№ 23479
гр. София, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско
дело № 20231110170532 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ************************ ЕАД
срещу В. И. С., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните
суми: 3 373.51 лв. – главница по Договор за кредит № 2067308/01.12.2015 г., ведно със
законната лихва от 21.06.2022 г. до окончателното плащане; 228.90 лв. – възнаградителна
лихва за периода от 01.12.2015 г. до 24.10.2016 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 33316/2022 г. по описа на
СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
и исковото производства.
Ищецът твърди, че договорът е сключен между **************************** ЕАД
и ответницата и по него й е предоставен потребителски кредит с чиста стойност в размер 3
000 лв., като тя е поела задължение да върне сума в общ размер на 4 721.20 лв. на 60
анюитетни месечни вноски – всяка в размер на 78.69 лв., дължими в периода от 01.01.2016 г.
до 01.12.2020 г. Излага, че ответницата не е погасила пълните вноски съгласно уговорения
погасителен план. Сочи, че с Приложение № 1 към Договор за цесия от 24.10.2016 г.
кредиторът е цедирал вземанията си по договора на ищеца, за което длъжникът е надлежно
уведомен, евентуално – следва да се счита уведомен в хода на съдебното производство с
получаване на исковата молба и приложеното към нея уведомление за извършено
прехвърляне на вземания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че не е надлежно уведомена за прехвърлянето
на вземанията. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на
исковете.
1
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК обективно
кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 33316/2022 г. по
описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4
ГПК, при наличие на предпоставката по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в предметните и
субективни предели на заявлението и издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Предвид изложените в исковата молба фактически твърдения исковете са с правно
основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД. Тяхната основателност
предпоставя установяването от ищеца при условията на пълно и главно доказване на
следните обстоятелства: наличието на действително правоотношение по Договор за кредит
№ 2067308/01.12.2015 г., сключен между ответницата и ****************************
ЕАД и неговото съдържание, включително наличието на валидна уговорка за
възнаградителна лихва; изпълнение на задълженията на ****************************
ЕАД по договора, включително предаване на заемната сума; изискуемост на вземаниията;
размера на вземанията; прехвърляне на вземанията в полза на ищеца; уведомяване на
длъжника за извършената цесия; настъпване на обстоятелства, водещи до спиране и/или
прекъсване на погасителната давност. При доказване на горните факти в тежест на
ответницата е да установи плащане на задълженията.
В случая с Определение № 44397/31.10.2024 г., в което е обективиран изготвеният от
съда проект на доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за
безспорно сключването между **************************** ЕАД и ответницата на
Договор за кредит № 2067308/01.12.2015 г. От представения по делото Договор за
потребителски паричен кредит № 2067308/01.12.2015 г. е видно, е той е сключен за кредит в
общ размер на 3 523.84 лв. при уговорени фиксиран годишен лихвен процент в размер на
11.99 % и годишен процент на разходите в размер на 13.94 %, като потребителят се е
задължил да плати сума в общ размер на 4 721.20 лв. на 60 месечни вноски, всяка в размер
на 78.69 лв., дължими в периода от 01.01.2016 г. до 01.12.2020 г.
Сключеният между страните договор за кредит попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и
има характеристика на потребителски договор, тъй като кредитополучателят е потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно за него се прилагат
разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и защитата по ЗПК. Съдът намира, че в случая
договорът отговаря на всички императивни изисквания на ЗПК и не съдържа неравноправни
клаузи.
С доклада са обявени за безспорни и следните обстоятелства: предаване на заемната
сума на ответницата; че неплатените задължения за главница и възнаградителна лихва по
договора възлизат на претендираните суми; сключване между ищеца и
**************************** ЕАД на Договор за цесия от 24.10.2016 г., с Приложение №
2
1 към който са прехвърлени на ищеца процесните вземания по Договор за кредит №
2067308/01.12.2015 г.
Възражението на ответницата, че не е надлежно уведомена за извършената цесия, е
неоснователно. Цесията е проявила своето действие съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД по отношение
на длъжника с получаването от него /чрез особения представител адв. К./ на уведомлението
от **************************** ЕАД /л. 25/ на 26.09.2024 г. Съдът намира, че въпреки
липсата на данни то да е достигнало лично до длъжника с връчването на особения
представител на исковата молба и приложеното към нея уведомление за извършеното
прехвърляне на вземането ответницата е надлежно уведомена в съответствие с разпоредбата
на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Уведомяване на длъжника за цесията може да се извърши и от новия
кредитор при надлежно упълномощаване от стария, както е в случая /видно от
пълномощното на л. 35 – 37/, чрез предявяване на иска за защита на цедираното вземане /за
неговото присъждане или установяване/, като уведомяването настъпва с получаване от
длъжника на препис от исковата молба на цесионера, защото то е факт, осъществил се до
приключване на устните състезания, подлежащ на съобразяване от съда /чл. 235, ал. 3 ГПК/.
Уведомяване в тази хипотеза може да се извърши и чрез връчване на исковата молба и
приложенията на особения представител на длъжника, приравнено на лично такова. Именно
такъв е настоящият случай, тъй като преписи от исковата молба и приложенията, сред които
е и уведомлението, са връчени на назначения особен представител на 26.09.2024 г. /л. 83/.
Приемането от особения представител на материалноправно изявление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД,
адресирано до отсъстващия ответник, е допустимо, защото то не е с оглед личността на
длъжника и не се свежда до негови строго лични субективни права /тази практика е
възприета в Определение № 72/05.02.2021 г. по т. д. № 1188/2020 г. на ВКС, I ТО/. Освен
това съобщаването на цесията би имало значение при евентуално изпълнение на
задължението от длъжника на стария кредитор, каквото в случая нито се твърди, нито се
доказва.
Ето защо следва да се приеме, че ищцовото дружество е носител на вземанията срещу
ответницата, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит, тъй като е налице
валидно прехвърляне на вземанията в патримониума му, за което длъжникът е надлежно
уведомен. Ищецът е надлежен нов кредитор на ответницата и притежава материалноправна
легитимация спрямо нея по отношение на процесните вземания.
По изложените съображения съдът приема за доказано, че ответницата дължи на ищеца
главница и възнаградителна лихва в претендираните размери.
По възражението за давност съдът намира следното:
Съдебната практика е константна, че вземанията на кредитора по договор за кредит не
са периодични плащания, тъй като по правило при този вид договори /както при договора за
заем/ е налице неделимо плащане. Договореното връщане на предоставената за ползване
сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното
задължение на длъжника на части /по аргумент от чл. 66 ЗЗД/, т.е. частични плащания на
3
едно задължение, поради което приложима е петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД /в този
смисъл – Решение № 38/26.03.2019 г. по т. д. № 1157/2018 г. на ВКС, II ТО, Решение №
261/12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на ВКС, ІV ГО и др./. Ето защо и на основание чл.
110 ЗЗД давностният срок за главницата е петгодишен.
Същевременно съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и
заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
(ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този
закон в „Държавен вестник“. Следователно за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
включително погасителната давност е спряна по силата на закона, което следва да бъде
съобразено при преценката по възражението на ответницата за изтекла погасителна давност.
С ТР № 3/21.11.2024 г. по тълк. д. № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС, са дадени следните
задължителни разяснения: „При уговорено погасяване на паричното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи давностният срок за съответната част от главницата
и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на
изискуемостта на съответната вноска.“.
В случая с оглед датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.06.2022 г.,
погасена по давност при отчитане на спирането на давността по силата на закона за период
от 69 дни е главницата по погасителните вноски с настъпил падеж преди 13.04.2017 г., т.е. по
вноските за периода от 01.01.2016 г. до 01.04.2017 г. включително. Размера на непогасената
по давност част от главницата се равнява на остатъчната част от нея след погасяване на
вноските за периода до 01.04.2017 г. включително, като от погасителния план се установява,
че възлиза на сумата от 2 781.77 лв.
По отношение на възнаградителните лихви следва да се приложи кратката тригодишна
погасителна давност. С оглед спирането на давността по силата на закона тя е изтекла за
вноските с настъпил падеж преди 13.04.2019 г., т.е. за вноските за периода от 01.01.2016 г. до
01.04.2019 г. включително. В случая се претендира възнаградителна лихва за период до
24.10.2016 г., който попада в обхванатия от погасителната давност период, поради което този
иск е изцяло неоснователен.
По изложените съображения искът за главницата е частично основателен – за сумата от
2 781.77 лв., върху която ответницата дължи и законната лихва от 21.06.2022 г. до
окончателното плащане, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер следва да
бъде отхвърлен поради изтекла погасителна давност, а искът за възнаградителната лихва е
изцяло неоснователен, защото вземането е погасено по давност.
4
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца се дължат разноски по делото
съразмерно на уважената част от исковете, както следва: за заповедното производство
разноски в общ размер на 93.98 лв., включващи: 55.48 лв. – държавна такса; 38.50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение; за исковото производство разноски в общ размер на 132.48
лв., включващи: 55.48 лв. – държавна такса; 77 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, че
В. И. С., ЕГН **********, с адрес: **********************, дължи на
************************ ЕАД, ЕИК *****************, със седалище и адрес на
управление: гр. **********************, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1
ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД сумата от 2 781.77 лв. – главница по Договор за кредит №
2067308/01.12.2015 г., ведно със законната лихва от 21.06.2022 г. до окончателното плащане,
за която суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 33316/2022 г. по описа на СРС, 85 състав, като ОТХВЪРЛЯ частично иска за
главница – за разликата над 2 781.77 лв. до пълния предявен размер от 3 373.51 лв., и изцяло
иска за сумата от 228.90 лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.12.2015 г. до
24.10.2016 г.
ОСЪЖДА В. И. С., ЕГН **********, с адрес: **********************, да заплати на
************************ ЕАД, ЕИК *****************, със седалище и адрес на
управление: гр. **********************, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от
93.98 лв. – разноски за заповедното производство, и сумата от 132.48 лв. – разноски за
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5