Решение по дело №2884/2021 на Административен съд - Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 298/22.02.2022г.

 

Град Пловдив, 22.02.2022 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Анелия Харитева

       Членове: Георги Пасков

Николай Стоянов

при секретар Севдалина Дункова и с участието на прокурора Анелия Трифонова, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.д. № 2681 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Касационно производство по чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) срещу решение № 1467 от 13.07.2021 г., постановено по адм. дело № 2292 по описа на Административен съд Пловдив, VІІ състав, за 2020 година.

Според касатора решението в частта, с която е осъдена ГДИН да заплати Р.И.С. сумата 4 753 лева, обезщетение за неимуществени вреди, причинени в периода 15.03.2018 г. – 14.09.2020 г. при престоя в Затвора Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на иска, е неправилно поради неправилна преценка на фактите и липса на причинно-следствена връзка между бездействието на ГДИН и неимуществените вреди. Иска се отмяна на обжалваното решение в осъдителната част и отхвърляне на исковата претенция или алтернативно да се отмени решението в частта, с която ГДИН е осъдена да заплати обезщетение за сумата над 500 лева до присъдения размер от 4 753 лева. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът чрез процесуалния си представител моли да се отхвърли жалбата и да се остави в сила първоинстанционното решение, тъй като искът е доказан по основание и размер.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за основателност на касационната жалба и отмяна на първоинстанционното решение.

Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, и от страна по делото, за която обжалваната осъдителна част от съдебното решение е неблагоприятна, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК е неоснователна поради следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Р.И.С. срещу ГДИН, с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000 лева, уточнени с молба от 22.10.2020 г., както следва: 4 000 лева неимуществени вреди в резултат на поставяне в неблагоприятни условия, 6 000 лева неимуществени вреди в резултат на липса на оказана медицинска помощ и 2 000 лева имуществени вреди в резултат на неосигуряване на необходимите лекарства по време на изтърпяване на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора Пловдив в периода 15.03.2018 г. – 14.09.2020 г.

От събраните по делото писмени доказателства съдът е установил, че ищецът е постъпил в Затвора Пловдив на 19.03.2019 г., но поради здравословно-то си състояние е бил трайно настанен в Медицински център към затвора и необ­ходимостта от 24-часов достъп до ел. енергия за апарата за сънна апнея, като липсват данни в коя стая и при какви условия е пребивавал в МЦ. Установено е още, че С. е постъпил в МБАЛ “Свети Пантелеймон“ ЕООД Пловдив на 28.09.2019 г. и е изписан на 02.10.2019 г., т.е., не е пребивавал в Затвора Пловдив. Установено е също, че на 17.06.2020 г. ищецът е изписан от Медицинския стационар и е наста­нен в спално помещение № 18 на пост VI по негово желание, помещението е за непушачи и заради настаняването на С. е прекарано денонощно електроснабдяване, за да работи апаратът му за сънна апнея, помещението е с площ от 26,32 кв.м и санитарен възел с площ от 2,92 кв.м, с отваряеми прозореца и отдушник, където ищецът е пребивавал на 17.06.2020 г. със 7 л.св., от 18.06.2020 г. до 19.06.2020 г. с 8 л.св., от 20.06.2020 г. до 28.06.2020 г. със 7 л.св., от 03.07.2020 г. до 27.07.2020 г. с 6 л.св., от 28.07.2020 г. до 06.08.2020 г. с 5 л.св. и от 07.08.2020 г. до 11.08.2020 г. с 4 л.св. Установено е, че С. е постъ­пил в МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ АД Велико Търново на 30.06.2020 г. и е изписан на 02.07.2020 г., т.е., не е пребивавал в Затвора Плов­див. На 12.08.2020 г. ищецът е изпратен за лечение в СБАЛС град София, постъпил е на 12.08.2020 г. и е изписан на 19.08.2020 г., бил е хоспитализиран и в Клиника по кардиология в „Аджибадем Сити Клиник“ от 12.08.2020 г. до 18.08.2020 г. и след завръщането си на 19.08.2020 г. е настанен в приемно отделение с площ от 11,63 кв.м, с отваряем про­зорец и санитарен възел с площ от 3 кв.м. с отдушник, като на 19 и 20.08.2020 г. в приемното помещение са пребивавали общо 3 л.св., а за периода от 21.08.2020 г. до 14.09.2020 г. – 2 л.св.

Установено е също, че на всички лица е осигурен достъп до течаща топла вода съгласно графика за разпределение на времето за съответната група, а работещите имат достъп до баня всеки работен ден, като по делото липсват данни ищецът да е бил работещ. Отоплението се осъществява чрез централно локално парно отопление през отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по желание на лишените от свобода, хигиената в спалните поме­ще­ния се осъществява също от настанените лица и за целта получават съответните прибори. Затворът разполага с постелен инвентар и спално бельо, като всеки лишен от свобода при постъпването си получава спално бельо и постелен инвентар, грижата за чистотата на спалното бельо се полага от самото лице, по утвърден график от началника на затвора два пъти седмично всеки лишен от свобода има право да занесе спалното си бельо за изпиране в пералнята на затвора, а при изхабяване по преценка на лишения от свобода се извършва замяна. Съдът е установил, че няма данни ищецът да е подавал молба за получаване на допълнителен постелен инвентар или пране, която да е с отрицателен отговор. Относно хигиената в затворническата баня е установено, че тя е задоволителна предвид специ­фиката на обекта,  а относно достъпа до течаща вода, че той е денонощен, липсата на вода е била единствено при отстраняване на ВиК повреди, достъпът до топла вода е осигурен по  утвърден от началника на затвора график.

Установено е още, че през периода на пребиваване на ищеца в Затвора Пловдив не са правени основни ремонти на килиите, но е извършвана своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняване на течове, смяна на осветителни тела и счупени прозорци, както и че със собствени сили л.св., назначени като строители, и строителни материали, предоставени от ГДИН, е извършен ремонт и базата се поддържа в сравнително добро състояние.

По отношение здравословното състояние на ищеца е установено, че никога не му е отказвана медицинска помощ, а при спешност е викана редовно бърза помощ, че ищецът е престоял в стационара за наблюдение и лечение 1 година и 8 месеца, макар че съгласно ЗИНЗС престоят в стационара е 14 дни. Ищецът по собствено желание е поискал да бъде изписан и е настанен в Затвора София, в болница СБАЛЛС за доизтърпяване на наказанието. В Затвора Пловдив са му извършвани прегледи и системно е следено състоянието му, нови диагнози няма открити, поддържани са хроничните му заболявания, всички желания на ищеца за консултации в град София са направени и то със специализиран конвой, за периода от 19.08.2020 г. до превеждането му в град София са регистрирани прегледи за следене на кръвно налягане и кръвна захар, редовно е получавал допълни­телни медикаменти при поискване. С. не е бил принуждаван да си купува сам лекарствата в периода 01.09.2019 г. – 30.03.2020 г. и никога не ги е купувал с изключение на инсулин, който е купуван с негови лични средства, но останалите медикаменти са му предоставяни от аптеката на Затвора Плов­див. След като С. е подал документи, че е социално слаб, Затворът Пловдив му е купувал лекарствата, въпреки че ищецът е получавал инвалидна пенсия.

По отношение на първата искова претенция за неимуществени вреди в размер на 4 000 лева за престоя в Затвора Пловдив съдът е преценил, че исковете за периодите от 15.03.2018 г. до 18.03.2019 г., от 28.09.2019 г. до 02.10.2019 г., от 29.06.2020 г. до 02.07.2020 г. и от 12.08.2020 г. до 18.08.2020 г. са недоказани, защото през това време ищецът не е пребивавал в Затвора Пловдив, което е самостоятелно основание да бъдат отхвърлени без да се обсъждат наведените твърдения за нарушения на чл.3 ЗИНЗС.

В останалата част тази първа искова претенция е приета за основателна и доказана, тъй като в останалите периоди ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека – от 19.03.2019 г. до 27.09.2019 г. и от 03.10.2019 г. до 16.06.2020 г., когато ищецът е пребивавал в МЦ на Затвора Пловдив; от 17.06.2020 г. до 28.06.2020 г., когато ищецът е пребивавал в спално помещение № 18; от 19.08.2020 г. до 20.08.2020 г.  в ОП-3 в приемно отделение. Според съда липсата на достатъчна жилищна площ съгласно практиката на ЕСПЧ и пилотното решение „Нешков и други срещу България“ съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с нормата на чл.3 ЕКЗПЧОС.

По делото не е установено наличието на дървеници, хлебарки и гризачи. Обратно, от администрацията са представени доказателства за извършвана периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация през целия исков период. Отделно от това, нито един от разпитаните по делото свиде­тели не твърди в помещенията, в които С. е пребивавал, да са виждали хлебарки и/или гризачи или пък той самият да им е споделял нещо в тази насока. Няма данни от ищеца да са подавани оплаквания за наличие на инсекти и/или гризачи.

По идентичен начин е прието за неоснователно възражението за наличие на мухъл, защото своевременно са сменяни течащи кранчета и са отстранявани течове, не е допускана наличие на счупени прозорци, т.е., евентуалните причинители на мухъл своевре­менно са били премахвани.

Според съда няма нарушение на чл.20, ал.2 ППЗИНЗС, защото във всяко едно спално помещение е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване с изключение на периода 19.03.2019 г. – 27.09.2019 г. и 03.10.2019 г. – 16.06. 2020 г., когато ищецът е пребивавал в МЦ и не са представени доказателства, поради което твърденията на С. са приети за доказани.

Според съда няма нарушение и на чл.20, ал.3 ППЗИНЗС, тъй като във всички стаи и помещения на Затвора Пловдив е осигурен достъп до санитарен възел и теча­ща студена вода, а до топла течаща вода е осигурен достъп съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, съответно Шести пост са разполагали с достъп до баня всеки понеделник и петък от 13,30 часа до 16,30 часа. Според свидетеля Р.А.Б.той не си спомня ищецът да се е оплаквал от условията, че има вода с изключение на случаите, в които е нямало налягане, има тоалетни и всичко друго. Според съда липсата на вода при ВиК повреда и/или ниско налягане на водата не поставя лишените от свобода и в частност ищеца в по-неблагоприятно положение от всеки друг гражданин.

С оглед състоянието на ищеца и липсата на доказателства от страна на ответника съдът е приел за доказани твър­денията на С., че е инвалид, придвижва се с инвалидна количка, настанен е в помещения на втория етаж без изградена подходяща инфраструктура за придвижване на инвалиди и без подходяща тоалетна чиния. В тази насока са и показанията на свидетеля В., според когото спално помещение № 18, в което е бил настанен С., е на втория етаж и достъпът до него се осъщест­вява по стълби, няма изградени съоръжения за инвалиди, ищецът няма назначен асистент, но свидетелят и други лишени от свобода са му помагали да се обслужва.

Според съда в случая е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ГДИН само по отношение на установените факти по делото – пренаселеност в спал­ните помещения, липса на пряк достъп на дневна светлина, възможност за естествено проветряване и осигуряване на подходяща и ефективна инфраструктура съобразена със здра­во­словното състояние на ищеца са предизвикали такова ниво на страдание за С., което надвишава това, присъщо на лишаването от свобода. Съдът е съобразил практиката на ЕСПЧ, според която начинът на изтърпяване на наказанието не трябва да излага лишения от свобода на отчаяние или изпитание, които надхвърлят по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора, че неблагоприятните ефекти от пренаселеността водят до нечовешки и унизителни условия на задържане, че ако затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че независимо от други фактори сама по себе си води до нарушение на чл.3 ЕКЗПЧОС.

Изхождайки от правилото, че отговорността на държавата за причинени вреди по чл.284, ал.1 ЗИНЗС е обективна, и с оглед безспорно установеното незаконосъобразно фактическо бездействие на ответника съдът е приел, че с оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периода, през който е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора Пловдив обезщетението, което е най-справед­ливо в случая е в размер на 2 307 лева, който размер най-точно ще овъзмезди претърпените психи­чески увреждания от ищеца и ще съответства на установените по делото факти и обществения критерий за справедливост, като в останалата част за разликата над 2 307 лева до пълния предявен раз­мер от 4 000 лева искът е отхвърлен.

Съдът е приел за недо­казана втората исковата претенция за липса на медицинско обслужване, защото са представени многобройни доказателства за престой на ищеца в медицински стационар и лечебни заведения и за проведени лечения, като е без правно значение дали и колко са били ефикасни тези лечения, както и защото при доказателствена тежест на ищеца той не е установил твърдените нарушения на чл.3 ЗИНЗС, а напротив, дори свиде­телят В. посочва, че ищецът има оплаквания не от липсата на медицинско обслужване, а от методите на д-р Даскалова.

По отношение осигуряването на лекарства, съдът е приел, че наведе­ните възражения следва да бъдат разгледани в периодите от 19.03.2019 г. до 27.09.2019 г. и от 03.10.2019 г. до 30.03.2020 г., когато ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив. Съобразявайки правната уредба, според съда по делото не са представени доказателства за изпълнение на задължението на ответника по чл.65, ал.1 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, като осигури на лишения от свобода пред­писаните му лекарства, в това число липсват представени преписи от амбула­торната книги за исковия период, поради което е налице без­действие на органите по чл.284, ал.1 ЗИНЗС и извършено нарушение на чл.3 ЗИНЗС, още повече, че на администрацията на затвора е било известно здраво­словното състояние на С. и предписаните му лекарства.

С оглед правилото на чл.284, ал.5 ЗИНЗС съдът е приел, че С. е претърпял неиму­ществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психи­чески състояния, и предвид чл.52 ЗЗД, характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периода, през който е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора Пловдив съдът е определил обезщетение, което е най-справедливо в този случай, в размер на 2446 лева при съобразяване на съдебната практика по идентични дела, който размер най-точно и съот­ветно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и ще съответства на установените факти и обществения критерий за справедливост, като в останалата част за разликата над 2 446 лева до пълния предявен раз­мер от 6 000 лева искът е отхвърлен.

По отношение на претендираните имуществени вреди в размер на 2 000 лева за покупка на лекарства за периода 01.09.2018 г. – 30.03.2020 г., които е трябвало да се доставят чрез затворни­ческата администрация от ТП на НЗОК съдът е съобразил, че на обезщетяване подлежат само претърпените вреди, като недоказано е останало неблагоприят­ното изменение в имуществената сфера на ищеца, за което не са представени доказателства, поради което тази искова пре­тенция като неоснователна и недоказана е отхвърлена.

Решението е правилно.

Въз основа на установените факти съдебният състав е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които напълно се споделят от настоящия касационен състав и няма да бъдат преповтаряни, като на основание чл.221, ал.2 АПК препраща и към мотивите на VІІ състав.

Правилен е изводът на първоинстанционния състав, изведен от правилно установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявените искове за неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Законът забранява осъдените и задържаните да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава държавата да им осигури условия за изтърпяване на наложеното наказание, съобразени с уважение към човешкото достойнство, като начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности в степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на наказанието лишаване от свобода, и като се имат предвид практическите нужди на лишените от свобода, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законовите задължения поради пренаселеност в спал­ните помещения, липса на пряк достъп на дневна светлина, невъзможност за естествено проветряване, неосигуряване на подходяща и ефективна инфраструктура съобразена със здра­во­словното състояние на ищеца и неосигуряване на пред­писаните лекарства в исковия период, в резултат на което са претърпени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушаването на чл.3 ЗИНЗС.

Неоснователно е възражението на ГДИН за недоказаност на вредата, защото по категоричен начин са установени нарушенията по чл.3 ЗИНЗС, в резултат на които е настъпила вредата, изразяваща се в обида, възмущение, стрес, притеснения и психологически дискомфорт. Т.нар. в касационната жалба „известна пренаселеност“ не може да се компенсира с възможността за раздвижване по коридорите и за престой на открито, защото тази възможност е законово предвидена (чл.86, ал.1, т.1 ЗИНЗС). Т.е., с изпълнението на задължение, вменено на администрацията по закон, не може да се оправдае бездействието за осигуряване на необходимата жилищна площ и адекватни за здравословното състояние на ищеца условия.

Следва в тази връзка да се съобрази нормата на чл.284, ал.5 ЗИНЗС, според която, в случаите по ал.1, настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Т.е., когато ищецът докаже извършено нарушение на чл.3 ЗИНЗС, настъпването на неимуществени вреди се презюмира. В случая, тъй като по безспорен начин е доказано извършено нарушение на чл.3 ЗИНЗС от специализираните органи по изпълнение на наказанията, следва да се приеме, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния, които неимуществени вреди са в пряка причинно-следствена връзка с битовите условия в затвора и неосигуряването на необходимите медикаменти.

Предвид всичко изложено настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на касатора не се дължат разноски за касационната инстанция. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХ касационен състав,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1467 от 13.07.2021 г., постановено по адм. дело № 2292 по описа на Административен съд Пловдив, VІІ състав, за 2020 година в обжалваната част.

Решението е окончателно.

 

                                                                       Председател:

 

                                                                       Членове: 1.

 

                                                                                         2.