Р Е Ш Е Н И Е
№ 1225
град Пловдив, 26.06.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор Владимир
Вълев като разгледа
докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно
дело № 417 описа за 2023
година, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано
е по искова молба, предявена от К.М.Р., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. С.П.,***,
пл.“Съединение“ №3, ет.4, офис 411, срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”.
Ищецът
иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 15 000
лв., за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в обида,
възмущение, стрес, болки и страдания за периода при изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“ в периода от 12.08.2012г. до 10.06.2022г. в Затвора град
Пловдив, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане.
Според
ищеца, нанесените му неимуществени вреди се изразяват: в липса на достатъчно
жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на
човек“); слаба вентилация; в килия № 24, ищецът бил настанен с наркомани, с
които непрекъснато се карали, поради което бил подложен на психически стрес и това
наложило преместването му в друга килия; по външните стени на затвора изолация
липсва, поради което през зимата в помещенията е студено; през зимата не са му
предоставяни достатъчно дебели завивки, а на молбите да му бъдат предоставени
такива получавал отказ; през лятото е много горещо и липсва свеж въздух; лошо
състояние на банята; липса на топла вода в килията; часа, определен за
използване на баня съвпада с часа за престой на открито и с времето, определено
за пазаруване, поради което лиш.св. трябва да избират дали да се изкъпят, да си
напазаруват или да се разходят; прозорците в килиите са със стара дограма,
която през зимата пропуска топлината навън; спалното му и постелъчно бельо се
сменя изключително рядко, което е предпоставка за развъждане на
дървеници и бълхи в леглата; наличие на хлебарки; леглата на които лиш.св. спят
са стари и деформирани, което води до схващане и проблеми със съня; затворническата
администрация не усигурява на лиш.св. препарати за почистване, поради което се
налагало да се купуват с лични средства; с ищеца не е водена индивидуална и
корекционна работа, не му е давана възможност да участва в програми за
въздействие, което е довело до поведенческа и личностна криза; липсват
достатъчно шкафове за затворниците, поради което са принудени да ползват общи,
в които прибират бельото и посудата си; лошо качество на храната , включително
в лафката на Затвора-Пловдив.
Ищецът
твърди, че с горното са му нарушени правата по чл. 3 от Европейската конвенция
за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Претендира
се присъждане на направените по делото разноски.
Редовно
призован в съдебното заседание, ищецът се представлява от адв.П., която
поддържа изцяло исковата претенция.
Ответникът
- Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си
представител юрк.Ч., оспорва предявените искови претенции по основание и
размер. Прави възражение за изтекла абсолютна погасителна давност за правото на
обезщетение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
200 лева.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за основателност на исковата
претенция.
По
данни от справка за правно положение /л.74/, се установява,
че К.М.Р. търпи наказание „лишаване от свобода”, с начало на изтърпяване на
наказанието 14.08.2012г. Постъпил е в Затвора-Пловдив на 22.04.2013г. и е бил
там до 10.06.2022г., когато е освободен по изтърпяване.
В писмен
отговор и становища е посочена подробна информация за спалните помещения, в
които е настаняван ищецът, тяхната квадратура, размерите на прозорците в
помещението, квадратурата на санитарните възли и размерите на техните прозорци,
както и броя настанени в спалните помещения лица при 4 кв.м.
Съобразно
представените доказателства, се установява, че за периодите от 01.01.2020г. до
02.04.2020г. в стая №37 на пост 3; от 03.04.2020г. до 05.07.2021г. в стая №25 в
3-та група; от 06.07.2021г. до 08.07.2021г. и от 20.10.2021г. до 05.11.2021г. в
стая №24 на пост 3; от 21.11.2021г. до 22.11.2021г., от 24.12.2021г. до
30.12.2021г., от 06.01.2022г. до 22.03.2022г. и от 25.03.2022г. до 29.03.2022г.
в стая №37 на пост 3, ищецът е пребивавал с брой лишени от свобода, така че по
отношение на него се е проявявал критерия „пренаселеност на килиите“ като са се
падали под 4 кв. м. нетна площ на човек.
За
останалата част от исковия период, при съотношението квадратура на стаите към
брой пребиваващи лишени от свобода, не се установява „пренаселеност на килиите“
като са се падали 4 и повече кв. метра нетна площ на човек.
В
представените от ответника и неоспорени становища, по отношение на периода на
пребиваване на ищеца в Затвор Пловдив, се посочва, че спалните помещения, в
които е пребивавал Р. разплагат с два отваряеми прозореца. Във всички помещения
е осигурен постоянен достъп до течаща вода. Затвора-Пловдив се отоплява
посредством централно-локално парно отопление. Проветряването е по желание на
лишените от свобода. Хигиената се осъществява от настанените в спалното
помещение лиш.св., за което име се осигуряват съответните прибори, които могат
да закупят и от лафката на Затвора-Пловдив или да им бъдат донесени от техни
близки. На всички лиш.св. е осигурен достъп
до течаща топла вода по
предварително изготвен график, а като работещ Р. е имал достъп до баня всеки
ден след приключване на работния процес.
Ищецът
е устройван на работа като строител на 5
дневна работна седмица, 8 часов работен ден, като строител в строителна бригада
към домакинския щат на Затвора-Пловдив от 10.04.2020г. до освобождаването му.
Р. е
завършил специализирана групова работа – програма за работа със сексуални
правонарушители от 10.06.2015г. до 27.01.2016г. Записал се е и като ученик в СУ
„Св.Иван Рилски“ при Затвора-Плодив от 15.09.2021г., но няма нито един
присъствен ден. Към становищата са приложени график за разпределението на
времето на лиш.св., препланирани на присъдата, първоначален доклад и дневник за
индивидуална работа с Р..
За
исковия период е посочено още, че през периода на изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода” от Р.,*** не са извършвани основни ремонти. Извършват се
текуши ремонти, извършва се своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняват
се течове, сменят се осветителни тела и др. През 2017г. в Затвора-Пловдив е
извършено боядисване на общите помещения, извършено е боядисване на спалните
помещения, дограмата е подменена с нова и е поставен гранитогрес в общите
умивални. В банята има обособена съблекалня за преобличане и не се налага
лиш.св. да се придвижавт без дрехи по карето. При постъпване в Затвора-Пловдив
на лишените от свобода се осигурява спално бельо и завивки, а при желание от
страна на лишените от свобода домакинът
осигурява колокото комплекта са му необходими, еле да получат такива от
близките си. Изпирането на личното и постелъчно бельо, и ползването на пералня
е по усмотрение на лишения от свобода. Когато дрехите се перат в пералнята се
сушат в сушилна машине, а когато се перат от лиш.св се сушат на пригодени
простори н общото помещение на поста или на карето. Във всяко спално помещение
има течаща вода и санитарен възел, до които лиш.св. имат неограничен достъп. Лишените
от свобода имат право да притежават нагреватели, с които могат да си топлят
вода. Санитарните възли са плътно преградени и към тях няма визуален контакт от
спалното помещение. Спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци
за естествена вентилация. В становището се посочва още, че ГД „ИН” има сключен
централен договор за ДДД обработки на всички помещения в затворите.
Дезинсекцията и дератизацията се извършва по утвърден график. На лиш.св. се
полагат перилни и миещи препарати, като им се дават по 2 бр. сапуни и 400 гр.
прах за пране месечно.
Към писмен отговор от ст. юрк.Ч.
са приложени таблица №1 за състава на дневната дажба и полагаемите се
хранителни продукти на един лиш.св.-възрастен, заменителна таблица и множество
протоколи за изпълнени в Затвора-Пловдив ДДД обработки за 2013г., 2014г.,
2015г., 2016г., 2017г., 2018г., 2019г., 2020г., 2021г. и 2022г. /л.24-59/.
Административен съд –
гр. Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост на исковата молба, прие за установено следното:
Административен съд – гр. Пловдив, в настоящия състав, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба, прие за
установено следното:
Исковата
претенция е процесуално ДОПУСТИМА, а по същество основателна.
Според
чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Според
чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху
дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се
осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо
лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище София,
като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са
териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
Каза
се, главната искова претенция е за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора
гр. Пловдив към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по
фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода, обемаща,
разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните
лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и
статус, е административна по своето естество.
Тук е
мястото да се посочи, че от наличните по делото доказателства се установява, че
К.Р. ***.2013г. и е бил там до 10.06.2022г., когато е освободен по изтърпяване.
С оглед
представените от ответника и неоспорени доказателства съдът констатира, че
ищецът е търпял наказание „лишаване от свобода“ в периода от 22.04.2013г. до
10.06.2022г. в Затвор-Пловдив, поради което исковата претенция по отношение
периода от 12.08.2012г. до 21.04.2013г. следва да бъде отхвърлена, доколкото не
се установява в така посочения период, лицето да е било на територията на
Затвора-Пловдив.
При
това положение и с оглед изричното посочените в исковата молба периоди,
възведените в обстоятелствената ѝ част твърдения за допуснати нарушения
по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
от Р., ще следва да бъдат разглеждани, за Затвора гр.Пловдив от 22.04.2013г. до
10.06.2022г.
Съотнасянето
на описаните по-горе данни в решението, цитираните правни норми и съдебна
практика, в т.ч. и на ЕСПЧ, налага да се приеме, че: За посочения исков период
в Затвора-Пловдив, от събраните и описани по-горе доказателства се установява,
че ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е
отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда
по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м.
Тук е
мястото да се посочи, че по аргумент от чл. 161 от ГПК, за такива съдът приема
и помещенията, за които от страна на ответника не бяха предоставени данни от
колко лишени от свобода са обитавани през процесните периоди, а именно от
24.04.2013г. до 31.12.2019г.
Изключение правят периодите от
22.10.201909.07.2021г. до 19.10.2021г., от 05.11.2021г. до 20.11.2021г., от
23.11.2021г. до 23.12.2021г., от 31.12.2021г. до 05.01.2022г., от 23.03.2022г.
до 24.03.2022г., от 30.03.2022г. до 10.06.2022г.
в Затвора-Пловдив.
Това от
своя страна определя като пасивно, материално и процесуално правно легитимирана
страна по заявената главна искова претенция за сочените периоди именно Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
Според
чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Като
според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС,
всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни,
битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а
арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване
човешкото достойнство на задържаните лица.
В чл.
43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното
помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото
обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя
следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва по
контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за
да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата
да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на
битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като
гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според
чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща
вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с
правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е
конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в
затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения.
Съотнасянето
на описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми,
налага да се приеме, че помещенията, които е обитавал Р. при изтърпяване на
наложеното му наказание в периода от 22.04.2013г. до 10.06.2022г., са
разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, като е осигурен пряк
достъп на дневна светлина и възможност за проветряване, чрез два прозореца с подменена дограмата.
Действително,
от твърденията на ищеца е възможно да се приеме, че тези помещения са с лоши
хигиенни условия, но следва да се отбележи, че хигиената в спалните помещения и
намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от лишените от свобода,
които се грижат за почистването, за което им се осигуряват съответните прибори,
почистващи и перилни препарати.
Съдът
приема за недоказано и наличието на паразити - дървеници и хлебарки в този
период, доколкото от страна на ответника се представиха доказателства за
извършвани дезинфекция, дезинсекция и дератизация.
Неснователни
са оплакванията на ищеца за храна с лошо качество. Това е така, защото по
делото се представиха доказателства за качеството и количеството на храната
приготвяна в Затвора-Пловдив, а именно таблица за състава на дневната дажба и
полагаемите се хранителни продукти на един лиш.св.-възрастен и заменителна
таблица.
Оплакването
на ищеца относно липсата на изолация на външните стени на затвора и преживени
от него неблагоприятни усещания на студ, и непредоставянето на достатъчно
дебели завивки от администрацията на Затвора Пловдив, също са неоснователни. На
първо място, установява се от представеното от ответника становище, че в
затвора отоплението през отоплителния сезон се осъществява посредством
централно- локално парно. Следва да се има предвид, че поставянето на такава не
е нормативно установено задължение на ответника. Неоснователно е оплакването на
Р., че през зимата е много студено, а през лятото е горещо. Общите изложени
твърдения, че през зимата е студено, а през лятото е топло, като се има
предвид, че се касае до характерни температурни стойности за съответните сезони
и съответното географско място, не може да бъдат свързани пряко с неизпълнение
на задължения на администрацията на Затвора-Пловдив и в тази насока да
съставляват обстоятелство, обуславящо отговорност за вреди от незаконосъобразно
бездействие. Недоказани са твърденията на ищеца, че не са му били предоставени
завивки и поради това е изпитвал студ, предвид факта, че не са налице данни
същият изобщо да е депозирал такива молби до администрацията на затвора,
съгласно утвърдения за това ред и съответно да му е било отказвано, както и
установената възможност всеки лишен от свобода да разполага и ползва собствени
завивки, предоставени му от негови близки. Не е доказано и твърдението относно
липсата на възможност да се ползва топла вода и съответно за лоши условия за
ползване банята при затвора Пловдив, доколкото се установява, че е бил въведен
график за използването ѝ по съответните отделения в затвора, което е
направено именно с оглед съобразяване факта на ползването ѝ от значителен
брой лица. Налице са активни действия по въвеждане на съответна организация при
ползването на банята, което да не позволява едновременно струпване на лишени от
свобода от различните отделения и групи. Неоснователни са и оплакванията по отношение
изпирането на спалното и постелъчно бельо на Р. и хигиената в спалните
помещения. Видно от справка и становище по делото, изпирането на личното и
постелъчно бельо, и ползването на пералня е по график и по усмотрение на
лишения от свобода. Хигиената в спалните помещения се осъществява от
настанените лиш.св. в тях, за което им се осигуряват съответните прибори, които
могат да бъдат закупени и от лафката в Затвора-Пловдив, както и да им бъдат
донасяни от близките им.
Съдът
счита за неоснователни и твърденията досежно липсата на индивидуална и
корекционна работа с ищеца. Това е така, защото съгласно чл.152 ал.1 ЗИНЗС,
социалната дейност и възпитателната работа са основни средства за
ресоциализация на лишените от свобода и са насочени към подпомагане на
личностната промяна на осъдените и изграждане на умения и способности за законосъобразен
начин на живот в обществото. А съгласно ал.2 социалната дейност и
възпитателната работа в местата за лишаване от свобода включват: 1.диагностична
и индивидуална корекционна дейност; 2.програми за въздействие, за намаляване на
риска от рецидив и риска от вреди; 3.образование, обучение и квалификация на
лишените от свобода; 4.творчески, културни и спортни дейности и религиозна
подкрепа. Според ал.3 на същата разпоредба с лишените от свобода се осъществява
групова и индивидуална социална дейност и възпитателна работа. Видно от
становище от инспектор-психолог при Затвора-Пловдив се посочва, че и през трите
искови периода от ищеца не са постъпвали заявки за психологическо консултиране
с психолог, не е подавал заявление за индивидуална работа с психолог както
изисква ППЗИНЗС, не са се налагали и кризисни интервенции. Ищецът е устройван
на работа и е завършил специализирана групова работа – програма за работа със
сексуални правонарушители от 10.06.2015г. до 27.01.2016г. Записал се е и като
ученик в СУ „Св.Иван Рилски“ при Затвора-Плодив от 15.09.2021г., но няма нито
един присъствен ден и с него е водена индивидуална работа. Поради посоченото не
може да се приеме, че ищецът е бил лишен от социални дейности и в този смисъл
от възможности за ресоциализация и личностна промяна.
Неоснователни
са и оплакванията, че в спалните помещения липсват достатъчно шкафове за
лишените от свобода, поради което всички в килията са принудени да ползват общи
шкафове за бельото и посудата си; липсват и достатъчно мебели , а наличните са
изпочупени.
Съдът
приема за основателни оплакванията на Р., че в килия № 24 е бил настанен с
наркомани, с които непрекъснато се карали, поради което бил подложен на
психически стрес и това наложило преместването му в друга килия
Предвид
всичко изложено съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от
страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по
отношение на това, че ищецът е бил подложен на стрес от съкилийници в спално
помещение № 24 и това, че за периодите от 24.04.2013г. до 31.12.2019г., от
01.01.2020г. до 02.04.2020г. в стая №37 на пост 3; от 03.04.2020г. до
05.07.2021г. в стая №25 в 3-та група; от 06.07.2021г. до 08.07.2021г. и от
20.10.2021г. до 05.11.2021г. в стая №24 на пост 3; от 21.11.2021г. до 22.11.2021г.,
от 24.12.2021г. до 30.12.2021г., от 06.01.2022г. до 22.03.2022г. и от
25.03.2022г. до 29.03.2022г. в стая №37 на пост 3 при престоя в
Затвора-Пловдив, Р. е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство
не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от
Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м., Горното, води до
извода, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС.
Конкретният
размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, следва
да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в
настоящото производството по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ. Според
цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието
„справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между
деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент
на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.
Отчитайки
посочените по-горе обстоятелства, периода на увреждането, характерът и
интензитета на породените страдания и негативни преживявания, следва да се
присъди обезщетение по справедливост. С оглед това и размера на заявената
претенция от самия ищец, следва да се присъди обезщетение в размер на 15 000
лева.
Съответно,
спрямо този размер на главния иск (15 000 лева), ще следва да бъде уважена и
акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на
парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 13.02.2023
г. – датата на постъпване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане
на сумата.
С оглед
изхода от спора, ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца сторените в
процеса разноски, съгласно разпоредбата на чл.286 ал.3 ЗИНЗС, съгласно която,
когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един
адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
В тази
връзка и на основание чл.286 ал.3 ЗИНЗС, във връзка с чл.78 ал.1 ГПК и чл.7
ал.2 т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в приложимата редакция/, възнаграждението за пълномощника на
ищеца съобразно уважената част от иска, възлиза на 1 750 лева. Констатира
се, че разноските, направени от ищеца са в размер на общо 1 760 лева (1 750
лева адвокатско възнаграждение и 10 лева за заплатената държавна такса).
Юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника, не следва да се присъжда предвид
разпоредбите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, които се явяват специални по
отношение на чл.78 ал.3 от ГПК и чл.143 от АПК, и които не предвиждат присъждането
на такова, извън случаите на пълно отхвърляне на исковата претенция. Ето защо,
искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не може да
бъде уважено, тъй като законът не предвижда такава възможност.
Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ІІ отд., Десети състав :
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, ул. „Н. Столетов” № 21, да
заплати на К.М.Р., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 15 000 лв. /петнадесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на
престоя му в Затвора гр.Пловдив за периодите от 24.04.2013г. до 31.12.2019г.,
от 01.01.2020г. до 02.04.2020г., от 03.04.2020г. до 05.07.2021г., от
06.07.2021г. до 08.07.2021г., от 20.10.2021г. до 05.11.2021г., от 21.11.2021г.
до 22.11.2021г., от 24.12.2021г. до 30.12.2021г., от 06.01.2022г. до
22.03.2022г. и от 25.03.2022г. до 29.03.2022г. при престоя в Затвора-Пловдив,
ведно със законна лихва, считано от 13.02.2023г., до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, ул. „Н. Столетов” № 21, да
заплати на К.М.Р.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1760 (хиляда седемстотин и шестдесет) лв., представляваща
направените по делото разноски.
ОТХВЪРЛЯ
направеното искане за присъждане на разноски в полза на Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“- София.
Решението подлежи на касационно
оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 – дневен срок от съобщението
пред тричленен състав на Пловдивски административен съд съгласно чл. 285, ал.
1, пр. 2 ЗИНЗС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: