Присъда по дело №614/2021 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 5
Дата: 10 февруари 2022 г. (в сила от 26 февруари 2022 г.)
Съдия: Стефка Томова Пашова
Дело: 20215310200614
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 5
гр. Асеновград, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Пашова
при участието на секретаря Юрия Ив. Кискинова
и прокурора Илк. Н. С. Илк. Н. С.
като разгледа докладваното от Стефка Т. Пашова Наказателно дело от общ
характер № 20215310200614 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А.. В. К. – роден на 05.08.1979 г. в гр.
Пловдив, живущ в гр. Пловдив, ул. **** **, българин, български гражданин,
със средно-специално образование, женен, работещ в чужбина, неосъждан, с
ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че за времето от м. август 2013 г. до
м. август 2020 г.(включително) в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, след като е
бил осъден да издържа свои низходящи – детето си А.А.К.., с Решене
№3814/2012 г. по гр. дело №12317/2011 г., с което е осъден да заплаща
издръжка в размер на 120.00 лв. месечно, влязло в сила на 17.11.2012 г. и
Решение №2120/2016 г. по гр. д. №16126/2015 г., с което е осъден да заплаща
издръжка в размер на 150 лв. месечно, влязло в законна сила на 15.07.2016 г.,
и двете по описа на Районен съд гр. Пловдив, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на две и повече вноски – 35 месечни вноски по
120,00 лв. и 50 месечни вноски по 150,00лв. или общо 11 554,20лв. –
престъпление по чл.183 ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 55 ал. 1
т. 2 б “в“ от НК го ОСЪЖДА на ГЛОБА в размер на 150 (сто и петдесет)
лева, платима в полза на Държавата.
1
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия А.. В. К. да
заплати по сметка на ОД на МВР - гр. Пловдив сумата от 168 лв.,
представляваща направени разноски по водене на делото.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия А.. В. К. да
заплати направените по делото разноски, в размер на 250 лева по сметка на
РС - Асеновград.
Присъдата подлежи на протест и обжалване в петнадесетдневен срок от
днес пред Окръжен съд - гр. Пловдив.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
По нохд № 6042021г. по описа на Районен съд – Асеновград, четвърти наказателен
състав



Съдът е сезиран с обв. акт, внесен от РП - Пловдив, ТО – Асеновград, срещу
подсъдимия А. В. К., със снета по делото самоличност, по обвинение в престъпление по
чл.183, ал.1 от НК.

Ред за разглеждане на делото – общ.

Конституирани страни – няма.

Допуснато е изменение на обвинението в обстоятелствената част.



По същество:

Представителят на РП - Пловдив, ТО – Асеновград, пледира за признаване на
подсъдимия К. за виновен по предявеното му обвинение, след допуснатото изменение в
неговата обстоятелствена част и за налагане на наказание при условията на чл.55, ал.1 т. 2
б”в” от НК, като предвиденото при условията на алтернативност наказание „Пробация” бъде
заменено с наказание „Глоба” и бъде наложено такова в размер на 150 лева.Прокуратурата
счита, че с така наложеното наказание, ще бъдат изпълнени целите на чл. 36 от НК.

Адвокат П. пледира за налагане на едно по – леко наказание, по предявеното след
изменението обвинение, като бъдат съобразени всички смегчаващи отговорността
обстоятелства.

Подсъдимият не се явява в съдебно заседание, при липса на задължително участие и
редовно призоваване.


По фактите:

Подсъдимият К. не е осъждан.

Характеристичните му данни са добри.

Подсъдимият А.К. и свидетелката А.С.А.. от 2002г. до 2006г. живели на съпружески
1
начала в град Пловдив, по време на което съжителстване на 09.03.2004г. се родило детето
им А.А.К...

През 2006г. двамата се разделили, след което свидетелката А.С.А.. заживяла в град
Пловдив, с детето.

Впоследствие, тя завела дело за издръжка, като съдът постановил през 2008г.
подсъдимият К. да заплаща издръжка на сина си А.К. в размер на 50 лева месечно. Тази
издръжка била редовно заплащана от подсъдимия.

Впоследствие, свидетелката А.А. подала иск, с правно основание чл.150 вр.чл. 143,
ал.2 от СК, въз основа на която по образуваното гражданско дело № 12317 /2011г. по описа
на Районен съд – град Пловдив, с Решение № 3814 / 25.10.2012г по това дело, размерът на
издръжката, която подс. К. следвало да заплаща на сина си А.А.К.. бил увеличен от 50 лева
месечно, на 120 лева месечно.

Решението за това е влязло в сила на 17.11.2012г.

След това подсъдимият напуснал РБ и заживял в чужбина, като не заплащал така
постановената от българските съдебни власти, издръжка.

Свидетелката А.А. образувала изпълнително дело, по която била събрана сумата от
1087,41 лева, за 9 вноски за дължима издръжка за периода от месец ноември 2012г. до месец
юли 2013г. включително. За периода от месец август 2013г. до месец юни 2016г., или общо
за 35 месечни вноски по 120 лева издръжка не е била заплащана от подсъдимия А.К..

На 15.07.2016г. е влязло в сила Решение № 2120 от 21.06.2016г. по гражданско дело №
16126 / 2015г. по описа на Районен съд – Асеновград, с което съдебно решение, размерът на
издръжката бил изменен от 120 лева месечно, на 150 лева месечно, по искане на
свидетелката А.А..

За нуждите на настоящето производство са били изготвени първоначална и повторна
съдебно – счетоводни експертизи.

Според заключението на първоначалната съдебно – счетоводна експертиза, на
въпроса да се изчисли издръжката, която подс. А. В. К. дължи след влизане в сила на двете
съдебни решения, като се включат и сумите, постъпили по изпълнителните дела,
заключението е, че издръжката, която дължи подс. А.К. за детето си А.А.К.., след влизане в
сила на двете съдебни решения – Решение № 3814 от 25.09.2012г. и Решение № 2120 от
21.06.2016г. на районен съд- Пловдив, по гражданско дело № 12317 /2011г. и 16126 / 2015г.,
възлизал на 10 747,61 лева, като след приспадане на сумата от 1087,41 лева, постъпила за
текуща издръжка от подс. А. В. К. по изпълнително дело № 6007 /2013г. по описа на Служба
„Държавен съдебен изпълнител” на Районен съд – Пловдив, задължението за издръжка в
размер на 9660,20 лва.

2
Експертизата не бе защитена подобаващо в съдебно заседание, а отговорите на експерта
наложиха извода за необоснованост и неправилност на същата, което наложи назначаването
на повторна такава, със същите въпроси.

Заключението на експертизата е, че Общата сума по Решение № 3814 / 25.10.2012г. за
01.08.2013г. до 14.07.2012г. е в размер на 4 254,19 лва.
Общата сума по Решение № 2120/21.06.2016г. – 15.07.2016г. до 30.06.2021г. е в размер
на 8 927.42 лва. Общата сума за издръжка е 4 254,19 лева + 8 927.42 лева, или общо в размер
на 13 181.61 лева.

Заплатената сума в търсения период по справката ДСИ е 1627.41 лева, заплатена от
длъжника по ИД и преведена на взискателката.

Общото задължение по задачата на експертизата след приспадане на плащането по ИД е
разликата от общото задължение в размер на 13 181,61 лева – платената сума 1627.41 лева,
тоест, остава задължение в размер на 11 554.20 лева.

За този период от време, подсъдимият А.К. не е изпълнил задължението си в размер на
две и повече вноски – 35 месечни вноски по 120,00 лева и 50 месечни вноски от по 150 лева,
или за периода от месец август 2013г. до месец август 2020г. включително, в размер на 11
554,20 лева.

В този смисъл е четено определение по искане на прокуратурата, за изменение на
обстоятелствената част на обвинението в посочения смисъл.


По доказателствата:

Така приетите за установени факти по делото, съдът намери за доказани от
показанията на свидетелката А.С.А.., които съдът кредитира като логични, последователни,
непротиворечиви и подкрепени и от писмените доказателства по делото, както и от
заключението на повторната съдебно – счетоводна експертиза.

Съдът не кредитира заключението на първоначалната съдебно – счетоводна
експертиза, като счита, че същото е неправилно и необосновано, предвид грешните
изчисления, заложени в него като заплатени суми и тяхното прибавяне към резултата,
вместо изваждане, поради което и не го кредитира.

Като обосновано и правилно, съдът кредитира заключението на повторната съдебно –
счетоводна експертиза.

Като надлежно приобщени и достоверни, съдът кредитира и писмените доказателства
по делото, а именно: справка от ТД на НАП, Решение № 3814 от 25.10.2012г., Решение №
2120 от 21.06.2016г., справка за съдимост и характеристична справка.
3


От правна страна:

Има две влезли в сила съдебни решения, с които подсъдимият А.К. е бил осъден като
баща да заплаща дължима месечна издръжка на сина си А.А.К.., за периода от месец август
2013г. до месец август 2020г. включително, а именно – Решение № 3814/2012г. по
гражданско дело № 12317/2011г., за сумата от 120 лева месечно и Решение № 2120/2016г. по
гр.дело № 16126 /2015г. в размер на 150 лева месечно, като за периода от месец август
2013г. до месец август 2020г. включително, съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на две и повече месечни вноски – 35 месечни вноски по 120,00 лева и 50 месечни
вноски по 150,00 лева, или общо 11 554,20 лева.

С това от обективна страна той е осъществил състав на престъпление по чл.183, ал.1
от НК.

Влезлите в сила съдебни решения са задължителни за изпълнение спрямо
подсъдимия като страна и по силата на същите, той има задължения, които не е заплатил, с
което чрез бездействие, при дължимо действие, е осъществил състава на престъпление по
чл.183, ал.1 от НК.

От субективна страна същият е сторил това с пряк умисъл, при съзнавани обществено
опасен характер и последици и тяхното целене.

Наличието на обективен и субективен състав налага извода за реализирано от
обективна страна на състав на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, поради което и съдът
призна подсъдимия А.К. за виновен по това престъпление, по обвинение, изменено в
обстоятелствената част.


Относно наказанието:

За престъплението, за което е признат за виновен подс. А.К., предвидените наказания са в
условията на алтернативност, като вид са „Лишаване от свобода” и „Пробация”.

Съдът избра по –лекото измежду тях, а именно – „Пробация”, като отчете смегчаващите
отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, добри характеристични данни,
причини и условия за извършване на престъплението – емиграция в чужда държава, където
там подсъдимият е създал ново семейство и има деца, за които също се налага да се грижи,
трудова А.жираност в чужбина.

Предвид на това, съдът избра наказанието „Пробация” и при отчитане на посочените по-
горе многобройни смегчаващи отговорността обстоятелства, приложи разпоредбата на
чл.55, ал.1 т. 2 б”в” от НК и след като замени наказанието „Пробация” с наказание „Глоба”,
го осъди на наказание „Глоба” в размер на 150 лева – сто и петдесет лева, платима в полза
4
на Държавата.


По разноските:

Предвид на това, че подсъдимият А.К. бе признат за виновен в извършване на
престъпление от общ характер, то на основание чл.183, ал.1 от НК, в негова тежест съдът
възложи разноските по делото, възлизащи в размер на 168 лева - сто шестдесет и осем лева,
които са заплатени от бюджета на ОД на МВР – Пловдив, като го осъди да ги заплати, както
и на същото правно основание го осъди да заплати направените по делото разноски в размер
на 250 лева – двеста и петдесет лева, които са заплатени от бюджета на РС – Асеновград, за
експертизи, в полза на РС- Асеновград.

Съдът се надява, че целите на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати.

По изложените мотиви, съдът постанови своята присъда.



5
Съобщи за изтекли лични данни