Решение по дело №724/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ към Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП) против решение № 174/28.11.2024 г., постановено по АНД № 667/2023 г. по описа на Районен съд Несебър, с което е отменено наказателно постановление № 724733-[рег. номер]/12.09.2023 г., с което на „Добсън 2014“ ЕООД за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на основание чл. 185, ал. 2, изр. второ във връзка с чл. 185, ал. 1 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лева.

Касаторът оспорва изцяло съдебното решение, като твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че районният съд неправилно е приел, че извършеното нарушение представлява маловажен случай. Иска отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

В съдебно заседание касаторът, чрез процесуален представител поддържа касационната жалба. Иска отмяна на решенето и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът по касация, редовно уведомен, не изпраща представител.

Прокурор от Окръжна прокуратура - Бургас счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

Съдът, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд – Несебър е отменил НП № 724733-[рег. номер]/12.09.2023 г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на „Добсън 2014“ ЕООД, ЕИК ********* за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на основание чл. 185, ал. 2, изр. второ във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лева. За да постанови решението, съдът приел за установена, следната фактическа обстановка: на 28.07.2023 г. в 17:20 часа при извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин за плод и зеленчук, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от „Добсън 2014“ ЕООД, е установено, че при частично плащане по фактура № 2055/23.07.2023 г. за 13.30 кг авокадо, 5.80 кг айсберг, 2.10 кг ананас, 11.30 кг грейпфрут, 9.20 кг гъби, 95.5 кг домати, 38.30 кг зеле, 47.80 кг картофи, 13.30 кг карфиол, 84.835 кг краставици и 3.30 кг броколи на обща стойност 707.70 лева, е издаден фискален касов бон с № 107275/23.07.2023 г. от монтираното в обекта фискално устройство – „TREMOL-MZ-KLV2“ с ИН на ФУ [рег. номер] и ИН на ФП 50116495, като е установено, че същият не съдържа изброените в чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.122006 г. на МФ задължителни реквизити, а именно: наименование на стоката/услугата, количество и стойност по видове закупени стоки. На издадения фискален бон с № 107275/23.07.2023 г., като наименование на закупените артикули е изписано „ЗЕЛЕНЧУЦИ“ за обща сума от 707.70 лева.

Въз основа на така изяснените обстоятелства и след извършване на проверка по отношение законосъобразността на АУАН и НП, районният съд е формирал краен извод за основателност на разглежданата от него жалба. Приел, че в конкретния случай следва да бъде приложена нормата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като това административно нарушение представлява маловажен случай по чл. 28 ЗАНН, тъй като поради своята малозначителност същото има изключително ниска степен на обществена опасност. Намерил, че в този случай е следвало нарушителят да бъде предупреден, че при следващо нарушение ще му бъде наложено съответното административно наказание и да се приложи нормата на чл. 28, ал.1 ЗАНН. Аргументирал се, че преценката на административно-наказващия орган относно приложението на чл. 28 ЗАНН поради маловажност на административното нарушение е елемент от законосъобразността на НП и подлежи на съдебен контрол в настоящото производство, поради което и в съответствие с ТР № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС районният съд е приложил нормата на чл. 28 ЗАНН и е отменил като незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Касационната инстанция споделя изцяло фактическите констатации на районния съд, но не и направените въз основа на тях правни изводи.

Правилно въз основа на събраните по делото доказателства районният съд е приел за установена фактическата обстановка по делото. Обосновано е приел, че не се констатират допуснати съществени нарушения при провеждането на административно-наказателната процедура. Видно от съдържанието им, АУАН и НП съдържат всички изискуеми реквизити, текстовото описание на визираното в тях административно нарушение напълно кореспондира с приложената санкционна норма и безспорно санкционираното дружество е имало възможност да научи какво точно нарушение му се вменява за извършено, като правото му на защита не е накърнено.

Безспорно се потвърждава от събраните доказателства извършването от „Добсън 2014“ ЕООД на вмененото му административно нарушение. Установява се, че издаденият ФКБ не съдържа изискуемите реквизити, изброени в чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата, а именно наименование на стоката, количество и стойност по видове закупени стоки, като в издадения фискален бон с № 107275/23.07.2023 г. като наименование на закупените артикули единствено е записано „ЗЕЛЕНЧУЦИ“. Д. Н. е издадена на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, правилно за нарушаване на чл. 26, ал. 1 от нея е приложена санкционната норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, с определяне на санкцията по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, тъй като е установено, че в случая нарушението не води до неотразяване на приходи.

Не се споделя от настоящия съдебен състав извода на въззивния съд, че процесното административно нарушение разкрива характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Според дефиницията на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В случая с процесното нарушение се засягат важни обществени отношения, свързани с данъчното облагане. Районният съд е акцентирал, че при проверката са констатирани четири нарушения, осъществяващи един и същи състав на административно нарушение, като за едното от тях е съставено предупреждение, а за останалите са наложени санкции с наказателни постановления. Според него наказващият орган е действал избирателно, което се явява неприемливо. Настоящият касационен състав не споделя този извод. Фактът, че за едно от нарушенията наказващият орган е взел решение да издаде предупреждение не води до незаконосъобразност на останалите издадени наказателни постановления. От дружеството е налице извършване на поредица нарушения от този вид. Издадените фискални бонове не са инцидентни, а изначално информацията е въведена по този начин, което препятства отчетност, фискалните бонове са за продажби на висока стойност на различни по вид и на различна стойност зеленчуци, поради което не може да се обоснове извод за по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на неизпълнение на задължение от този вид, поради което в случая установеното нарушение не представлява маловажен случай.

Изводът на районния съд, че е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН се явява неправилен, а обжалваното решение постановено при неправилно прилагане на материалния закон, поради което същото следва да се отмени, а наказателното постановление да бъде потвърдено.

Предвид изхода по делото и направеното от касатора искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът счита, че следва да присъди възнаграждение на касатора за въззивната и касационната инстанция в общ размер на 200 лева.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 174/28.11.2024 г., постановено по АНД № 667/2023 г. по описа на Районен съд Несебър и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 724733-[рег. номер]/12.09.2023 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ към Централно управление на Национална агенция за приходите.

ОСЪЖДА „Добсън 2014“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на ЦУ на НАП, разноски в размер на 200 (двеста) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за въззивната и касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.