствие причиняването му на лека телесна повреда по хулигански подбуди,изразяваща
се в травма на лявото око
/периорбитален хематом/, без данни за промяна на зрителната
острота на окото, причинила на Р. болка и страдание, както и травма на
главата-зашеметяване, без данни за сътресение на мозъка и загуба на съзнание-
довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК и
причинила на Р. временно и неопасно разстройство на здравето, за което
деяние е освободен от наказателна отговорност с влязло в сила решение по АНД
№ххх/2018г по описа на РС-Тетевен,като на основание чл.78а от НК му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева, заедно със законната
лихва върху тази сума,начиная от 21.11.2018 година, до окончателното и
заплащане,а за разликата над тази сума и до заявения размер от 5 000.00
лева,отхвърля иска,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Ц.В.Ц.,ЕГН:********** ***, да заплати на С.Т.Р.,ЕГН:********** ***,
на основание чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК,сумата от 90.00/деветдесет/лева,представляващи сторени
разноски в производството,определени съобразно уважения размерна иска.
ОСЪЖДА Ц.В.Ц.,ЕГН:********** ***, да заплати по сметка на Районен съд-Тетевен
държавна такса в размер на 120.00/сто и двадесет/лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: