№ 5133
гр. София, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110153513 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на фирма срещу К. М. М., с която са
предявени осъдителни искове за следните суми: 1 664.10 лв. – обезщетение за имуществени
вреди от кражба на 01.10.2019 г. на собствена на ищеца движима вещ, ведно със законната
лихва от 03.10.2022 г. до окончателното плащане; 507.58 лв. – законна лихва за периода от
01.10.2019 г. до 02.10.2022 г. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че с влязла в сила Присъда № 20260461/25.11.2020 г. по НОХД №
5023/2020 г. на СРС, НО, 23 състав, ответникът е признат за виновен и осъден за това, че на
01.10.2019 г. в гр. София е отнел чужди движими вещи, сред които е и собственият на
ищеца преносим компютър със зарядно устройство „**** i7-7Y75“. Сочи, че вещта е
закупена за сумата от 2 076 лв., като размерът на имуществената вреда възлиза на сумата от
1 664.10 лв. и е определен след начисляване на амортизации върху първоначалната
стойност.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат от извършена от
ответника на 01.10.2019 г. кражба на вещ на ищеца, за което е осъден с влязла в сила
присъда, както и за заплащане на законна лихва за периода от датата на увреждането –
01.10.2019 г., до 02.10.2022 г.
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличие на елементите на
следния фактически състав: осъществяване от ответника на поведение, което обективно не
съответства на правно дължимото – противоправно поведение; настъпили имуществени
вреди и техния размер; причинно-следствена връзка между деянието и настъпилия
вредоносен резултат.
1
В случая по делото е представена влязла в сила на 14.12.2021 г. Присъда от 25.11.2020 г.,
постановена по НОХД № 5023/2020 г. по описа на СРС, НО, 23 състав, с която ответникът
К. М. М. е признат за виновен в това, че на 01.10.2019 г., в адрес, пред № 14, от паркиран
лек автомобил марка „****“, с рег. № СА **** ХВ, отнел чужди движими вещи, сред които
е и 1 бр. преносим компютър „*****-7Y75“ със зарядно устройство – собственост на ****,
от владението на Н.А.С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
като за извършване на кражбата е използвано моторно превозно средство, поради което и на
основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 54 НК му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година, изтърпяването на което е отложено за срок от
три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради това с
Определение № 5469/09.02.2023 г. на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 вр. чл. 300 ГПК съдът е
отделил като ненуждаещи се от доказване тези обстоятелства.
С протоколно определение от 16.03.2023 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че стойността на процесните вещи възлиза на сумата от 1 664.10 лв.
С отнемането на владението върху процесните вещи от техния собственик ответникът е
причинил имуществени вреди в размер на 1 664.10 лв., от което следва и наличието на
причинно-следствената връзка между противоправното поведение на ответника и
настъпилия вредоносен резултат – претърпените имуществени вреди от ищеца.
Следователно по делото се установиха предпоставките, кумулативното наличие на които
обуславя ангажирането на деликтната отговорност на ответника, и искът с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
Предвид наличието на главен дълг и забава в плащането му, доколкото ответникът не
твърди и не доказва да го е платил, доказан по основание е и акцесорният иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Размерът на дължимата законна лихва за исковия период,
определен по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната лихва,
възлиза на сумата от 507.58 лв. Следователно акцесорният иск е изцяло основателен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноските,
които е сторил в настоящото производство, възлизащи общо на сумата от 186.87 лв.,
включваща: 86.87 лв. – държавна такса; 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. М. М., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на основание чл. 45, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на фирма, БУЛСТАТ BG****, представлявано от д-р М.А.П.Х., с
адрес: *****, следните суми: 1 664.10 лв. – обезщетение за имуществени вреди от кражба на
01.10.2019 г. на собствена на ищеца движима вещ, за което ответникът е осъден с влязла в
сила Присъда от 25.11.2020 г., постановена по НОХД № 5023/2020 г. по описа на СРС, НО,
23 състав, ведно със законната лихва от 03.10.2022 г. до окончателното плащане; 507.58 лв.
– законна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 02.10.2022 г., както и на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 8 ГПК сумата от 186.87 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3