№ 9327
гр. С., 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110132523 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ФИРМА, чрез юрк. И., срещу И. П. М., с
която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на И. П. М. да
заплати на ФИРМА следните суми: 1051,45 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от 13.06.2023 г. до изплащане на вземането; 243,20 лв. - мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 03.05.2023 г.; 19,21 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020
г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 13.06.2023 г. до изплащане на вземането,
както и 4,56 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.06.2020 г. до 03.05.2023 г.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника (в качеството на
наследник на Б. И. В.) договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им
приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода м.05.2019 г. – м.04.2021
г. топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 3, находящ се в гр.
С., ж.к. „М.-1“, бл. 48, вх. 3, ап. 42, която потребителят не заплатил в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, поради което изпаднал в забава. Ето защо моли
съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител адв. Х., е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и
размер. Релевира възражение за настъпила погасителна давност. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
1
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За уважаването на предявените искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните
кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на облигационно правоотношение между
топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна
енергия през процесния период, в т.ч., че ответникът е собственик на процесния недвижим
имот; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия;
стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства не се установява наличието
на първата материалноправна предпоставка за уважаване на предявените главни искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия,
като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи
конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия (чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от
ЗЕ).
С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна
енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното
правоотношение са императивно уредени – собственикът или титулярът на вещното право
на ползване. Поради тази причина, за да се установи наличието на облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, достатъчно е ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че ответникът е
собственик или вещен ползвател на процесния топлоснабден имот. За установяване на това
обстоятелство ищецът не е провел пълно и главно доказване. С определението по чл. 140,
ал. 3 вр. ал. 1 ГПК настоящият съдебен състав изрично е указал на ищеца, че с оглед
правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл. 154, ал. 1 ГПК) следва да
установи възникването на облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия между него и ответника, в т.ч., че ответникът е собственик на процесния
недвижим имот. Със същото определение по чл. 140, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК настоящият
съдебен състав е уважил доказателствените искания на процесуалния представител на ищеца
с правно основание чл. 192 ГПК за задължаване на: Столична община – район „М.“,
Столична община, дирекция „Инвестиционно отчуждаване“, както и Министерство на
отбраната на Република България, в 1-седмичен срок от получаване на съобщението да
представят по делото документ за собственост на процесния недвижим имот, находящ се в
гр. С., общ. „М.“, ж.к. „М.-1“, бл. 48, вх. 3, ап. 42. В предоставения от съда срок са
постъпили писма от: директора на дирекция „Инвестиционно отчуждаване“ към Столична
община (л.73), с което съдът е уведомен, че след извършена проверка на съхраняващите се в
архИ. на дирекцията документи се установило, че дирекцията не разполага с досие на блок
48, находящ се на горепосочения адрес; изпълнителния директор на изпълнителна агенция
„Военни клубове и военно-почивно дело“ при Министерство на отбраната, с което съдът е
уведомен, че за процесния имот не се съхранява продажна преписка; Столична община –
район „М.“, в което е посочено, че договорите за покупко-продажба на жилища по реда на
чл. 117 ЗТСУ (отм.) се съхраняват в Столична община. На следващо място, съдът е уважил и
доказателственото искане на ищеца за издаване на съдебно удостоверение за послужване
пред Агенция по вписванията, по силата на което да се снабди с документ за собственост
относно процесния недвижим имот, като на 12.04.2024 г. е постъпило писмо от Агенцията
по вписванията, в което е посочено, че след извършена справка в Интегрираната
2
информационна система за кадастър и имотен регистър не е установена партида с
вписвания, отбелязвания и заличавания за процесния имот и лице.
На следващо място, настоящият съдебен състав приема, че останалите представени от
ищеца писмени доказателства не са предвидени в закона способи нито за придобИ.е, нито за
доказване правото на собственост върху недвижим имот (в този смисъл Решение № 972 от
06.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4266/2008 г., IV ГО). Правото на собственост възниква по
силата на предвидените в закона способи (чрез правна сделка, по давност, или по други
начини, определени в закона) и се доказва със съответните документи, удостоверяващи тези
способи.
Ищецът не е релевирал други доказателствени искания относно обстоятелството, за
което съдът надлежно му е указал, че следва да установи - че ответникът е собственик на
процесния недвижим имот. Не са представени доказателства нито за титулярството на
правото на собственост, респективно на ограниченото вещно право на ползване върху
процесния имот, нито доказателства за сключването на изричен писмен договор между
страните.
Ето защо, при липсата на доказателства за наличие на облигационно правоотношение
между ищеца и И. П. М., и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест, предявените искове с правно основание чл. 149
ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като неоснователни (в този смисъл
са и Решение № 532 от 29.01.2024 г., постановено по в.гр.д. № 8593/2022 г. по описа на СГС,
ГО II – „Е“ въззивен състав, Решение № 5924 от 20.11.2023 г., постановено по в.гр.д.
№8828/2022 г. по описа на СГС, ГО, II – „Г“ въззивен състав и др.).
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на същите се обуславя от наличие на главно парично задължение,
настъпване на неговата изискуемост и изпадане на длъжника в забава. Доказването на тези
обстоятелства е в тежест на ищеца. Предвид неоснователността на главните искови
претенции, неоснователни се явяват и акцесорните за заплащане на обезщетение за забава и
като такИ. подлежат на отхвърляне.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
единствено ответникът. Същият обаче е бил представляван от особен представител, т.е. не е
сторил разноски, поради което такИ. не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ФИРМА, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „Я.“, № 23Б, срещу И. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „М.-1“, бл. 48,
вх. 3, ап. 42, искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за осъждане на И. П. М. да заплати на ФИРМА следните суми: 1051,45 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2019
г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 13.06.2023 г. до изплащане на вземането;
243,20 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020
г. до 03.05.2023 г.; 19,21 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
13.06.2023 г. до изплащане на вземането, както и 4,56 лв. - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.06.2020 г. до 03.05.2023 г.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
3
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4