Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 707/22.11.2023г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК,
ХIII-ти състав, в публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА
ПЕЛОВА
При секретаря Янка Вукева, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 800/2023год., по описа
на Административен съд – гр. Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК /, вр. чл. 43, ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските
производители / ЗПЗП /.
Образувано е жалба на ЗП
В.Я.Б., чрез пълномощника – адв. Х.,
срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по Мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ по Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. с № 07-165-6500/737 от
24.07.2023 г., издадено от директора на ОД на ДФЗ гр. Пловдив.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорения
акт, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
противоречие с материално-правните разпоредби и несъответствие с целта на
закона – чл. 146, т. 2 - т. 5 от АПК. Навеждат се доводи, че издаденото уведомително писмо
не е мотивирано, и противоречиво относно основанието и размера на отказа за
подпомагане, както и на какво конкретно, точно описано нарушение е последица. Прави се искане за отмяна на
оспорения ИАА. Допълнителни съображения се излагат в представено писмено
становище. Претендират се сторените по делото разноски.
Ответникът – Директор на ОД на ДФЗ гр. Пловдив, редовно призован, не се
явява, представлява се от гл. юриск. Н., която оспорва
жалбата, моли съда да я отхвърли. Прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар.
Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата,
доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото
доказателства и служебно, на основание чл. 168, ал. 1 , вр. чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания
акт, намира за установено следното от фактическа страна:
ЗП В. Б. подал заявление за подпомагане за плащане по
мярка 14 "Хуманно отношение към животните" с ИД 13/14/04399 ***.05.2022
г. В същото посочил отглежданите ЕПЖ, размера
на животинските единици. Към заявлението бил съставен работен лист, съдържащ
данни за налични животни в стопанството от ИИС на БАБХ. Били приложени удостоверение
за регистрация на ЖО № 0422/29.12.2021г., издадено от ОДБХ-гр. Пазарджик,
нотариално заверен договор за наем на недвижими имот от 02.07.2015г., ведно с анекс към него,
скица на поземления имот, данни за банкова сметка. На 12.05.2022г. ЗП подписал декларация,
в която удостоверил, че е запознат с
определенията за нередност, съгласно Регламент № 2988/95 и Регламент № 1303/2013 на Съвета. ЗП
подписал и следните декларации: Декларация по чл. 26, ал.2 от Закона за статистиката
и чл.20, пар. 2 от Регламент / ЕО / № 223/2009 на Европейския парламент и на
Съвета за запознаване с определенията за нередност; Декларация по чл. 19 и чл. 20 от
Закона за защита на личните данни.
С писмо изх. № 01-162-6500/911/09.11.2022г.
жалбоподателя бил уведомен, че при извършената на 04.11.2022г. проверка са констатирани
несъответствия, с указание, че в 14-дневен срок може да изложи своите забележки
и възражения по изготвения при провеждане на същата протокол.
На 06.07.2023г. бил съставен отчет за съответствие на
заявлението за подпомагане от Отдел „РРА“, чието заключение било, че същото не
е допустимо за финансово подпомагане.
На 24.07.2023г. е издадено оспореното Уведомително писмо
/ УП /, в което ответника посочил, че в резултат на извършени
административни и/или проверки на място, Областна дирекция на Държавен фонд
“Земеделие” - гр. Пловдив определя размер на финансово подпомагане по
подаденото заявление за
подпомагане/плащане по мярка 14, както следва:
Подмярка 14.1 „Хуманно отношение към животните“ в
сектор ЕПЖ:
14.1.1 Осигуряване на свободна подова площ при
индивидуално отглеждане в бокс/клетка/помещение както и групово в
бокс/помещение за ЕПЖ 0,00 лв.
14.1.2 Осигуряване на свободно отглеждане на открито за ЕПЖ 0,00 лв.
Ответника приел, че съгласно извършени
проверки във връзка с подаденото заявление
за подпомагане/плащане за 2022 година, същото не подлежи на финансово подпомагане, тъй като
съгласно установените от Наредба № 4 от 08.08.2017 г. принципи за контрол и
допустимост, при извършване на административни проверки на подаденото заявление
за подпомагане/плащане е установено неспазване на ЗИУ 1.7 - Спазване на
изискванията при съхранените на оборски тор - на констатирана степен е
записано: „Разпростира се извън стопанството/За повече от един ЖО“ с тежест -
висока. При извършена проверка на място в животновъден обект № 4418-0350 е
установено неспазване на правилата за законоустановени изисквания за
управление, съгласно приложение II „Правилата за
кръстосано съответствие“ от Регламент (ЕС) N° 1306/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането,
управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на
регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/200, (ЕО)
№ 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на съвета (ДВ, бр. 347 от 20 декември 2013 г). По
конкретно е установено неспазване на законоустановено изискване за управление 1
„Опазване на водите от замърсяване с нитрати“ и законоустановено изискване за
управление 7 „ Спазване на изискванията при съхранение на оборски тор“ във
връзка с „Минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане
на селскостопански животни“, утвърдени с приложение № 2 към Заповед № РД 09-
499/12.07.2016 г. на министъра на земеделието и храните, изменен със Заповед №
РД 09- 557/14.07.2017 г., Заповед № РД 09-592/27.06.2018 г., Заповед № РД
09-811/09.08.2019 г., Заповед № РД 09-592/24.07.2020 г., Заповед № РД 09-683/07.07.2021 г. Въз основа на тези мотиви и предвид
разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4 от 2017 г. за прилагане на
мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за на селските райони
за периода 2014-2020 г. ответника посочил в УП, че изплащането на финансовата
помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделският
стопанин не спазва нормативните изисквания за хуманно отношение към животните.
При така установените факти,
Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав, като
извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, по реда на чл. 168,
ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена лице с
процесуална легитимация, срещу неблагоприятен за него административен акт,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а по същество ОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
Съгласно изискванията на чл. 168,
ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност,
съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно
валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби
по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, т. е. на
всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. При преценката си, съдът изхожда
от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален
административен акт, представената административна преписка и събраните по
делото доказателства.
Уведомителното писмо е издадено от компетентен
административен орган – директор на ОД на ДФЗ - Пловдив, с надлежно делегирани
правомощия на основание чл. 20 и чл. 20а, ал. 1, 2, 3, 4, 5 и 6, чл. 12, ал. 7 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 44 от Устройствения правилник на ДФЗ. Съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда е
изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който по силата на ал. 2 от
нормата, организира и ръководи дейността на агенцията и е неин представител. В
разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП е предвидена възможност
изпълнителният директор да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от
правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и
такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на
решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за
кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане,
административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане,
на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции
на фонда.
Съдът намира, че обжалваният акт
е издаден в предписаната от закона писмена форма, но е немотивиран и издаден
при нарушаване на административнопроизводствените правила за това.
Според чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, когато
административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактически и
правни основания за издаване на акта. В процесния случай с акта е посочено, че
се определя размер на финансово подпомагане по подаденото заявление за
подпомагане/плащане по мярка 14, както следва: Подмярка 14.1 „Хуманно отношение към животните“ в сектор ЕПЖ: 14.1.1
Осигуряване на свободна подова площ при индивидуално отглеждане в бокс/клетка/помещение както и групово в
бокс/помещение за ЕПЖ 0,00 лв.; 14.1.2 Осигуряване на свободно
отглеждане на открито за ЕПЖ 0,00 лв. От съдържанието на Уведомителното писмо обаче не става ясно какви фактически
обстоятелства са съобразени, за да се разпореди посоченият резултат, и под кое
точно материалноправно основание тези обстоятелства са подведени. За да бъде
спазено изискването за форма, актът следва да съдържа ясно и недвусмислено
изложение на фактическите основания, въз основа на които е постановен той. В
случая не е посочено кой/кои от
изготвените доклади за проверки на
място мотивират административния орган
да достигне до посочения в УП извод. Доколкото същите имат различни
констатации, съдът е поставен в невъзможност на прецени дали фактическите обстоятелства са правилно
подведени под относимата правна норма. Липсва описание на фактическите основания за постановяване на
акта, които приема органът. Такива не могат да се извлекат и от документите,
предхождащи издаването на оспореното уведомително писмо. Това не става ясно и от
придружаващите акта и приложени към преписката писмени доказателства.
Според разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба
№ 4 за прилагане на мярка
14 "Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г. / Наредбата / подпомагане може
да се намали или откаже, когато се установи, че земеделският стопанин не спазва
нормативните изисквания за хуманно отношение към животните. Това е именно
нормата послужила като правно основание на ответника за издаване на процесното
уведомително писмо. От тази разпоредба следва извод, че административният орган
има възможност да избере две законови възможности - първата по реда на
посочване в административният акт е да намали финансовата помощ, а втората – да
откаже финансовата помощ, т. е. той не действа в условията на обвързана
компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от АПК от две или повече законосъобразни възможности
органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която
е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото.
Наред с това административният орган следва да изложи мотиви защо и на какви
основания е избрал една от двете алтернативни възможности, предвидени в Наредбата.
В оспорения административен акт няма изложени мотиви, защо административният
орган е приел, че в случая следва да откаже изцяло изплащане на заявената
финансова помощ, а не да намали нейния размер.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата финансовата
помощ по тази наредба се предоставя за изпълнението на една или комбинация
от дейности, включени в подмярка 14.1 "Хуманно отношене към животни в
сектор ЕПЖ" или подмярка 14.2 "Хуманно отношение към животни в
сектор ДПЖ" от мярка 14 " Хуманно отношение към животните"
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. В чл. 4, ал. 2 от Наредбата е посочено, че по подмярка 14.1
"Хуманно отношение към животни в сектор ЕПЖ" се предоставя финансова
помощ за дейности за осигуряване на: 1. не по-малко от 10 на сто над
задължителния стандарт за свободна подова площ при индивидуално отглеждане в
бокс/клетка/помещение, както и групово в бокс/помещение, както следва: а)
най-малко 1,7 кв. м свободна подова площ за теле с тегло до 150 кг; б)
най-малко 1,9 кв. м свободна подова площ за теле с тегло от 150 кг до 220 кг;
в) най-малко 2,0 кв. м свободна подова площ за теле с тегло над 220 кг; г) за
крави над 24 месеца – общо най-малко 6,6 кв. м в помещенията или в двора; д) за
биволици над 24 месеца – общо най-малко 7,7 кв. м в помещенията или в двора; 2.
свободно отглеждане на открито на говеда над 6-месечна възраст и/или биволи за
минимум 160 дни годишно, от които 40 дни могат да бъдат на двора на
животновъдния обект при осигурен минимум 120 дни за свободно пашуване. Съгласно чл. 4, ал. 4 от
Наредбата при изпълнение на дейности по
ал. 2, т. 2 и ал. 3, т. 2, площта на помещението и на двора трябва да отговаря
на изискванията, определени в приложение № 2 към чл. 9, ал. 1, т. 2 и
приложение № 3 към чл. 10, т. 1, буква "а" от Наредба № 44 от 2006 г.
Според чл. 12, ал. 3 от Наредбата кандидатите трябва
да спазват минималните изисквания за хуманно отношение към животните съгласно
съответните задължителни стандарти и да изпълняват дейностите съгласно чл. 4.
За всички животни от допустимите категории, отглеждани в животновъдния обект, в
който се изпълнява дейност по осигуряване на свободната подова площ,
кандидатите спазват изискванията на чл. 4, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1. В ал. 6
на чл. 12 е посочено, че към момента на кандидатстване земеделските стопани
посочват в заявлението за подпомагане/плащане броя на всички животни от даден
вид и категория, които се отглеждат в животновъдния обект и тези, за които се
кандидатства за подпомагане за дейностите по чл. 4.
Според приложената от административния орган
разпоредба на чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредбата изплащането на финансовата помощ
подпомагане може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделският
стопанин не спазва нормативните изисквания за хуманно отношение към животните.
Тази норма е бланкетна и административният орган следва да посочи от фактическа
и правна страна кои точно нормативни изисквания за хуманно отношение към
животните не е спазил земеделския стопанин, каквито обстоятелства в оспореното
УП не са налице.
Цитирането общо на приложимата
нормативна уредба не обосновава извод за наличието на която и да е конкретна
хипотеза, довела до постановяване на акта. Излагането на релевантните факти и
обстоятелства от органа е следвало да бъде извършено при издаване на
административния акт. Непосочването на фактически основания в акта в
конкретната хипотеза не позволява да бъде идентифицирана волята на
административния орган, относно упражненото правомощие да отказва финансиране,
както и да бъде извършена последваща проверка за условията за неговото
упражняване, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Освен
това, от съдържанието на акта не се установява и въз основа на кои правни
основания е издаден същия, тъй като конкретни такива не са посочени.
Тук е мястото да се отбележи, че
по силата на чл. 170, ал. 1 от АПК доказателствената
тежест за установяване на обстоятелството, че размерът на заявеното финансово
подпомагане следва да бъде намален или отказан е за административния орган,
който следва да установи фактическите и правни основания за издаване на
административния акт. Предвид посочената процесуална норма, не може да се
приеме, че в хода на съдебното оспорване, с допустими доказателствени средства
може да се санира пропускът на административния орган да изложи фактическите
основания за издаване на оспорения акт. От мотивите към оспореното уведомително
писмо следва да е ясно защо следва да бъде отказано заявеното финансовото
подпомагане, както и да се посочи актът или проверката въз основа на която това
е направено. От една страна, това би позволило на жалбоподателя да упражни
правото си на защита срещу оспорения административен акт. От друга страна, би
позволило на съда да извърши контрол за законосъобразността на уведомителното
писмо, като провери дали и защо е отказано заявеното финансовото подпомагане.
Мотивирането на акта е една от гаранциите за неговата законосъобразност. С
излагането на мотиви се довеждат до знанието на страните в административното
производство съображенията, по които административният орган издава или отказва
да издаде административен акт, което подпомага страните в избора им на защита и
съответно прави възможен и/или улеснява контрола върху законосъобразността и
правилността на акта, който се обжалва.
Не на последно място следва да се има предвид, че
съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му, в случая 24.07.2023 г. Към тази дата
вече е било издаден контролен лист от официален ветеринарен лекар при ОБДХ-гр.
Пазарджик по спазване на изискванията на Наредба № 16 от 03.02.2006 г. за защита и хуманно отношение при отглеждане и
използване на селскостопански животни, в който е посочено, че в процесния ЖО се
спазват правилата за хуманно отношение.
Предвид изложеното съдът намира, че оспореният
административен акт противоречи на материалния закон и на неговата цел. Целта
на закона е селският стопанин да бъде подпомогнат за извършваните от него
дейности по мярката в съответствие с броя на заявените за подпомагане животни.
При наличието на основание за отказ или за намаление на финансовото
подпомагане, административния орган
трябва да се мотивира така, че да е ясно какво точно и как е проверил и въз
основа на кои документи формира извод за
неизпълнение на изискванията на съответния подзаконов текст, нормиран с
Наредбата.
Предвид изложеното, оспореното
Уведомително писмо като неправилно, поради противоречието му с материалния
закон и постановено при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, следва да бъде отменено, а преписката
да бъде върната на органа, с указания за ново произнасяне, въз основа мотивите
на настоящия съдебен акт.
Предвид изхода на делото, на жалбоподателя се дължат
разноски, но доколкото същите не са конкретизирани по основание и размер, при липса на списък по чл.80 от ГПК и
доказателства за договарянето и изплащането на адвокатски хонорар, хипотетичното
в тази връзка искане на жалбоподателя следва да бъде отклонено.
Водим от горното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на
ЗП В.Я.Б.,
чрез пълномощника – адв. Х., Уведомително писмо за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по Мярка 14 „Хуманно отношение към животните“
по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. с №
07-165-6500/737 от 24.07.2023 г., издадено от директора на ОД на ДФЗ - гр. Пловдив.
ВРЪЩА преписката на ОД
на ДФЗ - гр. Пловдив, за ново
произнасяне, съгласно мотивите на настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд
на Република България.
ПРЕПИСИ да се връчат на страните.
СЪДИЯ:/п/