Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 99
гр. Перник, 19.03.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Окръжен
съд Перник - Гражданска колегия, в публично заседание на 12.02.2020 г., ІІІ-ти
въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров
Роман Николов
при
секретаря Ива Цветкова разгледа докладваното от съдия Николов в.гр.дело № 00016
по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 1380 от 10.10.2019 г., постановено по гр.д.
№ 1672 по описа на РС гр. Перник за 2019 г., първоинстанционният съд е признал
за установено по отношение на Х.К.Й., с
ЕГН: **********, с адрес ***, че дължи на „Топлофикация – Перник”
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв.
„Мошино”, ТЕЦ „Република” сума в размер на 270,85 лева, представляваща
главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот,
находящ се в ***, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., както и сумата
от 22,19 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 09.07.2017 г. до 27.11.2018 г., ведно със законната лихва върху размера
на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 08778 по
описа за 2018 г. на Районен съд Перник.
Със същото
Решение Районният съд е признал за установено, че Й.Г.Й., с ЕГН: **********, с
адрес *** дължи на „Топлофикация – Перник” АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”
сума в размер на 270,85 лева, представляваща главница за ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в ***, за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., както и сумата от 22,19 лева, представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до
27.11.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано
от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 08778 по описа за 2018 г. на
Районен съд Перник.
С Решението предвид изхода на делото Районният съд осъдил Х.К.Й. и Й.Г.Й., да заплатят на „Топлофикация – Перник” АД, сумите
от по 170 лева – направени разноски в първоинстанционното производство и сумите
от по 37,50 лева – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 08778 по
описа за 2018 г. на Районен съд Перник.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба
с
вх. № 32449 от 12.11.2019 г., подадена
от Х.К.Й. и Й.Г.Й., с която
същото се оспорва.
С Разпореждане от 13.11.2019 г. като
просрочена жалбата подадена от Й.Й. е върната. В дадения седмодневен срок
Разпореждането не е обжалвано, поради което и жалбата се счита предявена само
от Х.Й..
В жалбата се оспорват по същество основанието и основателността на предявените
искове. В тази насока се навеждат подробни съображения, че при постановяване на
атакуваното решение районният съд не се е съобразил със задължителната съдебна
практика, а освен това е нарушил и материалния закон. Твърди се, че по делото
не е доказана облигационна връзка между страните, както и качеството
„потребител“ на жалбоподателката.
На следващо място се излагат
доводи, че претендираните суми са неправилно изчислени. Възразява се срещу обстоятелството,
че се начисляват суми по прогнозни показатели, както и за сградна инсталация и
общи части.
Оспорва се и заключението по изготвената и приета по
делото съдебно-техническа експертиза. Твърди, че ищецът не е доказал в условията на пълно и главно
доказване, че е доставял топлинна енергия през сочения от него период от време
в процесния имот и в твърдените количества.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.
1 ГПК насрещната страна е подала писмен отговор на жалбата, с който я оспорва и
моли въззивния съд да я остави без уважение като потвърди изцяло обжалваното
Решение.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт от активно легитимирана страна, имаща правен
интерес от обжалване, поради което същата е допустима и редовна и следва да
бъде разгледана по същество.
Окръжен съд Перник, като съобрази доводите на страните
и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното:
Производството
пред първата инстанция е образувано по повод на искова молба до Районен съд Перник,
подадена от „Топлофикация-Перник“ АД. Със същата е предявен установителен иск
съгласно чл.
422, вр. чл.
415 ГПК като се иска съдът да признае за установено, че Х.К.Й. и Й.Г.Й.,
всеки един от двамата пооделно дължи на ищцовото дружество сума в размер на
270,85 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за топлофициран имот, находящ се в ***, за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г., както и сумата от 22,19 лева, представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 27.11.2018 г.,
ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане
на задължението.
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК
– за установяване вземането на ищеца към ответниците за доставена топлинна енергия, за
посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 6528 от 12.12.2018 г. по
ч.гр.д. № 8778 по описа на РС Перник за 2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.
410 от ГПК. С Разпореждане от 29.01.2019 г. заповедният
съд е указал на заявителя да предяви установителен иск в едномесечен срок от връчване на съобщението, като довнесе
дължимата държавна такса,
тъй поделото са постъпили в срок възражения от двамата длъжници. Съобщението е връчено на 04.02.2019 г., като в указания срок на 05.03.2019 г. е предявен установителен иск по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен
иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването
на вземането по съдебен ред в исково производство.
В исковата
молба се твърди, че съгласно действащите към процесния период общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-Перник“ АД между
ищеца и ответниците е налице облигационна връзка относно продажбата на топлинна
енергия. Посочва се, че доколкото ответната страна не е изразила несъгласието
си с тези общи условия по нормативно установения за това ред, тя е обвързана от
тях и следва да се счита за абонат на топлопреносното дружество. Уточнява се,
че с оглед действащата правна уредба на съществуващото между страните отношение
не е необходимо сключването на индивидуален договор. Твърди се, че през
процесния период ищецът е изпълнил нормативно установеното си задължение да
доставя топлинна енергия, но същата не е заплатена от ответника.
В постъпилия в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор ответниците, всеки поотделно са оспорили исковете по основание
и размер, като молят да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Като доказателства в първоинстанционното производство
са приети: Извлечение от сметка за абонат Х.К.Й., Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-Перник“ ЕАД на потребители в
гр. Перник, Нотариален
акт № 25, т. II-ри, н.д. № 391 от 07.02.1997 г. за покупко –
продажба на имот, Удостоверение за идентичност на имот и Удостоверение за
сключен граждански брак на *** между Й.Г.Й.
и Х.К.Й..
В хода на делото пред първостепенния съд е извършена и
приета съдебно техническа експертиза (СТЕ), която не е оспорена от ответниците.
От заключението на СТЕ
става ясно, че услугата дялово разпределение е въведена от момента на
подписването на договор № 314 от 17.09.2002 г. между фирмата за дялово
разпределение (ФДР) и сградата в режим на етажна собственост (СЕС), в която е
имотът на жалбоподателя. Видно е също, че между топлофикационното дружество и
ФДР има договор, уреждащ взаимоотношенията между двете дружества. По отношение
на годността на измервателните уреди вещото лице посочва, че през процесния
период топломерът е преминал задължителните метрологични проверки и съответства
на одобрения тип, годен да се използва за търговски измерване, а показанията му
могат да се счетат за достоверни. Отразено е, че количеството на топлинна
енергия е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на
Наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия
между собствениците на имоти в СЕС, а от направената проверка не е констатирана
разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. Посочва,
че начислените суми са коректни и пресметнати съгласно нормативно утвърдената методика, прогнозно определените текущи разходи
на топлинна енергия и съответно начислените суми са приведени към реално
отчетените с изравнителните сметки за съответните периоди. На последно място от
заключението е видно, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след
проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в сградата като
преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.
Към гр.д. № 1672 по описа на РС Перник за 2019 г. е
приложено ч.гр.д. № 8778/2017 г. по описа на същия съд за 2018 г.
Въз основа на събраните доказателства и твърденията на
страните първоинстанционният съд е приел за установено, че доколкото топлоснабденото
жилище е било придобито по време на брака на ответниците и съгласно чл. 36, ал. 2 СК съпрузите отговорят
солидарно за текущите нужди на семейството, каквато е доставката на топлинна
енергия до имот, който е съпружеска имуществена общност. Посочил е, че в
конкретния казус с исковите претенции не се търси солидарна отговорност, а разделна:
всеки един от двамата да заплати половината от главницата и лихвата. Приел е също, че през процесния
период фирмата за дялово разпределение редовно е отчитала показанията на
съответните топломери в сградата, където се намира имотът. След като е
изследвал приложимата нормативна уредба ПРС е стигнал до извода, че между ищеца
и ответниците е налице валидно облигационно отношение спрямо което се прилагат
приетите от топлопреносното дружество и одобрени от държавен орган общи
условия. В тази връзка е посочил, че
съгласно тези общи условия ответниците като съсобственици на топлоснабден имот
имат качеството на абонат и следва да заплаща потребената топлинна енергия,
отчетена и изчислена в съответствие с приложимата правна уредба. По тези
съображения и като е отчел установеното обстоятелството, че исковете са
предявенивусловията на разделност и всеки от ответниците е собственик на ½
от топлоснабдения имот първостепенният съд е приел за установено, че Х.К.Й. и Й.Г.Й. дължат на „Топлофикация-Перник“ АД всеки поотделно сума в размер на 270,85 лева, представляваща главница за ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в ***, за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., както и сумата от 22,19 лева, представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до
27.11.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано
от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 08778 по описа за 2018 г. на
Районен съд Перник.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваните части, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е постановено от
съдия от РС Перник в предвидената от
закона форма и в кръга на неговата компетентност, поради което същото е валидно
и допустимо.
След преценка на събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните, Окръжен съд Перник намира, че решението на РС
Перник е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Въззивният съд счита, че първоинстанционният съд е изяснил пълно и всестранно
спора от фактическа страна, като настоящият състав на съда споделя изцяло
изложените от районния съд мотиви и правните му изводи, поради което на
основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
По въпросите за неправилността на обжалваното решение
въззивният съд е обвързан от доводите, посочени във въззивната жалба.
Тъй като жалбата на Й.Г.Й.
е върната, като просрочена и Разпореждането не е обжалвано, то Решението в частта
му, с която е признато за установено, че той дължи сумите така, както са
посочени е влязло в законна сила.
Относно доводите в жалбата за липса на качеството
клиент на ТЕ на ответника, от Нотариален акт № 25, т. II-ри,
н.д. № 391 от 07.02.1997 г. за покупко – продажба на имот и Удостоверение за
идентичност на имот се установява, че Х.Й. е
придобила правото на собственост върху недвижим имот – апартамент № **, находящ
се в ***. Безспорно е установено, че този имот е придобит от жалбоподателката
по време на брака й с Й.Й., сключен на *** Правилно и законосъобразно
Районният съд е посочил, че не е установено след придобиването на
собствеността върху имота Х.К.Й. и Й.Г.Й. да
са се разпоредили с жилището в полза на трето лице. Посочил е, че съгласно
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 СК отговорността на съпрузите за задължения,
поети за задоволяване на нужди на семейството, какъвто характер безспорно има
задължението за заплащане цената на доставена топлинна енергия, е солидарна,
при което исковата претенция на носителя на вземането може да бъде насочена
срещу всеки от длъжниците за цялото вземане. В допълнение към изложеното
от Районния съд въззивната инстанция счита, че следва да добави следното:
Нормативна уредба през исковия период предвижда две
алтернативни основания за възникване на договорното отношение по продажба на ТЕ
– писмен договор по чл. 149
ЗЕ или наличие на собственост или на вещно ползване върху самостоятелен
обект в топлоснабдена сграда в етажна собственост – чл.
153, ал. 1 ЗЕ. Последната хипотеза е приложима, доколкото за доставката на
ТЕ няма сключен писмен договор (чл. 149
ЗЕ), който е основен източник на обл. правоотношения, приложим и за
продажбата на ТЕ, като чл.
149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на ТЕ се извършва въз
основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на ТЕ и
клиентите (потребителите) в сграда - етажна собственост. При наличието на
документ за собственост върху процесния имот, е без значение дали освен
страната по договорното правоотношение (клиент, потребител) има и друго лице,
притежаващо вещни права върху имота (ТР № 2 от 17.05.2018 г. по т. дело №
2/2017 г. на ОС на ГК). Посочените правила относно тълкуването на закона в горе
цитираното ТР, отнесени към разглеждания случай мотивират съда да приеме, че
при доказано титулярство на собственост на Т.Д., то за процесния период не е отречено
качеството на ответника на страна по процесното договорно правоотношение. От
изложеното следва, че ответникът като клиент на ТЕ е ползвал през процесния
период процесния топлоснабден имот за собствени битови нужди и именно
ответникът отговаря за задълженията за ползването на имота в това число и за
консумираната топлинна енергия изцяло, поради което възражението на
жалбоподателя в обратен смисъл е неоснователно.
Оплакванията в жалбата за недоказаност на реално
отчитане на доставената ТЕ се опровергават от съдебно-техническа експертиза пред
първата инстанция, която настоящият състав на съда кредитира изцяло като
изготвена от експерт, притежаващ необходимите професионални знания и
квалификация. Данните от писмените доказателства и изисканите допълнително от
вещото лице документи са проверени от експертизата, която потвърждава, че
количеството ТЕ от абонатната станция се измерва и отчита съгласно ЗЕ от
средство за търговско измерване - общ топломер; взети са предвид и
технологичните разходи от топлоотдаването на съоръженията в абонатната станция
за процесния период, като същите са изчислени по Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
за топлоснабдяването и са отразени във фактурите и изравнителните сметки.
Вещото лице е установило и че за процесния период количеството ТЕ, отдадена от
сградната инсталация, е изчислено съгласно приложението към чл. 61, т. 6.1.1.
от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, и е разпределено на
база пълен отопляемия обем на имота. През процесния период е начисляван разход за
топлинна енергия за БГВ, като потреблението на количеството топла вода реално е
установявано при годишните отчети, провеждани от фирмата топлинен счетоводител.
След определяне топлосъдържанието на топлата вода за отделните отчетни периоди
е изчислена левовата равностойност на топлинната енергия за топла вода.
Отбелязано е още, че от предоставения регистрационен лист от ФДР, от
изравнителнните сметки и отчетни карти е видно, че в имота липсват монтирани
радиатори
с индивидуално разпределително
устройство.
Общата сума, която се дължи за имота, включваща суми
за отопление, вноска за дялово разпределение, след приспадане на изравнителни
сметки и корекции е в съответствие с действащите за процесния период цени на
топлоенергията. Предвид
изложеното, въззивният съд приема, че по делото е доказано по несъмнен начин,
че до процесния имот реално е доставена топлинна енергия, поради което оплакването на жалбоподателя, че не се доказва
количеството на доставената ТЕ е неоснователно.
Възражението
направено във въззивната жалба, че не са представени от ищцовото дружество
документи посочени в отговора по чл. 131 ГПК настоящата инстанция счита за
неоснователно. Действително поисканите от жалбоподателката ответник с отговора Отчетен картон за показанията на Общия топломер в абонатна станция
за процесния период, Свидетелствата за метрологична проверка на топломера в
абонатна станция, Протоколи
за въвеждане в експлоатация на абонатна станция и Отчетите за дялово разпределение на ФДР за процесния период на
имота не са
представени. Всички тези документи, обаче са проверени от вещото лице изготвило
заключението по съдебно – техническата експертиза. В съдебно заседание
проведено на 18.09.2019 г. жалбоподателката не се е явила и не е изпратила
представител. Х.Й. не е възразила и в писмен вид да се приеме като
доказателство заключението на вещото лице, като не е направила никакви
възражения по заключението нито, е направила доказателствени искания.
Предвид гореизложеното, ОС Перник счита, че въззивната
жалба е неоснователна, а обжалваното решение на РС Перник е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода
на делото разноските в първоинстанционното производство остават така, като са изчислени от районния
съд, а на жалбоподателката не следва да се присъждат такива за въззивното
производство.
Въззиваемата
страна е направила искане за присъждане на разноски в настоящото производство,
като е представен списък по чл. 80 от ГПК. На основание чл.
78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ, вр.
чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на
юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид
конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, Окръжният
съд счита, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство в размер на 100 лв.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1380
от 10.10.2019 г., постановено по гр.д. № 1672 по описа на РС гр. Перник за 2019
г.
ОСЪЖДА Х.К.Й., с ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, ТЕЦ „Република“, сумата 100 лв. – разноски по въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.