№ 14
гр. ***, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ***, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ИТИ
Членове:ЛВЛ
ВДС
при участието на секретаря ИСК
като разгЛ. докладваното от ЛВЛ Въззивно гражданско дело №
20221300500359 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 294, ал. 1 вр. чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №274 от 17.07.2017г., постановено по гр.д. №2048/2015 на РС-*** е
отхвърлен предявения от ищците Ф. Б. Ф. с ЕГН:**********, Н. И. Д. с ЕГН: ********** и
Ц. А. П. с ЕГН: **********
против ответниците - И С. П., С И. П., М. И. П., В. И. Т., П. Л. П., В. Л. П.- Ц., В. И. К., А.
К. А., С. П. С., Л. К. В., С. И. К., Н. С. К., В. С. С. и Община *** иск с правно основание чл.
54, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ във връзка с чл. 124, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, за признаване за установено по отношение на
ответниците, че ищците - Ф. Б. Ф., Н. И. Д. и Ц. А. П. са собственици на 86 кв.м. от
поземлен имот ***, и 27 кв.м. от поземлен имот ***, двата имота урегулирани в УПИ ХП-
832,833 в кв.74 по ПУП на гр.***, одобрен с Решение 182, взето с протокол №
13/09.11.2004г. на ОбС ***, записан на името на ответниците, към поземлен имот с
идентификатор ***, като неоснователен.
Отхвърлен е и предявения от ищците против ответниците иск с правно основание чл.
54, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ във връзка с чл. 124, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, за признаване на установено по отношение на
ответниците, че при изготвяне на действащата кадастрална карта на гр. ***, одобрена със
Заповед № РД - 18 - 5 / 28.01.2008г. е допусната грешка като поземлен имот идентификатор
№ *** е нанесен с площ от 200 кв.м., вместо реалните 198 кв.м., като 86 кв.м. са нанесени в
1
***, и 27 кв.м. са нанесени в поземлен имот ***, като неоснователен.
Със същото решение ищците са осъдени да заплатят да заплатят солидарно на С. П.
С. от гр. *** сума в размер на 400,00лв. разноски по производството.
Срещу първоинстанционното решение са подадени в законоустановения срок по
чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищцата Ц. А. П. и въззивна жалба от ищците Н. И. Д. и
Ф. Б. Ф.. Жалбоподателите искат от съда да отметни като неправилно обжалваното решение,
постановено в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения
и да уважи предявените искове. Въззивницата Ц. А. П. прави искания за събиране на нови
доказателства-приемане на писмени доказателства по опис и назначаване на техническа
експертиза, както и да им се даде възможност за събиране на други доказателства по делото.
В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответниците С. С., В. С. и Н. К. чрез
адв. Е. С. са подали отделни писмени отговори по двете жалби, с които по същество
оспорват жалбите и навеждат доводи в подкрепа на първоинстанционното решение.
Претендират присъждане на разноски за въззивното производство.
Отговор на въззивните жалби е депозиран и от Община ***. Иска се от съда да
отхвърли жалбите и да им присъди направените по делото разноски като признае Община
*** за собственик на процесния имот.
Останалите ответници - И С. П. /починал в хода на производството, на чието място
са конституирани –К. Н. П. и Ф. С. П./, С И. П./починал в хода на производството, на чието
място са конституирани – М. И. П., К. Н. П. и Ф. С. П./, М. И. П., В. И. Т., П. Л. П., В. Л. П.-
Ц., В. И. К., А. К. А., Л. К. В. не са подали отговор на въззивните жалби.
От данните по делото съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси съдът е ограничен от посоченото във въззивната жалба, с изключение на случаите,
когато следва да бъде приложена императивна материалноправна норма или съдът служебно
следи за интереса на някоя от страните /съгласно задължителните указания, дадени с т. 1 от
Тълкувателно решение № 1/2013 по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК, ***/.
При извършената служебна проверка, ОС-*** намира, че обжалваното решение е
валидно - постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му.
По допустимостта на първоинстанционното решение настоящият въззивен състав
констатира, че същото е недопустимо, поради следните съображения:
По подадените въззивни жалби е постановено Решение № 16/12.04.2018г по вгрд №
20/2018г по описа на ОС-***, с което ПОТВЪРЖДАВА Решение №274 от 17.07.2017г. по
гр.д. №2048 по описа за 2015г на РС-***.
С решение № 162 от 22.10.2019 по гр.д № 4699/18г. *** ОБЕЗСИЛВА въззивното
2
решение на ***ския окръжен съд № 16 от 12.04.2018г. по гр.д. № 30/2018г. и ВРЪЩА делото
на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
В производство по чл.294 от ГПК, е постановено повторно въззивно решение с №
109 от 16.07.2021г. по гр.д.№ 402/2019 г. на Окръжен съд-***, с което е потвърдено
първоинстанционното решение № 274 от 17.07.2017 г. по гр.д. № 2048/2015 г. на РС-*** за
отхвърляне на предявения от тях иск с правно основание чл.54 ал.2 (стар чл.53, ал.2) ЗКИР.
С решение № 50107 от 20.12.2022г. по грд № 657/2022г., по описа на ***,
касационната инстанция ОБЕЗСИЛВА повторното въззивно решение по чл.294 ГПК с № 109
от 16.07.2021г. по гр.д.№ 402/2019 г. на Окръжен съд-*** и ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за отстраняване на констатираната
нередовност в исковата молба.
В хода на настоящото въззивно производство, образувано по реда на чл.294 ГПК, в
изпълнение указанията на *** и на основание чл. 129, ал. 4 ГПК с определение №
75/08.02.2023г., постановено по настоящето дело исковата молба е оставена без движение
като нередовна, съобразно дадени в отменителното решение №50107/20.12.2022г. по гр.д.
№657/2022г. на ***, второ отделение указания, задължителни за ОС-***. С посоченото
определение на ищците и жалбоподатели са дадени конкретни указания за отстраняване на
нередовността в исковата молба, като в петитума на исковата молба посочат границите
(съседите) на спорните реални части от поземлени имоти по КК и на претендираната
граница на имота на ищците /на техния имот/, засегната от твърдяната грешка в КК, като се
има предвид, че границите на поземлен имот, респ. на част от такъв, са съществен
индивидуализиращ признак на същия, респ. на частта от него и изискването към исковата
молба, респ. и към съдебното решение, по иск за собственост (независимо от обема на
търсената защита), особено когато е и за реална част от поземлен имот, е да е направена
пълна индивидуализация на особена реална част от поземлен имот и на самия поземлен
имот като устройствена единица, с посочване на границите и точното местоположението на
тази реална част (а не само площта й) и отграничаването й от останалата част от поземления
имот, вкл. и чрез графичното й отразяване по делото, с което се цели освен яснота относно
предмета на спора, също и прецизност на диспозитива на съдебното решение, като по този
начин се обезпечава яснота за обективните предели на силата на пресъдено нещо на
съдебния акт, както и евентуално точното му изпълнение. На ищците и жалбоподатели са
указани последиците при неизпълнение на указанията, а именно, че съдът ще приложи
разпоредбата на чл.129, ал.3 и ал.4 от ГПК и исковата молба заедно с приложенията ще бъде
върната.
Даденият едноседмичен срок за отстраняване на нередовността в исковата молба с
определение №151/23.03.2023г. е продължен до 14.04.2023г., включително.
По делото е постъпила една обща молба с вх.№ 1260/13.04.2023г. от ищците и
жалбоподатели във въззивното производство Н. И. Д., Ф. Б. Ф. и Ц. А. П., с която в
изпълнение на дадените им указания за отстраняване на нередовност в исковата молба е
видно, че същите са заявили следния петитум: Да бъде признато за установено по
отношение на ответниците, че ищците са собственици, съответно Н. И. Д., ЕГН **********
на 1/4 ид. част, Ф. Б. Ф., ЕГН ********** на 1/4 ид. част, Ц. А. П., ЕГН ********** на 1/2
ид. част, на основание покупко - продажба на следните недвижими имоти:
- реална част с площ от 81 кв.м. от ПИ ***, отразена в зелен цвят и
заключена/отграничена между точки 1, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 на приложената скица - графично
3
изображение, която се намира в северната част на ПИ *** и е с граници: от изток - ПИ ***,
от запад - *** от север - ПИ ***, като в действащата кадастрална карта на гр. ***, одобрена
със Заповед № РД - 18 - 5/28.01.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК е допусната
грешка, като тази реална част погрешно е заснета като част от ПИ ***, записан на
ответниците, вместо като част от ПИ ***, собственост на ищците.
- реална част с площ от 32 кв.м. от ПИ ***, отразена в син цвят и
заключена/отграничена между точки 2, 7, 8 и 9 на приложената скица - графично
изображение, която се намира в северната част на ПИ ***, и е с граници: от изток - ПИ
10971.502.1016, от запад - ПИ ***, от север - ПИ ***, като в действащата кадастрална карта
на гр. ***, одобрена със Заповед № РД - 18- 5/28.01.2008 г. на Изпълнителния директор на
АГКК е допусната грешка, като тази реална част погрешно е заснета като част от ПИ ***,
записан на ответниците, вместо като част от ПИ ***, собственост на ищците, като в
действащата кадастрална карта на гр. *** е допусната грешка в границата на ПИ *** между
точки 3, 4, 5, 6, 7 и 9 на приложената скица - графично изображение, като границата на ПИ
502.546 от юг следва да бъде права линия от т. 1 до т. 2 на приложената скица - графично
изображение. С молбата са представени писмени доказателства и са направени
доказателствени искания за назначаване на съдебно-техническа експертиза.
Настоящият състав констатира, че при така заявения петитум с молба вх.№
1260/13.04.2023г на предявената искова молба от страна на ищците Н. И. Д., Ф. Б. Ф. и Ц. А.
П. не са изпълнени дадените им указания. Никъде в молбата ищците не са
индивидуализирали собствения си имот, към който претендират да бъдат записани спорните
реални части. От молбата се установява, че за претендираните реални части от два различни
поземлени имота, които са индивидуализирани с посочени граници, е заявена допусната
грешка в кадастралната карта на гр.***, като е посочено, че реалните части погрешно били
заснети като част от ПИ *** и ПИ ***, записани на ответниците, вместо като част от ПИ
***, собственост на ищците, без да са посочени границите на този поземлен имот. В случая
неотстранената нередовност се изразява в непосочване на претендираните граници на
поземления имот на ищците, съгласно действащата кадастрална карта, а е посочен
единствено цифрово като ПИ ***. Границите на поземлен имот са съществен
индивидуализиращ признак, като устройствена единица. Изискването към исковата молба,
респ. и към съдебното решение е да е направена пълна индивидуализация, не само на
претендираната реална част от поземлен имот на насрещната страна, но и на
претендираните граници на поземления имот на ищцитие, като последното не е изпълнено.
С посочването на границите на поземлен имот се цели освен яснота относно предмета на
спора, също и прецизност на съдебното решение, като по този начин се обезпечава яснота за
обективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебния акт, както и евентуално
точното му изпълнение.
В проведеното открито съдебно заседание по настоящото дело на 14.01.2025г. от
ищците и въззивници в производството, чрез процесуалните им представители, е направен
опит за отстраняване на нередовността в исковата молба, като е направено искане за
уточнение на молба вх.№ 1260/13.04.2023г., отразено в протокола, че в предпоследният
абзац на молбата са имали предвид не границата на ПИ 502.546, а това всъщност е ПИ ***.
Настоящият състав намира, че така направеното уточнение не представлява допусната
фактическа грешка, а опит за отстраняване на нередовност в исковата молба, което е след
дадения срок за отстраняване на нередовността в исковата молба, изтекъл на 14.04.2023г.,
поради което същото се явява просрочено и не следва да бъде взето предвид и обсъждано от
съда.
Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 17.01.2001 г. на ОСГК на *** е прието,
4
че въззивният съд може във всяко положение на делото да констатира нередовности на
исковата молба и да дава на ищеца указания за тяхното отстраняване, за да изпълни
задължението си за постановяване на допустим съдебен акт. При поправяне на
нередовностите в дадения срок, производството ще продължи до произнасяне с решение по
основателността на въззивната жалба, а при неотстраняването им – обжалваното
първоинстанционно решение следва да се обезсили като постановено по ненадлежно
предявен иск и производството по делото следва да се прекрати.
Според задължителните за съдилищата разяснения в т. 5 от Тълкувателно решение №
1 от 09.12.2013 г. на *** по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК, горепосоченото разрешение е
актуално и при действащия понастоящем ГПК, тъй като въззивният съд, макар и при
условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има
за предмет разрешаване на самия материалноправен спор и следователно дължи даване на
указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване
на допустим съдебен акт по съществото на спора.
Единственото изключение, според цитираната тълкувателна практика, при което
въззивната инстанция следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото
за ново разглеждане е в хипотезата на констатирана нередовност на исковата молба поради
противоречие между обстоятелствената част и петитума, довела до разглеждане на делото и
постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна. Като се
изключи тази хипотеза, във всички останали случаи на нередовност на исковата молба
Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на *** продължава да е актуално.
Предвид изложеното по-горе и доколкото ищците не са отстранили констатираната
нередовност на исковата молба във въззивното производство, то въззивният съд приема, че
решението на Районен съд - *** се явява процесуално недопустимо, тъй като същото е
постановено по нередовна искова молба и на осн. чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл.129, ал.3,
вр. ал.2 ГПК следва да бъде обезсилено, а производството по делото да се прекрати.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателите следва
да заплатят на ответниците по жалбите сторените разноски за въззивното производство
както следва:
На ответниците по въззивните жалби С. П. С., В. С. С., Н. С. К., С. И. К. и В. И. Т.
направените от тях разноски пред настоящата инстанция в размер на 620лв. за изплатено
адвокатско възнаграждение съгласно представен списък по чл.80 ГПК /л.103/ и договор за
правна защита и съдействие от 25.10.2024г. /л.63/за адв. Е.С..
На ответника по въззивните жалби Община ***, с адрес: гр.***, *** следва да бъдат
заплатени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК.
По тези съображения, ***ският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №274 от 17.07.2017г., постановено по гр.д. №2048/2015г. по
описа на РС-*** и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА Ц. А. П. е ЕГН: ********** със съдебен адрес гр.***,***, Ф. Б. Ф. е
5
ЕГН:********** и Н. И. Д. е ЕГН: ********** -и двамата със съдебен адрес гр.***, ***, да
заплатят солидарно на С. П. С., В. С. С., Н. С. К., С. И. К. и В. И. Т. - всички със съдебен
адрес: гр. ***,***адв. Е. С. направените от тях разноски пред въззивната инстанция в размер
на 620 лева/шестстотин и двадесет лева/ за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ц. А. П. е ЕГН: ********** със съдебен адрес гр.***,***, Ф. Б. Ф. е
ЕГН:********** и Н. И. Д. е ЕГН: ********** -и двамата със съдебен адрес гр.***, ***, да
заплатят солидарно, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, на Община ***, с адрес: гр.***, ***
сумата от 100лв./сто лева/ юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва от страните пред Върховен касационен съд, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.280 ГПК.
Решението в частта, в която производството е прекратено има характер на
определение и може да се обжалва от страните с частна жалба пред Върховен касационен
съд в едноседмичен срок от неговото връчване, при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6