РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. ХАСКОВО, 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
Членове:ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря Р. А. Г.
в присъствието на прокурора А. П. С.
като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА Частно
наказателно дело № 20255600200573 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 17 от ЗЕЕЗА във връзка с чл. 16 от ЕКЕ.
Образувано е по молба на Окръжна прокуратура - Хасково с искане да
бъде уважена молбата на съдебните власти на Република Казахстан за
екстрадиране на лицето Е. Б. Н., гражданин на *****. В молбата се твърди, че
молещата държава е изпълнила всички изисквания на чл. 12 от ЕКЕ и чл. 9 от
ЗЕЕЗА. Към молбата бил приложен акт, по силата на който спрямо
поисканото лице се цели да бъде предприето наказателно преследване за
извършени престъпления на територията на молещата държава. По-конкретно
се твърди, че от прокуратурата на молещата държава срещу Н. е било
изпратено Постановление за задочно санкциониране на мярка за неотклонение
задържане под стража ******, издадено на ****** от съдия на
Специализирания международен следствен съд на *****, с цел наказателно
преследване за престъпления по чл. 287, т. 4 и чл. 272, т. 2 от Наказателния
кодекс на Република Казахстан, в сила от 03.07.2014 год. № 226-V, в т.ч. чл.
1
287, т. 4 - Нелегално придобиване, транспортиране, продажба, съхранение или
носене на оръжия, боеприпаси, експлозиви или взривни устройства, чл. 272, т.
2 – Участие в масови безредици, организиране на масови безредици с
упражняване на сила, разрушаване, опожаряване, унищожаване и повреждане
на чужда собственост, употреба на оръжия, експлозиви или взривни вещества,
както и оказване на въоръжена съпротива срещу представител на властта. За
тези престъпления предвиденото максимално наказание е 8 години „лишаване
от свобода”. Обвиненията, за които се иска задържане с цел последваща
екстрадиция, се основават на чл. 2, т. 1 от Договора между Република
България и Република Казахстан. Към официалната молба за екстрадиция
****** от Главна прокуратура на Република Казахстан са приложени
документи по чл. 9 от ЗЕЕЗА и по чл. 9 от Договора между Р България и Р
Казахстан за екстрадиция, както следва: заключение за определение
принадлежност към гражданство на *****; Постановление за признаване на
лице за заподозрян /Постановление за привличане на обвиняем/;
Постановление относно правната квалификация на деянията, за които се иска
екстрадицията, включително времето и мястото на извършването му;
Постановление относно задочно одобряване на мярка за неотклонение
задържане под стража, Постановление за обявяване за международно
издирване на лицето, копие от приложимите законови разпоредби - извадка от
НК на Р Казахстан и снимка на лицето.
Посочва се, че искането за екстрадиция било направено именно във
връзка с така предприетото наказателно преследване по двете обвинения, като
то изхождало от компетентен орган и било изпратено до съответния
компетентен орган в замолената държава. Молбата отговаряла на формалните
изисквания по чл. 12 от ЕКЕ. Прокурорът моли тя да бъде уважена.
В съдебно заседание поисканото за екстрадиция лице оспорва
основателността на искането за екстрадиция, като заявява, че не е извършил
престъпление на територията на молещата държа и моли да не бъде
екстрадиран в Република Казахстан.
Защитниците на поисканото за екстрадиция лице също оспорват
искането. Поддържат, че изложените в молбата на съдебните власти на
Република Казахстан обстоятелства не обосновават престъпен състав, по
който може да бъде ангажирана наказателната отговорност на Н., а са налице
2
основания за отказ по чл. 7 ЗЕЕЗА.
Съдът, след преглед на събраните по делото доказателства, констатира
следното:
Производството е образувано по искане на прокурора от Окръжна
прокуратура – Хасково, направено въз основа на преписка, образувана пред
Върховна касационна прокуратура по реда на чл.14 и сл. от ЗЕЕЗА. Към тази
преписка са приложени всички документи, описани в чл. 9, ал. 1 от ЗЕЕЗА. На
първо място, преписката съдържа официална молба на съдебните власти на
Република Казахстан за екстрадиция на лицето Е. Б. Н., гражданин на *****,
роден на ********** год. Според молбата екстрадицията на лицето се иска с
оглед предприето спрямо Н. наказателно преследване за престъпления,
описани в същата като - Нелегално придобиване, транспортиране, продажба,
съхранение или носене на оръжия, боеприпаси, експлозиви или взривни
устройства и Участие в масови безредици, организиране на масови безредици
с упражняване на сила, разрушаване, опожаряване, унищожаване и
повреждане на чужда собственост, употреба на оръжия, експлозиви или
взривни вещества, както и оказване на въоръжена съпротива срещу
представител на властта, съставомерни по чл. 287, т. 4 и по чл. 272, т. 2 от
Наказателния кодекс на Република Казахстан, в сила от 03.07.2014 год. № 226
– V. В молбата се посочва, че за тези престъпления се предвижда наказание 8
години „лишаване от свобода“. Към молбата за екстрадиция на Н. от
30.06.2025год. на Зам. Главен прокурор на Р Казахстан по образувано
досъдебно разследване на Главна прокуратура на Р Казахстан, са приложени
Заключение за принадлежност към гражданство на *****, Постановление за
призоваване на лице като заподозрян от 24.02.2022 год., Постановление от
24.02.2022 год. относно правната квалификация на деянието на заподозрения,
Постановление относно задочно одобряване на мярка за неотклонение
„задържане под стража“ от ****** на разследващ съдия на
Специализирания междурегионален разследващ съд *****, Постановление
за обявяване на международно издирване от 11.03.2022 год. на ръководител на
Междуведомствената следствено – оперативна група, извлечение на
приложимите норми на Наказателния кодекс на Р Казахстан.
Изложените факти съдържат и описание на механизма на извършените
деяния, който се състои в следното:
3
В периода от 04 до 06 януари 2022 г. на територията на ****** са се
случили масови безредици, съпроводени с насилие, погроми, палежи,
разрушения, унищожаване на имущество, употреба на огнестрелно оръжие,
взривни вещества и взривни устройства, както и въоръжена съпротива срещу
държавни служители и дестабилизиране на обстановката. С указ на
президента на Р Казахстан от 05.01.2022 г. е обявено извънредно положение в
страната за периода от 05.01. до 19.01.2022 г.
Намирайки се в ******, Н. в предварителен сговор с неустановени по
време на разследването лица, е взел решение да участва в масовите безредици
с употреба на насилие и огнестрелно оръжие, погроми, разрушения,
унищожаване на имущество, както и оказване въоръжена съпротива на
представители на властта. В неустановено време и място Н. незаконно се е
сдобил с огнестрелно оръжие марка АКС – 74У и боеприпаси с калибър
5,45х39 мм в количество 19 броя от неустановено лице с цел последващо
съхранение, носене и използване в група лица при масовите безредици. На
07.01.2022 г. около 01:00 часа, действайки по указания на неустановено лице,
Н. с цел участие в безредиците сформира група лица, за незаконно нахлуване
и овладяване на градската болница за спешна помощ на адрес *******. В
изпълнение на този замисъл Н. и неустановени съучастници, използвайки
огнестрелно оръжие, извършват незаконно нахлуване и контрол върху
болницата в условията на масови безредици и въведено извънредно
положение. На 07.01.2022 г. в местното полицейско управление е постъпил
сигнал от жители на жилищния комплекс ********, където е живял Н., че в
двора на комплекса са открити предмети, наподобяващи оръжие. При оглед от
полицейските органи на мястото е иззет предмет, приличащ на оръжие, както
и две бронежилетки, за които се предполага, че Н. е изхвърлил от прозореца на
апартамента си на същия адрес. Съгласно експертно заключение е установено,
че оръжието е автомат марка АКС – 74 У, калибър 5,45х39мм със заличени
серийни номера, фабрично произведен и годен за стрелба, като пълнителят
представлявал съставна част от автомат Калашников, фабрично изработен, с
19 бр. патрони, същия калибър, представляващи щатни боеприпаси за нарезно
огнестрелно оръжие от типа АК – 74, АКС – 74, АКС – 74 У и ръчен картечен
автомат РПК – 74, произведени по фабричен начин. На 12.02.2022 год. са
обединени наказателни дела с ***** ****** , водещи се под последния описан
номер.
4
Към молбата за екстрадиция са приложени още извлечения от
Наказателния кодекс на Република Казахстан, съдържащ материалноправната
уредба на престъпните състави, по които е разследван Н., както и от
разпоредбите, касаещи давността за наказателно преследване. Според
приложените към молбата извлечения от материално-наказателните
разпоредби, действащи в молещата държава, за престъпленията „Нелегално
придобиване, транспортиране, продажба, съхранение или носене на оръжия,
боеприпаси, експлозиви или взривни устройства“ и „Участие в масови
безредици, организиране на масови безредици с упражняване на сила,
разрушаване, опожаряване, унищожаване и повреждане на чужда
собственост, употреба на оръжия, експлозиви или взривни вещества, както и
оказване на въоръжена съпротива срещу представител на властта“,
съставомерни по чл. 287, т. 4 и по чл. 272, т. 2 от Наказателния кодекс на
Република Казахстан, в сила от 03.07.2014 год. № 226-V, се предвижда
наказание „лишаване от свобода 8 години”.
В искането за екстрадиция са представени и гаранции л. /26-27 от
делото/, с които Главната прокуратура на Р Казахстан гарантира, че
екстрадирането на Н. няма да навреди на суверенитета, сигурността и
обществения ред на Р България. Поддържа се, че наказателното разследване
срещу Н. отговаря на изискванията на Международния пакт за граждански и
политически права от 16.12.1966 г. Гарантира се, че лицето ще бъде
преследвано само за онези престъпления, по отношение на които е разрешена
екстрадиция и наказателното разследване срещу него няма политически
характер, не е свързано с военни престъпление или дискриминация въз основа
на произход, социално или имуществено положение, пол, раса, националност,
език, убеждения, гражданство и вероизповедание. Дадено е уверение, че в
съответствие с международното право на лицето в Р Казахстан ще бъдат
предоставени всички възможности за защита, включително адвокатска помощ
и той няма да бъде подлаган на изтезания, жестоко, нечовешко, унизително
отношение или наказание. Изрично се подчертава, че Н. не може да бъде
осъден на смърт, тъй като смъртното наказание е забранено с Конституцията
на Р Казахстан. Компетентните органи на Р България ще бъдат уведомени за
резултатите от наказателното преследване срещу Н. след неговото
приключване, а без съгласието на българските органи същият не може да бъде
екстрадиран или предаден на трета държава. Посочено е, че давностният срок
5
за привличане на Н. към наказателна отговорност не е изтекъл към момента на
изготвяне на искането за екстрадиция.
В с.з. на 24.07.2025 г. съдът е приел, че представените гаранции не са
достатъчни и поради това е изискал представянето на допълнителни гаранции.
Изпратено е писмо до Генералната прокуратура на Република Казахстан с изх.
№ 4332/31.07.2025 г. Постъпил е отговор вх. № 8373/19.08.2025 г., с който се
представя кратка справка относно защитата на правата на човека и
наказателното правосъдие в Република Казахстан. Цитира се одобрен от
президента през юни 2021 г. План за приоритетни мерки в областта на правата
на човека, в който били предвидени мерки за осигуряване правата на човека в
областта на наказателното правосъдие, предотвратяване на изтезания и
малтретиране и подобряване сътрудничеството с неправителствени
организации. През октомври 2021 г. Република Казахстан била избрана за член
на Съвета по правата на човека на ООН за периода 2022 – 2024 г. От 2022 г. в
Казахстан функционирал Института на омбудсмана по правата на човека, а
към омбудсмана функционирал Национален център за правата на човека.
Посочва се, че през 2022 – 2023 г. Казахстан постигнал значителен напредък в
реформите в областта на правата на човека, което било признато и от други
авторитетни институции, като постоянния координатор на ООД в Казахстан и
Върховният комисар на ООН по правата на човека. По отношение на мерките
за предотвратяване на изтезанията в Казахстан се цитира, че през 1998 г.
страната се е присъединила към конвенцията против изтезанията и други
форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. От
2014 г. в Казахстан бил създаден Институт за национален превантивен
механизъм за предотвратяване на изтезания и малтретиране, чиито членове
имали достъп до пенитенциарните институции по всяко време и можели да
получават информация за условията, в които се намират осъдените, както и да
провеждат разговори с тях без свидетели. Членовете на Националния
превантивен механизъм извършили посещения в местата за лишаване от
свобода и направили препоръки за подобряване на условията за задържане на
лица в изолация, за подобряване на качеството на медицинското обслужване,
храненето и предотвратяване на изтезания и малтретиране. На 17 март 2023 г.
президентът на страната подписал Закон за правата на човека в областта на
наказателното производство, изпълнението на наказания и предотвратяването
на изтезания и жестоко, нечовешко или унизително отнасяне. В справката
6
също така е направен кратък хронологичен преглед на конституционните
норми относно наказателния процес относно ареста и задържането, правото
на обжалване, правото на задържаното лице да ползва помощта адвокат
(защитник), презумпцията за невиновност. Посочени са основните
нормативни актове в областта на наказателното, наказателно-процесуалното и
пенитенциарното право. Описана е и структурата на съдебната система на
Република Казахстан.
При така описаната фактическа обстановка съдът счита ,че в случая са
налице някои от формалните предпоставки за допускане на екстрадицията на
исканото от молещата държава лице. Молбата за екстрадиция съдържа
реквизитите , изброени в чл. 9, ал.2 ЗЕЕЗА, като не се констатират основания
за недопустимост на екстрадицията поради гражданство, имунитет,
предоставяне на убежище или наказателна неотговорност съгл. Националното
ни законодателство / чл. 6 , ал. 5 ЗЕЕЗА/.
Отношенията между Република България и Република Казахстан по
въпросите на екстрадицията са уредени с Договор за екстрадиция, подписан на
14.11.2014 г. и ратифициран със Закон за ратифициране на Договора,
обнародван в ДВ бр. 38/26.05.2015 г.
Съгласно чл. 3, т. 2 от Договора не се допуска екстрадиция в случаите,
когато има основателни причини да се смята, че по отношение на лицето,
чиято екстрадиция се иска, няма да бъдат спазени минималните права за
защита при съдебното разглеждане на делото, както в случаите когато лицето
ще бъде подложено на преследване или дискриминация поради раса, религия,
националност, политически убеждения, социално и лично положение или ще
бъде подложено на жестоко, нечовешко отношение или действия, нарушаващи
основните човешки права.
Съдът намира, че в настоящия случай са налице именно цитираните в
чл. 3, т. 2 от Договора за екстрадиция основателни причини и следва да се
приеме, че по отношение на Н. няма да бъдат спазени минималните права за
защита при съдебното разглеждане на делото, както и че има вероятност
същият да бъде подложен на преследване по своите политически убеждения.
В тази насока следва да се имат предвид констатациите на
международни органи и организации, касаещи спазването на правата на
човека в Р Казахстан, както и съблюдаването на принципите за защита правата
7
и законните интереси на гражданите от правораздавателните органи на
молещата държава. Подобни констатации се откриват в Резолюция на
Европейския парламент от 20 януари 2022 г. относно ситуацията в Р
Казахстан. В цитирания документ се отбелязва, че по време на събитията от 02
януари 2022 г. гражданите на Р Казахстан са започнали мирни протести
множество в населени места, противопоставяйки се на решението на
правителството да вдигне тавана на цените на втечнения нефтен газ. По време
на тези протести е наблюдавана опасна тенденция на влошаване на
положението с правата на човека в Казахстан, която се явява продължение на
реакция от предходни през 2011 г., когато съдебната система и
правоприлагащите органи не са разследвали събитията, довели до използване
на смъртоносни оръжия срещу мирни демонстранти, което поставя под въпрос
доколко е вероятно лицата, отговорни за кръвопролитията от януари 2022 г. да
бъдат изправени пред съда и да бъдат наказани. Констатирано е също така, че
казахстанските власти са реагирали на мирните протести с непропорционално
насилие, прибягвайки до прекомерна, ненужна и безразборна употреба на
сила с използване на сълзотворен газ, палки, светошумови гранати и водни
оръдия. Според цитираните източници на 3 и 4 януари 2022 г. са били
извършени най-малко 206 случая на политическо преследване с цел да се
попречи на хората да участват в мирните демонстрации, а от началото на
протестите са били задържани близо 10 000 души в цялата страна, най-малко
225 души са убити, включително деца и хора, които не са участвали в
протестите, като има и 19 жертви, които са служители на правоприлагащите
органи. Европейският парламент се позовава и на информация за арести,
сплашване и изтезания на граждански активисти и обикновени хора,
започнали по време на протестите през януари 2022 г. Обявеното от
президента на Р Казахстан извънредно положение на 5 януари 2022 г. е
включвало вечерен час, временни ограничения върху движението и забрана на
масовите събирания, а същевременно държавните органи са започнали
широкомащабна кампания за дезинформация, за интернет и медийна блокада
за прикриване на участието на държавата в насилието срещу собствения й
народ и за дискредитиране на мирните демонстрации и действителната воля
на казахстанския народ да търси справедливост, достойнство и зачитане на
своите права. На 7 януари 2022 г. президентът на Р Казахстан е издал заповед
да се стреля срещу протестиращите, които той описва като международни
8
терористи, с което са нарушени международните правни задължения на
Казахстан да зачита и защитава правото на живот, а казахстанските органи са
използвали неясни и прекалено широки тълкувания на понятията за
тероризъм и екстремизъм, за да ограничат произволно свободата на
изразяване на мнение и мирното несъгласие. Отбелязана е и друга тенденция,
а именно казахстанските органи да преследват политически своите опоненти,
които са принудени да живеят в чужбина. В резолюцията на Европейския
парламент с безпокойство се посочва, че президентът на Р Казахстан е
обвинил активисти, защитници на правата на човека и свободните медии в
подбуждане на размирици, а отделно от това през последните няколко години
положението с правата на човека в Казахстан рязко се е влошило – например,
НПО в областта на правата на човека, медии и организации за наблюдение на
избори в Казахстан са били подложени на нарастващ натиск и съдебен тормоз
от страна на органите на страната и това е част от по-мащабни репресии
срещу гражданското общество, профсъюзите и основните демократични
права, срещу свободата на изразяване на мнение, свободата на сдружаване и
на събранията, политическия плурализъм, правото на участие в обществените
дела и принципите на правовата държава. Освен това въпреки декларациите
на Министерството на вътрешните работи на Казахстан до директора на
Бюрото за демократични институции и правата на човека на Организацията за
сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), че ще има подобрения на
условията в местата за задържане и в зачитането на правата на човека,
всъщност е констатирано, че не са постигнати осезаеми резултати и в тази
насока се наблюдават тревожни примери, тъй като изтезанията и
малтретирането в местата за задържане все още са системни при наличие на
безнаказаност за тези престъпления, доколкото органите продължават да не
разследват сериозно твърденията за изтезания.
Защитниците на Н., адв. Б. и адв. М., представят анализ и предговор
към доклад за резултатите от мониторинга на съдебните процеси в Казахстан,
изготвен от Службата за демократични институции и права на човека към
ОССЕ, които съдът кредитира като съдържащи общодостъпна информация.
Докладът е изготвен след извършено наблюдение на съдебните процеси,
свързани със събитията от януари 2022 г. в Казахстан, в периода от 1 ноември
2022 г. до 31 декември 2023 г. Целта на наблюдението е да се оцени дали се
спазват правата на обвиняемите за справедлив процес и правото на ефективно
9
средство за защита на жертвите в процеси, свързани със събитията от януари
2022 г. Обект на наблюдение са 35 наказателни дела, включващи 139 обвиняем
и над 400 съдебни заседания. Установени са практики, противоречащи на
международните стандарти, както и случаи на несъответствие с националното
законодателство – неоправдани ограничения върху достъпа на обществеността
до процесите; нарушаване презумпцията за невиновност; неравнопоставеност
между обвинението и защитата, което възпрепятства ефективната защита на
обвиняемите; пренебрежително отношение към твърдения за изтезания,
повдигнати по време на разследванията, подлагащо на съмнение
допустимостта на доказателства и справедливостта на процеса. Докладът
посочва, че действащото законодателство позволява пълно затваряне на
процеси за обществеността, когато са засегнати държавни тайни, като
нормативната уредба се тълкува твърде широко и може да доведе до
произволно ограничаване на обществения достъп. Дори и в случаи, когато не
се засягат държавни тайни, са констатирани примери на неоправдано
ограничаване на достъпа – например, чрез провеждане на процеси в
следствени арести или чрез невъзможност за реален достъп до онлайн
заседание, включително чрез въвеждане на тежки изисквания към гражданите,
желаещи да присъстват като предварителна регистрация и предоставяне на
лична информация. Отделно от това са констатирани случаи, когато съдии
други публични лица са правили изказвания или са прилагали практики в
нарушение на презумпцията за невиновност – изявления на съдии, които
предполагат виновност на обвиняемите, още преди приключване на процеса;
използване на документални филми за събитията от януари 2022 г. като
доказателства, включително такива със самоинкриминиращи интервюта със
задържани лица; използване на насочващи въпроси, които предполагат вина;
държането на обвиняемите в клетки, с белезници или в пластмасови „кутии“
по време на съдебните заседания, създавайки предубеден обществен образ за
тяхната виновност.
На следващо място, властите са признали широко използване на
изтезания по време на събитията от януари 2022 г., като са предприети стъпки
за подвеждане под отговорност на служители, извършили такива
престъпления. Въпреки това, все още се наблюдават случаи, в които
прокурори и съдии не реагират адекватно на конкретни твърдения за
изтезания, отправени от обвиняеми и свидетели по време на разпит. Също така
10
има примери, когато съдилищата отхвърлят твърденията на обвиняеми, че
признанията им са дадени под принуда, а в някои процеси съдът не
предприема действия при твърдения на свидетели, че показанията им са
дадени вследствие на изтезания, измама или фалшиви обещания и редовно
разчита на такива съмнителни доказателства за издаване на присъди.
В производствата по предварително задържане са посочени случаи, в
които съдилищата не вземат предвид или не прилагат надлежно необходимите
критерии при постановяване или удължаване на мярката, а се основават
единствено на тежестта на обвинението. Наблюдавани са и несъответствия в
прилагането на мерките – гражданските обвиняеми обикновено са подлагани
на по-строги мерки от служители на полицията или армията. Освен това
съдилищата в много случаи не разглеждат адекватно възраженията на
обвиняемите относно законността на тяхното задържане, с което правото им
на обжалване на тази мярка става неефективно.
Докладът също така изразява загриженост относно практиката да се
водят наказателни производство срещу починали обвиняеми, което
противоречи на принципите на справедливия процес. Не без значение са и
наблюдавани съдебни производства, в които съдиите възпрепятстват или не
позволяват на защитата да разпитва свидетели, приемат предварителни
показания без възможност за кръстосан разпит или ограничават времето,
определено за разпит. Наблюдавани са и дела, в които се провеждат съдебни
заседания без участието на защитник, с неадекватно представяне от страна на
назначени от държавата адвокати, както и слабости в системата за безплатна
правна помощ. Констатирани са и смущаващи действия на съда, като
например, чрез заглушаване на микрофоните на обвиняемите по време на
онлайн заседания, отказ да се предостави възможност за последна дума, както
и недостатъчно осигуряване на устен превод. Отбелязват се и проблеми в
процеса по разглеждане на искания за отвод на съдии, като случаи на
отхвърляне на такива искания без надлежно разглеждане.
Отделено е и място на слабостите в обвинителните актове, внасяни в
съдилищата – липса на индивидуализация на престъпното поведение на всеки
обвиняем; липсващи доказателства в подкрепа на обвиненията;
непредоставяне на доказателства на защитата; добавяне на нови обвинения по
време на процеса без основание, което води до ограничаване на правото на
11
обвиняемите да бъдат своевременно информирани за обвиненията и
доказателствата срещу тях.
Докладът отбелязва склонността на съдилищата да приемат тезите на
прокуратурата без безпристрастна оценка, да пренебрегват доказателства и
аргументите на защитата и да предоставят неясни мотиви относно
наказателната отговорност на обвиняемите. Наблюдавани са и съдебни
решения, в които липсва подробна оценка на доказателствата, не се обяснява
защо доказателства на прокуратурата са предпочетени през тези на защитата и
не се индивидуализира престъпното поведение на всеки обвиняем в дела с
множество подсъдими.
Недостатъци са установени и при инстанционната проверка на
съдебните актове. В доклада е посочено, че апелативните съдилища често
отхвърлят жалбите на защитата формално. Тази практика, макар и формално
да отговаря на процесуалния закон, според служителите на ОССЕ води до
фактическо ограничаване на правото на справедлив процес.
В обобщаващо заключение по доклада се приема, че разследванията на
нарушения на правото на живот, забраната на изтезания и малтретиране по
време на събитията от януари 2022 г. като цяло не са били адекватни. Броят на
наказателните преследвания за такива нарушения остава непропорционално
нисък спрямо мащаба на твърденията за злоупотреби.
Защитата представя също така и Доклад за състоянието на човешките
права в Казахстан за 2023 г., изготвен от Държавния департамент на САЩ
(Бюро за демокрация, човешки права и труд), който също съдържа
общодостъпна информация. Обсъждат се тревожи факти – за смъртта на 238
души през 2022 г. по време на националните безредици през януари,
включително най-малко шест смъртни случая вследствие на изтезания в
ареста. Също така се коментират и случаи на изтезания в полицейски
участъци, предварителни арести и затвори. Липсва независим контрол върху
разследванията за изтезания, а процесите често не са прозрачни. Има
съобщения, че извършвани произволни арести и задържания на политически
опоненти и активисти. Предварителният арест се използва често. Задържаните
имат право на адвокат от момента на задържането, но често се възпрепятства
достъпът до адвокат, разговорите се подслушват, а служителите присъстват на
срещите. Властите също така обезкуражават задържаните да търсят адвокати
12
и понякога използват защитниците за събиране на доказателства. Ако делото
съдържа държавни тайни, обвиняемият няма право сам да избира защитник.
Наблюдатели посочват, че съдии, прокурори и други служители често искат
подкупи за благоприятни решения. Съдилищата се влияят силно от
прокуратурата, адвокатите нямат достатъчно време или достъп до материали.
Съдилищата игнорират твърдения за изтръгнати чрез изтезания
самопризнания, което се наблюдава особено по дела, свързани с граждански
протести. Съобщено е за случаи на произволно или незаконно влизане в
домове, събиране и използване на лични данни, включително чрез технологии
за лицево разпознаване и системи с доносници. Членове на семейства на
активисти и правозащитници са били обект на наблюдение. Въпреки че
конституцията гарантира свободата на словото и на пресата, правителството
налага ограничения върху изразяването и оказва влияние върху медиите чрез
задържания, присъди, административни и наказателни обвинения,
ограничителни закони, тормоз, лицензионни режими и ограничения в
интернет.
Девет правозащитни организации изпращат писмо до Върховния
представител на Европейския съюз по външните работи и политиката на
сигурност на 28 февруари 2025 г. Според тези организации пред 2024 и 2025 г.
е поставен рекорд по отношение на нарушенията на човешките права в
Казахстан. Има 48 политически затворници. Хора биват затваряни за участие в
мирни протести, подкрепа на опозиционни движения, разпространение на
информация за нарушения на човешките права и дори за събиране на дарения
за политически затворници. Изтезанията остават системен проблем в
Казахстан, а извършителите се радват на пълна безнаказаност.
В доклад на организацията Human Rights Watch от 5 май 2022 г. са
изложени аналогични констатации. Според документа Казахстан не е провел
адекватно разследване на смъртта на над 200 души по време на протестите и
безредиците през януари 2022 г. Силите за сигурност са задържали ранени
протестиращи в болници и са ги измъчвали. Много малко служители на реда
са подведени под отговорност за незаконни убийства, произволни арести или
изтезания. Липсва информация за разследвания на използване на прекомерна
сила от полицията. Има данни за насилствено извеждане на ранени
протестиращи от болници.
13
При тези факти съдът намира, че не са налице предпоставките за
допускане екстрадицията на исканото от молещата държава лице.
Основният въпрос, който се поставя в настоящото производство, касае
съотношението между представените гаранции от страна на Република
Казахстан и данните за нарушаване на човешките права, както и на
принципите на Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи в частта относно правата на задържаните и обвинените
лица в наказателното производство. От съвкупната преценка на всички
представени доказателства съдът счита, че превес следва да бъде даден на
тези от тях, които сочат, че обществено – политическата обстановка в Р
Казахстан към настоящия момент не позволява да се приеме, че исканото за
предаване лице ще получи адекватна защита на правата си като заподозрян
или обвиняем, поради което е налице основанието по чл. 7, т. 5 ЗЕЕЗА,
доколкото е налице предположение, че при евентуалното предаване търсеното
лице Н. ще бъде лишен от базисните гаранции по чл. 3, чл. 5 и чл. 6 ЕКПЧ.
Нормата на чл. 7, т. 5 ЗЕЕЗА съответства и на чл. 3, т. 2, б. „а“ от Договора
между Република България и Република Казахстан за екстрадиция. Това
предположение не е произволно, а е подкрепено от констатациите на
международни правозащитни органи относно недостатъчно спазване на
основните права на личността в Р Казахстан. Вярно е, че към настоящия
момент Република Казахстан не е подписала и не е ратифицирала ЕКПЧ, но с
това не отпада задължението на българския съд да установи дали заложените
в тази конвенция основни принципи ще бъдат спазени. Напротив, фактът, че
Република Казахстан не е страна по ЕКПЧ още повече засилва съмненията, че
станартите на третиране на задържани и осъдени лица, както и на провеждане
на наказателни производства няма да отговарят на най-високите критерии.
Това обстоятелство би препятствало юрисдикцията на Европейския съд по
правата на човека по индивидуални жалби за нарушени права по Конвенцията
от граждани на *****. Може да се направи извод за наличие на опасност Н. да
бъде подложен на нечовешко и унизително третиране.
Следва да се подчертае, че независимо от предоставянето на гаранции
от издаващата държава, съдът в настоящото производство не е освободен от
задължението да провери дали предоставените гаранции при тяхното
практическо приложение са достатъчни, за да гарантират, че исканото лице
ще бъде защитено срещу риска от отношение, забранено от чл. 3 от ЕКПЧ,
14
особено при наличие на множество обективни данни за нарушения на правата
на човека и върховенството на правото в искащата държава, каквито са
установени по отношение на Република Казахстан от Европейския парламент,
службите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, както и
други международни неправителствени правозащитни организации и
институции (Human Rights Watch, Amnesty International, US Department of state
– Kazakhstan human rights report и др.). Както е прието в решението на ЕСПЧ
по дело M. G. срешу БЪЛГАРИЯ, Жалба № 59297/12, 25 март 2014 г., за да
определи наличието на сериозни и доказани мотиви, дали е налице реален
риск от отношение, несъвместимо с член 3 от Конвенцията, съдът се опира на
предоставените му доказателства и събира такива служебно. За да постанови
забрана за екстрадиране, съдът основава решението си на наличието на
нарушения на правата на човека в молещата държава и въз основа на
документи и доклади, изготвени от неправителствени организации, които са
считани за надеждни на международно ниво.
В цитираните по-горе доклади, справки и становища условията в
затворите и центровете за задържане не отговарят изцяло на международните
стандарти, като в някои отделни случаи могат да представляват сериозна
заплаха за живота и здравето на затворниците. Описаните случаи и
констатации за изтезания, физически тормоз, липсата на подходящи
медицински грижи и хранене, лоши санитарни условия очевидно не са
изолирани и се засилват в периода след събитията от януари 2022 г. Дори нещо
повече, тези събития, поради ясно изразения си политически характер, служат
като своеобразен катализатор за засилване на репресивните функции на
органите, ангажирани с опазването на реда и сигурността в страната. Тези
констатации поставят под съмнение дадените гаранции относно условията на
задържане на исканото лице. Самите гаранции, разбираемо и напълно
естествено, са в синхрон с целите на издаващата държава да привлече към
наказателна отговорност Н., но освен от гледната точка на казахстанските
съдебни органи, неговото предаване следва да се разгледа и през призмата на
международните договорености, по които Република България е страна и
които задължават националния съд да установи дали основните права и
свободи на лицето няма да бъдат засегнати.
Настоящият съдебен състав приема, че в случая са приложими нормите
15
на член 2 и 3 от ЕКПЧ, които налагат на договарящите държави в такива
случаи да проверят възможността от излагането на исканото лице на риск от
застрашаване на живота или малтретиране в страната по местоназначение.
Наличието на този риск трябва да се оценява главно въз основа на
обстоятелствата, за които съответната изпращаща държава е знаела или е
трябвало да знае в момента на експулсирането. Ако се установи
съществуването на такъв риск, връщането на лицето непременно би нарушило
член 2 и 3, независимо дали рискът произтича от общата ситуация на насилие,
личната характеристика на лицето или комбинация от двете. Данните в
цитираните писмени доказателства не могат да бъдат отречени или
значението им да бъде пренебрегнато и едностранчиво неглижирано, само
защото представените гаранции имат съдържание в противната насока. Съдът
приема, че такъв риск определено съществува и се явява пречка за допускане
на екстрадицията.
В делото Saadi v. Italy [GC], app. no. 37201/06, 28.2.2008 [GC] ЕСПЧ е
приел, че дипломатическите уверения сами по себе си не са достатъчни, за да
осигурят адекватна защита срещу риска от малтретиране, когато надеждни
източници са съобщили за практики, към които са прибягвали или толерирани
от властите, които явно противоречат на принципите на Конвенцията. Като се
има предвид, че практиката на изтезания и нарушаване на процесуалните
права в наказателното производството от разследващите органи и съдебните
власти на Република Казахстан се описва от реномирани международни
източници като организирана, повсеместна и систематична, съдът намира
уверенията от казахстанските власти, обективирани в писмените гаранции за
декларативни и като такива, не биха осигурили достатъчно ефективна защита
срещу риска от малтретиране на Н.. Дадените гаранции (както
първоначалните, така и допълнителните) са заявления от общо естество, при
положение, че са налице достатъчно данни, че казахстанските власти имат
значителни затруднения да наложат спазването на стандартите за защита на
правата на човека в наказателния процес и в местата за лишаване от свобода.
В тази връзка, от значение за преценка на надеждността на гаранциите, е дали
в приемащата държава има ефективна система за защита срещу изтезания, в
това число дали е склонна да разследва твърдения за изтезания и да налага
наказания на отговорните лица и дали е склонна да си сътрудничи с
международните механизми за наблюдение. Макар и да са допуснати външни
16
наблюдатели, именно техните констатации, обективирани в горецитираните
доклади на БХК, показват достатъчно ясно, че системата на задържане и на
лишаване от свобода не е достатъчно прозрачна и длъжностните лица,
участвали или допуснали подобни нарушения, често остават ненаказани.
На следващо място, съдът констатира пречка за допускане на исканата
екстрадиция в разпоредбата на чл. 7, т. 1 от ЗЕЕЗА, съгласно която
екстрадиция се отказва за политическо или свързано с него престъпление, с
изключение на престъпленията, които по силата на закон или на
международен договор, по който Република България е страна, не се смятат за
политически. Аналогична като съдържание е и нормата на чл. 3, т. 1, б. „д“ от
Договора между Република България и Република Казахстан за екстрадиция.
При липса на други указания, следва да се приеме, че преценката дали
дадено престъпление е „политическо“ по смисъла на чл. 3, т. 1, б. „д“ от
двустранния договор за екстрадиция, е конкретна във всеки един случай, като
се изхожда от общоприетото разбиране за това, кои деяния имат политически
характер, от конкретното съдържание и характеристиките на деянието, които
са описани в искането на издаващата държава, както и от целите, които
преследва екстрадиционното производство. Следователно, националният съд
на замолената държава е компетентен да прецени дали престъплението,
описано в искането за екстрадиция, има политически характер на
престъплението.
Според наказателното право на Република България, политически са
именно престъпленията по глава първа на Особената част на НК –
„Престъпления против Републиката”. Тази глава на НК урежда деянията,
които са насочени против политическата система на държавата, целят
подронване или отслабване на устоите й, включително и насилствената
промяна на установения държавен ред.
По отношение на Н. се установява, че органите на Р Казахстан
възнамеряват да ангажират наказателната му отговорност за две деяния – по
чл. 287, т. 4 (Нелегално придобиване, транспортиране, продажба, съхранение
или носене на оръжия, боеприпаси, експлозиви или взривни устройства) и по
чл. 272, т. 2 (Участие и организиране на масови безредици) по Наказателния
кодекс на издаващата държава. Във връзка с първото деяние може да се
приеме, че то намира своя аналог в разпоредбите на чл. 337 – 339 от НК на
17
Република България, за което е налице двойна наказуемост съгласно чл. 5, ал.1
ЗЕЕЗА.
Второто описано деяние обаче няма аналог в българското
законодателство. Нито един от наказателните състави, описани в Особената
част на българския наказателен закон, не съдържа признаци от обективна и
субективна страна, които да съответстват на описаното в искането от
съдебните власти на молещата държава. То не попада сред престъпленията,
уредени в глава първа на НК и не може да бъде квалифицирано като измяна,
предателство и шпионство или диверсия и вредителство. Спрямо деянието не
са приложими и разпоредбите на чл.108 – 114 НК. Участието само по себе си в
масови безредици или организирането на такива прояви не е
криминализирано от българския законодател по начина, по който това е
извършено в Наказателния кодекс на Република Казахстан. Съдът отчита
включително и последните актуални изменения и допълнения на
Наказателния кодекс на Република България, обнародвани в ДВ бр.
61/29.07.2025 г., с които бяха въведени множество нови състави на
престъпления против Държавата, най-вече в частта, касаеща създаването на
нова Глава първа „а“ – Тероризъм. Подобно деяние не може да бъде
квалифицирано включително и като такова срещу обществения ред по
смисъла на глава десета от НК. Основен принцип в наказателното право е, че
наказателните норми не могат да се тълкуват разширително, тъй като това би
довело до изкривяване волята на законодателя и необоснованото прилагане на
наказателна репресия спрямо прояви, които нямат престъпен характер.
От фактическите обстоятелства, посочени в молбата за екстрадиция
обаче може да се направи извод, че деянието по чл. 272, т. 2 от НК на Р
Казахстан има ясно изразен политически характер в светлината на създалата
се през януари 2022 г. обществено – политическа обстановка в страната, която
е била обект на обсъждане и дебат включително и на международно ниво,
както от страна на институциите на Европейския съюз, така и от страна на
Организацията на обединените нации. Безспорно може да се приеме, че
масовите протести от януари 2022 г. са изразявали недоволството на
гражданите срещу управляващите и при потушаване на тези протести са
използвани силови средства, които далеч надхвърлят допустимите критерии за
умиротворяване на обстановката.
18
Изводът за политическия характер на второто описано в искането
деяние не се променя и при проверка на хипотезите, установени от
международното право, при които политическият характер на престъплението
може да бъде преодолян, изключен и екстрадиция да се допусне въпреки това.
Тези хипотези са уредени в Европейската конвенция за борба с тероризма и в
Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма, които
изключват някои деяния от кръга на политическите престъпления, макар те по
своите обективни характеристики и съдържание да сочат приоритетно
преследване на политическо-идеологически цели. Тези деяния са изрично
изброени в чл. 1 от Европейската конвенция за борба с тероризма и чл. 5 – 7 от
Конвенцията на съвета на Европа за предотвратяване на тероризма.
В първия нормативен документ са описани конкретно шест вида
престъпления, а в чл. 5 – 7 от втората Конвенция те са – „набиране с цел
тероризъм”, „обучение с цел тероризъм”, „публична провокация към
извършване на терористично престъпление”. Към тази група са отнесени също
престъпленията, които се свързани с визираните в чл. 5 – 7 деяния, в това
число и организирането или ръководенето на други лица за извършване на
същите престъпления – чл. 9, ал. 1, б. „б” от Конвенцията на Съвета на Европа
за предотвратяване на тероризма. Този нормативен акт е предвидил и
дерогиране на всички други договори и споразумения за екстрадиция, които
му противоречат. В този смисъл може да се приеме, че двете конвенции ще
имат приложение и в настоящия случай при определянето на характера на
престъплението, за което се иска екстрадицията и тя ще бъде допустима, ако
извършеното от Н. деяние попада сред изброените от тях престъпления/
Решение № 156/12.12.2017год. по чнд № 733/2017год. на ОС- Хасково ,
Решение № 260/18.06.2019год. по вчнд №470/2019год. на АС- София/
Съдът обаче намира, че престъплението, описано в искането на
казахстанските власти, не визира нито едно от престъпленията, които двете
конвенции са обявили, че не следва да се считат за политически. В дадените от
тях легални дефиниции на „терористичните престъпления“ не попада
деянието „Участие и организиране на масови протести“.
Предвид изложеното, съдът приема, че извършеното от поисканото за
предаване лице престъпление е от една страна политическо, а от друга, че
спрямо него не са налице предпоставките, при които същото може да не се
19
счита за такова и да се допусне екстрадиция. Съдът намира, че самият факт, че
Н. ще бъде задържан и подведен под наказателна отговорност за участие в
масови безредици срещу властта в такава ситуация, дава достатъчно
основания за опасение, че има сериозен риск да бъде подложен на отношение,
което противоречи на основни принципи, заложени както в ЕСПЧ, така и в
Международният пакт за граждански и политически права, който е подписан и
ратифициран от Република Казахстан.
Политическият характер на това престъпление е пречка за допускане
на екстрадицията както по чл. 7, т. 1 от българския ЗЕЕЗА, така и по чл. 3, т. 1,
б. „д“ от Договора между Република България и Република Казахстан за
екстрадиция и е от категорията на абсолютните основания за отказ.
С оглед на изложеното съдът счита, че молбата за екстрадиция на
лицето Е. Б. Н., роден на ********** г. в *****, *****, гражданин на *****, е
неоснователна и са налице основания за отказ по чл. 7, т. 1 ЗЕЕЗА за
престъплението по чл. 272, т. 2 – Участие в масови безредици, организиране
на масови безредици с упражняване на сила, разрушаване, опожаряване,
унищожаване и повреждане на чужда собственост, употреба на оръжия,
експлозиви или взривни вещества, както и оказване на въоръжена съпротива
срещу представител на властта и по чл. 7, т.5 от ЗЕЕЗА за двете
престъпления, за които се иска екстрадиция на лицето.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
По молбата на Главната Прокуратура на Република Казахстан от
30.06.2025 г. до Министерството на правосъдието на Република България:
ОТКАЗВА екстрадицията на Е. Б. Н., роден на ********** г. в *****,
*****, гражданин на *****, притежаващ паспорт ***** и лична карта ******,
с адрес: ******, поискана от съдебните власти на Република Казахстан с цел
наказателно преследване за престъпления, квалифицирани по чл. 287, т. 4 и
чл. 272, т. 2 от Наказателния кодекс на Република Казахстан, в сила от
03.07.2014 год. № 226-V.
Решението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд-
Пловдив в 7-дневен срок от днес.
20
Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на
Министъра на правосъдието за уведомяване на молещата държава Република
Казахстан и на Върховна касационна прокуратура на Република България за
сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21