МОТИВИ
по Присъда № 67 по НОХД № 1698/2010 г.
на РС - В. Търново
Обвинението
е против Х.П.П., ЕГН **********,
роден на *** ***, с постоянен адрес: гр. *, българин, български гражданин, със
средно образование, неженен, неосъждан /реабилитиран/, безработен в това, че:
На 09.11.2010 г. в гр. Велико Търново, по
ул. “Трети март” управлявал моторно превозно средство – лек автомобил “Опел
Астра” с немски регистрационен номер РА 0436 с концентрация на алкохол в кръвта
си над 1,2 на хиляда, а именно 3,10 на хиляда, установено по надлежния ред – с
химическа експертиза - престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
обвинението.
В
производството пред ВТРС подсъдимият не се признава за виновен, отрича той да е
управлявал лекия автомобил. Моли за оправдателна присъда.
Като
прецени събраните доказателства, съдът намери за установено следното.
През
нощта на 08 срещу 09 ноември 2010 г. обвиняемият П. бил употребил значително
количество алкохол, но въпреки това решил да покара лек автомобил “Опел Астра”
с немски регистрационен номер *. Около 06.00 ч. на 09.11.2010 г. П. *** с
усилена музика и свирейки с клаксона, с което нарушавал нощната тишина и
почивка на гражданите. Вследствие на това в полицията бил получен сигнал и във
въпросния район пристигнал автопатрул на РУП – гр. Велико Търново в състав М.М.
и К.С.. Същите заварили обвиняемия с автомобила спрял на средата на платното с
включени фарове и двигател, пречейки на движението. П. им заявил, че е спрял за
малко, за да изчака приятелката си и ще премести колата. След като преместил лекия
автомобил на паркинга пред жилищния блок, обвиняемият представил документите си
за проверка. На полицаите направило впечатление, че П. лъхал на алкохол, поради
което същите повикали служителите на ОД на МВР – гр. Велико Търново, а именно И.М.
и М.М.. Била извършена проверка на обвиняемия за употреба на алкохол с
техническо средство “Алкотест Дрегер 7410 +” с фабричен номер 0262. Уредът
отчел концентрация на алкохол в кръвта на обвиняемия 1,91 на хиляда. На П. бил
издаден талон за медицинско изследване и същият дал кръвна проба в МОБАЛ – гр.
Велико Търново.
Видно
от изготвената химическа експертиза е, че концентрацията на алкохол в кръвта на
водача е била 3,10 на хиляда.
Описаната
фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Изслушаните свидетелски показания са сравнително непротиворечиви
и описват еднозночно фактическата обстановка, приета за установена. Изключение
правят показанията на св. * – допуснат при условията на довеждане от
подсъдимия. Неговите показания противоречат на останалите гласно доказателства
относно начина на управление на лекият автомобил от подс. П.. Свидетелят
твърди, че подсъдимият е бил принуден да премести овтомобила от пристигналите
на място полицейски служители. Това обстоятелство не се потвърждава от
останалите свидетелски показания и е изолирано, с оглед на което съдът не дава
вяра на показанията на св. * в тази им част.
Свидетелят Касабов, допуснат при условията на довеждане от подсъдимия не
дава показания от пряко значение за предмета на доказване по делото. На първо
място присъствието на този свидетел на местопрестъплението не се потвърждава от
нито едон от останалите свидетели. Никой от останалите свидетели не споменава
за наличието на втори човек в автомобила на подс. П.. Св. Л., който е
наблюдавал случващото се и се е обадил на тел.112 твърди, че не е видял пътник
в автомобила. Такъв не описват и другите свидетели по делото. Допи и да се
приеме, че св. Касабов е бил на местопрестъплението, то неговите показания става ясно, че той се е
отдалечил от мястото на деянието и не е станал очевидец. Неговите показания
могат да се ползват като косвено доказателство относно обстоятелствата
предхождащи деянието, а именно, че преди
деянието подсъдимият е употребил алкохол, както и че към момента на деянието
той е бил сам в автомобила. Останалите
свидетелски показания са непротиворечиви и потвърждават установената фактическа
обстановка в цялост.
С
оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият с
деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 343 б,
ал. 1 от НК, тъй като на 09.11.2010 г. в гр. Велико Търново, по ул. “Трети март”
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил “Опел Астра” с немски
регистрационен номер * с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда,
а именно 3,10 на хиляда, установено по надлежния ред – с химическа експертиза №
III-412/10.11.2010 г. на
БНТЛ при ОДМВР – гр. Велико Търново.
От
обективна страна деянието е извършено чрез действие – управление на моторно превозно
средство след употреба на алкохол.
От
субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл като форма на вината,
като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал
е общественоопасните му последици и е целял настъпването им.
Причини за извършване на инкриминираното деяние са
незачитане и неспазване на установените правила и норми за поведение в
обществото от страна на обвиняемия, както и ниското му правно съзнание.
Обвиняемият
Х.П.П.,
ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянен адрес: гр. *, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан /реабилитиран/,
безработен.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства: няма.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства: няма.
При
определяне на вида и размера на наказанието съдът, след като прецени степента
на обществена опасност на деянието и дееца, които съдот счита за завишени
предвид високата концентрация на алкохол в кръвта – 3,10 на хиляда,
съпътстващите деянието противообщиствени прояви, смущаване на нощната тишина, смекчаващите
и отегчаващи отговорността обстоятелства и като взе предвид, че за деянието по
чл. 343 б, ал. 1 от НК наказанието е лишаване от свобода до 1 година, с оглед
разпоредбата на чл. 54 от НК, за да постигне целите на наказанието НАЛАГА на Х.П.П.
наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 година.
На
основание чл. 66, ал. 1 НК съдът ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното наказание
за срок от 4 години.
На
основание чл. 343 г, във вр. с чл. 343 б, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК
съдът ЛИШАВА Х.П.П. от правото да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца.
Съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК и доколкото съдът призна подсъдимия за виновен по
повдигнатото обвинение го осъжда да заплати направените по делото разноски.
Водим от
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: