№ 939
гр. Варна, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20213110201605 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В.
М. М., ЕГН **********, депозирана чрез адвокат Цв. Б.- ВАК против Наказателно
постановление № 21-0439-000076/31.03.2021г. на Началника на Трето РУ - ОД на
МВР, с което на въззивника са наложени наказания „глоба“ в размер на 3000 /три
хиляди лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на
основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че въззивникът не е извършил нарушението, че издаденият
санкционен акт е необоснован, неправилен и незаконосъобразен и се иска неговата
отмяна.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адв.Б., надлежно упълномощен и приет от съда.Процесуалният
представител поддържа жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде
отменено, като необосновано и незаконосъобразно, като се твърди, че жалбоподателят
е изгубил контрол над управляваното МПС и не е извършил действия, довели до
преднамерено извеждане на автомобила извън контрол, съответно не е имало кръгови
движения, т.е. „дрифт“- понятие, за което няма легална дефиниция.Изразява се
становище за недоказаност на приетото за установено нарушение и се иска решение в
този смисъл.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание,
1
като се депозира писмено становище с изложени аргументи за доказаност и
съставомерност на приетото за установено нарушение с искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 08.02.2021г., свидетелите К. и С. – служители на Трето РУ-ОД на МВР-Варна
изпълнявали служебните си задължения, като в тъмната част на денонощието се
движили със служебен автомобил по бул.“Св. Елена“.Булевардът бил осветен и имало
добра видимост.Докато патрулирали в горепосочения район, около 22,50ч.
свидетелите забелязали, че л.а. „Мерцедес ЦЛК“ с рег.№ В 3201ВР се движи в близост
до пощата в жк“Владислав Варненчик“, като извършва резки маневри и извежда
автомобила извън контрол, чрез презавиване извършва кръгови движения и довежда до
загуба на сцеплението на гумите.Автомобилът минимум два пъти направил кръгови
движения, като след като полицейският автомобил приближил, водачът на
л.а.“Мерцедес“ възстановил нормалното управление на автомобила.
Предвид възприетото свидетелите извършили проверка на водача и било
установено, че автомобилът се управлява от въз.М., като в автомобила освен водача
имало и пътници, сред които св.К..Във връзка с горното св. К. обяснил на
жалбоподателя, че не следва да „дрифти“ и ако иска да прави това следва да отиде на
писта, тъй като булевардът не е място за такива рискови маневри, като въззивникът
заявил, че съжалява за действията си.
Във връзка с възприетите действия на жалбоподателя като водач на лек
автомобил, на место св. К. съставил срещу въззивника М. АУАН за нарушение на чл.
104б, т.2 от ЗДвП. Актът бил ставен в присъствието, предявен и връчен на въззивника,
който го подписал и в съответната графа изрично вписал, че няма възражения.
В законоустановения срок не били депозирани писмени възражения срещу
съставения АУАН, поради което въз основа на акта и материалите по преписката на
31.03.2021г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка, с което
наложил наказания на въззивника на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, като
изцяло възприел фактическите и правни констатации на актосъставителя.
Съдът напълно кредитира показанията на св.К., тъй като същите са конкретни,
последователни, непротиворечиви и напълно кореспондират с писмените
доказателства по делото.
Съдът не кредитира показанията на св.С. единствено в частта, в която същата
описва конкретните движения на управлявания от жалбоподателя лек автомобил, като
извеждане на автомобила от контрол три пъти със занасяне на задницата на
автомобила на дясно, тъй като в тази им част показанията на свидетелката не са
категорични, при съпоставянето й в очна ставка свидетелката допуска възможност да е
2
имало и кръгови движения , изразявайки несигурност, като само в тази част
показанията й не кореспондират с показанията на св.К., които са категорични и при
разпита и при съпоставянето в очна ставка.В останалата им част съдът кредитира
показанията на св.С., тъй като са непротиворечиви и кореспондират с показанията на
св.К..
Съдът не кредитира показанията на св.К. в частта, в която същият сочи, че
автомобилът е „поднесъл“ еднократно при опит за обратен завой, тъй като в тази им
част показанията на свидетеля не кореспондират както с показанията на св.К., така и с
показанията на св.С., изолирани са и не са подкрепени с никакви други
доказателства.В останалата им част съдът кредитира показанията на св.К., тъй като
липсват доказателства, които да ги оборват.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно от показанията на
свидетелите К., С. и К. в кредитираните от съда части и от писмените материали по
АНП, които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок , от надлежна страна,
поради което като допустима е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган съгласно
приобщената по делото заповед, като АУАН също е съставен от компетентен
служител.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и двама свидетели. При
цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира
нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението,
посочени са датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е
извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са
всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН
и посочването на фамилно име единствено в разписката Митев, вместо М. не е
съществено процесуално нарушение.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на
чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено
пълно, точно и ясно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е
3
извършено,цитиран е и АУАН, въз основа на който се издава НП, поради което в тази
насока съдът не констатира съществени процесуални нарушения.
В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът е използвал път
отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото
предназначение за превоз на хора и товари. Ясно и недвусмислено е посочено и защо
АНО е приел, че въззивникът е осъществил състава на нарушенията на чл.104б, т.2 от
ЗДвП. Терминът "дрифт", макар да няма легална дефиниция в законодателството ни е
използван от АНО единствено като общоизвестно понятие, но в текстовата част при
фактическото описание на нарушението коректно е описано възприето от свидетелите
поведение и то в достатъчно степен конкретизира противоправните действия на дееца.
Приложената санкционна разпоредба е напълно кореспондира с посочената като
нарушена такава, поради което по никакъв начин не е било ограничено правото на
защита на нарушителя, което е видно както от жалбата, така и от възраженията,
направени в с.з.
Безспорно се установи, че допълнението в АУАН е направено от св.К. на мястото
на съставянето му и преди да бъде подписан актът от въззивника, поради което и в тази
насока не се констатира съществено процесуално нарушение.
Съдът намира, че непроизнасянето от наказващият орган изрично в НП по
отношение на чл.28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с факта на
издаването му става ясно, че същият е отказал приложението му, като ЗАНН не
изисква наличието на изрични мотиви в тази насока, а и преценката за "маловажност на
случая" подлежи на съдебен контрол, като в случай, че съдът констатира, че са налице
предпоставките на чл. 28 ЗАНН, това е основание за отмяна на наказателното
постановление поради издаването му в противоречие с материалния закона, а не
защото се констатира съществено процесуално нарушение.
По отношение приложението на материалния закон съдът намира следното:
Въззивникът е наказан с административно наказание административно наказание
„глоба“ в размер на 3000 /три хиляди лева/ административно наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от
ЗДвП, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т.2 от ЗДвП на водача на моторно превозно
средство е забранено да: използва пътищата, отворени за обществено ползване, за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
За нарушение на тази забрана в чл. чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е предвидено наказание
за водач, който използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, че
жалбоподателят М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
4
нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП, за което е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Съдът не споделя становището на процесуалния представител на жалбоподателя,
че приетото за установено нарушение не е доказано.Категорични са показанията на
св.К., че най-малко два пъти въззивникът с управлявания от него лек автомобил е
извършил кръгови движения на булеварда, дори и от показанията на св.С. се
установява, че умишлено жалбоподателят е извеждал няколкократно автомобила
умишлено извън контрол, макар същата да не си спомня дали е имало конкретни
кръгови движения, пред св.К. въз.М. е изразил съжаление за действията си, след като
се е запознал със съдържанието на АУАН и приетите за установени факти е подписал
акта изрично вписвайки в съответната графа, че няма възражения, макар на проверката
да са присъствали още три познати нему лица, не е депозирал никакви възражения
срещу акта и констатациите в същия в законоустановения срок и едва след като се е
запознал с наложените административни наказания е решил да изгради версия за
случайна загуба на контрол, водейки в с.з. единствено св.К., чийто показания съдът не
кредитира в тази им част, тъй като показанията на последния свидетел остават
изолирани и неподкрепени от никакви други доказателства.
Предвид горното съдът намира, че въззивникът е извършил вмененото му
нарушение от обективна страна, тъй като е използва път, отворен за обществено
ползване не по неговото предназначение /за превоз на хора и товари/, а за други цели-
за забавление чрез извършване на рискови маневри , въртял е МПС, извеждал го е
извън контрол и това е станало преднамерено, излагайки на риск не само живота,
здравето и имуществото на другите хора, в това число и тези участващи с него в
описаните маневри, но и собствения си живот и здраве. Затова и съдът намира, че
деянието е извършено както от обективна, така и от субективна страна.
При така установените факти, съдът счита, че АНО правилно е ангажирал
отговорността на жалбоподателя на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП за
нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП. Санкционната разпоредба предвижда за това
нарушение наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 12 месеца и глоба в размер на 3000 лв. Санкцията е определена в абсолютен
размер, поради което съдът я намира за справедлива и е лишен от възможност да
редуцира наказанията.Високият размер на предвидената санкция, подчертава волята на
законодателя, че се касае за деяние с висока степен на обществена опасност, което в
никой случай не следва да бъде толерирана, а да бъде санкционирано.
Правилно е било преценено, че с оглед характера на нарушението в настоящия
случай нормата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена. Нарушението за което е
ангажирана отговорността на въззивника крие сериозен риск за останалите участници
в движението по пътищата, като само по себе си представлява нарушение с висока
5
степен на обществена опасност, като конкретното нарушение не се отличава от
опасността, обичайна за нарушения от този вид и такова поведение не следва да се
толерира. Съдът намира, че целите на чл.12 от ЗАНН биха били постигнати
единствено с налагане на горните наказания, като по този начин би се превъзпитал
водачът да полага повече дължима грижа, като зачита правата и на другите участници в
движението и не допуска за в бъдеще такива нарушения застрашаващи живота и
здравето на хората.
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата
страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва
да бъде осъден на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати
на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено
съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27 Е
от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да
предвиждат възнаграждение процесуално представителство по ЗАНН за една
инстанция в размер от 80 до 120 лв. , съдът намира, че следва да бъде присъдено такова
в минимален размер, тъй като липсва фактическа и правна сложност на случая,
изискваща специални процесуални усилия на ю.к по поддържане на обвинителната
теза на АНО в с.з.. че се касае единствено до изготвяне на писмено становище по
делото.Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0439-000076/31.03.2021г.
на Началника на Трето РУ - ОД на МВР, с което на В. М. М. , ЕГН ********** са
наложени наказания „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди лева/ и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от
ЗДвП, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА В. М. М., ЕГН ********** ,да заплати на ОД на МВР-варна сумата от
80/осемдесет/ лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6