Решение по дело №9822/2016 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 12.01.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на тринадесети октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                           Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Юлиана Шулева разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 9 822 по описа за 2016 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА ЗК „У.“ АД да заплати следните суми:

1. на Й.Н.Й. 36 000,00 лева на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм.) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия баща Н. Й.Н., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие от 17.11.2014 г., плюс законната лихва от 17.11.2014  г. до окончателното изплащане;

2. на адвокат Г.Г. – 3 144,00 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

3. на СГС – 1 440,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и 30,00 лева депозит за призоваване на свидетел на основание чл. 77 от ГПК. Й.Й. е със съдебен адрес - адвокат Г.Г.,*** - а ЗК „У.“ АД е с адрес в гр. София, бул. „*********.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска на Й.Н.Й. срещу ЗК „У.“ АД  по чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия баща Н. Й.Н., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие от 17.11.2014  г. за разликата над 36 000,00 лева до пълния предявен размер от 60 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА Й.Н.Й. да заплати на ЗК „У.“ АД 57,00 лева разноски по делото и 60,00 лева юрисконсултско възнаграждение възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 720,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. По исковата молба на ищеца

 

[6] Й.Н.Й. е заявил в искова молба от 08.08.2016 г., че на 17.11.2014 г. е настъпило ПТП. Вследствие на ПТП е починал Н. Н. – баща на ищеца. Виновен за настъпването на ПТП е бил М.М..

 

[7] От смъртта на Н. Н. ищецът е претърпял неимуществени вреди, които той оценява на 150 000,00 лева. Гражданската отговорност на М.М. е била застрахована при ответника ЗК „У.“ АД (У.). У. не е изплатил обезщетение на ищеца. Затова той моли съда да осъди У. да му заплати 150 000,00 лева обезщетение (исковата молба, л. 2-3).

 

2. По писмения отговор на ответника

 

[8] Ответникът У. е подал писмен отговор. Той е признал иска за 60 000,00 лева, като е заявил, че ги е заплатил на ищеца по време на делото, заедно с законната лихва върху тях от датата на ПТП до датата на плащането. У. твърди, че това е дължащият се размер на обезщетението. Той също заявява, че Н. Н. е допринесъл за настъпването на ПТП, тъй като се е движил по паркинг, предназначен за движение на автомобили, а не на пешеходци. Затова У. моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 26-27).

 

3. Насрещни твърдения на ищеца

 

[9] Й.Й. е заявил, че 120 000,00 лева е размерът обезщетението, дължимо за претърпените от него вреди. Тъй като по време на делото ответникът му е заплатил 60 000 лева обезщетение, ищецът търси заплащането на остатъка от 60 000,00 лева, както и законната лихва от датата на ПТП до окончателното плащане (протокол от с.з. от 13.10.2017 г., л. 84-88).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

1.              Обстоятелства, които съдът установява

 

[10] Не се спори, че Н. Н. е бил роден на *** г. На *** г. се е родил синът му ищецът Й.Й. (акт за смърт, л. 19; удостоверение за наследници, л. 20).

 

[11] Н. Н. е бил много жизнен и със страхотно чувство за хумор. Той е имал брак, от който се е родил Й.Й.. По-късно Н. Н. се е развел и Й.Й. е останал да живее с него. Впоследствие Й.Й. се е оженил, родил му се е син К.. Й.Й. също се е развел и той, синът му К. и Н. Н. са живеели заедно.

 

[12] Н. Н. не е имал наклоннност да извършва домакинска работа. Затова за домакинството и за Н. Н. се е грижил синът му Й.Й.. Връзката им е била много силна; всеки един се е учил от другия. Н. Н. е виждал проекция и продължение на живота си в Й.Й. (показанията на свидетеля Л., л. 86-87).

 

[13] На 17.11.2014 г. около 15:50 часа Н. Н. се е намирал на средата на улица без изход, използвана за паркинг на бл. ********“ (скица, л. 79; скица, л. 63; снимка с отбелязване от вещо лице, л. 80). Това място не е било обозначено за пресичане (раздел I от заключението на вещото лице, л. 76-80). Същевременно обаче от тази страна на блока е имало няколко магазинчета - между които магазин за храна за кучета и котки, и магазин за строителни материали - както и фризьорски салон (показанията на свидетеля М., л. 88; показанията на свидетелката Д., л. 86).

 

[14] В същото време М.М. се е намирал в товарен автомобил „Мерцедес“. Той се е огледал в огледалата и през стъклото, след което е предприел маневра „движение назад“ с посока от ул. „Гео Милев“ към бул. „Шипченски проход“ (заключението на вещото лице М., л. 76-80; показанията на свидетелите Ц.Д. и М.М., л. 84-88; присъдата, л. 7-18).

 

[15] Когато М.М. е започнал маневрата, Н. Н. се е намирал на около два метра зад товарния автомобил и се е движил отдясно наляво за водача. М.М. не е възприел пешеходеца и при движението си назад е реализирал удар с него. Преди удара автомобилът се е движил със скорост от около 8-10 км/ч. В резултат на удара Н. Н. е паднал по корем на платното и е бил прегазен от автомобила. От това пострадалият е получил тежка черепно-мозъчна травма и е починал (заключението на вещото лице М., л. 76-80; показанията на свидетелите Д. и М., л. 84-88; констативен протокол, л. 5-6; присъда на СГС, л. 7-18; акт за смърт, л. 19; удостоверение за наследници, л. 20). Не се спори, че към този момент гражданската отговорност на М.М. е била застрахована при ответника У..

 

[16] Й.Й. е преживял тежко смъртта на баща му; изпитвал е голяма болка. Липсват му срещите и разговорите с него (показанията на свидетеля Л., л. 84-88).

 

[17] На 09.06.2016 г. Й.Й. е поискал от У. да му изплати 150 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н. Н.. На следващия ден У. е уведомил Й.Й., че предлага да му изплати обезщетение от 50 000,00 лева, като е поискал да му бъдат представени пълномощно от Й.Й. за адвоката му и банкова сметка (***, л. 22). Не се спори, че по време на делото У. е заплатил на Й.Й. 60 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди и законната лихва върху тях от датата на ПТП до датата на плащането (протокола от с. з. на 13.10.2017 г., л. 84; платежните нареждания, л. 29-31).

 

[18] Й.Й. не дължи държавна такса. Той не е направил разноски по делото, но е бил представляван безплатно от адвокат (л. 68). У. е заплатил: 250,00 лева за вещи лица (л. 52); 30,00 депозит за свидетел (л. 51); 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 54), или общо 285,00 лева. Той е бил представляван от юрисконсулт.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[19] Й.Й. е предявил иск по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм.) – за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

 

1. По иска по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1 от КЗ (отм)        

 

[20] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм), с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.)). Възходящите и низходящите на починалия вследствие на застрахователно събитие имат право на обезщетение за неимуществени вреди (т. III.2. от ППВС 4/1961 г.).

 

[21] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ищецът да е низходящ на трето лице, участвало в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО; 2. това застрахователно събитие да е причинило смъртта на третото лице; 3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника; 4. вследствие на смъртта на третото лице ищецът да е претърпял неимуществени вреди; 5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

         

[22] Съдът установи, че:

1. Й.Й. е син на Н. Н.;

2. Н. Н. е участвал в процесното ПТП;

3. ПТП е причинило смъртта му;

4. виновен за настъпването на ПТП е бил М.М., а неговата гражданска отговорност е била застрахована при У.;

5. ищецът е преживял тежко смъртта на баща си Н. Н., а У. му е заплатил 60 000,00 лева обезщетение по време на делото.

[23] Ето защо са налице първите четири предпоставки за уважаването на иска за неимуществени вреди. Спори се дали У. дължи повече от платеното. Затова съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение за неимуществени вреди.

 

[24] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът  следва да изясни към кой момент следва да направи това. От 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 17.11.2014 г. 

 

[25] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при причиняването на смърт са:

1. възрастта на увредения;

2. общественото му положение;

3. отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди (т. II от ППВС 4/1968 г., както и решение на ВКС 149-2011-III по гр. д. 574/2010 г.^[2]).

 

[26] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.[3]; Решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[27] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)[4]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[28] Съдът установи, че към 17.11.2014 г. Й.Й. е бил на 55 години, а баща му Н. Н. е бил на 82 години. Н. Н. е бил много жизнен и със страхотно чувство за хумор. След развода на Н. Н. синът му Й.Й. е останал да живее с него. Впоследствие Й.Й. се е оженил, родил му се е син и след развода на Й.Й., той, синът му и Н. Н. са живеели заедно.

 

[29] Н. Н. не е имал наклоннност да извършва домакинска работа. Затова за домакинството и за Н. Н. се е грижил Й.Й.. Връзката им е била много силна; всеки един се е учил от другия. Н. Н. е виждал проекция и продължение на живота си в Й.Й., който е преживял тежко смъртта на баща си; изпитвал е голяма болка. На Й.Й. му липсват срещите и разговорите с баща му.

 

[30] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ), а след 20.11.2011 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ). Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата, която е била: 310,00 лева от 01.01.2013 г.^[5] до 31.12.2013 г.; 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.^[6]. Увеличението е 9,68%.

 

[31] В правно-информационната програма Сиела, сайта на САС и сайта на ВКС, съдът откри две решения на САС за близки случаи на обезщетяване на пълнолетно дете на близка възраст до тази на ищеца от смъртта на починалия му родител. С тях съдът е определил обезщетения от:

- 100 000,00 лева на 41-годишен ищец за ПТП от 2013 г. на 41-годишен ищец (решение на САС 49-2017-10-ти с-в по гр. д. 4 239/2016 г.[7]);

- 110 000,00 лева на 47, 45 и 43-годишни ищци за ПТП от 2014 г. (решение на САС 2022-2017-12-ти с-в по гр. д. 1353/2017 г.[8]);

- 120 000,00 лева на 34-годишен ищец за ПТП от 2014 г. (пак там[9]).

 

[32] Като отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съдът приема, че 120 000,00 лева е справедливо обезщетение за вредите, претърпени от Й.Й.. У. е възразил, че Н. Н. е допринесъл за настъпването на ПТП, тъй като се е движил по паркинг, предназначен за движение на автомобили, а не на пешеходци.

 

[33] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен, да се изразява в определено действие (Решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.) . Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

 

[34] Съгласно чл. 113, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки. Те следва преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение. Пешеходците също следва да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение.

 

[35] В случая съдът установи, че към момента на удара Н. Н. се е движил по средата на платно, предназначено за движение и паркиране на автомобили, на необозначено за пресичане място. Нещо повече, той не е съобразил разстоянието до потеглящия товарен автомобил. Следователно Н. Н. е нарушил чл. 113, ал. 1 от ЗДвП. Ако той не се е намирал на два метра зад спрелия товарен автомобил, е било възможно ПТП да не възникне.

 

[36] Съдът обаче намира, че приносът М.М. е значително по-голям. Шофирането само по себе си представлява дейност, която е източник на повишена опасност. Затова лицата, упражняващи тази дейност, следва да я извършват с повишено внимание, особено към по-уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците. Това важи с още по-голяма сила по отношение на престарелите хора. ПТП е реализирано в близост до пазар и магазини, където следва да се очаква преминаването на хора. Затова съдът определя процент на съпричиняване от 20.

 

[37] Предвид приетия процент на съпричиняване, съдът намалява дължащото се обезщетение на 96 000,00 лева. Ето защо съдът осъжда У. да заплати на Й.Й. 36 000,00 лева обезщетение, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 60 000,00 лева.

 

3. По разноските

 

[38] Ищецът търси разноски. Той не е направил такива, но е бил представляван безплатно от адвокат.

 

[39] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете на Й.Й. за 36 000,00 лева при предявен размер от 60 000,00 лева, но искът първоначално е бил предявен за 120 000,00 лева, като по време на делото са били платени 60 000,00 лева. Ето защо съдът осъжда У. да заплати на адвокат Г.Г. 3 144,00 лева възнаграждение (120 000,00-10 000х0,02+3 530,00х96 000,00/120 000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК У. следва да заплати и 1 440,00 лева държавна такса.

 

[40] У. също търси разноски. Той е направил такива за 285,00 лева и е представляван от юрисконстулт.

         

[41] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 24 000,00 лева при предявен размер от 60 000,00 лева, но първоначалният иск е бил за 120 000,00 лева, като ответникът е платил 60 000,00 лева по време на делото. Затова съдът осъжда ищеца да заплати на У. 57,00 лева разноски по делото (24 000,00/120 000,00Х285,00) и 60,00 лева юрисконсултско възнаграждение (300,00Х24 000,00/120 000,00).

 

[42] В съдебно заседание от 13.10.2017 г. съдът е указал на ответника в едноседмичен срок да внесе 30,00 лева депозит за призоваване на свидетел. Към момента на постановяване на решението това не е изпълнено от У.. Ето защо на основание чл. 77 от ГПК съдът осъжда У. да заплати по сметка на СГС 30,00 лева депозит за призоваване на свидетел.

 

Съдия: