Решение по дело №2478/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Обжалва се Решение № 1179/09.09.2024 г. на Районен съд – Пловдив, постановено по АНД № 633/2024 г., с което е отменено Наказателно постановление № 23-0438-000632/30.08.2023 г., издадено от Началник сектор „Охранителна полиция“ в Трето РУ Пловдив при ОДМВР - Пловдив, с което на Д. Р. Ц., за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания: „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Началник сектор „Охранителна полиция“ в Трето РУ Пловдив при ОДМВР - Пловдив, чрез процесуален представител юрисконсулт П., навежда оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и моли да се отмени обжалваното решение и да се потвърди наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Ответникът по касационната жалба Д. Р. Ц., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ат. А5, чрез процесуален представител адвокат Б., оспорва жалбата и моли да се остави в сила решението. Претендира разноски.

Представител на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

От фактическа страна се установява, че процесното НП е издадено на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, след издадено постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 28.07.2023 г. на прокурор при Районна прокуратура - [населено място]. С постановлението е отказано да се образува досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК, прекратена е прокурорска преписка № 5149/2023 г. по описа на Районна прокуратура - [населено място] и е постановено препис от постановлението да се изпрати на Началника на Трето РУ при ОД на МВР – [населено място] за извършване на преценка за реализиране на административно – наказателна отговорност по отношение на лицето Д. Р. Ц..

От събраните по преписката документи, преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка, е установена следната фактическа обстановка: на 24.03.2023 г., в 20:40 часа, в [населено място], на бул. "Цар Борис III Обединител“, водачът Д. Ц. управлявал МПС товарен автомобил, [Марка] 115ЦДИ, с рег. № [рег. номер], чужда собственост, който не е регистриран по надлежния ред, тъй като е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, считано от 18.01.2023 г. Прието е, че лицето е осъществило състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и е наложено наказание на основание чл.175,ал.3 от ЗДвП.

За да отмени процесното НП, ПРС е приел, че не се установява факта на служебно прекратената регистрация на МПС-то и не било ясно основанието/хипотезата, в която е извършено служебното прекратяване на регистрацията. Мотивирано е още, че в НП не се съдържат данни, от които да се направи заключение, че именно поведението на водача е в причинна връзка с неизпълнението на задължението по чл.140 от ЗДвП.

Решението е неправилно.

Видно от приложените доказателства е, че в хода на производството по прокурорската преписка, приключило с прокурорско постановление, на основание на което е издадено спорното НП, несъмнено е бил установен факта на служебно прекратяване на регистрацията на въпросното МПС, като този факт не се е оспорвал от самия водач.

В самото НП, противно на изложеното от районния съд, ясно и непротиворечиво е записана хипотезата на прекратяване на регистрацията, а именно чл.143, ал.15 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. При тълкуване на разпоредбата следва извод, че прекратяването на регистрацията настъпва автоматично, с реализиране на елементите от фактическия състав, а именно промяна в собствеността на МПС и изтичане на двумесечния срок без новият собственик да е заявил това обстоятелство за регистрация, без да е необходимо нарочно волеизявление на контролен орган или изпращане на уведомление на собственика.

Действително, по делото не са представени доказателства собственикът да е бил уведомен за извършеното прекратяване на регистрацията, нито водачът на автомобила да е знаел за това. Това обаче не означава, че нарушението не е извършено.

Нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП поставя изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Нарушението на това правило се санкционира от разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, която предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Тоест, според закона, от значение за ангажиране отговорността на водача е единствено това дали същият е управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Доказателствата сочат, че на процесната дата, място и час Д. Ц. е управлявал описаният автомобил, чиято регистрация е била служебно прекратена на 18.01.2023 г. Тук, с оглед възраженията в хода на въззивното производство, следва да се отбележи, че мястото и времето на извършване на нарушението са описани в НП. Липсата на точно посочен номер от булеварда, на който е било управлявано МПС не е съществен пропуск с оглед вида на нарушението, защото това не е от значение за реализирания фактически състав на противоправното деяние.

На следващо място, с оглед съдържанието на императивната разпоредба на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, контролните органи не са задължени да уведомяват приобретателя на МПС за служебното прекратяване на регистрацията, така, както например е предвидено в разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и по отношение на която хипотеза е приложимо Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. Даденото от съда тълкуване кореспондира с изричното съдържание на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, който за разлика от чл. 145, ал. 2 от ЗДвП поставя задължение за контролните органи да уведомят собственика на автомобила за факта на прекратяване на регистрацията. Настоящият случай не е такъв. Неблагоприятното засягане за собственика на автомобила е предвидено като задължителен резултат при настъпване на определените условия – изтичане на двумесечен срок от датата на придобиване на автомобила и неизпълнение на задължението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП.

При нарушаването на забраната за допускане по пътищата, отворени за обществено ползване на моторни превозни средства и ремаркета, които не са регистрирани по надлежния ред, установена в чл. 140, ал. 1 пр. 1-во ЗДвП, задълженото лице-водач е реализирало изпълнителното деяние.

Тук следва да се отбележи, че нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, кореспондира с нормата на чл. 18б, ал. 1, т. 10, вр. чл. 18, ал. 1, т. 2 от Наредба №I-45/24.03.2000 г., предвиждаща служебно прекратяване на регистрацията на автомобил, при неизпълнение на задължението за регистрация, от страна на новия собственик. Анализът на цитираната разпоредба на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, налага извода, че регистрацията на МПС се прекратява по силата на закона, след изтичане на двумесечния срок за регистрация от страна на новия собственик на автомобила, като резултат от неизпълнението на законовото му задължение - да регистрира закупения от него автомобил. В тази хипотеза законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия. На водача на автомобила е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред.

В. Ц., след като е приел да управлява лек автомобил от друго лице, респективно към момента на проверката е имал качеството на водач на това МПС, е бил длъжен да се осведоми от неговия собственик или от лицето, което му го е предоставило за управление, дали автомобилът има действаща регистрация. Водачът е следвало да положи усилия и да се информира от неговия собственик дали автомобилът има действаща регистрация, като най-малкото, което е могъл да направи е да провери предоставеното свидетелството за регистрация на въпросното МПС и да установи какви данни са вписани относно собственика на автомобила.

Незнанието на факта, че управляваният автомобил е със служебно прекратена регистрация се дължи на проявена непредпазливост под формата на небрежност. Нарушителят не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, свързани с реда за движение по пътищата само на регистрирани превозни средства, но е бил длъжен, като водач на превозното средство и е могъл да ги предвиди.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а съгласно ал. 2 непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, водачът следва да носи административнонаказателната отговорност по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Обстоятелството, че регистрационните табели на автомобила не са били свалени, не освобождава от отговорност. Вярно е, че с оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 2, вр. ал. 1 от НК незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В настоящия случай, незнанието на факта, че управляваният от Ц. автомобил е със служебно прекратена регистрация се дължи на проявена от него непредпазливост под формата на небрежност. Всеки правоспособен водач на МПС преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т. ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на водач" и пр. Освен това, "Ignorantia legis non excusat".

Впрочем, видно от мотивите на прокурорското постановление е, че водачът е бил наясно, че кара автомобил, който не е регистриран по надлежния ред.

С оглед на факта, че за констатираното нарушение е наложено наказание в минимален размер, не следва да се обсъжда наличието на смекчаващи или отегчаващи обстоятелства при определянето му, а същото следва да се приеме за справедливо.

Не може да бъде приложена и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и случаят да се приеме за "маловажен", тъй като нарушението засяга обществения ред, който изисква движещите се по републиканската пътна мрежа автомобили да бъдат надлежно регистрирани.

Предвид изложеното, съдът намира постановеното решение за неправилно, поради което касационната жалба следва да бъде уважена. Следва да се отмени въззивното решение и да се постанови ново такова по същество, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление.

От касационния жалбоподател се претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, което съдът определя в размер на 80 лв.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1179/09.09.2024 г. на Районен съд – Пловдив, постановено по АНД № 633/2024 г. и вместо това постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0438-000632/30.08.2023 г., издадено от Началник сектор „Охранителна полиция“ в Трето РУ Пловдив при ОДМВР - Пловдив, с което на Д. Р. Ц.,[ЕГН], за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания: „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Д. Р. Ц.,[ЕГН] да заплати на Областна дирекция на МВР – Пловдив сумата от 80 лв. /осемдесет лева/ разноски.

Решението е окончателно.