Решение по дело №755/2021 на Софийски градски съд

 

РЕШЕНИЕ

 гр. София, 23.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, \/І-14 състав, в съдебно заседание при закрити врата на шести юли през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

при секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от съдията дело по несъстоятелност №  755 описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по молба с правно основание чл.625 от Търговския закон от „М.Ц.О.- СОФИЯ“  ЕООД с ЕИК *******за откриване на производство по несъстоятелност на търговското дружество, поради настъпила неплатежоспособност по смисъла на чл.608, ал.1  от Търговския закон.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

От представените по делото писмени доказателства и вписванията в Търговския регистър и РЮЛНЦ, се установява, че молителят е търговско дружество, вписано в търговския регистър, със седалище и адрес на управление *** с предмет на дейност хипербарна оксигенация; физиотерапия; рехабилитация; мануална терапия; ултразвукова и лазерна терапия;стоматология; клинична лаборатория; хематология и химиотерапия, както и осъществяване на търговски сделки за нуждите на осъществяваните медицински дейности и за обслужване на пациентите. От справка № 527372 от 12.05.2021 г. и писмо с изх.№ 2610 от 31.05.2021 г. на АВп е видно, че за периода от 01.01.1998 г. до 20.05.2021 г. няма вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на длъжника в Интегрираната информационна система за кадастър и имотен регистър. От писмото на МВР, СДВР, отдел "Пътна полиция" се установява, че в централна база на АИС-КАТ няма данни за регистрирани ППС на името на длъжника, които да са негова собственост.

От представените и анализирани от вещото лице писмени доказателства и  заключението на съдебно-икономическа експертиза, което съдът възприе като обективно, компетентно и безпристрастно дадено, се установява че финансовите затруднения на търговското дружество са трайни. Финансово икономическия анализ на дружеството, извършен с оглед показателите за ликвидност показва, че за периода от 2015 г.-31.03.2021 г. коефициентът на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са извън референтните стойности  (табл. на л.27 от заключението). Коефициентът на финансова автономност за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. е под референтната стойност от 0, 33, а за следващия период е дори с отрицателни стойности. Този факт се дължи на прекомерно нарасналите задължения на длъжника спрямо предходни периоди и влошения финансов резултат, който към 31.03.2021 г. е загуба в размер на 918 хиляди лева. От изложеното следва, че дружеството е с декапитализиран собствен капитал и пълна зависимост от кредиторите си.

Данните за относителния дял на нетекущите активи на дружеството  за 2015-2019 г. показват, че по-малката част от активите се състоят от нетекущи активи. За периода от 2020 г – 31.03.2021 г. дълготрайни активи липсват в дружеството. За периода от 2020 г. – 31.12.2021 г. липсват и краткотрайни активи. За периода от 2015 -2019 г. дружеството е отчело голям размер разходи за бъдещи периоди, които достигат около 2/3 от общо активите.  Вещото лице сочи, че към 31.12.2020 г. дружеството няма нетекущи (дълготрайни) активи и текущи активи. Собственият капитал е с отрицателна величина за периода от 2019-31.03.2021 г. Задълженията на молителя се състоят от задължения към доставчици и други задължения. Най-голям дял от задълженията на дружеството за 2015 -2018 г. спрямо общия размер на задълженията са задължения към финансови предприятия, а за последващия период – задълженията към доставчици общият размер на изискуемите задължения на молителя към 31.03.2021 г. възлиза на 917 962, 85 лв., от които задължения към НАП за данъци и осигуровки в размер на 104 725, 89 лв. От заключението (табл.на л.29) е видно размера и основанието на задълженията към всеки от кредиторите-търговски дружества. От направения анализ и извършените изчисления вещото лице установява, че е налице тенденция дружеството да не може да обслужва краткосрочните си задължения по търговски сделки и към НАП. Дружеството не притежава имущество към 31.12.2020 г. и към датата 31.03.2021 г. и няма налични парични средства или бързоликвидни активи. Тъй като имуществото на дружеството не е достатъчно да покрие задълженията му и то е в състояние свръхзадлъжнялост. Последни плащания от дружеството са извършени на 27.11.2019 г. със събиране на сума от публичен изпълнител по изп.дело № *********.

При така установеното от фактическа страна, съдът счита молбата за процесуално допустима, като подадена по реда на чл. 625 от ТЗ,   до компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд и от лице, сред посочените в чл.625 от ТЗ, съответно от лицата по чл.742, ал.2 от ТЗ. За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на чл.608, чл.625, ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно и чл.742 от ТЗ, а именно: 1. длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 2. Да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; 3. Да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ  или да се установи свръхзадължеността му съгласно чл.742, ал.1 от ТЗ, ако той е корпоративно търговско дружество; 4. Затрудненията на длъжника да не са временни по арг. чл.631 от ТЗ.

Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея дадено в чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Съгласно тази разпоредба, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни задължения от определен вид. От заключението на вещото лице е видно, че към 31.03.2021 г. молителят обективно не е в състояние да изпълни изискуемите си парични задължения към кредиторите, поради липса на каквито и да било активи. На следващо място – налице е и презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ, същата служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради което под "спиране на плащанията" по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ на база на легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са от изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от ТЗ. В настоящия случай, молителят е спрял плащанията на изискуеми парични вземания по чл. 608, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ТЗ, което се установи от заключението на вещото лице, поради което на основание чл. 608, ал. 3 от ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника.

По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът следва да прецени същата съобразно данните по делото. С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения вид (вж. решение № 115/25.06.2010 г. на ВКС, по т. д. № 169/2010 г.). Началната дата на неплатежоспособността е именно изпадането в такова състояние, а не падежът на конкретното неизпълнено задължение. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността – наличие на непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и обективна невъзможност за плащане и погасяване на задълженията на всички кредитори, която има траен характер. Ответното дружество не е погасявало задълженията си от този вид от датата на последното установено плащане - 27.11.2019 г. и тази дата следва да се приеме за най–ранният момент, към който се доказва неплатежоспособността на длъжника – т.е. налице са и двата елемента на неплатежоспособността (наличие на непогасено задължение, респ. задължения и трайна невъзможност за погасяване) След тази дата няма данни ответникът да е осъществявал търговска дейност, поради което и съдът приема, че дейността му е фактически преустановена.

На основание чл. 620, ал. 2 от ТЗ вр. чл. 78, ал. 6 от ГПК, дружество молител, следва да бъде осъдено да заплати дължимата по делото държавна такса в размер на 250 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на “М.Ц.О.“ ООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** сграда „*******и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 29.11.2019 г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.632 ал.1 от ТЗ, по отношение на “М.Ц.О.“ ООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** сграда „*******.

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ “М.Ц.О.“ ООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** сграда „*******и ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на “М.Ц.О.“ ООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** сграда „*******НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на “М.Ц.О.“ ООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** сграда „*******СПИРА производството по търг.дело  № 755/2021 г. Софийски градски съд, ТО, VІ-14 състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 620, ал. 1 вр. чл. 621 ТЗ, “М.Ц.О.“ ООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** сграда „*******да заплати по сметка на бюджета на Софийски градски съд  сумата от 250 лева.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписването на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако те удостоверят, че е налице достатъчно имущество или се предплатят началните разноски по банкова сметка ***, необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ в размер на 2000 (две хиляди) лева.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в срока по чл. 632, ал. 2 от ТЗ не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.

Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622 от ТЗ.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.

 

 

СЪДИЯ: