Решение по дело №195/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                        06.08.2020 година                          гр. С.З.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – гр. С.З.                         Търговско отделение

На 13.07.                                                                                      2020 година

В открито заседание в следния състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ХРИСТОВ

 

СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА

Като разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ

Търг.д. № 195 по описа за 2019  г., за да се произнесе съобрази:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 226 от КЗ /отм./

Ищецът посочва в исковата молба, че на 11.06.2016г., около 14:40 часа, на път 11-57, км. 11+200, в землището на О.Р.е претърпял ПТП като пътник на задната седалка в собствения си л.а. „О. А.” с peг. № СТ *** СМ, управляван от неговия баща И. Г. Е., с ЕГН: **********. През цялото време л.а. „О.“ се движил в собствената си лента за движение със скорост около 92 км/ч. В същия момент срещу л.а. „О.“ със скорост около 109 км/ч се движил л.а. „Б. 318 Д“ с peг. № СТ *** ВН, управляван от водача И.Б., с ЕГН: **********, който обаче не се движил изцяло в своята лента за движение, а бил навлязъл в тази, по която се движил л.а. „О.“. Поради геометрията на пътния участък - изкачване и спускане, видимостта на водачите на двете МПС била ограничена и за същите се открила видимост един към друг, когато били на разстояние от около 100 м помежду си. Л.а. „Б.“ обаче продължил да се движи с по-голямата си част в лентата за насрещно движение. При движение с посочените скорости и за двамата водачи е било невъзможно да предотвратят настъпването на ПТП чрез предприемане на своевременно аварийно спиране, но водачът на л.а. „Б.“ е имала техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП като не навлиза в лентата за насрещно движение при наличие на непрекъсната осева линия и при наличието на насрещно движещо се МПС. Сочи се, че именно водачът на л.а. „Б.“ - И.Б., е изцяло отговорна за настъпИ. инцидент. Вследствие на ПТП от 11.06.2016г. ищецът Г.И.Г. е получил фрактури на лявата бедрена кост и на лявата подбедрица.

Посочено е, че от констативния протокол за ПТП с пострадали лица и от направена справка в електронния сайт на Г.Ф. е видно, че към датата на ПТП за посоченото по-горе МПС, управлявано от виновния водач И.Б., има сключена зА.ховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „ЗА.хователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.“ АД по зА.хователна полица №BG/30/115002122673, валидна от 17.08.2015г. до 17.08.2016г.

Съгласно разпоредбата на §22 от Преходните и заключителни разпоредби на новия КЗ, в сила от 01.01.2016г., относно зА.хователните договори, сключени преди влизането в сила на този Кодекс, се прилага част четвърта от отменения КЗ „ЗА.хователен договор“, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на новия Кодекс. Тази част от КЗ (отм.) освен материалноправни норми относно съдържанието и елементите на зА.хователните договори и пр. съдържа и процесуалноправни норми, каквато в частност е и нормата на чл.226 от КЗ (отм.). Текстът е общо формулиран и не липсва посочване на конкретни разпоредби, по отношение на които не следва да се прилага. Поради това, следвало да се приеме, че има действие и по отношение на прекия иск срещу зА.хователя, регламентиран в чл.226, ал.1 от КЗ (отм.). Изключението, визирано в §22 от ПЗР на КЗ (нов), е, когато „страните договорят друго“ след влизане в сила на Кодекса, каквито уговорки между страните не съществуват. От гореизложеното, категорично можело да се направи изводът, че правното основание на предявения иск е чл.226 от КЗ (отм.).

Твърди се, че съдържанието на съставеният Констативен протокол за ПТП с пострадали лица е опровергано от събраните доказателства по воденото досъдебно производство ДП №301/2016г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - С.З. относно посочените в него обстоятелства и причини за ПТП, като е установена друга фактическа обстановка. Сочи се, че описаният в исковата молба механизъм на ПТП се базира именно на изготвената в хода на ДП комплексна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза. От събраните доказателства в хода на досъдебното производство ставало ясно, че водача на л.а. „Б.“ е този, който е навлязъл в насрещната лента за движение. Следователно, именно водачът на л.а. „Б.“ - И.Б., е изцяло отговорна за настъпИ. инцидент.

За станалото на 11.06.2016г. ПТП са образувани ДП №301/2016г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - С.З. и пр.пр. №2090/2016г. по описа на ОП - С.З.. С обвинителен акт срещу водача И.Б. *** в съда, като е образувано НОХД №62/2019г. по описа на ОС — С.З.. По делото е постановена влязла в сила присъда, с която И.Б. е призната за виновна в това, че на 11.06.2016 г., на път И-57, на моста над АМ „Т.“, км 11+200, в землището на с. С., общ. Р., обл. С.З., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Б.“ модел „320“ с peг. № СТ *** ВН, нарушила правилата за движение, предвидени в Закона за движение по пътищата, а именно чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП - на пътно платно с двупосочно движение, когато платното за движение има две пътни ленти, като водач на пътно превозно средство нарушила въведената забрана да не навлиза и да не се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне, като по непредпазливост е причинила смъртта на повече от едно лице и телесна повреда на повече от едно лице, както следва: причинила е смъртта на И. Г. Е., роден на *** г. и на И. Г.И., роден на *** г. и е причинила многостепенна средна телесна повреда на А.Ч.Т., роден на *** г., изразяваща се в черепномозъчна травма и в гръдна травма, всяка от които осъществява медикобиологичиия квалифициращ признак разстройство на здравето, временно опасно за живота, трайно затруднение на движенията на снагата, трайно затруднение на движенията на десния горен крайник и трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, и е причинила многостепенна средна телесна повреда на Г.И.Г., роден на *** г., изразяваща се в трайно затруднение на движенията на десния долен крайник и трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, поради което и на основание чл.343, ал.4, вр. ал.З, б. "б", вр. ал.1, б. “б” и б. “в”, вр. чл.342, ал.1, предл.3 от ИК и чл.58а, ал.1 от ИК я осъжда на „лишаване от свобода” за срок от три години, като я признава за невинна и я оправдава в това да е извършила престъплението и чрез нарушаване на чл.21, ал.2 от ЗДвП. На основание чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от пет години, считано от влизане па присъдата в сила. На основание чл.343г, във вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК лишава подсъдимата И.Б. от правото да управлява моторно превозно средство за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

Вследствие на описания инцидент ищецът Г.Г. е получил сериозни телесни увреждания, като в процеса на лечение са настъпили също много сериозни усложнения.

От Епикриза към ИЗ №11808 е видно, че на 11.06.2016г. ищецът е постъпил в Отделението по ортопедия и травматология към УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД — гр. С.З.. Същият е приет след като е пострадал при ПТП и е транспортиран от ЦСМП - С.З. с Крамерова шина с превързана, деформирана и кървяща подбедрица; оток и патологична подвижност на ляво бедро. При извършен преглед е установено, че обективното състояние на ищеца Г.Г. е: лява подбедрица - деформирана, кожен дефект и проминиращи през мускулите костни фрагменти; травматичен оток и деформация на ляво бедро; рьо данни за открита фрактура в средна-дистална 1/3 на лява подбедрица, напречна фрактура на диафизата на ляво бедро. На пострадалия са направени изследвания, преминал е консултации с различни специалисти, назначена му е терапевтична схема и е подготвен за оперативно лечение.

Посочва се, че от Оперативен протокол №275/11.06.2016г. става ясно, че под интубационна анестезия на ищеца е направено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур. Със страничен достъп до ляво бедро е достигнато до фрактурата. Фрагментът е репониран с плака. Поставен е външен фиксатор и е направен дебридман на мястото на откритата фрактура на лява подбедрица.

От Оперативен протокол №298/23.06.2016г. е видно, че под спинална анестезия на ищеца Г.Г. са направени: дебридман на мястото на открита фрактура, тибия и фибула; почистване и дебридман на некротичните тъкани; кюретаж, лаваж, дренаж; стерилна превръзка; ревизия на бедрената фрактура; лаваж; дренаж; стерилна превръзка.

От Оперативен протокол №309/30.06.2016г. ставало ясно, че под спинална анестезия на пострадалия са направени: дебридман на мястото на открита фрактура, тибия и фибула; дебридман на меки тъкани и костни фрагменти в областта на открита фрактура на лява подбедрица; лаваж, дренаж; подмяна на външен фиксатор; стерилна превръзка.

От Оперативен протокол №346/19.07.2016г. е видно, че под спинална анестезия на ищеца са направени: трансплантация на цяла кожа на други места. От дясното бедро е взет кожен присадък. Донорната повърхност е подготвена - опреснени са грануломите на лява подбедрица и е трансплантиран свободен кожен присадък. Поставена е стерилна мазева превръзка.

След извършените оперативни интервенции ищецът е със стабилизирано общо и локално състояние. При изписването оперативната рана е била спокойна. Направени са превръзки на местата на кожните пластики и на вторичнозарастващата рана на бедрото. На 26.07.2016г. ищецът е изписан с подобрение, като му е поставена окончателна диагноза: Фрактура феморис синистра. Фрактура аперта крурис синистра. На пострадалия са дадени препоръки да се правят амбулаторно стерилни превръзки на бедрото през 2-3 дни. Да спазва хигиена на външния фиксатор - накапване около иглите ежедневно със спирт 70 градуса. Да провежда настоятелна пасивна и активна рехабилитация с цел тонизиране на мускулатурата, вертикализация и прохождане с 2 патерици. Да продължи профилактиката с медикаменти в домашни условия. Да прави ежеседмични контролни прегледи и контролна рьо графия месец след дехоспитализацията, както и да планира нова хоспитализация.

От Епикриза към ИЗ №15812 е видно, че на 08.08.2016г. ищецът Г.И.Г. отново е постъпил в Отделението по ортопедия и травматология към УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД - гр. С.З., тъй като след дехоспитализация получава при рехабилитация болки в ляво бедро и е установена рефрактура. При извършен преглед е установено, че лявото бедро е с вторично зараснал цикатрикс от оперативна интервенция, деформирано и болезнено, като са налице рьо данни за рефрактура. Проведени са консултации със специалисти, назначена е терапевтична схема и ищецът е подготвен за оперативно лечение.

От Оперативен протокол №366/12.08.2016г. е видно, че под спинална анестезия на пострадалия са направени: открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур; почистване; драпиране. През стария оперативен достъп е достигнато до рефрактурата на бедрената диафиза. Отстранени са старите остеосинтези (плака с винтове). През достъп до големия трохантер е инсериран дълъг ЙМ-пирон. Направени са дистално и проксимално заключване; лаваж; дренаж; послоен шев и стерилна превръзка. След операцията ищецът е със стабилизирано общо и локално състояние, а при изписването оперативната рана е спокойна. На 16.08.2016г. ищецът е изписан с подобрение, като му е поставена окончателна диагноза: Ре-фрактура феморис синистра. Дадени са му препоръки да се правят амбулаторно стерилни превръзки през 3 дни. Конците да се свалят на 12 - 14-тия ден от операцията. Да ходи с помощни средства, като не натоварва оперирания крайник. Да провежда активна и пасивна рехабилитация за движения в лява ТБС, ляво коляно и лява глезенна става. Профилактика с НМХ до 35-тия СОД. АБ лечение според антибиограмата с ежемесечен контрол на CPR и Levc. Да спазва указанията, дадени от лекуващия лекар.

От Епикриза към ИЗ №21294 ставало ясно, че на 26.10.2016г. ищецът Г.Г. отново е постъпил в Отделението по ортопедия и травматология към УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД - гр. С.З., за поставяне на ИМ остеосинтеза на подбедрицата. При извършен преглед е установено обективното състояние на пострадалия: лява подбедрица е с положен външен фиксатор; кожна пластика; пареза на фибуларния нерв (от дефект); рьо данни за фрактура на подбедрицата с дефект на кости и несрастване. Проведени са консултации със специалисти, назначена е терапевтична схема и ищецът е подготвен за оперативно лечение.

От Оперативен протокол №518/04.11.2016г. е видно, че под спинална анестезия на пациента е направено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула. През достъп до криста илиака син е взет присадък. От лявата подбедрица е отстранен външен фиксатор и е фиксирана тибията с ИМ-пирон. В областта на костния дефект е поставен присадък. Извършени са лаваж; дренаж; послоен шев и е поставена стерилна превръзка.

След извършените оперативни интервенции, ищецът е със стабилизирано общо и локално състояние. При изписването оперативната рана е била спокойна. Същият е изписан на 15.11.2016г. с подобрение, като му е поставена окончателна диагноза: Счупване на други части на подбедрицата синистра. Фрактура феморис (диафиза) синистра. Статус пост операционем. На пострадалия са дадени препоръки да се правят амбулаторно стерилни превръзки през 3 дни. Конците да се свалят на 14-тия ден от операцията. Да не натоварва оперирания крайник 2 месеца, като ходи с помощни средства. Да продължи профилактиката с НМХ още 10 дни в дома. Да спазва указанията, дадени от лекуващия лекар.

От Епикриза към ИЗ №627/2017г. е видно, че на 18.01.2017г. ищецът е постъпил за изследвания и лечение в Отделението по нервни болести към „МБАЛ Т.“ ЕООД - гр. С.З., тъй като в резултат на получените вследствие на ПТП от 11.06.2016г. множество фрактури на левия крак и претърпените няколко операции от около 2 седмици изпитвал нетърпими болки в лява седалищна и ингвинагна област и по външната и горна повърхност на лявото бедро. Изпитвал скованост в поясната област, движението на лявото стъпало било невъзможно, а походката - силно ограничена, като се наблюдавала засилваща се слабост на крака.

От извършените прегледи и изследвания се установяват оперативен цикатрикс в ляво бедро и подбедрица; изгладена физиологична лордоза в поясна област, напрегната и болезнена паравертебрална мускулатура; палпаторна болезненост в т. на Вале за ляв крак; Ласег (+) вляво на 35 гр., Васерман (+), Патрик (+), Боне (+) вляво; СНР - снижени до липсващи коленен и ахилов вляво; невъзможна дорзална флексия за ляво стъпало; хипестензия по L4-L5 вляво; походка - авталгична; намалена мускулна сила и тонус за ляв крак. При извършена ЕМГ на ляв долен крайник са установени данни за комбинирана периферностволова увреда - н. феморалис синистра тежък проводен блок фокална демиелинизация през средна 1/3 на бедрото; умерено тежка аксонална дегенерация; н. перонеус ком. син. - средно към тежко изразени проводни блокове през подбедрицата и през капут фибуле, съответно сегментна и фокална демиелинизация; пълна аксонална загуба за н. перонеус проф. и н. перонеус суперф. син.; умерено тежка аксонопатия за н. суралис синистра; сравнително лек тарзален синдром за н.тибиалис синистра.

По време на болничния престой на ищеца Г.Г. са извършени електромиография, изследване на кръв и инжекция или инфузия на друго лечебно или профилактично вещество. Приложена му е терапевтична схема с медикаменти. Назначена е физиотерапия. На 23.01.2017г. пострадалият е изписан с подобрение и без усложнения, в добро състояние, като му е поставена окончателна диагноза: Травматична спондилопатия, пояснокръстен отдел. В епикризата се съобщава за обратно развитие на субективната симптоматика; остатъчен Ласег (+) 60 гр. вляво, Васерман (+), Боне (+). Сочи се, че в момента на дехоспитализацията липсва медицински риск от приключване на болничното лечение. Ищецът е изписан с препоръки за хигиенно-диетичен режим, който му е разяснен. Препоръчани са продължаване на физиолечението в ОФРМ и терапия за дома.

От Епикриза към ИЗ №833/2017г. е видно, че на 23.01.2017г. ищецът Г.Г. е постъпил в Отделението по физикална и рехабилитационна медицина към „МБАЛ Т.“ ЕООД - гр. С.З.. Същият е имал силни болки в лявата седалищна област, ингвиналната такава, по външната и горната повърхност на лявото бедро. Имал скованост в поясната област и движението на лявото стъпало било невъзможно, като изпитвал слабост в целия ляв долен крайник. При преглед на ищеца са установени множество оперативни цикатрикси и деформации в левия долен крайник; палпаторна болезненост паравертебрално в поясната част на гръбначния стълб; болезнени т. на Вале за целия ляв долен крайник; хипестезия по L4-L5 дерматоми вляво; положителни растежни синдроми - Ласег (+) пол., Васерман (+), Боне (+) пол.; ММТ за м. тибиалис антериор син. - степен 1; невъзможна дорзална флексия на лявото стъпало, същото е в положение на плантарна флексия 40 градуса; значително ограничение и в обема на движение на лявата колянна става - s 0-0-30 (от лег); пасивният обем на движение в лявата колянна става е също около 30 градуса; невъзможна походка без помощни средства. Сочи се, че намерената клинична картина кореспондира напълно с данните от проведената ЕМГ (тежко изразени проводни блокове за н. перонеус комм. син., сегментна и фокална демиелинизация; пълна аксонална загуба за н. перонеус проф. и н. перонеус суперф. син.) и последиците от претърпяната травма и последвалото оперативно лечение.

По време на болничния престой на ищеца са проведени следните процедури: мануално изследване на мускулна функция; функционална оценка; тест на обем движение; друга физикална терапия; друго активно скелетно-мускулно упражнение; упражнения срещу съпротива; друго пасивно скелетно-мускулно упражнение; упражнение, некласифицирано другаде.

На пациента е назначена терапевтична схема, като след проведени клиничен преглед и измервания при пострадалия е определен задоволителен рехабилитационен потенциал. Изработена е индивидуална рехабилитационна програма, която е изпълнена в пълен обем и включва: релаксиращ масаж на лявото бедро; ИФТ; ИМП соленоид; аналитична гимнастика; упражнение срещу съпротива за горните крайници и раменния пояс с оглед използване на патерици; механотерапия за лявата колянна става. Спазвано е и медикаментозно лечение.

По време на престоя не са регистрирани усложнения, като на 30.01.2017г. ищецът е изписан с подобрение и при липса на медицински риск от приключване на болничното лечение. Поставена му е окончателна диагноза: Лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури. Като придружаващи заболявания са посочени: Увреждане на н. фибуларис вляво. Последици от счупване на бедро. Последици от други счупвания на долен крайник.

В епикризата се сочи, че при изписването се наблюдават редуцирана палпаторна болезненост паравертебрално в поясната част на гръбначния стълб; все още болезнени т. на Вале за целия ляв долен крайник, макар и с по-нисък интензитет; персистира хипестезията по L4-L5 дерматоми вляво; дискретно проявени растежни синдроми вляво - Ласег (+) пол., Васерман (+), Боне (+); ММТ за м. тибиалис антериор син. остава степен 1; невъзможна активна дорзална флексия на лявото стъпало, пасивно се достига до 10-градусово намаление на плантарната флексия (контрактура); при лявата колянна става се достига до активна флексия (от лег) до 50 градуса, а при механотерапията - до 80 градуса пасивна флексия; невъзможна походка без помощни средства; болният се придвижва с помощта на две патерици, а на по-големи разстояния - с количка. На Г.Г. са дадени препоръки да продължи рехабилитацията в домашни и амбулаторни условия.

Посочва се, че трудоспособността на пострадалия е изгубена напълно.

От Епикриза към ИЗ №9913 ставало ясно, че на 15.05.2017г. ищецът отново е постъпил в Отделението по ортопедия и травматология към УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД - гр. С.З., за артродезиране на лява глезенна става, тъй като в процеса на рехабилитация е установено, че парезата на лявата глезенна става от дефект на фибуларния нерв не позволява нормалното ходене. При извършен преглед на ищеца е установено следното обективно състояние: фибуларна пареза на ляво ходило; накуцваща походка с 2 помощни средства; множество цикатрикси по ляво бедро и подбедрица от оперативни интервенции и пластики на кожата; рьо данни за фрактури на ляво бедро и подбедрица, ИМ-остеосинтеза на същите, остеопоротични бедро и подбедрица, включително колянна и глезенна стави. Направени са изследвания и консултации с различни специалисти, назначена е терапевтична схема и пострадалият е подготвен за оперативно лечение.

От Оперативен протокол №246/19.05.2017г. е видно, че под интубационна анестезия на ищеца е направена тройна артродеза. Извършен е латерален достъп до глезенната става. Извършена е резекция на фибулата и са отстранени хрущялните повърхности на тибията и тилуса. Осъществени са артродеза и фиксация с К-игли. Поставени са послоен шев, стерилна превръзка и гипсова имобилизация.

След операцията, пациентът е със стабилизирано общо и локално състояние, а при изписването оперативната рана е спокойна. На 25.05.2017г. ищецът е изписан с подобрение, като му е поставена окончателна диагноза: Множествени счупвания на лявата подбедрица. Статус пост операционем. Дефект на н. фибуларис синистра. На пострадалия са дадени препоръки да се правят амбулаторно стерилни превръзки през 4 дни; конците и К-игли да се свалят на 20-тия СОД; след 20-тия СОД да се постави гипсов ботуш за срок от 2 месеца; да продължи профилактиката с НМХ до 20-тия СОД; да спазва указанията, дадени от лекуващия лекар.

От Етапна епикриза и Епикриза към ИЗ №13078/28.06.2017г., издадена от УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД - гр. С.З., се установява, че преди повече от година ищецът Г.Г. претърпял ПТП, при което получил трифрагментна диафизарна фрактура на ляво бедро и открита фрактура на лява подбедрица с костен и кожно-мускулен дефект. Опериран е по спешност - наложен е външен фиксатор на подбедрицата и е синтезирано бедрото с плака и винтове. В ранния следоперативен период се появила обилна гнойна секреция от оперативната рана на бедрото. Последвал неколкократен дебридман и АБ-лечение, в резултат на което инфекцията била овладяна. Последователно неколкократно били осъществени некректомии на подбедрицата и след поява на свежи гранулации се осъществила кожна пластика, а след успешното й залавяне се направила и костна пластика с присадък от криста илиака, както и синтеза с ИМ-пирон. В процеса на рехабилитация се получила рефрактура на ляво бедро с разпад на синтезата, което било повод за нова синтеза с ИМ-пирон при видимо отсъствие на данни за активно възпаление. Пациентът бил постепенно вертикализиран и започнал в следващите месеци активна рехабилитационна програма, но изпитвал периодично усилващи се болки в лявото бедро, а лявото ходило развило пареза от дефект на перонеалния нерв. За целите на рехабилитацията последователно били направени динамизация на бедрения ИМ-пирон поради забавено срастване на бедрената фрактура, а по-късно и тало-крурална артродеза. В последвалия месец било провеждано и лечение на инактивитетната остеопороза с еднократна апликация на Пролия.

На 28.06.2017г. ищецът за пореден път е постъпил в Отделението по ортопедия и травматология към УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД - гр. С.З., като от около 1 седмица бил с оплаквания от отпадналост и засилващи се болки в лява подбедрица и ляво бедро. При извършен преглед е установено следното обективно състояние на пациента: същият е с накуцваща походка с две помощни средства; лявата подбедрица е имобилизирана с гипсова лонгета; лявото бедро е с оток, с вторично зараснали цикатрикси от надлъжен латерален достъп. Установена е флуктуация на гнойна колекция в дисталната част на бедрото и медиалната част на глезена. Налице са рьо данни за диафизарна бедрена фрактура, синтезирана с ИМ-пирон, забавено срастване на същата, оскъден калус, остеопороза. В етапната епикриза е посочено, че са налице рентг. данни за хроничен остеомиелит и псевдоартроза на лявата бедрена кост. Лявата подбедрица е с диафизарна фрактура с дефект и костна пластика, ИМ-синтеза, талокрурална артродеза със забавена консолидация, оток на глезена.

Извършени са редица изследвания и консултации с различни специалисти, като лекар ендокринолог е установил, че пациентът страда от Захарен диабет тип 2, поради което са дадени препоръки за предоперативна подготовка и проследяване на кръвна захар след операцията с поставяне на Ине. Актрапид по схема. Назначена е и терапевтична схема и пациентът е подготвен за оперативно лечение.

От Оперативен протокол №334/11.07.2017г. е видно, че под интубационна анестезия на ищеца е направено друго разделяне на кост - фемур. След щателно почистване на оперативното поле са отстранени ИМ-пирон и некротичен фрагмент от средата на диафизата и са направени лаваж и дренаж, а след това и послоен шев и стерилна превръзка. В етапната епикриза е посочено, че са правени дренаж на активна аспирация и ежедневни лаважи; АБ-лечение с Меронем по антибиограма; включена е и вакуумна аспирационна система на пулсов режим.

След операцията пострадалият е със стабилизирано общо и локално състояние. На 08.08.2017г. същият е изписан с подобрение, като му е поставена окончателна диагноза: Хроничен остеомиелит на лява бедрена кост - псевдоартроза, обострен на няколко места. Състояние след оперативно лечение на открита фрактура на лява подбедрица - кожна и костна пластика. Неконсолидирана тало-крурална артродеза. Като придружаващо заболяване е посочено: Захарен диабет - инсулинозависим - новооткрит.

При изписването на ищеца са му дадени препоръки да проведе консултация в специализирано отделение по гнойно-септична хирургия в МБАЛ „Пирогов“ или във ВМА по отношение на по-нататъшното лечение. Да прави стерилни превръзки при секреция от вторично зарастващите рани. Да спазва антибиотична перорална терапия. Да извърши консултация с ендокринолог. Конците да се свалят на 12 - 14-тия ден от операцията. Да не натоварва оперирания крайник, като ходи с помощни средства. Да продължи профилактиката с НМХ в дома. Да спазва указанията на лекуващия лекар.

От Епикриза към ИЗ №16076 ставало ясно, че на 15.08.2017г. ищецът Г.Г. е постъпил за първи път в Клиниката по ендокринология и болести на обмяната към УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД - гр. С.З., по повод новооткрит захарен диабет тип 2 по време на пролежаване в Отделението по ортопедия и травматология поради обострен хроничен остеомиелит на ляво бедро. При постъпването си пациентът е бил с влошен гликемичен контрол и е съобщил за полидипсия-полиурия, обща слабост, а през последния месец бил редуцирал теглото си с 5-6 кг. Същият е с установен захарен диабет преди месец и половина, като е започнато лечение с диета и бързодействащ инсулин по схема. До момента на болничния му престой не е приемал медикаменти за захарен диабет и не са установени усложнения на заболяването. Проведено е лечение и е предписана терапия за един месец. По време на болничния престой на ищеца са извършени редица изследвания. Проведено му е обучение за ХДР при диабет, самоконтрол и профилактика на хипогликемиите.

Пациентът е обучен за поставяне на инсулин и за основните теми за лечение, хранене, късни усложнения и остри състояния на захарен диабет.

На 18.08.2017г. пострадалият е изписан с подобрение, като му е поставена окончателна диагноза: Захарен диабет тип 2 - декомпресиран, без усложнения. При изписването са му дадени препоръки и назначения да спазва правилен хранително-диетичен режим в рамките на антидиабетната диета и редукция на телесното тегло. Препоръчано му е редуциране на хранителния внос и избягване на храни с високо съдържание на мазнини и въглехидрати. Препоръчано му е и медикаментозно лечение.

От Епикриза към ИЗ №21511 е видно, че на 01.11.2017г. ищецът отново е постъпил в Отделението по ортопедия и травматология към УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД - гр. С.З., като в случая е постъпил за екстракция на ИМ-остеосинтеза от лява подбедрица. При извършен преглед е установено, че ищецът е със скъсен ляв долен крайник и с цикатрикси от оперативни интервенции на бедрото и подбедрицата. Направени са изследвания, извършени са консултации с различни специалисти, назначена е терапевтична схема и пострадалият е подготвен за оперативно лечение.

От Оперативен протокол №522/03.11.2017г. ставало ясно, че под спинална анестезия на пациента е извършено отстраняване от костта на имплантирани уреди от тибия и фибула. След щателно почистване на оперативното поле е направен разрез по хода на старите оперативни цикатрикси и е достигнато до металните тела, които са отстранени. Направени са дренаж, послоен шев и стерилна превръзка.

След операцията, ищецът е със стабилизирано общо и локално състояние. Същият е изписан с подобрение на 06.11.2017г., като му е поставена окончателна диагноза: Множествени счупвания на подбедрицата синистра. Дадени са му препоръки да се правят амбулаторно стерилни превръзки през 3 дни; конците да се свалят на 12 - 14-тия ден от операцията; да ходи с помощни средства; да продължи АК-терапия в дома; да спазва указанията, дадени от лекуващия лекар.

От Епикриза към ИЗ №1251/2018г. е видно, че на 15.01.2018г. ищецът Г.Г. е постъпил за втори път в Клиниката по ендокринлогия и болести на обмяната към УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД - гр. С.З., по повод декомпресиран захарен диабет. Същият е с установен захарен диабет през месец септември 2017г. в хода на лечение на остеомиелит на бедрената кост след оперативно лечение на травма. Съобщава за полидипсия-полиурия, обща слабост, като през последния 1 месец преди болничния престой поддържал високи гликемии. От около 1 седмица имал епизоди на хипогликемия през деня. Не спазвал хранителен режим. Към момента на приемането му в болницата бил на инс. Микстард 30. Имал хипертонична болест от няколко години, с нередовен прием на антихипертинзивна терапия.

През болничния престой на ищеца са извършени множество изследвания, назначена му е терапия. Извършен е консултативен преглед с невролог, като е поставена диагноза: Радикулопатии. Парезис н. пероней син. Назначена е медикаментозна терапия. След стабилизиране на кръвната захар с бърз инсулин била възстановена конвенционалната схема с Микстард 30 и бил отчетен отличен контрол от КЗП преди изписването. Пострадалият е реобучен за ХДР. Проведен е скрининг за хронични съдови усложнения, като не са установени такива.

На 19.01.2018г. ищецът е изписан в добро състояние, афебрилен, с уточнено лечение. Поставена му е окончателна диагноза: Неинсулинозависим захарен диабет, без усложнения. Като придружаващи заболявания са посочени: Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност. Увреждане на n. fibularis. Други хронични остеомиелити, тазова област сакрум тазобедрена става. Дадени са му препоръки да спазва правилен хранително-диетичен режим в рамките на антидиабетната диета и редукция на телесното тегло; да редуцира хранителния внос и да избягва храни с високо съдържание на мазнини и въглехидрати. Препоръчано е медикаментозно лечение. Пациентът е реобучен за поставяне на инсулин и за основните теми за лечение, хранене, късни усложнения и остри състояния на захарен диабет.

От Епикриза към ИЗ №2140 ставало ясно, че на 25.01.2018г. пострадалият е постъпил за пореден път в Отделението по ортопедия и травматология към УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД - гр. С.З.. Същият е приет с болки и флуктоация в областта на лявото бедро. При извършен преглед е констатирано следното обективно състояние на пациента: накуцваща походка с две помощни средства. Ляв долен крайник е оточен и флуктоиращ в областта на бедрото, оток в областта на подбедрицата. Болезненост в областта на ляво бедро. Рьо данни за хроничен остеомиелит на ляво бедро, костни фистули, забавено срастване. Направени са изследвания, извършени са консултации със специалисти, назначена е терапевтична схема и ищецът е подготвен за оперативно лечение.

От Оперативен протокол №48/26.01.2018г. е видно, че под локална анестезия на ищеца е направена фасциектомия. Под местна анестезия е достигнато през латерален достъп до бедрената фасция; направена е фасциектомия; евакуирана е 100 мл. гноевидна материя; направени са лаваж, дренаж, послоен шев и стерилна превръзка.

След извършената операция пациентът е със стабилизирано общо и локално състояние. Същият е изписан на 30.01.2018г. с подобрение, при липса на фебрилитет през последните 24 часа, добре зарастваща оперативна рана и липса на значителни субективни оплаквания. Поставена му е окончателна диагноза: Хроничен остеомиелит на ляво бедро - екзадербация. Като придружаващи заболявалия са посочени:    ТЕЛК №2528/21.11.2017г. - ИЗЗД. Хроничен остеомиелит. Дадени са му препоръки да продължи АБ-лечение в дома; да се правят амбулаторно стерилни превръзки през 3 дни; конците да се свалят на 12 - 14-тия ден от операцията; да спазва указанията, дадени от лекуващия лекар.

От Епикриза към ИЗ №24377 е видно, че на 28.06.2018г. ищецът е постъпил в Клиниката по гнойно-септична хирургия на УМБАЛСМ „П.“ ЕАД - гр. С.. Пострадалият е приет за срочно оперативно лечение с оплаквания от зачервяване и оток на бедрото с гноен ексудат. Сочи се, че оплакванията са от две години, като пациентът с получил фрактура на лявата бедрена кост след ПТП и е бил опериран в С.З.. При извършения преглед е установено, че ищецът Г.Г. е в умерено увредено общо състояние. При огледа на ляво бедро, латерално е установено наличие на Ту формация с размер 10 см, с данни за флуктуация. Извършени са редица изследвания, както и консултации със специалисти и пострадалият е подготвен за операция.

От Оперативен протокол №1426/29.06.2018г. е видно, че на ищеца е извършена оперативна интервенция под обща анестезия - остектомия парциалис феморис син., лаваж, дренаж. Назначена е медикаментозна терапия. В следоперативния период на пациента са правени ежедневни превръзки, бил е под наблюдение от интернист и едокринолог. Предприета е консервативна терапия. На 04.07.2018г. ищецът е изписан с подобрение, със стабилизация на състоянието със стихване на острите възпалителни промени. Дадени са препоръки за ХДР и за провеждане на терапия за дома.

Поставена е окончателна диагноза: Остеитис феморис синистри. Като придружаващи заболявалия са посочени: Захарен диабет. Състояние след фрактура феморис син.

От Епикриза към ИЗ №14223 ставало ясно, че на 10.07.2018г. ищецът отново е постъпил в Отделението по ортопедия и травматология към УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД - гр. С.З.. Сочи се, че пациентът е лекуван многократно в Отделението по ортопедия и травматология на болницата по повод фрактури на левите бедро и подбедрица, включително и за усложнения - хроничен остеомиелит на лявото бедро. Пострадалият е приет с оплаквания от болки и флуктуации на лявото бедро. При извършен преглед е установено, че лявото бедро е оточно, болезнено, със секретираща гноевидна течност. Установена е фистула в областта на цикатрикс от латерален достъп. Извършени са редица изследвания. Направени са консултации със специалисти. При консултацията с ендокринолог се сочи, че ищецът е със захарен диабет, тип 2 - на лечение с Ине. Микстард. Твърди се, че е налице лош  гликемичен контрол. Пациентът от 4 месеца не бил поставял инсулин. Дадени са препоръки за предоперативна подготовка и проследяване на кръвната захар след операцията с поставяне на Ине. Актрапид по схема. Назначена е терапевтична схема с медикаменти и пострадалият е подготвен за оперативно лечение.

От Оперативен протокол №381 от 19.07.2018г. е видно, че под локална анестезия е направена фасциотомия. По стария оперативен цикатрикс на лявото бедро са направени кожен разрез и фасциектомия в дълбочина, ексцизия на фистула. Направени са лаваж на гнойната колекция, дебридман, дренаж и шев на меки тъкани, рехаво. На 25.07.2018г. ищецът е изписан с подобрение, в стабилизирано общо и локално състояние. Дадени са му препоръки да ходи с две помощни средства, с частично натоварване на оперирания крайник; да се правят амбулаторно стерилни превръзки на всеки 2 дни; да се провежда антибиотично лечение за 7 дни; да спазва указанията, дадени от лекуващия лекар. Ендокринологът е дал препоръки пострадалият да продължи приема на медикаменти. Поставена е окончателна диагноза: Хроничен остеомиелит с фистула синистра. Като придружаващо заболяване е посочено: ТЕЛК 2528/138/21.11.2017г. - Инсулинозависим захарен диабет.

От Епикриза към ИЗ №30063 е видно, че на 14.08.2018г. ищецът е постъпил за втори път в Клиниката по гнойно-септична хирургия на УМБАЛСМ „П.“ ЕАД - гр. С.. Пострадалият е приет за срочно оперативно лечение по повод остър гнойно-възпалителен процес на лявото бедро след претърпяно ПТП преди 2 години. При извършения преглед е установено, че ищецът Г.Г. е в умерено увредено общо състояние. При огледа на ляво бедро е установен скъсен долен крайник с 5 см. Установено е наличие на стари цикатрикси на лявата подбедрица. Сочи се, че на лявото бедро, латерално, се вижда стар цикатрикс 35 см в средна трета. Наблюдават се оток, умерено зачервяване и болезнен инфилтрат 15/10 см, с данни за флуктуация. Извършени са редица изследвания, както и консултации със специалисти и пострадалият е подготвен за операция.

От Оперативен протокол №1814/15.08.2018г. е видно, че на ищеца е извършена оперативна интервенция под обща анестезия - остектомия парциалис феморис син., лаваж, дренаж. Назначена е медикаментозна терапия. В следоперативния период на пациента са правени ежедневни превръзки, бил е под наблюдение от интернист и ендокринолог. Предприета е консервативна терапия. На 21.08.2018г. ищецът е изписан с подобрение, със стабилизация на състоянието със стихване на острите възпалителни промени. Дадени са препоръки за ХДР и за провеждане на терапия за дома. Поставена е окончателна диагноза: Остеитис феморис синистри. Като придружаващи заболявалия са посочени: Захарен диабет - тип 2; АХ II ст. Състояние след фрактура феморис син.

От Епикриза към ИЗ №31110 е видно, че на 22.08.2018г. ищецът е постъпил за пореден път в Клиниката по гнойно-септична хирургия на УМБАЛСМ „П.“ ЕАД – гр. С.. Пострадалият е приет за срочно оперативно лечение по повод остър гнойно-възпалителен процес на лявото бедро след претърпяно ПТП преди 2 години. При извършения преглед е установено, че ищецът е в умерено увредено общо състояние. При огледа на ляво бедро е установен скъсен долен крайник с 5 см. Установено е наличие на стари цикатрикси на лявата подбедрица. Установена е некротична рана на лявото бедро, латерално, с вяло дъно и обилна гнойна ексудация. Извършени са редица изследвания, както и консултации със специалисти и пострадалият е подготвен за операция.

От Оперативен протокол №1866/23.08.2018г. е видно, че на ищеца е извършена оперативна интервенция под обща анестезия - ексцизио лезио; некректомия; лаваж, дренаж. Назначена е медикаментозна терапия. В следоперативния период на пациента са правени ежедневни превръзки, бил е под наблюдение от интернист и едокринолог. Предприета е консервативна терапия. На 24.08.2018г. ищецът е изписан с подобрение, със стабилизация на състоянието със стихване на острите възпалителни промени. Дадени са препоръки за ХДР и за провеждане на терапия за дома. Поставена е окончателна диагноза: Флегмона феморис синистри. Като придружаващи заболявания са посочени: Захарен диабет - тип 2; АХ II ст. Състояние след фрактура феморис син.

От Епикриза към ИЗ №38133 е видно, че на 15.10.2018г. ищецът отново е постъпил в Клиниката по гнойно-септична хирургия на УМБАЛСМ „П.“ ЕАД — гр. С.. Пострадалият е приет за срочно оперативно лечение с оплаквания от 5 дни за болки, оток, зачервяване и болезнен инфилтрат на лявото бедро; с влошено общо състояние и с температура. При извършения преглед е установено, че ищецът Г.Г. е в задоволително общо състояние. При огледа на ляво бедро е установено скъсяване с 5-6 см, както и ограничени движения в колянната става. Сочи се, че на лявото бедро, по външната повърхност, се виждат стари цикатрикси, оток, зачервяване в горната и средната трета и елипсовиден, болезнен инфилтрат 15/10 см, със спонтанен отвор и гноен ексудат. Пулсациите на стъпалните артерии вляво са запазени. Извършени са редица изследвания, както и консултации със специалисти. При извършена рентгенография на лявото бедро е установено, че в областта на диафизата на лявото бедро се наблюдава равномерно задебеляване на кортикалиса, със зони на прекъсване по дорзалната му повърхност. Пострадалият е подготвен за операция.

От Оперативен протокол №2367/16.10.2018г. е видно, че на ищеца е извършена оперативна интервенция под обща анестезия - остектомия парциалис феморис СИН., лаваж, дренаж. Назначена е медикаментозна терапия. В следоперативния период на пациента са правени ежедневни превръзки, бил е под наблюдение от интернист и едокринолог. Предприета е консервативна терапия. На 22.10.2018г. ищецът е изписан с подобрение, със стабилизация на състоянието със стихване на острите възпалителни промени. Дадени са препоръки за ХДР и за провеждане на терапия за дома. Поставена е окончателна диагноза: Остеитис феморис синистри. Като придружаващи заболявания са посочени: Захарен диабет. АХ. Ст. пост фрактура феморис синистри.

От Епикриза към ИЗ №23006/2018г. е видно, че на 12.11.2018г. ищецът Г.Г. е постъпил за трети път в Клиниката по ендокринология и болести на обмяната към УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД - гр. С.З., за контрол на захарния диабет на фона на лечение с Микстард и Метформин. Сочи се, че пострадалият съобщава за периоди с полидипсия-полиурия, обща слабост, както и хипогликемични стойности на КЗ, измерени с глюкомер през деня. Стреми се да спазва хранителен режим. От седмица е коригирана вечерната доза Микстард. От същото време провежда лечение с Авелокс и Изопринозин. Пациентът е с установен захарен диабет тип 2 през месец септември 2017г. в хода на лечение на остеомиелит на бедрената кост след оперативно лечение на травма. Има хипертонична болест от няколко години, с нередовен прием на антихипертинзивна терапия. Като минали и придружаващи заболявалия са посочени: след ПТП през месец юни 2016г. ищецът е опериран многократно в Отделението по ортопедия и травматология за остеосинтеза, гнойни усложнения (хроничен остеомиелит на лявото бедро), реостеосинтеза, кожни и костни пластики, артродеца на лявата тало-крурална става; хипертонична болест. На пострадалия е извършен преглед, като са установени отслабени периферни артериални пулсации на левия крак; стари и пресни оперативни цикатрикси.

През болничния престой на ищеца са извършени множество изследвания, назначена му е терапия. Извършени са консултации със специалисти, като при консултацията с невролог е поставен диагноза: Травматична увреда на седалищен нерв вляво. Сочи се, че липсват данни за неврологични усложнения от захарния диабет. Дадена е препоръка пострадалият да се насочи към невролог амбулаторно. Като изход от заболяването е описано, че се касае за пациент с II тип захарен диабет, приет в ЕК с влошен гликемичен контрол на фона на хроничен остеомиелит на лявото бедро с чести гнойни инфекции. Гликемиите са били стабилизирани с приложението на бързодействащ инсулин. По-късно се е преминало на инсулинова смес в комбинация с Метформин. Постигнат е задоволителен гликемичен отговор. Осъществено е реобучение за ХДР, самоконтрол и профилактика на хипогликемии. Във връзка с придружаващата АХ е препоръчано лечение с Бизогама 5 мг. По отношение на дислипидемията е назначена терапия с фибрат и контролен мастен профил след 1 месец.

На 15.11.2018г. ищецът е изписан с подобрение. Дадени са му препоръки за ХДР и медикаментозно лечение. Препоръчани са спазване на правилен хранително-диетичен режим в рамките на антидиабетната диета и редукция на телесното тегло. Препоръчано е редуциране на хранителния внос и избягване на храни с високо съдържание на мазнини и въглехидрати. Предписани са медикаменти. Болният е реобучен за поставяне на инсулин, както и за основните теми за лечение, хранене, късни усложнения и остри състояния на захарен диабет. Поставена е окончателна диагноза: Неинсулинозависим захарен диабет, без усложнения. Като придружаващи заболявалия са посочени: Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност. Смесена хиперлипидемия. Хроничен остеомиелит с фистула.

От Епикриза към ИЗ №6932 е видно, че на 19.02.2019г. ищецът е постъпил за пореден път в Клиниката по гнойно-септична хирургия на УМБАЛСМ „П.“ ЕАД - гр. С.. Пострадалият е приет за оперативно лечение с оплаквания от поява на гнойна ексудация на лявото бедро, където е опериран неколкократно след фрактура на бедрената кост. При извършения преглед е установено, че ищецът Г.Г. е в увредено общо състояние. При огледа на ляво бедро, латерално, е установен стар цикатрикс от предшестващи хирургични намеси и наличие на две фистули с умерена гнойна ексудация. Извършени са редица изследвания, както и консултации със специалисти. При извършена рентгенография на лявото бедро е установено, че е налице състояние след фрактура на бедрената кост, като са налице изменения както при хроничен остеомиелит. Пострадалият е подготвен за операция.

От Оперативен протокол №409/20.02.2019г. е видно, че на ищеца е извършена оперативна интервенция под обща анестезия - остектомия парциалис феморис синистри, лаваж, дренаж. Назначена е медикаментозна терапия. В следоперативния период на пациента са правени ежедневни превръзки, бил е под наблюдение от интернист и едокринолог. Предприета е консервативна терапия. На 25.02.2019г. ищецът е изписан с подобрение, със стабилизация на състоянието със стихване на острите възпалителни промени. Дадени са препоръки за ХДР и за провеждане на терапия за дома. Поставена е окончателна диагноза: Остеитис феморис синистри. Като придружаващи заболявания са посочени: Захарен диабет тип 2 - ИЗТ. Хроничен остеомиелит на леви подбедрица и бедро. Състояние след фрактура на лявото бедро.

От Епикриза към ИЗ №11316 е видно, че на 25.03.2019г. ищецът отново е постъпил в Клиниката по гнойно-септична хирургия на УМБАЛСМ „П.“ ЕАД - гр. С.. Пострадалият е приет за оперативно лечение с оплаквания от болка, оток и зачервяване в областта на оперативния цикатрикс. Сочи се, че през 2016г. пациентът е претърпял операция по повод фрактура на лявото бедро При извършения преглед е установено, че ищецът Г.Г. е в задоволително общо състояние. При огледа на ляво бедро, в областта на оперативния цикатрикс, са установени оток, хиперемия и фистулни ходове с гнойна ексудация. Извършени са редица изследвания, както и консултации със специалисти. При извършена рентгенография на лявата бедрена кост са установени обширни хронично-обострени възпалителни изменения на лявата бедрена кост в средната трета. Установени са също наличието на газ в меките тъкани, латерално, както и сенки на антибиотични перли, преднолатерално. Пострадалият е подготвен за операция.

От Оперативен протокол №718/26.03.2019г. е видно, че на ищеца е извършена оперативна интервенция под инфилтрационна анестезия - флегмона феморис ет регио ингвиналис сининистри - фасциотомия, лаваж, дренаж. Назначена е медикаментозна терапия. В следоперативния период на пациента са правени ежедневни превръзки, бил е под наблюдение от интернист и едокринолог. Предприета е консервативна терапия. На 01.04.2019г. ищецът е изписан с подобрение, със стабилизация на състоянието със стихване на острите възпалителни промени. Дадени са препоръки за ХДР и за провеждане на терапия за дома. Поставена е окончателна диагноза: Флегмона феморис ет регио ингвиналис синистри. Като придружаващи заболявания са посочени: Захарен диабет. Ст. пост фрактура феморис - 2016г.

От приложената медицинска документация е видно, че от датата на ПТП - 11.06.2016г., до настоящия момент ищецът не само не се е възстановил от получените травми, но е получил редица усложнения. Освен усложненията във връзка с получените фрактури на лявото бедро и на лявата подбедрица, които са довели до претърпени множество операции, ищецът Г.Г. е получил увреждания на нерви, както и захарен диабет тип 2. В резултат на всички тези травми и заболявания, ищецът се придвижвал изключително трудно дори и посредством помощни средства, не можел да се обслужва самостоятелно и разчитал на подкрепата на своите близки за извършване на всякакви действия от ежедневието. Освен физическите увреждания, в резултат на претърпения инцидент, пострадалият преживял и значителни душевни болки и страдания. Непосредствено след произшествието, ищецът Г.Г. е изпитал силен стрес и страх за живота си. След извършените му многобройни операции и изцяло изгубената работоспособност, същият се чувствал непълноценен, не можел да излиза навън, да осъществява социални контакти и да води нормален живот, а е изцяло зависим от грижите на своите близки и на медицинския персонал. Липсата на признаци, че ще се възстанови напълно и големият брой операции, на които постоянно е подложен, са сломили изцяло духа на пострадалия, който след всяка следваща операция се примирявал с мисълта, че смъртта му наближава.

Във връзка с проведеното му лечение, ищецът е претърпял и имуществени вреди. За закупени лекарства, медицински консумативи и за проведени рехабилитации Г.Г. е заплатил следните суми по издадени 60 бр. фискални бонове: 22.09 лв. по фискален бон от 17.06.2016г., издаден от „П.“ ООД; 19.23 лв. по фискален бон от 16.06.2016г., издаден от „М.“ ЕООД; 15.23 лв. по фискален бон от 23.06.2016г., издаден от „С.“ ООД; 20.14 лв. по фискален бон от 25.06.2016г., издаден от „Ф.“ ЕООД; 8.16 лв. по фискален бон от 27.06.2016г., издаден от „Ф.“ ЕООД; 7.40 лв. по фискален бон от 01.07.2016г., издаден от „Ф.“ ЕООД; 4.90 лв. по фискален бон от 01.07.2016г., издаден от „М.“ ЕООД; 18.55 лв. по фискален бон от 30.06.2016г., издаден от „Ф.“ ЕООД; 25.00 лв. по фискален бон от 06.07.2016г., издаден от „С.“ ООД; 34.69 лв. по фискален бон от 06.07.2016г., издаден от „Ф.“ ЕООД; 12.82 лв. по фискален бон от 05.07.2016г,, издаден от „Ф.“ ЕООД; 36.00 лв. по фискален бон от 15.07.2016г., издаден от „Н.Б.“ ООД; 5.50 лв. по фискален бон от 07.07.2016г., издаден от „М.“ ЕООД; 12.12 лв. по фискален бон от 24.07.2016г., издаден от „П.“ ООД; 5.20 лв. по фискален бон от 19.07.2016г., издаден от „М.“ ЕООД; 21.53 лв. по фискален бон от 31.07.2016г,, издаден от „М.“ ЕООД; 7.05 лв. по фискален бон от 15.08.2016г., издаден от „М.“ ЕООД; 16.97 лв. по фискален бон от 10.08.2016г., издаден от „П.“ ООД; 24.66 лв. по фискален бон от 09.08.2016г., издаден от „М.“ ЕООД; 10.80 лв. по фискален бон от 19.08.2016г„ издаден от „М.“ ЕООД; 14.40 лв. по фискален бон от 25.08.2016г., издаден „М.“ ЕООД; 5.29 лв. по фискален бон от 17.08.2016г., издаден от „М.“ ЕООД; 85.59 лв. по фискален бон от 16.08.2016г., издаден от „Ф.“ ЕООД; 21.95 лв. по фискален бон от 01.09.2016г., издаден от „Р.И.Г.“ ЕООД; 10.00 лв. по фискален бон от 29.08.2016г., издаден от „М.“ ЕООД; 9.53 лв. по фискален бон от 29.08.2016г., издаден от „М.“ ЕООД; 8.60 лв. по фискален бон от 15.09.2016г.,издаден от „М.“       ЕООД; 15.00 лв. по фискален бон от 09.09.2016г., издаден от „М.“ ЕООД; 21.59 лв. по       фискален бон от 17.09.2016г., издаден от „М.“ ЕООД; 21.95 лв. по фискален  бон от 30.09.2016г., издаден от  „Р.И.Г.“ ЕООД; 25.01лв. по фискален бон от 25.09.2016г„ издаден от „М.“ ЕООД; 18.89 лв. по фискален бон от 15.10.2016г., издаден от „М.“ ЕООД; 10.80 лв. по фискален бон от 10.10.2016г., издаден от „М.“ ЕООД; 6.88 лв. по фискален бон от 18.10.2016г., издаден от „Ф.“ ЕООД; 8.25 лв. по фискален бон от 28.10.2016г„ издаден от „Ф.“ ЕООД; 7.40 лв. по фискален бон от 23.10.2016г„ издаден от „М.“ ЕООД; 54.97 лв. по фискален бон от 22.04.2017 г., издаден от „П.“ ООД; 11.07 лв. по фискален бон от 11.04.2017г., издаден от „Р.И.Г.“ ЕООД; 47.63 лв. по фискален бон от 07.04.2017г., издаден от „Р.И.Г.“ ЕООД; 17.74 лв. по фискален бон от 20.11.2016г., издаден от „М.“         ЕООД; 9.66 лв. по фискален бон от 30.11.2016г„издаден  от „М.“ ЕООД; 7.25 лв. по фискален бон от 19.11.2016г., издаден от „М.“ ЕООД; 48.00 лв. пофискален бон от 27.04.2017г., издаден от „М.Ц.Т.П.“ ЕООД; 75 лв. по фискален бон от 09.02.2017г., издаден от „С.“ ЕАД - филиал П.Б.; 55.53 лв. по фискален бон от 23.01.2017г. издаден от „Л.“ ЕООД; 9.18 лв. по фискален бон от 23.02.2017г., издаден от „Ф.“ ЕООД; 75.10 лв. по фискален бон от 22.02.2017г., издаден от „П.“ ООД; 6.90 лв. по фискален бон от 17.03.2017г., издаден от „Ф.М.“ ЕООД; 65.00 лв. по фискален бон от 06.03.2017г. издаден от „М.Ц.Т.П.“ ЕООД; 21.12 лв. по фискален бон от 20.06.2017г., издаден от „М.“ ЕООД; 9.20 лв. по фискален бон от 14.06.2017г. издаден от „М.“ ЕООД; 71.07 лв. по фискален бон от 04.04.2017г., издаден от „М.“ ЕООД; 6.92 лв. по фискален бон от 03.08.2017г. издаден от „П.“ ООД; 4.44 лв. по фискален бон от 03.05.2017г„ издаден от „К.В.Б.“ ЕООД; 65.93 лв. по фискален бон от 24.03.2017г„ издаден от „П.“ ООД; 5.00 лв. по фискален бон от 03.06.2017г„ издаден от „М.“ ЕООД; 26.71 лв. по фискален бон от 30.05.2017г„ издаден от „М.“ ЕООД; 12.41 лв. по фискален бон от 11.03.2017г.. издаден от „М.“ ЕООД; 10.67 лв. по фискален бон от 04.08.2017г„ издаден от „А.“ ЕООД - ТП на Е.Е., за заплатена доставка с наложен платеж за медицински стоки, закупени с Фактура №********** от 03.08.2017г. издадена от „Е.М.“ ООД; 428.36 лв. по фискален бон от 16.06.2017г., издаден от „М.“ ЕООД, заедно с приложена рецептурна бланка, издадена от УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД - гр. С.З..

Освен описаните по-горе разходи, във връзка с проведеното лечение на Г.Г. са издадени и 30 бр. фактури за заплатени суми, както следва: 58.00 лв. по Фактура №********** от 26.07.2016г. издадена от УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД - гр. С.З., ведно с фискален бон; 1 680.00 лв. по Фактура №********** от 10.08.2016г., издадена от УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД - гр. С.З., ведно с фискален бон; 250.00 лв. по Фактура №********** от 30.01.2017г„ издадена от „МБАЛ Т.“ ЕООД, ведно с фискален бон; 243.50 лв. по Фактура №********** от 07.02.2017г„ издадена от „С.“ ЕАД - филиал П.Б., ведно с фискален бон; 97.00 лв. по Фактура №********** от 09.02.2017г. издадена от „С.“ ЕАД - филиал П.Б., ведно с фискален бон; 295.00 лв. по Фактура №********** от 16.03.2017г„ издадена от „С.“ ЕАД, ведно с фискален бон; 71.63 лв. по Фактура №********** от 04.07.2017г. издадена от „М.“ ЕООД, ведно с фискален бон; 39.37 лв. по Фактура №********** от 18.07.2017г„ издадена от „М.“ ЕООД, ведно с фискален бон; 32.69 лв. по Фактура № ********** от 23.07.2017г„ издадена от „М.“ ЕООД, ведно с фискален бон; 18.39 лв. по Фактура №********** от 28.07.2017г., издадена от „М.“ ЕООД, ведно с фискален бон; 79.40 лв. по Фактура №********** от 31.07.2017г„ издадена от „С.“ ООД, ведно с фискален бон и рецепта; 39.45 лв. по Фактура №********** от 02.08.2017г., издадена от „С.“ ООД, ведно с фискален бон и рецепта; 475.66 лв. по Фактура №********** от 03.08.2017г., издадена от „Е.М.“ ООД, ведно с фискален бон; 38.25 лв. по Фактура №********** от 03.08.2017г. издадена от „С.“ ООД, ведно с фискален бон и рецепта; 110.88 лв. по Фактура №********** от 04.08.2017г„ издадена от „С.“ ООД, ведно с фискален бон и рецепта; 38.07 лв. по Фактура №********** от 07.08.2017г., издадена от „С.“ ООД, ведно с фискален бон и рецепта; 10.38 лв. по Фактура №********** от 08.08.2017г. издадена от „П.“ ООД, ведно с фискален бон; 40.32 лв. по Фактура №********** от 10.08.2017г., издадена от „М.С.“ ЕООД, ведно с фискален бон; 40.00 лв. по Фактура №********** от 10.08.2017г., издадена от ЕТ „Н.Н.П.“, ведно с фискален бон; 20.16 лв. по Фактура №**********, издадена от „С.“ ООД, ведно с фискален бон; 180.00 лв. по Фактура №********** от 25.08.2017г„ издадена от „В.П.М.Л.“ ЕООД, ведно с фискален бон; 20.16 лв. по Фактура №********** от 05.09.2017г„ издадена от „М.“ ЕООД, ведно с фискален бон; 33.58 лв. по Фактура №********** от 14.09.2017г., издадена от „М.“ ЕООД, ведно с фискален бон и рецепта; 37.60 лв. по Фактура №********** от 16.10.2017г. издадена от „Б.“ ЕООД, ведно с фискален бон; 31.17 лв. по Фактура №********** от 17.10.2017г., издадена от „К.В.Б.“ ЕООД, ведно с фискален бон; 29.44 лв. по Фактура №********** от 25.10.2017г. издадена от „Б.“ ЕООД, ведно с фискален бон; 33.58 лв. по Фактура №********** от 21.11.2017г. издадена от „М.“ ЕООД, ведно с фискален бон; 58.88 лв. по Фактура №********** от 23.11.2017г., издадена от „Б.“ ЕООД, ведно с фискален бон; 68.36 лв. по Фактура №********** от 20.12.2017г. издадена от „Б.“ ЕООД, ведно с фискален бон; 210 лв. по Фактура №********** от 26.01.2018г., издадена от ЕТ „С.С.“, ведно с фискален бон.

Посочва се, че заплащането на сумите по всички гореописани разходо-оправдателни документи, доказващи понесени от ищеца имуществени вреди за провеждане на лечение във връзка с претърпяното от него ПТП на 11.06.2016г., които към 26.03.2018г. са възлизали общо на сумата от 6 144.95 лв., е претендирано с подаването на писмена зА.хователна претенция пред „ЗА.хователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.“ АД. Със същата зА.хователна претенция към зА.хователя е отправено и искане за заплащане на обезщетение и за понесените от пострадалия неимуществени вреди в размер на 150 000 лв.

В конкретния случай, Г.Г. не е бил длъжен първо да проведе рекламационно производство пред зА.хователното дружество, в което към момента на ПТП е била сключена валидна зА.ховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за управлявания от виновния водач И.Б. л.а. „Б. 318 Д“ с peг. № СТ *** ВН, тъй като зА.хователният договор е сключен при действието на КЗ (отм.) и се прилагат правилата на отменения КЗ. Въпреки това, ищецът е изпратил до „ЗА.хователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.“ АД молба за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди по пощата, която е получена от ответника на 26.03.2018г., което било видно от Известие за доставяне №ИД PS 6000 0177ТН С. По предявената писмена зА.хователна претенция е образувана Щета №0801-000700/2018-01. След проведена кореспонденция между страните, с писмо с изх. №2528 от 26.06.2018г. зА.хователното дружество е определило и изплатило доброволно на ищеца сумата от 25 000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди и сумата от 5 572.30 лв. за претърпените вследствие на процесното ПТП имуществени вреди, като зА.хователят не е посочил претендиралите суми по кои от представените му разходо-оправдателни документи не е уважил.

След завеждане на щетата пред зА.хователя, ищецът е направил още разходи във връзка с провежданото от него лечение на получените вследствие на процесното ПТП травми, които разходи, според ищеца, несъмнено представляват понесени от него имуществени вреди в пряка причинно-следствена връзка с инцидента от 11.06.2016г. Така, на ищеца са издадени още 28 бр. фактури за заплатени суми, както следва: 380.00 лв. по Фактура №********** от 13.04.2018г. издадена от „Ф.К.М.Л.“ ЕООД, ведно е фискален бон; 500.00 лв. по Фактура №********** от 29.06.2018г., издадена от УМБАЛСМ „П.“ ЕАД гр. С., ведно с фискален бон; 100.00 лв. по Фактура №********** от 04.07.2018г. издадена от УМБАЛСМ „П.“ ЕАД - гр. С., ведно с фискален бон; 129 лв. по Фактура №********** от 09.07.2018г., издадена от „Е.М.“ ЕООД, ведно с фискален бон; 65.40 лв. по Фактура №********** от 16.07.2018г., издадена от „С.“ ООД, ведно с фискален бон; 25.74 лв. по Фактура №********** от 16.07.2018г„ издадена от „П.“ ООД, ведно с фискален бон; 25.74 лв. по Фактура №********** от 23,07.2018г., издадена от „П.“ ООД, ведно с фискален бон; 300.00 лв. по Фактура №********** от 15.08.2018г. издадена от УМБАЛСМ „П.“ ЕАД - гр. С., ведно с фискален бон; 300.00 лв. по Фактура №********** от 21.08.2018г., издадена от УМБАЛСМ „П.“ ЕАД - гр. С., ведно с фискален бон; 100.00 лв. по Фактура №********** от 24.08.2018г., издадена от УМБАЛСМ „П.“ ЕАД гр. С., ведно с фискален бон; 100.00 лв. по Фактура №********** от 24.08.2018г., издадена от УМБАЛСМ „П.“ ЕАД - гр. С., ведно с фискален бон; 600 лв. по Фактура №********** от 22.10.2018г., издадена от УМБАЛСМ „П.“ ЕАД - гр. С., ведно с фискален бон; 111.25 лв. по Фактура № ********** от 05.11.2018г., издадена от ЕТ „В.И.“, ведно с фискален бон; 56.10 лв. по Фактура №********** от 15.11.2018г., издадена от ЕТ „В.И.“, ведно с фискален бон; 59.90 лв. по Фактура №********** от 15.11.2018г., издадена от ЕТ „В.И.“, ведно с фискален бон; 83.79 лв. по Фактура №********** от 30.01.2019г., издадена от „М.“ ЕООД, ведно с фискален бон; 600.00 лв. по Фактура №********** от 25.02.2019г., издадена от УМБАЛСМ „П.“ ЕАД гр. С., ведно с фискален бон; 20.33 лв. по Фактура №********** от 16.03.2019г„ издадена от „М.“ ЕООД, ведно с фискален бон; 22.49 лв. по Фактура №********** от 17.03.2019г„ издадена от „М.“ ЕООД, ведно с фискален бон; 600.00 лв. по Фактура №********** от26.03.2019г„ издадена от УМБАЛСМ „П.“ ЕАД - гр. С., ведно с фискален бон; 113.72 лв. по Фактура №********** от 28.03.2019г., издадена от „Е.М.“ ЕООД, ведно с фискален бон; 63.21 лв. по Фактура №********** от 01.04.2019г. издадена от „Л.З.“ ЕООД, ведно с фискален бон; 56.86 лв. по Фактура №********** от 01.04.2019г„ издадена от „Е.М.“ ЕООД, ведно с фискален бон, 54.50 лв. по Фактура №********** от 07.04.2019г. издадена от „С.“ ООД, ведно с касов бон; 109 лв. по Фактура №********** от 07.04.2019г., издадена от „С.“ ООД, ведно с касов бон; 160.20 лв. по Фактура №********** от 11.04.2019г., издадена от „С.“ ООД, ведно с касов бон; 92.92 лв. по Фактура №********** от 07.04.2019г., издадена от „С.“ ООД, ведно с касов бон; 65.90 лв. по Фактура №********** от 18.04.2019г., издадена от „С.“ ООД, ведно с касов бон общо за сумата от 13194.10лв.

При завеждането на щетата, на зА.хователя не са представени 7 бр. фискални бонове за направени разходи за следните суми: 24.86 лв. по фискален бон от 13.07.2016г. издаден от „АЛФА ХЕЛТ“ ООД; 29.86 лв. по фискален бон от 29.07.2016г. издаден от „М.“ ЕООД; 8,78 лв. по фискален бон от 01.09.2016г. издаден от „Р.И.Г.“ ЕООД; 26.34 лв. по фискален бон от 06.09.2016г. издаден от „Р.И.Г.“ ЕООД; 6.28 лв. по фискален бон от 06.09.2016г. издаден от „Ф.“ ЕООД; 7.74 лв. по фискален бон от 09.09.2016г. издаден от „А.Ф.С.“ ЕООД; 21.95 лв. по фискален бон от 05.11.2016г. издаден от „Р.И.Г.“ ЕООД. Не са представени и банково бордеро от 27.10.2016г. за заплатени 1490.00 лв. на „Е.М.“ ООД за остеосинтеза и Фактура №********** от 16.08.2016г. издадена от УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД - гр. С.З., ведно с фискален бон за заплатени 78.00 лв. за престой на придружител.

Така, с неописаните в писмената зА.хователна претенция разходи и направените такива след завеждането й, пострадалият е понесъл допълнителни имуществени вреди в размер на 6589.66 лв. Следователно, общият размер на всички понесени от ищеца имуществени вреди във връзка с процесното ПТП до датата на подаване на исковата молба в съда възлиза на сумата от 13194.10 лв. (тринадесет хиляди сто деветдесет и четири лева и десет стотинки) от тях преди завеждане на исковата молба на ищеца са платени от ответника сумата от 5 572.30лв,. така неплатеният остатък към датата на подаване на исковата молба в съда е в размер на 7621,80лв. (седем хиляди шестстотин двадесет и един лева и осемдесет стотинки).

Тъй като ищецът Г.Г. счита, че определеното му от ответното зА.хователно дружество зА.хователно обезщетение не съответства на реално претърпените от него неимуществени и имуществени вреди и съответно не може да ги репарира адекватно, предвид критерия за справедливост, закрепен в чл.52 от ЗЗД, за него е налице правен интерес да предяви настоящите искове, с които претендира да му бъде заплатена разликата до размера на полагащите му се справедливи обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, вследствие на причинено му непозволено увреждане по зА.ховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, против ответното зА.хователно дружество, отговорно за възстановяване на вредите, причинени от зА.хования.

Ищецът счита, че определените и изплатени извънсъдебно обезщетения за неимуществени и имуществени вреди не отговарят нито на действително претърпените от него и продължаващи и към настоящия момент болки и страдания от причинените му вследствие на процесното ПТП травматични увреждания, нито на заложения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, както и на съдебната практика по подобни казуси. Посочена е съдебна практика и са наведени твърдения, че ищецът вследствие на претърпения инцидент е изпитвал и продължава да изпитва значителни по интензитет душевни болки и страдания.

Счита, че справедливо обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди вследствие на претърпяното от него ПТП на 11.06.2016г. се явява сумата от 150 000 лв. Така, като се вземе предвид вече изплатеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., ищецът счита, че е напълно основателен и доказан претендираният с настоящата искова молба размер от още 125 000 лв., представляващи разликата до пълният справедлив размер на зА.хователното обезщетение, която ще допринесе за репариране на реално претърпените от него болки и страдания в резултат на процесното ПТП. По отношение на претърпените от пострадалия имуществени вреди, счита, че справедливият и доказан с надлежни разходо-оправдателни документи размер на дължимото обезщетение е 13194.10лв. Така, като се вземе предвид вече изплатеното обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 572.30 лв., ищецът счита, че е напълно основателен и доказан претендираният с настоящата искова молба размер от още 7621,80лв. (седем хиляди шестстотин двадесет и един лева и осемдесет стотинки) - разликата до реално понесените от ищеца имуществени вреди във връзка с неговото лечение.

Посочено е, че тъй като правилата на новия КЗ не се прилагат за конкретния случай, моли, да се има предвид, че по КЗ (отм.) при прекия иск, с който увреденият претендира обезщетение направо от зА.хователя (какъвто е настоящият случай), лихвите върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди се дължат по общото правило при непозволеното увреждане, прогласено в разпоредбата на чл.84, ал.З от ЗЗД - от деня на увреждането. В този смисъл сочи трайна практика на ВКС и взема становище, че с оглед императивната разпоредба на чл.84, ал.3 от ЗЗД, претендираната законна лихва върху горепосочените суми за обезщетения следва да бъде присъдена именно от датата на увреждането - 11.06.2016г.

Сочи се, че в настоящия случай не може да става въпрос и за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като ищецът е бил пътник в л.а. „О. А.“ с peг. № СТ *** СМ, управляван от неговия баща И. Г. Е., като твърди, че е пътувал с поставен предпазен колан. Противното не можело да се приеме за вярно, тъй като предвид интензитета на сблъсъка между двата автомобила, ако пострадалият Г. е бил без поставен обезопасителен колан, то същият би получил много по-тежки телесни увреждания и едва ли би оцелял.

Направено е искане, съдът да постанови решение, с което да осъди ответното зА.хователно дружество да му заплати сумата от 125 000 лв., представляваща разликата между изплатеното на ищеца по Щета №0801-000700/2018-01 зА.хователно обезщетение в размер на 25 000 лв. и справедливото полагащо му се зА.хователно обезщетение в размер на 150 000 лв. за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се във фрактури на лявата бедрена кост и на лявата подбедрица; настъпили като усложнения: хроничен остеомиелит, псевдоартроза на лявата бедрена кост, захарен диабет тип 2, увреждания на нерви; претърпени многократни операции във връзка с уврежданията и последвалите усложнения на заболяванията, както и преживените душевни болки и страдания, в резултат на претърпяното от него ПТП на 11.06.2016г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 11.06.2016г. - датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата.

Моли, да се осъди ответното дружество да му заплати сумата 7621,80лв., представляваща разликата между изплатеното на ищеца обезщетение по Щета №0801-000700/2018-01 в размер на 5 572.30 лв. и реално полагащото му се в размер на 13194.10 лв. за имуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с лечението на ищеца от получените увреждания в резултат на претърпяното от него ПТП на 11.06.2016г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 11.06.2016г. - датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата.

Претендира за направените по делото разноски, както и възнаграждение за един адвокат и посочва банкова сметка.

***, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер, включително в частта за претендираната законна лихва. Посочва, че на ищеца са платени, както признава в исковата молба и самият той - 25 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 5572,30 лв. обезщетение за имуществени вреди, които счита, че са достатъчни да компенсират причинените болки и страдания.

Навежда твърдения, че ПТП не е настъпило по описания в исковата молба начин, като видно от представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица О. А. с peг. № СТ *** СМ е навлязъл в насрещната лента за движение и е настъпил удар с насрещно движещият се лек автомобил Б. 318 с peг. № СТ *** ВН, зА.хован в „ЗАД Д.Б.Ж.З.“ АД и управляван от водача И.Б.. Посочва се, че съставеният протокол е официален удостоверителен документ и се ползва с доказателствена сила. Взема становище, че травматичните увреждания и последвалите ги усложнения не са настъпили по описания в исковата молба начин. Според ответника, пострадалият Г.Г. - пътник в лекия автомобил О. А. не е използвал предпазен колан, с който е бил фабрично оборудван автомобилът, с което допринесъл пряко за увреждането. В тази връзка, заявява изрично възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия по време на ПTП и сочи, че ако предпазният колан е бил правилно поставен и задействан, телесните увреждания щяха да бъдат предотвратени или щяха да бъдат с по-малка интензивност.

Твърди, че описаните в исковата молба травми и усложнения на ищеца не се дължат на ПТП, не са в причина връзка с него, поради което ги оспорва.

Твърди, че след инцидента, когато на пострадалия е извършено оперативно лечение във връзка с фрактурата на лявото бедро, е последвал друг инцидент/падане, което е довело до последващите усложнения, до рефрактура на лявото бедро на 12.08.2016г и последващите интервенции и лечение. Новото счупване след падане не е в причинна връзка с ПТП и се дължи на лични действия на самия пострадал. В тази връзка, заявява изрично възражение за съпричиняване на вредите от ищеца в хода на лечебно-възстановителния процес, който поради непредпазливост и лични свои действия - падане след ПТП и извършената му операция, е провокирал повторна рефрактура на лявото бедро на 12.08.2016г., настъпилите усложнения, пареза на фибуларния нерв, дефект на кости и несрастване, ново оперативно лечение. Счита, че е очевидно, че пострадалият е претърпял нова травма, която е последваща след ПТП и последваща спрямо първоначалната интервенция, която се изразява в повторно счупване и е довела до настъпилите усложнения, до задълбочаване на болките, до необходимостта да се провежда допълнителна рехабилитация, до повторна и трета операция, до удължаване на възстановителния период до много по-интензивни болки и страдания, до последващ болничен престой, до допълнителни медицински разходи на ищеца.

Твърди, че ищецът не е проявил активност за провеждане на рехабилитация, с което е забавил възстановителния си процес и заявява това като възражение за съпричиняване на вредите. Счита, че същият не е спазвал хранителен и хигиенен режим, съгласно предписанията на лекарите, с което е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и получените увреждания.

Оспорва предявения иск и по размер, тъй като същият не може да бъде обоснован с икономическите условия в страната. В този смисъл, прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение от ищеца, като счита, че размера на претендираната сума не може да бъде обоснован по никакъв начин. Посочва, че по официални данни на НОИ към датата на ПТП средната брутна работна заплата в страната е 700 лв. Претендираното обезщетение се равнява на 214 брутни средни заплати - доход, който ищецът не би могъл да придобие не само за периода, в който твърди, че търпи болки и страдания, но дори и през една значителна част от живота си, ако полага трудова дейност. Предвид това, ответникът счита, че претендираното обезщетение не е справедливо и ако бъде получено от ищеца, би се превърнало в източник на неоснователно обогатяване.

Твърди, че разходите, извършени от ищеца, не са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, а в условията на евентуалност са в крайно завишени размери.

Признава за установено съществуването на валидно зА.хователно правоотношение по силата на процесната зА.хователна полица „ГО” сключена със „З.Д.Ж.З.” АД относно процесния лек автомобил Б. 318 с peг. № СТ *** ВН. Не възразява това обстоятелство да бъде отделено от съда като безспорно и ненуждаещо се от доказване.

Оспорва следните обстоятелства:

Изключителната вина на водача на лек автомобил Б. 318 с peг. № СТ *** ВН - И.Б., като твърди в рамките на възражението за съпричиняване, че вина за пътния инцидент има и водачът на л.а. О. А. с pег. № СТ *** СМ И. Е., който с поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносните последици от произшествието.

Механизмът на ПТП и настъпилите вреди описан в исковата молба.

Противоправността на действията на водача И.Б. и нейната вина за ПТП и настъпилите вреди за ищеца.

Причинно-следствената връзка между действията на И.Б. и настъпилите вреди.

Телесните увреждания на пострадалия и усложненията описани в исковата молба. Причинно-следствената връзка между ПТП и настъпилите телесни увреждания.

Претендираните имуществени и неимуществени вреди по основание и размер, дължимостта на лихвата, включително оспорва медицинските разходи за лечение на пострадалия като твърди, че същите не са в причинна връзка с ПТП.

Преживените болки и страдания от ищеца след ПТП, както и че продължава да търпи болки и страдания в момента.

Твърденията за настъпили усложнения в следствие на ПТП.

Фактически твърдения във връзка с характера на травмите и получените усложнения:

Твърди, че предполагаемата рефрактура, установена през м. август 2018 г. е в следствие на действията на ищеца и е утежнила състоянието му, довеждайки до последващите операции. Счита, че оздравителния процес след първата операция през 2016г. е завършил благоприятно и само новата травма допусната от Г. /или от независещи от него обстоятелства/, е довела до тежък и продължителен оздравителен процес - още оперативни интервенции на лявото бедро и подбедрица, оскъпяване на лечението с много медикаменти и консумативи.

Твърди, че при ПТП счупването на бедрото на ищеца е било закрито, което изключва инфекцията довела до развитие на остиемиелит да е внесена при самата травма. Най -вероятно заразяването е станало при болничния престой и лечение на пациента.

Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която прави пояснения и допълнения към исковата молба.

Моли да се оставят без уважение, като напълно неоснователни, всички възражения на ответното зА.хователно дружество, изложени в отговора на исковата молба.

Твърди се, че изложените в исковата молба твърдения относно механизма на ПТП и получените от ищеца увреждания се базират изцяло на проведеното наказателно производство срещу водача И.Б. и на представените медицински документи. От медицинските документи и от изготвените по ДП №301/2016г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - С.З., СМЕ и САТЕ по съвсем категоричен начин се установявали, както описаните в исковата молба увреждания, причинени на ищеца вследствие именно на процесното ПТП, така и механизмът на пътния инцидент. С Присъда №13 от 09.04.2019г., постановена по НОХД №62/2019г. по описа на ОС - С.З., влязла в законна сила, подсъдимата И.Б. е призната за виновна. Ищецът счита, че напълно необосновано и неоснователно е възражението за съпричиняване от негова страна, който според ответника не бил с поставен предпазен колан по време на процесното ПТП. Ищецът заявява категорично, че в настоящия случай не може да става въпрос за наличие на съпричиняване от негова страна, като твърди, че е бил пътник на задната седалка, заедно със синът му И. Г. в л.а. „О. А.“ с peг. № СТ *** СМ, управляван от водача И. Г. Е., като е пътувал с поставен предпазен колан. Противното не можело да се приеме за вярно, тъй като предвид интензитета на сблъсъка между двата автомобила, ако пострадалият Г. е бил без поставен обезопасителен колан, то същият би получил много по-тежки телесни увреждания и едва ли би оцелял.

Твърдението на зА.хователното дружество, базирано на представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, за наличие на вина за настъпване на инцидента у водача на л.а. „О. А.“ с peг. № СТ *** СМ И. Г. Е., който с поведението си - навлизайки в насрещната лента за движение, бил допринесъл за настъпване на вредоносните последици от произшествието, ищецът счита, че също е напълно недоказано и неоснователно. Посочва, че от материалите по наказателното производство, включително и от САТЕ, се установява, че отговорност за настъпване на процесното произшествие има само и единствено водачката на л.а. „Б.“ И.Б.. Освен това, дори и да се установяло какъвто и да бил принос на водача на л.а. „О.“ И. Е., счита, че това не може да бъде вменено в отговорност на ищеца Г.Г., който е бил пътник в л.а. „О.“ и по никакъв начин не е допринесъл за настъпване на ПТП със своето поведение (действия или бездействия).

Заявено е, че е неоснователно и възражението на зА.хователя, че описаните в исковата молба травми и усложнения при ищеца не се дължали на ПТП и не били в причинна връзка с него. Не отговаряло на действителността твърдението на ответника, че след първоначално направената на ищеца операция след инцидента пострадалият Г.Г. се бил възстановил напълно от получените травматични увреждания.

Счита, че са неверни и твърденията, че първоначалното счупване на бедрото на ищеца е било закрито, което изключвало инфекцията, довела до развитие на остеомиелит да е внесена при самата травма, както и че повторното счупване на бедрото на ищеца, по повод на което е направена операция на 12.08.2016г., било вследствие на падане, което се дължало на непредпазливи лични действия на пострадалия. Неоснователно ответното дружество твърдяло, че вследствие на рефрактурата на бедрото, която не била в причинна връзка с процесното ПТП, били настъпили и усложнения за ищеца, пареза на фибуларния нерв, дефект на кости и несрастване, както и нови оперативни лечения, довели до удължаване на възстановителния период, до много по-интензивни болки и страдания, до последващи болнични престои и необходимост от провеждане на допълнителни рехабилитации и до допълнителни медицински разходи за ищеца. Ищецът твърди, че никога не е падал, никога не е получавал други фрактури, извън тези получени при ПТП.

Посочено е, че от Епикриза към ИЗ №11808, издадена от УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД - гр. С.З., е видно, че на 11.06.2016г. (датата на ПТП), ищецът е постъпил в Отделението по ортопедия и травматология на болницата с деформирана и кървяща подбедрица, с проминиращи през мускулите костни фрагменти, с травматичен оток и деформация на ляво бедро, като са установени рентгенографски данни за открита фрактура в средна-дистална 1/3 на лява подбедрица, напречна фрактура на диафизата на ляво бедро. От Оперативен протокол №275/11.06.2016г. ставало ясно, че под интубационна анестезия на ищеца е направено открито наместване на фрактурата на бедрото с вътрешна фиксация чрез поставянето на плака. Поставен е и външен фиксатор. След изписването му на 26.07.2016г. на пострадалия са дадени препоръки да провежда настоятелна пасивна и активна рехабилитация с цел тонизиране на мускулатурата, вертикализация и прохождане с 2 патерици. Ищецът сочи, че не е падал, нито се е удрял след ПТП. Ищецът твърди, че винаги стриктно е изпълнявал дадените медицински препоръки, като същият е провеждал рехабилитация в домашни условия. Във връзка с провежданата в домашни условия рехабилитация, ищецът е усетил болки и е потърсил лекарска помощ. Ищецът след ПТП не е падал, не се е удрял, нито пък чрез свои действия е получил ново счупване, поради което оспорва изцяло твърдението и възражението, че е проявил непредпазливост и лични действия - падане след ПТП е причинило увреждане, което се изразява в настъпилите усложнения. Сочи, че видно и от Епикриза към ИЗ №15812, издадена от УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД - гр. С.З., в която се сочи, че на 08.08.2016г. ищецът Г.И.Г. отново е постъпил в Отделението по ортопедия и травматология на болницата, тъй като след дехоспитализация получава при рехабилитация болки в ляво бедро и са установени рентгенографски данни за рефрактура, не доказват падане и ново счупване след падане. Счита, че описаната травма безспорно е в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, тъй като именно поради уврежданията след инцидента, поради продължителния болничен престой и поради затруднените и ограничени движения при пострадалия, същият е получил хипотрофия на бедрената мускулатура, която може да е и причината за настъпилата повторна фрактура или просто поради общото увредено състояние е затруднило нейното първоначално установяване. По този начин ищецът твърди, че е безспорно, че последващите настъпили усложнения и извършените му операции са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП настъпило на 11.06.2016г. Твърди, че всички възражения на ответника, че описаните в исковата молба травми и усложнения, получени от ищеца, не се дължали на процесното ПТП и не били в причинна връзка с него са неоснователни. Рефрактурата на лятото бедро е установена на 08.08.2016г., а на 12.08.2018г. на ищеца е извършена операция във връзка с нея, като му е направено открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация. Описаната фрактура е останала неустановена първоначално, но е възможно и да е настъпила в следствие на усложненията и операциите, а именно в резултат на претърпените увреждания след процесния инцидент, продължителния болничен престой и отслабената мускулатура на пострадалия. Тъй като категорично ищецът заявява, че не знае да е падал, да се е удрял или с др. подобни действия сам да си е причинил фрактура, следователно, твърди, че е безспорно, че всички описани в исковата молба увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Счита, че допускането на СМЕ по настоящото дело ще потвърди, че всички описани в исковата молба увреждания и усложнения при ищеца са в пряка причинно-следствена връзка с процесния инцидент ПТП настъпило на 11.06.2016г.

Счита, че неоснователно е и възражението на ответника относно това, че ищецът не бил проявил активност за провеждане на рехабилитация, с което бил забавил възстановителния си процес, като по този начин бил съпричинил настъпването на вредите. След извършените оперативни процедури, ищецът е спазвал препоръките на лекуващите лекари, като е извършвал рехабилитация в домашни условия. Провеждането на физиотерапия и рехабилитация ставало по лекарско предписание, като след направените операции пострадалият извършвал редовно процедури по рехабилитация в домашни условия. Ищецът твърди, че е спазвал всички лекарски предписания, като също е желаел да се възстанови възможно най-бързо от получените травматични увреждания. Счита, че с поведението си не е допринесъл по никакъв начин за забавяне на възстановителния си процес, а това забавяне е резултат от настъпилите усложнения.

За неоснователно намира и възражението за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, което не съответствало с икономическите условия в страната, като счита, че изложените от ответника твърдения са необосновани и лишени от логика. Според ищеца, обективният стойностно-паричен еквивалент за определяне на справедливо обезщетение е закрепен в самия Кодекс за зА.ховането под наименованието „лимит на отговорност“. Съгласно чл.492, т.1 от КЗ, в редакцията му към датата на процесното ПТП, за всяко МПС, което се намира на територията на Република България и което не е спряно от движение, е необходимо да има сключена задължителната зА.ховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за следната минимална зА.хователна сума (лимит на отговорност) — за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт — 10 000 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица. Така, справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди следвало да бъде определен при съобразяване на лимитите на отговорност и на другите обективни критерии, посочени в ППВС №4/1968г. Ищецът сочи, че е работил като международен шофьор, като основно е извършвал курсове на територията на К.И., същият е получавал доход много по-висок от средната брутна работна заплата в страната, доход, който в следствие на ПТП е изгубил и то за дълъг период от време.

Счита, че възражението за прекомерност на предявения иск за неимуществени вреди е неоснователно. Несъмнено се установявало, че всички описани в исковата молба болки и страдания, които ищецът е търпял и продължава да търпи, са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Заявява, че категорично се доказва, че вследствие на претърпяното на 11.06.2016г. ПТП ищецът е получил описаните в исковата молба телесни увреждания  Така, като се имат предвид всички увреждания, получени от ищеца вследствие на процесното ПТП, и продължителния възстановителен период, който и към настоящия момент не е приключил, счита, че размерът на предявения иск за неимуществени вреди е справедлив и никак не е завишен.

Относно възраженията на ответника за претендираното от ищеца обезщетение за имуществени вреди за разходи за лечение, счита, че представените документи са надлежни разходо-оправдателни такива, като от съдържанието им е видно, че разходите са направени именно по повод лечението на пострадалия във връзка с получените увреждания вследствие на процесното ПТП. Освен това, с исковата молба и с отговора по чл.131 от ГПК е поставен въпрос към СМЕ, от отговора на който ще се изясни дали всички направени от ищеца разходи са в пряка причинно-следствена връзка с инцидента от 11.06.2016г.

Изцяло неоснователни са и възраженията на зА.хователя относно претенцията на ищеца за заплащане на лихва. При прекия иск, с който увреденият претендира обезщетение направо от зА.хователя (какъвто е настоящият случай), лихвите върху обезщетенията за неимуществените вреди се дължат по общото правило при непозволено увреждане, съдържащо се в разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД - от деня на увреждането.

Заявява, че в обстоятелствената част на исковата молба не са описани част от претендираните от ищеца имуществени вреди за разходи за лечение. Съответните разходо-оправдателни документи обаче са описани при изброяването на представените от ищеца доказателства към исковата молба и са представени в съда заедно с нея. Така, неописани в обстоятелствената част на исковата молба са претенциите по следните документи: 87.08 лв. по Фактура №********** от 22.05.2019г.; 189.06 лв. по Фактура №********** от 24.05.2019г.; 91.68 лв. по Фактура №********** от 30.05.2019г.; 91.68 лв. по Фактура №********** от 01.06.2019г., всички издадени от „С.“ ООД, ведно с фискални бонове.

Заявява, че поддържа исковата молба така, както е предявена, както и направените с нея доказателствени искания, като се имат предвид направените с допълнителната искова молба допълнения и пояснения.

По делото е постъпил допълнителен отговор, с който ответникът заявява, че поддържа всички твърдения, възражения, оспорвания и доказателствени искания, направени с първоначалния отговор на исковата молба.

Безспорно е установено, че на 11.06.2016г. около 14:40 часа, на път II-57, км. 11+200, в землището на Община Р., на надлеза над АМ Т. до с. С., при управление на моторно превозно средство - л.а. „Б. 318 Д“ с peг. № СТ *** ВН, водачът И.Б., с ЕГН: ********** е причинила по непредпазливост телесни увреждания на ищеца Г.И.Г..

От направена справка в електронния сайт на Г.Ф. е видно, че към датата на ПТП за посоченото по-горе МПС, управлявано от виновния водач И.Б., има сключена зА.ховка „Гражданска отговорност” в „ЗА.хователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.” АД по зА.хователна полица № BG/30/115002122673, сключена на 17.08.2015г., валидна от 17.08.2015г. до 17.08.2016г.

         За настъпилото на 11.06.2016г. ПТП са образувани ДП № 184/2016г. по описана РУП - Р. и пр.пр. №2090/2016г. по описа на ОП - С.З.. В последствие е образувано НОХД № 62/2019г. по описа на ОС С.З.. С влязла в законна сила присъда № 13/09.04.2019г. по НОХД № 62/2019г. по описа на ОС С.З. съдът признава изцяло И.Б. за виновна за настъпилото ПТП.

От заключението на съдебно психологичната експертиза се установява, че претърпяно от ищеца Г.И.Г. ПТП на 11.06.2016 г. довело до възникването на Остра стресова реакция, която  е преходно психично разстройство със значителна тежест и нарушава психичното равновесие на личността.

Острата стресова реакция прераснала в Разстройство в адаптацията, довело до нарушаване на ежедневния ритъм и пълноценното личностово, професионално и социално функциониране на освидетелствания.  Силно травмиращите преживявания (смъртта на баща му и детето му) също значително допринасят за нарушаване психичния му баланс.

Негативните емоционални изживявания към момента на освидетелстването са притъпили своята острота, но не са отзвучали. Незавършеното лечение и недостатъчното физическо възстановяване допринасят за поддържане на негативни емоционални преживявания и песимистични нагласи за бъдещето. Преживяването на продължаващата скръб от загубата на близките (баща и син) може да бъде описан като мъка след смъртта и е в рамките на нормално скърбене при загубата.

Вещото лице посочва, че по делото няма данни за проведено лечение или консултация на осв. Г. със специалист психолог или същият да е провеждал медикаментозно или друго лечение, свързано със симптомите от психично естество.

Вещото лице посочва, че в конкретния случай приоритетно е било лечението на физическото състояние на осв., което е препятствало провеждането на целенасочено и системно психологическо въздействие.

Периодът на възстановяване от негативни изживявания и стрес е индивидуален и зависи от редица фактори. В конкретния случай до голяма степен се определя от непълноценното физическо възстановяване, преодоляване на болката, двигателните ограничения и затруднения.

Според вещото лице освидетелстваният не се нуждае от специализирано лечение.

От заключението на автотехническа експертиза се установява следното:

По време на ПТП пътната обстановка е била със следните характеристики:

Място на ПТП : На съоръжението където път II-57 пресича автомагистрала Т.“ в северната му част

Плътност на транспортния поток - нормален - характерен за почивните дни

Пътно покритие на пътя – асфалтово, Състояние на пътното покритие - износено, без неравности, дупки, сухо,

Температура на пътното покритие - по-висока от тази на въздуха

Температура на въздуха - над 30 градуса Видимост - нормална при слънчево и топло време.

Мястото на удара в предвид на находките от ПТП описани в протокола за оглед на ПТП и в предвид механизма на ПТП, както и последващото движение за всяко едно МПС след удара до установяването му в покой се намира в лентата за движение на лек автомобил О. А.. Мястото на удара се намира:

 по ширина на пътното платно на около от 0,35 м до 1,1 м северно от осевата линия

 по дължина на пътното платно на около 3,5 източно от мерната линия

Мястото на удара е изцяло в лентата за движение на лек автомобил О. А..

Двата автомобила при удара са контактували с предните си леви състави, като ударът челен /кос за двата автомобила.

Водачката на Б. И. Б. е предприела иницираща маневра като е навлязла частично в лентата за движение на лек автомобил О. А. по време и непосредствено след извършване на маневра десен завой.

Лек автомобил О. А. се е движил в посока С.З. , а лек автомобил Б. в посока Р. и двете МПС по път II-57. Непосредствено преди настъпването на удара между тях в процесното ПТП лек автомобил О. А. се е движил в лентата си за движение /северната/, а лек автомобил Б. се е движил навлизайки с левите си състави в насрещната за него лента за движение по която се движи лек автомобил О. А..

По време на удара двата автомобила контактуват в източната лента за движение - лентата за движение в посока С.З. по която се е движил лек автомобил О. А., като мястото на удара е в лентата за движение на лек автомобил О. А..

След настъпването на удара лек автомобил О. А. остава в лентата си за движение като се установява в покой, а лек автомобил Б. се връща в лентата си за движение и контактувайки със задните си състави в еластичната ограда се установява в покой .

Скоростта на движение на л.а Б. 318 Д към момента на удара е била 31,8356 т/8 = 114,6 кт/Н. Поради липсата на обективни и субективни данни за наличие на спиране на автомобила непосредствено преди ПТП, може да се приеме, че скоростта на движение на л.а Б. 318 Д към момента на удара е и скоростта на движение на автомобила преди ПТП.

Скоростта на движение на лек автомобил О. А. към момента на удара е била 24,93т/з = 89,74 кт/Н. Поради липсата на обективни и субективни данни за наличие на спиране на автомобила непосредствено преди ПТП, може да се приеме, че скоростта на движение на л.а О. А. към момента на удара е и скоростта на движение на автомобила преди ПТП.

В участъка на местопроизшествието между двете ленти за движение по път II - 57, на надлеза с автомагистрала „Т.“ има начертана непрекъсната разделителна линия.

Съгласно знаковата сигнализация има ограничение на скоростта на движение за лек автомобил Б. и лек автомобил О. А. до 60 км/ч

В протокола за оглед на местопроизшесвието е фиксирано:

„ Задействани двете предни въздушни възглавници.“

При избраните скорости на движение от водачите на двата автомобила същите нямат техническа възможност да спрат преди мястото на удара и той е неизбежен при обстоятелството, че лек автомобил Б. се движи в насрещната за него лента на движение. Б. в момента на удара е навлязъл около 1,1 м с левите си състави в лентата за движение на лек автомобил „О. А.“.

Причина за настъпването на процесното ПТП от техническа гледна точка е навлизане и движение в насрещната за лек автомобил Б. лента при начертана непрекъсната разделителна линия между двете ленти за движение.

Ищеца по делото Г.Г. е стоял на задната седалка зад пътника в дясно от водача на автомобил О. А.

Фабрично О. А. е оборудван с триточкови инерционни колани за всички пътници в автомобила

Ищецът Г.Г. е бил с поставен предпазен колан според показанията му в досъдебното производство.

Предвид травматичните увреждания на Г.Г. съответстват ли да са в резултат на свободно движение на тялото в купето на автомобила и сблъсъка му с тъпи предмети от купето на автомобила, в следствие на неизползван предпазен колан, експертизата не може да даде еднозначен отговор на така зададения въпрос. Той е по-скоро от медицинско естество.

Ако се установи, че ищецът е бил без поставен обезопасителен колан по време на ПТП, в предвид механизма на удара и силите които са въздействали на пътниците в автомобила би могло да се каже, че последствията за пътника Г. биха били в по-лека форма и като обем и като интензитет. Тук е необходимо да се направи следното уточнение:

Горното би било вярно само при неучастие на МПС-то /О. А./ в предишно ПТП от същото естество - челен удар с друг автомобил.

От заключението на съдебно медицинската експертиза се установява следното:
         При настъпилото ПТП на 11.06.2016 г. ищецът е получил фрактури на лявата бедрена кост и открита фрактура на лявата подбедрица и фрактура на дясната срамна кост и контузия на гръдния кош. От медицинската документация е видно, че при фрактурата на подколенницата в зоната на счупването участват няколко фрагмента/ИЗ № 1108/. По отношение на бедрената фрактура наличието на допълнителни фрагменти се установява също от медицинската документация/ИЗ № 13 88/.От това се прави извода, че и двете локализации на фрактурите са били многофрагментни./Забележка:При вписването на диагнозите в болничните листи -ИЗ не е задължително за фрактурите да се уточнява едно -дву-три... -полифрагментни ли са. /Всяка от тези фрактури е със средна степен на увреждане, с много продължителен ход на лечение, с висок риск от настъпващи усложнения. Тези травми са причинени от действието на твърди тъпи предмети, условия за които има в купето на ЛА при ПТП и е възможно да се получат по време и начин съобщени в исковата молба. От заключението на СМЕ по писмени данни №256/2016 г. за нуждите на ДП и ползвана при съдебното производство по НОХД № 62/2019г се установява, че пострадалият Г.И.Г. в резултат на настъпилото ПТП е получил следните травматични увреждания: счупване на дясната срамна кост на таза; счупване на лявото бедро в средната трета; отворено счупване накостите на лявата подбедрица; контузия на гръдния кош. Счупването на дясната срамна кост на таза е причинило „трайно затруднение на движенията на десния крак“. Счупването на лявото бедро в средната трета и отвореното счупване на костите на лявата подбедрица са причинили на пострадалия “трайно затруднение на движенията на левия крак“. Контузията на гр.кош е причинила на пострадалия “временно разтройство на здравето не опасно за живота “Всяко от тези счупвания води до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за период повече от 30 дни и трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за период по-голям от 30 дни. В случая предвид появилите се усложнения лечението продължава до момента на съдебните заседания и ще продължава. По тази причина експертизата не се ангажира с отговор на въпроса за срока и момента на приключване на лечението. Характерът на травматичните увреждания е: многостепенни, средни телесни увреди с неопределена продължителност на лечение в перспектива.

Травматичните увреждания на ищеца Г.И.Г., изразяващи се във фрактура на дясната срамна кост, фрактура на лявата бедрена кост,открита фрактура на лявата подколеница и контузия на гръдния кош са в резултат и пряко последствие от случилото се ПТП на 11.06.2016г.

В случая разгледани по отделно травмите на ищеца могат да се обсъдят по следния начин: Счупването на дясната срамна кост при консервативно лечение, каквото е в повечето случаи е от 30 до 60 дни. То включва 15-20 дневен леглови период и последващо внимателно раздвижване на долния крайник от страната на счупването, прохождането с две помощни средства за около 15-20 дни и постепенно изглаждане на походката до 60 - тия ден. Контузията на гръдния кош без фрактури на ребра изисква период за възстановяване до 7-10 дни. Счупването на лявата бедрена кост,лекувана оперативно изисква период до пълно възстановяване до 8- 12 месеца. Тук в предвид се взема наличието на средни /един или няколко/фрагменти в зоната на счупването. Счупването на подколенницата лекувана оперативно изисква период от 4-6 месеца. Ако фрактурата е открита риска от инфекция е много голям,прилагането на медикаментозни средства е много продължително, костната консолидация е доста по-забавена. За това при откритите фрактури на подколенницата средния период за възстановяване е 4-10  месеца. В конкретния случай фрактурите са усложнени с инфекция, за която никой, никъде и никога не може със 100 % сигурност категорично да докаже по какъв начин и в кой момент е навлязла около фрактурите. Това е наложило многократно хирургично лечение с цел саниране на меките тъкани и инфектираните костни краища и на околните тъкани от локалната инфекция. При всички пролежавания в здравни заведения успоредно с хирургичните намеси е прилагана и мощна двойна и тройна антибиотична комбинация, която е подбирана прецизно и коректно спрямо микробиологичните изследвания и изолирания бактериален причинител в различните етапи. Процесът с хронифициралия остеомиелит на лявата бедрена кост, който периодично екзацербира и се изявява с оток, зачервяване, повишена локална температура, отваряне на фистулни отвърстия, секретиращи гноеродна течност изисква постоянно и продължително лечение, което не може да влезе в рамките на определен срок. Вещото лице посочва, че към момента на прегледа са изтекли почти 4 години от ПТП, при което ищецът е получил изброените травматични увреди, като до настоящия момент  в зоната на бедрото има отворени фистулни отвърстия и ходове проникващи в дълбочина до бедрената кост.

Според вещото лице има настъпили усложнения на здравословното състояние на ищеца, които са в причинно следствена връзка с получените травматични увреждания от обсъжданото ПТП. Усложненията са: хроничен остеомиелит на лявата бедрена кост и на лявата подбедрица; захарен диабет тип 2; травматичен дефект на н.фибуларис син, поради което е наложена глезенна артродеза, травматична спондилопатия, породена от продължителното ходене с помощни средства, щадене на левия крак, принудителен наклон на таза.

Експертизата прецизно е разгледала фискалните бонове и фактури за извършени разходи през целия лечебен период. В болшинството те са от закупуване на медикаменти, лекарствени средства, санитарни материали, дезинфектанти, аналгетични и антибиотични средства, НСПВС, фактури за ортопедични импланти прилагани в процеса на оперативните лечения,медицински консумативи за осъществяване на манипулации свързани с инфекциите. Има отбелязани артикули, които не са свързани пряко с лечебния процес, но са свързани с обгрижване на ищеца когато той е бил безпомощен в ранен следоперативен период или на легло с множество дренажи,промивни системи. В такава ситуация всички самостоятелни движения дори са риск за опорочаване на лечебния процес. Съобразено с това в някои от периодите ищецът пребивавал в здравни заведения с придружител, което е било необходимо. Такива са следващите изброени финансови документи:

Ф.бон 07392905 от 09.02.2017г-храна за придружители нощувка-75лв Фактура №********** от 29.06.2018г-сам.стая с придружител -500лв Фактура №********** от 04.07.2018г-сам.стая с придружител-100лв Фактура №********** от 15.08.2018г-сам.стая с придружител-300лв Фактура №********** от 21.08.2018г-сам.стая с придружител-300лв Фактура №********** от 24.08.2018г-сам.стая с придружител-100лв Фактура №********** от 24.08.2018г-сам.стая с придружител-100лв Фактура 00300513703 от 22.10.2018г-сам.стая с придружител-600лв Фактура №********** от 25.02.2019г-сам.стая с придружител -600лв

Фактура №********** от 25.03.2019 г.- сам.стая с придружител-600лв Фактура №********** от 16.08.201 бг-придружител за възрастни - 78лв. Всички останали платежни документи са за медикаменти и средства прилагани пряко в лечението на травмите на ищеца.

Според вещото лице травмите, които е получил ищецът при ПТП, не съответстват на предполагаемите травми,  които биха се получили, ако е бил без поставен предпазен колан. Ако ищецът е бил без поставен предпазен колан, то той би получил много по-големи травматични увреди, включващи глава, шия и гръден кош.

В съдебната и медицинската документация няма данни за употребен алкохол или наркотични вещества от някой от водачите на МПС-та.Ищецът Г.Г. е пътувал в ЛА О. А. на задната дясна седалка в момента на обсъжданото ПТП. В Констативния протокол за ПТП се изисква да се вписва наличието на употреба на алкохол за водачите на участващите МПС-та, в случая той е бил пасажер.

Вещото лице посочва, че в съдебната документация и медицинската представена от ищеца няма данни за травматично събития след 11.06.2016 г. т. е в периода на лечение.

Във връзка с горното вещото лице заявява, че подвъпросите на ответника насочват към хоспитализацията на ищеца на 08.08.2016 г. с приемна и окончателна диагноза: Рефрактура феморис синистра. Обяснението за нея е, че след около 2 месеца от счупването на лявото бедро участъци от бедрената кост -краищата им в зоната на фрактурата, които са останали без кръвоснабдяване започват да проявяват признаци на невиталност, засилване на остеопорозата. Вследствие на това и при лек натиск е обяснимо, че метални винтове са излезли от костта и вече плаката не е стабилен придържащ елемент. В ИЗ №15812, обективния статус е уточнил, че бедрото е било деформирано и болезнено. От същата епикриза се чете и анамнеза, която посочва: “след дехоспитализацията получава при рехабилитация болки в ляво бедро.Установна е рефрактура. “В случая няма уточняване за енергиен травматичен момент, а за рехабилитационни раздвижвания.

Ищецът е получил фрактури на лявата бедрена кост и открита фрактура на лявата подбедрица и фрактура на дясната срамна кост и контузия на гръдния кош.Всички те са в следствие на претърпяното ПТП на 11.06.2016г.

Според вещото лице при лечението на Г.Г. във въпросните болници включително и УМБАЛСМ“Пирогов“, са спазени всички медицински стандарти и добри лекарски практики в областта на ортопедията и травматологията и ендокринологията и отделенията за физикална и рехабилитационна медицина в двете въпросни болници. Използвани са необходимите диагностични апаратни изследвания, лабораторни изследвания. Извършени са необходимите консултации качествено и прецизно. Лечението е проведено адекватно по правилата на специалността. Рехабилитацията е провеждана качествено .

В личната медицинска документация на ищеца /ЛАК/ няма данни за настъпил захарен диабет преди 2016г.След претърпяната травма и стрес се отключва предиабетно състояние при ищеца документирано в епикризите от пролежаване в ООТ на УМБАЛ/ИЗ 21294/ има отбелязана стойност на глюкоза-6,6ммол/л; епикриза на ИЗ № 627-М.01.2017г-глюкоза-6,76ммол/л; епикриза към ИЗ № 9913-м.май 2017г-глюкоза 6,22ммол/л; епикриза към ИЗ № 1307-М.7 2017г-глюкоза в 12ч -28,23ммол/л. Видно е, че през този месец юли на 2017г ищецът отключва захарен диабет тип П.Става ясно,че заболяването захарен диабет е вследствие и усложнение на претърпяното ПТП от 11.06.2016г.

Вещото лице посочва, че Остеомиелитът е инфекциозно възпалително заболяване на костите, причинявано най-често от бактерии или по-рядко от гъбички. В повечето случаи инфекцията прониква от друго място, като достигането и възпаляването на костите е вторичен процес. Инфекцията най-често достига скелетната система след като е вече формирано първично инфекциозно огнище в кожата, мускулите или сухожИ.та, прилежащи към костта, или след достигане на бактериите до нея по кръвен път. По-рядко се достига до инфектиране на кости по време на хирургична интервенция.

Рискови фактори за развиване на състоянието са диабет, хемодиализа, прекарани травми или спленектомия (хирургично отстраняване на далака) и употреба на интравенозни наркотици.

Остеомиелитът протича с болезненост в инфектираната кост и зачервяване и подуване около нея,  треска, силно изпотяване и неразположение. Състоянието се диагностицира чрез редица лабораторни и инструментални изследвания - рентгенография, кръвна картина, ядрено-магнитен резонанс, взимане на тъканна проба за микроскопско и културелно изследване и др.

Лечението се провежда чрез агресивен медикаментозен режим. Хирургична намеса може да бъде необходима за отстраняване на мъртва костна тъкан или за подменяне на ставната протеза, ако инфекцията е възникнала по време на операция за протезиране на ставата. В някои случаи може да бъде необходимо хирургично да бъде подобрено кръвоснабдяването в засегнатата част от тялото, обикновено стъпалата. Ако инфекцията е възникнала на фона на диабет, е необходимо той да бъде строго контролиран.

При острия остеомиелит прогнозата е добра, ако лечението бъде оказано навреме и провеждано правилно. Хроничният остеомиелит има по-лоша прогноза. При него могат да се редуват изостряния и затихвалия на симптомите в продължение на години, дори и след опити за хирургично разрешаване на проблема. В някои случаи може да се достигне до ампутации, особено ако състоянието е хронифицирало на фона на съществуващ диабет. Имайки предвид цялата тази фактология не може да се прогнозира перспективата на хроничния остеомиелит нито пък вероятността за пълно излекуване.

Вещото лице посочва, че не може да се отговори еднозначно за причините за остеомиелита.

Захарният диабет е заболяване, което намалява защитните сили на организма и предразполага към чести инфекции, особено когато има открита входна врата, в случая открита фрактура. По кръвен път инфекцията се разпространява в организма и се локализира в зони с некротични тъкани, хематомни колекции. Захарният диабет е свързан с проява на дислипидемия и артериална хипертония,които трябва да се коригират до нормални стойности за да има нормален имунен отговор на всяка инфекция. Захарният диабет при не добър контрол на стойностите ще задълбочи протичането на остеомиелита и ще доведе до неговото хронифициране, но при добре контролиран захарен диабет би трябвало да не се очаква повлияване на заболяването остеомиелит.

Според вещото лице захарният диабет при ищеца се е появил няколко месеца след ПТП на базата на преживян стрес и политравма, като е възможно вследствие на стреса да е причинил диабет. След появата му той започва да влияе на костната инфекция като отслабва имунната защита.

При ищеца е установено ниво на кръвната захар веднага след ПТП-при постъпването в ООТ на УМБАЛ-Ст.Загора - 6,7ммол/л.Тази стойност се приема за стресова и след това не се провежда кръвно захарен профил.Ако ищецът е страдал от захарен диабет година или няколко години преди пътния инцидент, то в острия момент кръвната захар би била над 15-18ммол/л.В ЛА няма данни за провеждан преглед при ендокринолог по повод на високи стойности на кръвната захар.Такъв щеше да бъде проведен ако се установят при профилактични прегледи завишени стойности на кръвната захар.

Според вещото лице при ищеца не може да се говори за неправилно и нередовно лечение на диабета в домашни условия.

В епикриза към ИЗ № 16076/2017г-м.август е отбелязан ИТМ/индекс телесна маса/-31,0,което говори за затлъстяване. В епикриза към ИЗ № 1251/2018г. - м.януари е отбелязан ИТМ-31 кг/м2.-което говори за затлъстяване. В епикриза към ИЗ № 23 006/2018г-м.ноември е отбелязан ИТМ- 36кг/м2.

Затлъстяването води до затрудняване на работата на сърцето и до неговата хипертрофия.Влияние върху оздравителния процес като цяло в случая няма.

При извършения клиничен преглед вещото лице е установила, че ищецът се придвижва с две помощни средства. При проведения разговор с него се е уточнило, че в домашни условия той не използва помощни средства, но когато трябва да премине разстояния по-големи от 150-200 м ги използва. Ищецът се обслужва сам в дома си и не се налага използване на чужда помощ при хигиенни нужди и не е зависим от близките си при извършване на обичайните си действия от ежедневието.  

Вещото лице посочва, че в съдебната документация са приложени 182 броя фискални бонове и фактури. Всички фактури са за превързочни материали, лекарства, антибиотици, антисептици, физиологични разтвори,консумативи за активна няколко дневна аспирация от оперативна рана или фистула с цел изтегляне на гнойното съдържимо, ортеза за глезенна става,ортопедични обувки с микропореста гума,такса за самостоятелна стая поради нужда от придружител за обслужване, абсорбиращи превръзки,такса за придружител с цел обслужване в болнично заведение,ортопедични остеосинтезни импланти,за такси в рехабилитационни здравни заведения-П.Б., Бургаски минерални бани. Много от фискалните бонове са с изписан артикул-лекарства, при които не може да се разбере за кое лекарство е, но по дата съответства с болничен престой или ранен следболничен престой. Във всички епикризи от леченията в клиника по гнойно септична хирургия при УМБАЛСМ“Пирогов“ в раздела медикаментозно лечение е записано освен изброените медикаменти антиагреганти, антибиотици, аналгетици и собствена терапия. Това са медикаменти внесени отвън в болнично заведение, предписани от предшестващото лечебно заведение или закупени от ищеца; такива, които в момента са в дефицит за съответната болнична аптека.

В о.с.з., проведено на 13.07.2020г., в отговор на поставени му въпроси вещото лице заяви, че относно фрактурата на дясната срамна кост и контузията на гръдния кош, данни е взело от първата история на заболяването веднага след катастрофата и от съдебно-медицинската експертиза, която е изготвена в досъдебното производство. Експертът посочи, че описаният остеомиелит, преминал в последствие в хроничен остеомиелит са много тежки диагнози. Те не са рядкост в световната практика, но никога, никъде не може със 100% сигурност да се каже и да се докаже по какъв начин микробът-причинител е навлязъл в костната структура и околокостните тъкани. Може да бъде отвън при откритата фрактура, може да бъде по хематогенен път, дори и при съвсем невинно възпаление на гърлото, на горните дихателни пътища, при вътрешно възпаление, може да бъде при друго нараняване, при поднокътно пространство. Вещото лице уточни, че дори в кръвта на напълно здрав човек се съдържат бактерии. При поява на едно уязвимо място, където има хематом, кръвоизлив, излят свободно между тъканите, където е хранителна среда, тази бактерия започва да се развива. Относно описаната рефрактура, свързана с остеопороза, експертът заяви, че ищецът е в напълно активна възраст към момента на травмата, към момента на пътното произшествие. На първите негови снимки няма никакви данни за остеопорозни изменения в скелета му, но при една фрактура костните краища, които са подложени на нарушено кръвоснабдяване, след четири месеца показват разреждане на костната плътност и вещото лице твърди, че е настъпила локална остеопороза в зоната на фрактурата, на костните краища и от там е настъпило разхлабване на винтовете на поставената плака и те са излезли. Случаят не бил единичен и се случвал в практиката. Относно уврежданията на периферните нерви на долния крайник, и последващото увреждане на фибуларния нерв, експертът заяви, че в по-късните медицински документи, след второто приемане, след 1.5-2 месеца, когато е приет, е доказано и изследвано, че нервът е травматично увреден в момента на катастрофата, а после в продължително стоене в право положение. Сочи се, че в случая ищецът използва само десния крак и го натоварва, а левият е бил свит в поза, която съществува продължително, много месеци. Поради това тазът бил в лек наклон, от там се появила извивка на гръбначния стълб и започвало притискането на поясните нервчета, които образуват седалищния нерв. В този смисъл според вещото лице е доказано, че увредата е по дължината на нерва вследствие на нарушено кръвоснабдяване и продължително притискане при излизане от междугръбначните отвори (междупрешленните отвори). Така, експертът е достигнал до извода, че това е усложнение, получено в процеса на лечение. То не е пряко усложнение от фрактурите, но е в процеса на лечение, което също се получава често при използване на помощни средства - патерици, повече от 3-4 месеца. Вещото лице разясни и това, че външният фиксатор се поставя в предната част на подколенницата, а фибуларният нерв минава зад тънката подколянна кост. Следователно, няма как нервът да се засегне при вкарването на тези игли на външния фиксатор. Иглите минават 3-4 см по-напред от неговия анатомичен стоеж.

Във връзка с установения захарен диабет вещото лице заяви, че практика в медицината е при диагностика на захарния диабет и при уточняване на степента/нивото на захарния диабет е да се прави не само кръвно-захарен профил, но да се изследва и гликиран хемоглобин. Неговата стойност дава информация за месеци назад. Например за 6 месеца назад дали въпросният човек е имал диабет. Експертът твърди, че в случая няма данни за такива изследвания при ищеца. Освен това много важен фактор е, че при всяка травма, дори да не са няколко фрактури, а пациент да има една единична фрактура, в стресовия момент, т.е. в първите 24 часа болковият синдром предизвиква повишаване на кръвната захар и тя се вдига с 3-4 единици, стига до 8-9-10. Така, според вещото лице, ако пострадалият е имал стар латентен диабет, то стойността на неговата кръвна захар щеше да бъде над 15-18-20 ммол/л, а нивото при ищеца ми било около 7 и нещо. Експертът заяви, че това е категорично обяснение, което дава информация, че диабетът е отключен 1 година след фрактурата. Относно това, че ищецът е имал добър контрол на кръвната захар във времето и е спазвал хранителен режим, вещото лице твърди, че само на едно място, в първата епикриза от клиниката по ендокринология, било записано, че не е спазван коректен хранителен режим, но това не било обективното състояние, а в анамнезата, т.е. разпита на пациента при приемането му - в какви условия е живял, как се е хранил и т.н.

За изясняване на обстоятелства по делото са събрани гласни доказателствени средства

От показанията на свидетелката М.П.Е.а (майка на ищеца) се установи, че след катастрофата същата е била до ищеца и до ден днешен непрекъснато е с него. Свидетелката заяви, че синът й бил в тежко състояние. Бил объркан, в продължение на 3-4 дена повтарял едно и също: „Левия ми крак, левия ми крак...“. Св. Е.а твърдим че видяла ищеца в спешния център, като тя работела там. Лечението се развило тежко. Първият път ищецът бил в болницата 2 месеца на легло. Свидетелката заяви, че лечението на пострадалия все още не е приключило. Операциите му били над 20. Имал усложнения. Първо му оперирали крака долу, а след това - горе, сложили му пирони и други метални тела - едно вкарвали, друго изкарвали. Кракът още не бил заздравял, още бил с отворена рана, въпреки че от катастрофата минали вече три години и половина. Св. Е.а сподели, че в резултат на инцидента синът й получил пет сантиметра скъсяване на крака. Ходил с ортопедична обувка. Отначало се придвижвал с инвалидна количка - 8-9 месеца, а след това вече с патериците. Преди катастрофата ищецът бил международен шофьор, но от инцидента не бил ходил на работа. Това му се отразявало зле. Според свидетелката ищецът не можел да се изправи на крака, за да може да работи и да си храни семейството. Получавал пенсия от 200 лв. След произшествието, през 2017г. ищецът имал операция. Преди това му направили изследвания и открили, че има диабет. Захарта му била с показател 20. Отложили операцията с 3-4 дни докато го вкарат в норма. Това скъсяване на крака се установило от операцията. Свидетелката твърди, че ищецът имал и присадена кост. Св. Е.а заяви още, че след първоначалното счупване не е имало друго счупване. Сподели, че синът й имал много операции, които се правели последователно. Свидетелката посочи, че ищецът провеждал рехабилитация в болница „Т.“. Добави, че преди ПТП пострадалият не бил страдал от диабет, бил си правил изследвания. Той по принцип си бил висок и едър. След ПТП за него се грижели св. Е.а и жената на ищеца, живеели заедно.

От показанията на свидетелката З.А.Е.(сестра на ищеца) се установи, че същата видяла ищеца Г.Г. на петия-шестия ден след катастрофата, тъй като криели, че синът му и баща му били починали. Според свидетелката лечението в болницата продължило 2-3 месеца. След това ищецът не можел да става от леглото, бил на памперси. Придвижвал се с инвалидна количка. Не можел да излиза. Имал специален стол, с който да ходи до тоалетната. До ищеца непрекъснато трябвало да има човек. За него се грижели майката на св. Е., свидетелката и снаха й. В последствие се наложило ищецът да минава операции, като операциите и лечението му продължили. Свидетелката твърди, че брат й не осъществявал контакти с никого. Не можел да излиза от дома им. Бил на инвалиден стол, след това с патерици. Нямал контакти с други хора. Непрекъснато бил с болки в крака и непрекъснато примал болкоуспокояващи. Без тях не можел. Освен на двора другаде никъде не бил излизал. Имал стол да седне да подиша въздух и след това се прибирал. Според св. Е. ищецът доста дълго време бил с патерици - до миналата година (2019г.). Съвсем от скоро ищецът вече бил без патерици. Свидетелката сподели, че единият крак на пострадалия бил с 5 см по-къс. Св. Е. заяви, че ищецът въобще не знаел как е станала катастрофата. Той бил в шок.

В показанията си свидетелката И.Б. (виновният водач на процения л.а. „Б. 318Д“ с рег. № СТ *** ВН) твърди, че на 11.06.2016г., след работа, по пътя в посока С.З. - Р., до село П., след навлизането по моста преди село С., преди върха на невидимата част, излязъл един автомобил, който се сблъскал в нейната кола. Според св. Б. ударът станал в нейната пътна лента, като същата оспорва и да е управлявала автомобила си с приетата скорост в наказателното производство, водено срещу нея. Заяви, че по повдигнатите й обвинения се признала за виновна само с целта да бъдат приложени по-смекчаващи обстоятелства.

Съдът намира, че не следва да кредитира с доверие показанията на свидетелката Б., предвид че обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП са установени с влязла в сила присъда, а и се опровергават от заключението на автотехническата експертиза.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :

За да се ангажира отговорността на зА.хователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно зА.хователно правоотношение, породено от договор за зА.ховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и зА.хователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - зА.хован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Към дата на ПТП – то 11.06.2016г. л.а. марка „Б. 318 Д“ с peг. № СТ *** ВН е имал валидно сключена зА.ховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите със „ЗА.хователно акционерно дружество ДаллБогг Живот и Здраве“ АД валидна от 17.08.2015г. до 17.08.2016г. Поради това ответното дружество отговаря за причинените от зА.хования вреди съгласно чл.223 КЗ(отм.).

По делото безспорно също така се установи, че травматичните увреждания на ищеца се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача на зА.хования автомобил – И.Б., което е установено влязла в сила на Присъда № 13/09.04.2019г. по НОХД № 62/2019 г. по описа на Окръжен съд- С.З., която според чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.

Следователно отговорността на зА.хователя по зА.ховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, следва да бъде ангажирана, като предявеният иск за неимуществени и имуществени вреди се явява доказан по основание.

 

Относно размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:

 Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.

Съдът отчита, че ищецът е получил счупване на дясната срамна кост на таза; счупване на лявото бедро в средната трета; отворено счупване на костите на лявата подбедрица; контузия на гръдния кош, като характерът на травматичните увреждания е многостепенни, средни телесни увреди с неопределена продължителност на лечение в перспектива. Вследствие на така получените травми се е наложило продължително лечение, поредица от операции, като ищецът е изпитвал интензивни болки, бил е с ограничена подвижност и възможност за натоварване на крайниците, която продължава и към настоящия момент. От заключението на съдебната медицинска експертиза се установява, че са в резултат на горепосочените травми са настъпили следните усложнения: хроничен остеомиелит на лявата бедрена кост и на лявата подбедрица; захарен диабет тип 2; травматичен дефект на н.фибуларис син, поради което е наложена глезенна артродеза, травматична спондилопатия, породена от продължителното ходене с помощни средства, щадене на левия крак, принудителен наклон на таза. При извършен клиничен преглед вещото лице е установило, че ищецът все още се придвижва с две помощни средства. Процесът с хронифициралия остеомиелит на лявата бедрена кост, който периодично екзацербира и се изявява с оток, зачервяване, повишена локална температура, отваряне на фистулни отвърстия, секретиращи гноеродна течност изисква постоянно и продължително лечение, за което не може да посочи определен срок. Следва да се вземе предвид, че от процесното ПТП са изминали почти четири години, като и до настоящия момент в зоната на бедрото има отворени фистулни отвърстия и ходове проникващи в дълбочина до бедрената кост. Няма категоричност дали и кога ще се възстанови от наличния остеомиелит.

По отношение на установения при ищеца диабет вещото лице посочва, че се е появил няколко месеца след ПТП - то на базата на преживян стрес и политравма. Появата на диабет започва да влияе на костната инфекция като отслабва имунната защита и предразполага към чести инфекции, особено в настоящия случай, когато е налице открита фрактура.

Ответникът прави възражение, че след ПТП - то, когато на пострадалия е извършено оперативно лечение във връзка с фрактурата на лявото бедро, е последвал друг инцидент/падане, което е довело до последващите усложнения, до рефрактура на лявото бедро на 12.08.2016 г. и последващите интервенции и лечение, съдът намира следното:

Това възражение се опровергава от заключението съдебно медицинската експертиза, където е посочено, че в съдебната документация и медицинската представена от ищеца няма данни за травматично събития след 11.06.2016 г. т. е в периода на лечение. Посочено е, че хоспитализацията на ищеца на 08.08.2016 г. е с приемна и окончателна диагноза: Рефрактура феморис синистра. Обяснението за нея е, че след около 2 месеца от счупването на лявото бедро участъци от бедрената кост - краищата им в зоната на фрактурата, които са останали без кръвоснабдяване започват да проявяват признаци на невиталност, засилване на остеопорозата. Вследствие на това и при лек натиск е обяснимо, че метални винтове са излезли от костта и вече плаката не е стабилен придържащ елемент. В ИЗ №15812 е посочено, че обективният статус е уточнил, че бедрото е било деформирано и болезнено и че след дехоспитализацията получава при рехабилитация болки в ляво бедро. Установна е рефрактура. В случая няма уточняване за енергиен травматичен момент, а за рехабилитационни раздвижвания. В този смисъл съдът намира, че така направеното възражение е неоснователно.

         Ето защо съдът като взе предвид претърпените от ищеца болки и страдания и обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи, приема, че дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди е в размер на 150 000 лв. Следва да се вземе предвид вече изплатеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., поради което съдът счита, че искът за неимуществени вреди е напълно основателен и доказан претендираният размер от 125 000 лв.

 

          От страна на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, поради неизползване на предпазен колан.

          В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.

Според вещото лице травмите, които е получил ищецът при ПТП, не съответстват на предполагаемите травми, които биха се получили, ако е бил без поставен предпазен колан. В случай, че ищецът е бил без поставен предпазен колан, то той би получил много по-големи травматични увреди, включващи глава, шия и гръден кош. Поради това съдът приема, че възражението е неоснователно.

Другото възражение на ответното дружество е, че ищецът не е проявил активност за провеждане на рехабилитация, с което е забавил възстановителния си процес и заявява това като възражение за съпричиняване на вредите. Счита, че същият не е спазвал хранителен и хигиенен режим, съгласно предписанията на лекарите, с което е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и получените увреждания. Доказателствената тежест за установяване на това възражение е на ответника, а по делото не установено, че ищецът не е проявил активност за провеждане на рехабилитация или че не е спазвал хранителен и хигиенен режим. Поради това съдът намира възражението за съпричиняване за неоснователно. По изложените съображения не са налице основания за намаляване на определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди в размер на 125 000 лв.

 

По иска за имуществени вреди.

Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства /фискалните бонове и фактури/ се установява извършени разходи от ищеца във връзка с претърпените увреждания и настъпилите усложнения. Според вещото лице извършило медицинската експертиза те са от закупуване на медикаменти, лекарствени средства, санитарни материали, дезинфектанти, аналгетични и антибиотични средства, НСПВС, фактури за ортопедични импланти прилагани в процеса на оперативните лечения,медицински консумативи за осъществяване на манипулации свързани с инфекциите. Има отбелязани артикули, които не са свързани пряко с лечебния процес, но са свързани с обгрижване на ищеца когато той е бил безпомощен в ранен следоперативен период или на легло с множество дренажи, промивни системи. В тази връзка е имало периоди, когато ищецът е пребивавал в здравни заведения с придружител, което е било необходимо, като за това представени следните финансови документи: Ф.бон 07392905 от 09.02.2017 г. - храна за придружители нощувка - 75лв. Фактура №********** от 29.06.2018г. - сам.стая с придружител - 500лв. Фактура №********** от 04.07.2018г. - сам.стая с придружител - 100лв. Фактура №********** от 15.08.2018г. - сам.стая с придружител - 300лв. Фактура №********** от 21.08.2018г. - сам.стая с придружител - 300лв. Фактура №********** от 24.08.2018г. - сам.стая с придружител - 100лв. Фактура №********** от 24.08.2018г. - сам.стая с придружител - 100лв. Фактура 00300513703 от 22.10.2018г. - сам.стая с придружител - 600лв. Фактура №********** от 25.02.2019г. - сам.стая с придружител - 600лв.;Фактура №********** от 25.03.2019 г. - сам.стая с придружител - 600лв Фактура №********** от 16.08.2016 г. - придружител за възрастни - 78лв. Всички останали платежни документи са за медикаменти и средства прилагани пряко в лечението на травмите на ищеца.

С оглед изложеното съдът намира, че общият размер на всички понесени от ищеца имуществени вреди във връзка с процесното ПТП до датата на подаване на исковата молба в съда възлиза на сумата от 13 194, 10 лв., като от тях преди завеждане на исковата молба на ищеца от ответника е  заплатена сумата от 5 572, 30 лв. Поради това основателен се явява предявеният иск за неплатеният остатък, който е в размер на 7 621, 80 лв.

 

В случая моторното превозно средство, причинило ПТП, е имало сключен зА.хователен договор по реда на КЗ (отм.), от което следва, че в случая не са приложими правилата на новия КЗ, поради което законна лихва следва да бъде присъдена от дата на деликта – 11.06.2016 г.  

При прекия иск, с който увреденият претендира обезщетение направо от зА.хователя /какъвто е настоящия случай/ лихвите върху обезщетенията за неимуществените вреди се дължат съгласно общото правило при непозволеното увреждане /чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/ - от деня на увреждането, както и съгласно предвидената за това възможност в разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. 1 - во от КЗ. В този смисъл практиката на ВКС, обективирана в решение № 45/15.04.09г. по т.д. № 525/08 г. на ВКС ТК, решение №72/30.04.09 г. по т.д. №475/08 г. на ВКС-ТК, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, където също е възприет принципът, че обезщетение за забава в размер на законната лихва се дължи от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД по прекия иск на увредения срещу зА.хователя чл. 226, ал. 1 от КЗ/ по зА.ховка “Гражданска отговорност”.

 

Предвид гореизложеното съдът намира, че „ЗА.хователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.“ АД следва да заплати на Г.И.Г. сумата от 125 000 лв., представляваща разликата между изплатеното на ищеца по Щета №0801-000700/2018-01 зА.хователно обезщетение в размер на 25 000 лв. и справедливото полагащо му се зА.хователно обезщетение в размер на 150 000 лв. за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се във фрактури на лявата бедрена кост и на лявата подбедрица; настъпили като усложнения: хроничен остеомиелит, псевдоартроза на лявата бедрена кост, захарен диабет тип 2, увреждания на нерви; претърпени многократни операции във връзка с уврежданията и последвалите усложнения на заболяванията, както и преживените душевни болки и страдания, в резултат на претърпяното от него ПТП на 11.06.2016г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 11.06.2016г. - датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата.

ЗА.хователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.“ АД следва да заплати на Г.И.Г. сумата от 7 621, 80 лв., представляваща разликата между изплатеното на ищеца обезщетение по Щета №0801-000700/2018-01 в размер на 5 572.30 лв. и реално полагащото му се в размер на 13 194.10 лв. за имуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с лечението на ищеца от получените увреждания в резултат на претърпяното от него ПТП на 11.06.2016 г.  ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 11.06.2016г. - датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата.

 

По отговорността за разноски:

Ответното дружество е направило възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №1/09.07.2004 г. за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждението се определя по следния начин : при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. – 3 530 лв. + 2 % за горницата над 100 000 лв. В настоящия случай минималния размер на адвокатското възнаграждение, определено съгласно горепосочената разпоредба е 4 180, 43 лв. Съгласно представените договор за правна защита и съдействие, ищеца е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 4 200 лв. Съдът като взе фактическата и правна сложност на делото, намира, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 от ГПК и адвокатското възнаграждение за защита на ищеца не следва да бъде намалено.

Ответното дружество следва да заплати на Г.И.Г. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 200 лв.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът „ЗА.хователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.“ АД  следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 5 304, 87 лв. за държавна такса, както и сумата от 833, 50 лв. за депозити за вещи лица, платени от бюджета на съда.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „ЗА.хователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.“ АД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1172, ***** да заплати на Г.И.Г., с ЕГН: **********,*** сумата от 125 000 лв., представляваща разликата между изплатеното на ищеца по Щета №0801-000700/2018-01 зА.хователно обезщетение в размер на 25 000 лв. и справедливото полагащо му се зА.хователно обезщетение в размер на 150 000 лв. за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се във фрактури на лявата бедрена кост и на лявата подбедрица; настъпили като усложнения: хроничен остеомиелит, псевдоартроза на лявата бедрена кост, захарен диабет тип 2, увреждания на нерви; претърпени многократни операции във връзка с уврежданията и последвалите усложнения на заболяванията, както и преживените душевни болки и страдания, в резултат на претърпяното от него ПТП на 11.06.2016 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 11.06.2016 г. - датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата и сумата от 7 621, 80 лв., представляваща разликата между изплатеното на ищеца обезщетение по Щета №0801-000700/2018-01 в размер на 5 572.30 лв. и реално полагащото му се в размер на 13 194.10 лв. за имуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с лечението на ищеца от получените увреждания в резултат на претърпяното от него ПТП на 11.06.2016г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 11.06.2016г. - датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата по служебна банкова сметка по чл.39 от Закона за адвокатурата в „*****/" ЕАД, с IBAN: *****, с титуляр адв. Ж.С.З..

 

ОСЪЖДА „ЗА.хователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.“ АД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1172, ***** да заплати на Г.И.Г., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С.З., ул. „В.направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 200 лв.

 

ОСЪЖДА „ЗА.хователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.“ АД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1172, ***** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от 5 304, 87 лв. за държавна такса, както и сумата от 833, 50 лв. за депозити за вещи лица, платени от бюджета на съда.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.

                                                              

  

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :