№ 215
гр. Габрово, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В. Топалова
Членове:Ива Димова
Велемира Димитрова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20224200500345 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 106 от 09.06.2022 г. постановено по гр. д. № 1097 по описа за 2021 г. на
Районен съд – град Севлиево, съдът е осъдил на основание чл. 45 ЗЗД, К. К. П. от гр.
Габрово да заплати на К. Т. Ц. от с. Б., община С. сумата от 3 000,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, причинени му от ответника на
24.06.2021 г., в резултат на непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от
24.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Осъдил е на разноски.
Срещу горното решение е постъпила е въззивна жалба от К. К. П., чрез адв. В. П. от
ГАК. Обжалва решението изцяло. Твърди, че необосновано съдът е приел, че може да се
установи по безсъмнен начин, че ответникът е нанесъл твърдените удари на ищеца и че с
тези удари са причинени уврежданията, причинили му болки и страдания, чието
овъзмездяване се претендира. Счита, че не се е установило каква е причината да бъде
потърсен ищеца от ответника. Единствената връзка с ответника е забелязания чужд
автомобил за селото. Твърди, че в абсолютно противоречие със заключението на вещото
лице по отношение на механизма на причиняване на увреждането са твърденията на ищеца
и жена му. Твърди, че липсва причинно-следствена връзка. Като неподкрепен с
доказателства искът е следвало да бъде отхвърлен. Моли да се отмени решението и да се
постанови ново, с което да се отхвърли предявения иск.
В срок от ответникът по жалбата е подаден писмен отговор, чрез адв. Т. Г. от САК.
Моли постановеното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски.
Габровски окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства
1
поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в
съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в
процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Пред районен съд – гр. Севлиево е образувано гр.д. № 1097/2021 г. по искова молба
на К. Т. Ц. против неизвестен извършител, в която са изложени твърдения за причинени
болки, страдания и стрес, в следствие на нанесен побой, като претендира да му бъде
заплатена сума за неимуществени вреди в размер на 3 000,00 лв.
След като исковата молба е била оставена без движение, с дадени указания от съда да
се посочи трите имена и адреса на ответника- лицето, посочено в исковата молба като
причинител на уврежданията на ищеца, това е сторена със становище от 20.09.2021 г. и
приложената към него искова молба. За ответник е посочен К. К. П..
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва
предявения иск по основание и размер. Твърди се, че не познава ищеца, няма никакви
отношения с него и не проявява интерес към телета. Заявява, че управлява посочения в
исковата молба лек автомобил. Оспорва, че познава ищеца и че е нанасял удари по него.
Твърди, че никога не е имал конфликт с този човек. Оспорва нанесени травми. Прави
доказателствени искания.
С определение от 07.02.2022 г. съдът е съставил проект на доклада си по чл. 140 ГПК
и е разпределил е доказателствената тежест. Определил е правната квалификация по чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД.
За да постанови решението си първоинстанционният съд е събрал писмени и гласни
доказателства.
В решението, районният съд е приел, че от показанията на разпитаните по делото
свидетели, преценени съвкупно с писмените доказателства и заключението на вещото лице
по събраната съдебно – медицинска експертиза, че на 24.06.2021 г., в близост до дома на
ищеца К. Т. Ц., находящ се в с. Б., пл. „Б.“ № 5, община С., ответника К. К. П., причинил на
ищеца К. Т. Ц., чрез удари с твърд предмет, следните увреждания: контузия на главата с
клинични данни за мозъчно сътресение, разкъсно - контузни рани в лявата слепоочна област
(външен край на лява вежда) и на горната устна вляво, кръвонасядания и оток на лявата
скула, на гърба на носа и по клепачите на лявото око, деформация на гърба на носа с рана в
левия носов отвор, болка в лявата челюстна става. Проведено било на ищеца лечение чрез
хирургична обработка и зашиване на раната в слепоочната област, медиК.тозна терапия;
ищеца имал субективни оплаквания от главоболие, гадене, затруднено хранене поради
болки в челюстта, дразнене на лявото око, оплаквания от стрес и нарушен сън. Получените
увреждания довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на ищеца
/разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК/, с период на
възстановяване около 1 месец. Приел е, че е осъществен състава на чл. 45 от ЗЗД и е
определил размера на дължимото обезщетение в размер на 3000,00 лв. Осъдил е на
разноски.
Във връзка с така установената фактическа обстановки, въззивият съд прави
следните правни изводи.
Предвид изложеното и на основание чл. 272 ГПК, настоящият състав препраща към
2
мотивите на Районен съд – гр. Габрово изцяло - относно преценката на доказателства,
фактическите констатации на съда и формираните въз основа на тях правни изводи. Отделно
от тях, въззивната инстанция излага и допълнителни мотиви.
По делото е установено, че собственик на описаният от свидетелите лек автомобил
„Мерцедес“ с ДК № ***** е собственост на ответника К. К. П., който и не оспорва този
факт. От свидетелските показания на св. Т. е установено, че лицето, което е било в дома им
на 24.06.2021 г. е било с татуировки по ръцете изцяло. Св. Ч. установява, че ответникът
притежава такъв автомобил и е бил в село Б. да търси брат му, като е ходил при него през
лятото.
Настоящият състав намира, че е осъществен състава на чл. 45 от ЗДД, тъй като са
налице всички негови елементи: вина, вреда и причинно-следствена връзка. В следствие на
нанесения побой от ответника на ищеца са причинени описаните увреждания- контузия на
главата с клинични данни за мозъчно сътресение, разкъсно-контузни рани в лявата
слепоочна област, /външен край на лява вежда/ и на горна устна вляво, кръвонасядания и
оток на лявата скула, на гърба на носа и по клепачите на лявото око, деформация на гърба
на носа с рана в левия ново отвор, болка в лявата челюстна става. От очен лекар е било
установено чуждо тяло в лявото око. Било е проведено лечение чрез хирургична обработка и
зашиване на раната в слепоочната област, проведена е медиК.тозна терапия. Ищецът е имал
субективни оплаквания от главоболие, гадене, затруднено хранене поради болките в
челюстта, дразнене на лявото око, оплаквания от стрес и нарушен сън. Периодът на
възстановяване на ищеца е бил един месец.
Неоснователно е възражението, че механизма на причиняване на увреждането е в
противоречие със заключението на вещото лице. Според вещото лице механизмът за
получаване на раната е в резултат на удар върху или с тъп предмет, в областта на устната,
където механизма за получаване на раната е резултата от удар, при който се притискат
меките тъкани към подлежащата челюст и зъби и се получава разкъсване и също е възможно
да е от отделен удар или който е причинил раната в отвора на носа, тъй като също са по
съседство. Именно такива са описаните травми получи от ищеца и съвпадат с твърденията
му, че е получил на два пъти силен удар в лицето.
Настоящият състав, намира, че определения размер на обезщетението за
неимуществени вреди е правилно определен на сумата от 3000,00 лв., като са съобразени
всички относими критерии по чл. 52 от ЗЗД.
Във връзка с горното, съдът намира въззивната жалба за неоснователна, а
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се
явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата
позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.
По отношение на разноските- такива са претендирани от ответника по въззивната
жалба, но не са представени доказателства, че са направени. Не е представен и списък на
разноските по реда на чл. 80 от ГПК, поради което не се присъждат.
На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията
по въззивните дела с цена на иска до 5 000,00 лв. за граждански дела и до 20 000,00 лв. – за
търговски дела. В случая настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от изложеното Габровски окръжен съд,
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 106 от 09.06.2022 г. постановено по гр. д. № 1097 по
описа за 2021 г. на Районен съд – град Севлиево.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4