№ 1954
гр. В., 23.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и
трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20233100500939 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от О. В., чрез юриск. С. Д.
срещу Решение № 651/28.02.2023г., постановено по гр. дело № 12853/2022 г. по описа на
ВРС, с което жалбоподателят е осъден на основание чл. 49 от ЗЗД да заплати на Б. С. Д.
сумата от 5 854,01 лева, представляваща имуществени вреди за възстановяване на щети по
лек автомобил “Мерцедес”, рег. № СО ...., както следва: облицовка предна броня за
пастиране; врата предна дясна, таван, рамка, леви врати, рамка десни врати, всички за
боядисване; калник преден десен – за ремонт и боядисване; преден калник – за ремонт и
боядисване; странично огледало – за подмяна и боядисване настъпили в следствие на
паднало дърво на 30.05.2022г. в гр. В., ул.”С. В.” № 55 върху автомобила, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 30.05.2022г. до окончателното изплащане на
задължението.
Въззивникът изразява становище, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, основава се на неправилни и противоречиви изводи относно
фактическата обстановка по делото и е постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила. Твърди, че събраните в хода на производството доказателства
обосновавали извод за липса на противоправно бездействие от страна на служителите на О.
В., натоварени с поддържането на зелената система на територията на о.та, както и на
причинно-следствена връзка между предполагаемото бездействие и причинените вреди. Във
връзка с обаждане от Женя Христова Димова, работеща в близост до мястото, където се е
случил инцидента, били изпратени служители от съответните институции, като се е
констатирало, че процесното дърво е било видимо здраво и е нямало индикации за падане.
На следващо място сочи, че предвид наличието на убедителни доказателства за доброто
състояние на процесното дърво към момента на инцидента и за предприемани своевременно
действия от страна на служители на О. В., следва извода, че пречупването на клона би могло
да бъде единствено в резултат на други фактори, каквито в случая били неустановените
метеорологични условия. Счита, че свидетелските показания на двамата разпитани
свидетели са крайно недостатъчни за да се установи причинно-следствена връзка между
падането на дървото и причинената вреда, като съвкупността от събрания доказателствен
материал не доказвал и останалите елементи на фактическия състав по чл. 49 във вр. с чл. 45
от ЗЗД. Отправеното от жалбоподателя искане към съда е за отмяна на обжалваното решение
и отхвърляне на иска, в условията на евентуалност – за намаляване на размера на
1
обезщетението, с присъждане на разноски в негова полза.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Б. С. Д., чрез процесуален
представител адв. Я. Я., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Позовавайки се на разпоредбата на § 7, т. 4 от ЗМСМА въззиваемият сочи, че собственик на
територията, на която се е случило събитието, както и собственик на процесното дърво,
което е част от зелените площи, е О. В.. Съгласно чл. 61, ал. 2 от ЗУТ, вр. чл. 3, ал. 1, т. 1 и
чл. 45 и сл. от Наредбата за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената
система на територията на О. В., приета с Решение на Общинския съвет - В. № 1227-
8(14)701 от 2.04.2009 г., О. В. носи отговорността по поддръжката на насажденията от
уличното озеленяване, като част от зелената система, които се намират на територията й,
чрез специализираните си служби. Съобразно чл. 47 ал. 2 т. 1 от Наредбата, по изключение
растителността се премахва при наличие на изсъхнали и болни дървета, както и дървета,
застрашаващи сигурността на гражданите, безопасността на движението, сградите,
съоръженията и инженерната инфраструктура. В хода на първоинстанционното
производство се доказало по безспорен начин, че още преди инцидента са подавани сигнали
по отношение на процесното дърво, но действия по отсичане му не са предприети. Видно от
писмо изх. № РД22026374ВН 0020Д, издадено от О. В., район „О.“, ведно с Констативен
протокол от 30.05.2022 г., било, че на 27.05.2022 г. е постъпил сигнал за наличие на опасно
дърво на ул. „С. В.“ № 55, от което се чува пукане. След проверка на място на 30.05.2022 г.
било установено, че дървото е опасно и е изготвен констативен протокол за аварийното му
отсичане, като преди да дойде техниката за неговото отсичане короната на дървото се
пречупила и падна върху процесния лек автомобил, като по този начин причинило
претендираните имуществени вреди, които били в пряка причинно-следствена връзка със
събитието. Горните факти се потвърждавали и от събраните при първоинстанционното
разглеждане на делото гласни доказателствени средства. Въззивникът не установил, че
неговите служители или лицата, на които е възложил функции във връзка с грижа за
растителността на територията на о.та са положили дължимата грижа за поверените им
дървета, или че настъпването на вредите е в резултат от непреодолима сила. Предвид
изложеното обосновава становището си, че последният е пасивно материално легитимиран
да отговаря за репарирането на същите, които с оглед заключението на експертизата
възлизали на сумата от 5 854.01 лева, както и за дължимото от датата на деликта
обезщетение за забава. Въз основа на посочените доводи отправя искане за потвърждаване
на обжалвания съдебен акт с присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалване на решението, в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Страните не са отправили доказателствени искания.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 06.06.2023 г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от настоящото определение на страните.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3