РЕШЕНИЕ
№ …………/..............06.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
Търговско отделение, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и
шести май през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
При участието на секретар Мая Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
т.д.
№ 1470/2019 г. по
описа на ВОС,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на М.Б. ***, с която предявени искове против В.М. *** за установяване, че
извършено джиро, с което М**М**М** е джиросал на В.М. Запис на заповед без
протест и без разноски от 12.11.2013 г., издаден от М.Б., с който безусловно се
е задължила да заплати на М. сумата от 150 000 евро, е нищожно.
В исковата молба ищцата твърди, че на
12.11.2013 г. е подписала запис на заповед в полза на М**М**М**, с който
безусловно се е задължила да заплати на поемателя сумата от 150 000 евро при
предявяване. Твърди, че ценната книга е съставена по повод каузални
правоотношения между издател и поемател, но оригиналът е останал в държане на
издателя.
Твърди, че по повод предявен от В.М.
иск по чл. 534 от ТЗ против М.Б., същата е узнала, че записът на заповед е
джиросан в полза на ответника по спора като твърди, че ценната книга съставлява
цветно ксерокопие на оригинала, държан от ищцата, оспорва да е положила подпис
в този документ /копие на записа на заповед/, оспорва и действителността на
извършеното джиро, тъй като не е спазена разпоредбата на чл. 468 ал.1 вр. чл.
537 от ТЗ – джирото трябва да бъде написано върху менителницата или върху
прикрепен към нея алонж като то трябва да се подпише от джиранта. Твърди, че
джирото е в нарушение на императивната разпоредба на чл. 468 ал.1 от ТЗ относно
формата, доколкото джирото е на отделен лист – алонж, а не върху лицевата част
на записа на заповед при техническа възможност за това и половин празна първа
страница. Освен това твърди нищожност на джирото при липса на воля да се
прехвърли вземането по записа на заповед поради факта, че записът на заповед е
издаден без протест и без разноски, а с джирото се прехвърля запис на заповед
само без протест, съществуват несъответствия в мястото на издаване, в мястото
на плащане, в падежа, респективно джирото се отнася до различен запис на
заповед, а не издаденият от ищцата. Заявява нищожност поради липса на съгласие
/воля/, респективно липса на форма на прехвърлителната сделка. Моли за уважаване
на исковата претенция.
Правна квалификация на правата: чл. 26 ал.2 предл.2 от ЗЗД и чл.26 ал.2
предл.3 вр. чл. 468 от ТЗ.
Ответникът оспорва иска като твърди,
че държаният у него запис на заповед е оригинална ценна книга, а досежно
останалите твърдения намира, че законът не прави разграничение относно това
дали джирото е на лицевата страна или на гърба на ценната книга, а възможността
да се постави джирото върху гърба на менителницата произтича от закона – чл.
468 ал.2 от ТЗ относно бланковото джиро както и от основни международни актове
в тази област. На лицевата страна на записа на заповед липсва място за
изписване на джирото. Твърденията относно разминаванията между текстова част от
записа на заповед и джиро в посочените от ищцата елементи ответникът счита, че
не водят до нищожност поради липса на предмет на прехвърляне. Моли за
отхвърляне на иска.
В ДИМ и допълнителния отговор не се
навеждат нови твърдения, а само се уточняват релевираните първоначални.
В съдебно заседание страните чрез
процесуални представители, а ищцата и лично, поддържат собствените си твърдения
и заявени на това искания. Всяка от страните поддържа и искане за присъждане на
разноски.
В писмената защита ищцата акцентира
върху нищожността на джирото поради липса на форма като сочи, че според нея
ответникът М. е претендирал да е носител на вземане по джиросан запис на
заповед върху алонж, а едВа след като ищцата е направила възражение в развилото
се между същите страни производство по 534 ал.1 от ТЗ, ответникът представил
запис на заповед с джиро, изпълнено на гърба на ценната книга. Счита, че
разминаванията между твърдения и факти, и представени доказателства от М. не е
случайно, тъй като ако се установи липса на записвания върху листа, на който се
съдържа ценната книга, джирото би било нищожно. На самостоятелно основание
твърди, че и при отсъствие на алонж джирото би било отново нищожно предвид
достатъчното място същото да бъде изпълнено непосредствено под текста и
подписите в ценната книга, на лицевата й страна като се позовава на
заключенията по допуснатите и изслушани СПЕ. Позовава се и на систематичното
място на чл. 468 ал.1 и ал.2 и чл. 484 ал.1-3 от ТЗ като счита, че традицията
джирото да се полага на гърба на ценната книга е преодоляна. Относно твърдяната
нищожност поради липса на предмет поддържа изложеното по иска и ДИМ относно
различията в описанието на ЗЗ на лицевата страна на документа и джиросания като
счита, че не е установена идентичност между прехвърленото вземане и това по
процесния запис на заповед.
В писмената защита процесуалният
представител на ответника моли за отхвърляне на иска като поддържа, че
аргументите на ищцата по издаването на записа на заповед са ирелевантни за
спора, тъй като спрямо третите лица, придобили менителничния ефект с джиро, издателят
не може да противопостави възражения, извлечени от каузални отношения с
поемателя. Относно твърдяната нищожност основана на порок във формата счита, че
законът не прави разграничение къде следва да се постави джирото – на лицевата
страна или на гърба й като изискването е единствено да бъде върху ценната
книга. Отсъства твърдяното противоречие с чл. 468 ал.1 от ТЗ, а заключенията по
СПЕ доказват липса на достатъчно място за изписване текста на джирото и
полагане на подписите на лицевата част на записа на заповед.
Съдът като съобрази твърденията на
страните, предметните предели на производството и след съвкупен анализ на
доказателствения материал, приема за установено следното:
1. Фактология
Представена по делото е ценна книга –
запис на заповед, издадена Без протест и разноски от дата 12.11.2013 година,
съгласно съдържанието на която М. Блъскове се е задължила безусловно срещу
представянето на записа на заповед на 15.04.2014 година да заплати на поемателя
М**М**М** сумата от 150 000 евро. Ценната книга съдържа подпис за издател
и саморъчно изписване на трите имена от издателя.
Представеното към отговора по
исковата молба джиро е на гърба на ценната книга /извършено е и сравнение с
оригинала на същата, представено в съдебно заседание на 17.02.2020 година/.
Запис на заповед с джиро на гърба е и предмет на изследване от експертите по
допуснатите единична и тричленна СПЕ.
Предвид съдържанието на джирото,
констатират се разминавания с текста на записа на заповед като съдът ще ги
коментира в контекста на заявената нищожност поради липса на предмет.
Представено по делото е и
постановление от 16.07.2019 г. на ВРП /л.90/, с което е постановен отказ да се
образува досъдебно производство и е прекратена преписка по жалба на ищцата
срещу ответника с оглед данни за извършено документно престъпление, в частност
подправка на ценната книга.
По делото са изготвени две почеркови
експертизи, чийто заключения съдът кредитира като обективни и компетентно
дадени и съгласно които текстът на самото джиро може да бъде изпълнен четливо
на втората половина от лицевата част на записа на заповед, в това число подписа
на джиранта, но за да е възможно изписване на имената на джиранта, то следва
„нанасянето/напечатването“ на текстовата част да е с по-малък шрифт. Между другото,
т.нар. „особено мнение на едно от вещите лица по тричленната СПЕ не може да се
квалифицира като съществено различаващо се от останалите по причина, че
експертът изрично е заявил достатъчност на мястото за всички елементи от
джирото, включително и имената при ползване на друг шрифт или големина на
буквите, по четлив начин. Доколко възможността или не да се нанесе текста от
джирото, положи подписа и имената на джиранта, на лицевата страна на ценната
книга има отношение към действителността на същата, съдът ще коментира по-долу.
Известно е на съда, че е налице висящо
производство по т.д. № 645/2018 г. по описа на ОС Варна по иск с правно
основание чл. 534 от ТЗ, предявен от джиратаря срещу издателя.
2.По
правото:
2.1.
За липса на форма като основание за нищожност на сделката се говори, само
когато законът изисква такава с императивна правна норма.
В конкретика, чл. 468 ал.1 от ТЗ
разписва обикновена писмена форма на джирото и място на написване на текста –
върху менителницата, а в хипотеза на бланково джиро /вън от настоящата/
задължително само на гърба. Действително алонж /прикрепен към менителничния
ефект лист/ е наложителен само когато на материалния носител /листа, върху
който е обективирана менителницата/ липсва място. Това безспорно се аргументира
с правата по чл. 471 от ТЗ на държателя на менителницата, следващи от
непрекъснатия ред на джирата, дори и когато последното е бланково. Тук алонж
няма, без значение с какъв текст да започва гърба на записа на заповед. Да е
непременно обаче на лицевата част на ценната книга, извън хипотезата на чл. 468
ал.2 изречение последно, изискване към джирото законът не поставя, когато от
документа е видно еднозначно чии са правата – т.е. на кой държател.
Следователно – на първо място
писмената форма по закон е спазена и на следващо, текстовото изписване на
джирото на гърба на менителничния ефект при уредбата за форма по цитираната
по-горе релевантна разпоредба на закона, очевидно не е порок във формата, така
щото да се субсумира под твърдяното основание за нищожност на сделката.
Нещо повече – документът, от който
черпи права ответникът е оригинал – така заключенията по двете СПЕ, а факта, че
вещото лице, дало особено мнение не е работило с оригинала не опровергава
мнението на останалите три. Освен това оригиналът бе представен и в съдебно
заседание. Оригиналът се държи от ответника и други джира върху документа няма
– следва единственият резонен извод, че държателят на менителницата е законен
приносител и не могат да се отрекат правата му по ефекта.
Абсолютно ирелевантен, макар допуснат
с оглед защитната теза на ищцата е въпроса, респективно отговора може ли да се
събере текста на джиро на лицевата част под текста на записа на заповед.
Естествено, че с по-малък шрифт би могъл да се събере /както сочат всички
експерти/, а джиранта също така няма пречка да положи подпис съобразно
оставащото място под текста. Това обаче извън евентуален спор между джиратари, тук няма относимост.
2.2.По
твърдяната нищожност основана на липса на предмет.
Теоретично невъзможният предмет представлява
невъзможен резултат, към който са насочили усилия страните. Отнесено към
абстрактния характер на записа на заповед и на джирото ще се спомене, че
последното е търговско правен способ за промяна в титуляра на правата по
менителничния ефект като от трите функции на джирото – транспортна /прехвърля
всички права по менителницата/, гаранционна – джиранта става длъжник спрямо
по-нататъшните приобретатели и легитимационна – легитимира джиратаря като
носител на правото по менителницата, т.е. на вземането инкорпорирано в ценната
книга следва, че джирото прехвърля права по менителницата, в това число
вземането. Джирото не може да прехвърли повече права от тези по менителницата.
На плоскостта на твърдяните
различията в текста на записа на заповед и джирото – прехвърлени са правата,
инкорпорирани текстуално в записа на заповед, в това число пълната стойност на
записа на заповед. В конкретика –
разликите в адреса на издателя/платец са ирелевантни за действителността на джирото.
Разликата в изписаното в ЗЗ „Без протест и разноски“ и това в след текста Алонж
към Запис на Заповед… „без протест“ не влече нищожност на джирото, защото „без
протест“ и „без разноски“ са равнозначни изрази, подписани върху менителницата,
освобождаващи приносителя от протест поради неприемане или неплащане /чл. 500
ал.1 от ТЗ/. Относно твърдяната разлика в падежа на задължението по ЗЗ и текста
на джирото важи гореказаното, че не могат да се прехвърлят права, различни от
менителницата. Друг е въпроса, че джирото не възпроизвежда различен от падежа
по ЗЗ.
Джирото е на гърба на менителничния
ефект, очевидно прехвърля права инкорпорирани именно в този запис на заповед и
не е нищожен на основание твърдяната от ищцата липса на предмет, а всички
аргументи в обратна насока на ищцовата страна съдът приема за неоснователни.
В контекста на изложеното предявените искове следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
Разноски при този изход от спора се
присъждат на ответната страна за адвокатско възнаграждение. От процесуалния
представител на ищеца е отправено възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, което се явява неоснователно, тъй като договореното
и заплатено е в минимума по чл. 7 ал.2 т.5 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от М.К.Б., ЕГН **********
*** против В.К.М., ЕГН ********** *** за установяване, че извършено джиро, с
което М**М**М** е джиросал на В.М. Запис на заповед без протест и без разноски
от 12.11.2013 г., издаден от М.Б., с който безусловно се е задължила да заплати
на М. сумата от 150 000 евро, е нищожно чл. 26 ал.2 предл.2 от ЗЗД и чл.26 ал.2
предл.3 вр. чл. 468 от ТЗ, поради липса на съгласие и предписана от закона
форма.
ОСЪЖДА
М.К.Б., ЕГН ********** *** да заплати на В.К.М., ЕГН ********** *** сумата от 7395.00 /седем хиляди триста деветдесет и
пет/ лева разноски за процесуално представителство, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.
Решението може да се обжалва от
страните пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: