Р Е Ш
Е Н И Е №3456
гр. Пловдив, 23.09.2014г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ брачен
състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и четиринадесета
година, в състав
Председател:
Светлана Неделева
при участието на секретаря Тихомира
Калчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1649 по описа на съда
за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация
чл. 143 ал. 2 и чл. 149 от СК.
Производството е образувано по искова
молба, подадена от Г.Г.К., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен
представител Д.С.К., ЕГН: **********, и двамата с постоянен адрес: гр. П., ул.
“С.” № *, ет. *, ап. *;
действащ чрез пълномощника адвокат В.П.,***, офис № *; против Г.А.К., ЕГН: **********,
с постоянен адрес: гр.
П., ж.к. “Т.” № бл. *** “*”, вх. “*”, ет. *, ап. *.
Твърди се, че малолетният ищец е син на
ответника Г.А.К., който е живял на съпружески начала с майката Д.С.К., като
понастоящем връзката между родителите била прекратена, те не живеели заедно и
детето Г.Г.К. се отглеждало от майката. С оглед невръстната си възраст
малолетният Г.Г.К. се нуждаел от значителни средства за памперси,
детски храни, свързана с бързото му
израстване непрекъсната подмяна на дрешки и обувки, които майката нямала
възможност да осигури. Последната към момента на завеждане на исковата молба –
03.02.2014г., не работела, единственият й доход се формирал от получавано обезщетение
за майчинство в размер на 310 лв. и детски надбавки в размер на 35 лв., т.е.
възлизал месечно на 345 лв. Същевременно бащата развивал дейност като едноличен
собственик на капитала и управител на “Актив Сървиз-69” ЕООД, ЕИК: *********, и
“Актив Сървиз-К.” ЕООД, ЕИК:**********; освен
жилището си на адрес: гр. П., ж.к. “Т.” № бл. *** “*”,
вх. “*”, ет. *, ап. *,
притежавал и друго, останало от родителите му, находящо се на адрес: гр. П., ж.к.
“Т.” № бл. *** “*”, вх. “*”, ет. *, ап. **. От предходен брак ответникът имал едно дете,
навършило 10 години, като с Решение № 5154/30.12.2013г., постановено по гр. д.
№ 4549/2013г. по описа на ПРС, ІІІ бр. с., бил осъден да му заплаща месечна
издръжка от 180 лв.
Поради горните обстоятелства
се иска ответникът Г.А.К. да бъде осъден да заплаща на малолетния си син Г.Г.К.,
чрез неговата майка и законен представител Д.С.К., издръжка в размер на 200
(двеста) лева месечно, считано от ***г. /една година назад, т.е. от момента на
раждането/, до настъпването на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Настоява
също за присъждане на сторените от ищеца разноски по делото, включително минималния
размер на адвокатското възнаграждение съгласно Наредба № 1/09.07.2004г..
С
писмения си отговор, депозиран в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК, ответникът Г.А.К. оспорва
исковете, като възразява срещу претендирания период и размера на издръжката.
Посочва, че с Д.С.К. са живели на семейни начала от месец февруари 2012г. до
10.01.2014г., като от съвместното си съжителство имали едно дете – Г.Г.К.,
роден на ***г. По време на съвместния им живот, а и преди това майката Д.К. не
работела. Когато установили бременността й, я назначил на работа в
управляваното от него дружество, за да може тя да получава майчинство, като и
към месец март 2014г. това дружество заплащало нейните социални и здравни
осигуровки. Двамата живеели в жилището на ответника, който поел включително
всички разходи по бременността на майката и раждането на детето им. След
раждането наел детегледачка, за да може Д.К. да има свободно време и да се
чувства пълноценно; обезпечавал изцяло всички семейни нужди, разходи и
консумативи за майката и детето. Поради смъртта на майка си, с времето Д.К.
започнала да злоупотребява с алкохол и да търси безпричинно физическа
саморазправа с ответника. Твърди, че датата на фактическата им раздяла е
10.01.2014г., когато под претекст, че ответникът я възпрепятства да си събере
багажа, Д.К. извикала полиция. Този
момента на преустановяване на фактическото им съжителство можел да бъде
установен чрез справка в Пето РУП – П., както и да бъде удостоверен от личния
лекар на детето. Дотогава двамата
родители живеели заедно със сина си Г.Г.К. изцяло на издръжка, осигурявана от
ответника. Освен това, след раздялата им заплатил, чрез преводи по банкова
сметка ***, месечна издръжка за сина им в размер на по 100 лева за месеците
февруари и март 2014г. – с платежни нареждания съответно от
03.02.2014г. и от 06.03.2014г. Потвърждава, че има едно дете от първия си брак,
за което плащал месечна издръжка 180 лв., след като водил за нейното намаляване
гр. дело № 4549/2013г. по описа на ПРС, ІІІ бр. с. Същевременно от търговската си
дейност разполагал с минимални доходи, което било видно от ГДД за 2012г. Като
недвижимо имущество пък притежавал апартамента, в който живяли
с Д.К. *** бл. *** “*”, вх. “*”, ет. *, ап. *; визираният в
исковата втори имот бил семейното жилище на родителите му, в което продължавала
да живее майката на ответника след смъртта на баща му. От друга страна Д.К.
била собственик на два апартамента, които можели да способстват за доходите й
извън майчинството и детските надбавки. Във връзка с така изложените
обстоятелства ответникът заявява, че не възразява да заплаща издръжка на сина
си Г.Г.К., но начиная от момента на фактическата си раздяла с майката –
10.01.2014г. и при определяне на съобразен с възможностите му размер, който
моли занапред да бъде 80 лв. месечно.
С подадена на 07.04.2014г. писмена
молба от Д.С.К., като майка и законен представител на
малолетния Г.Г.К., е направено изявление за оттегляне на предявения иск по чл.
149 от СК, поддържано от процесуалния представител на ищеца в проведено на
03.06.2014г. открито съдебно заседание, поради което и на основание чл. 232 от ГПК с протоколно определение от 03.06.2014г., в тази му част производството
по настоящото дело е прекратено.
В хода на устните състезания ищецът,
чрез пълномощника си адвокат П., пледира за уважаване на исковата претенция по
чл. 143 ал. 2 от СК в пълен размер, като счита, че търсената издръжка от 200
лева месечно е съобразена с издръжката, която ответникът заплаща на другото си
дете и с потребностите на по-малкия Г.Г.К., чиято възраст обуславя по-големите
му нужди; изтъква, че платените междувременно от ответника суми за издръжка, ще
бъдат приспаднати от задълженията, който съдът му определи по справедливост.
Ответникът, явявайки се лично, моли за присъждане на месечна издръжка, която да
съответства на неговите възможности, като се отчете факта, че плаща на другия
си син издръжка от 180 лева месечно, а няма други доходи освен тези, които
реализира в търговската си дейност, като твърди, че резултати от нея през 2013г. и първата
половина на 2014г. са чувствително влошени спрямо 2012г., когато цялата му
годишна печалба била 7000 лв. Сочи също, че поддържайки нормални контакти с
майката, в периода от 10.01 - 07.07.2014г. е посещавал около 7-8 пъти сина си Г.
и всеки път, е носел за детето дрехи или нещо друго според предварителна
уговорка с майката, освен това постоянно купувал памперси
за детето. Счита, че сама по себе си
сумата от 200 лева не е голяма и като отговорен баща би желал да може да
заплаща дори повече пари за издръжка на сина си. В момента финансовото му
положение не позволявало да дава повече от 100 лева, колкото превеждал
ежемесечно на майката, още повече че заплащал осигуровките на последната. Заявява,
че вече повече от година не е плащал своите собствени осигуровки и дори не е
платил дължимия корпоративен данък за 2013г., защото е грижовен баща, за когото
нуждите на децата му имат приоритетно значение.
След преценка на всички събрани по делото доказателства,
вземайки предвид доводите и становищата на страните, съдът намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По
делото не се спори, че малолетният ищец Г.Г.К., е син на ответника Г.А.К.,
което е видно и от приобщеното Удостоверение за раждане (л. 6 д.).
Безспорно между
страните е също, че родителите на Г.Г.К.
са преустановили фактическото си съжителство, като към датата на подаване на
исковата молба – 03.02.2014г., и понастоящем детето се отглежда от майката.
Няма спор и относно обстоятелството, че Г.А.К.
има задължение за ежемесечна издръжка към друго свое дете, понастоящем
10-годишно, размерът на която издръжка е определен на 180 съгласно влязло в
сила Решение № 5154/30.12.2013г., постановено по гр. д. № 4549/2013г. по описа
на ПРС, ІІІ бр.с.
Според социалния доклад, изготвен от ДСП
– П., по информация на бащата Г.А.К., малолетният му син Г. живее с майка си в
гр. П., където предстои да бъде записан в детско заведение. В тази връзка
бащата дал съгласието си детето да бъде регистрирано по настоящия адрес на
майката, с която нямали разногласия относно отглеждането и възпитанието на
детето, както и за срещите с него, като Г.А.К. минимум два пъти месечно
посещавал сина си в гр. П. Бащата споделил със социалния работник, че двамата с
майката на детето са материално осигурени и имат възможност да посрещат всички
потребности на малолетния Г..
Със социалния доклад на ДСП – П.,
основаващ се на проведени от социалния работник среща и разговор с майката на
ищеца, както и посещение в дома им, е констатирано, че жилището, в което се отглежда Г.Г.К., на адрес:
гр. П., ул. “Б.” № **, ет. *, ап. **, представлява
двустаен апартамент, собственост на лелята и чичото на майката Д.С.К., състоящ
се от хол, спалня, кухня и санитарни помещения, като хигиенно-битовите
условия са много добри и подходящи за отглеждане на дете. Г.Г.К. имал избран
личен лекар с лекарска практика в гр. П. От месец септември 2014г. детето щяло
да започне да посещава яслена група към ОДЗ “Здравец”
гр. П. Майката имала завършено висше образование, специалност “тюркология”, като била работила на длъжност “технически
сътрудник” в “Актив Сървиз- 69” ЕООД гр. П., а в момента ползвала платен
отпуск за отглеждане на дете до навършване на двегодишна възраст, като по нейни
данни месечният й доход бил около 300 лева. При отглеждането и възпитанието на Г.
разчитала на подкрепа от леля си и чичо си, с които живеели съвместно. По нейни
данни синът й нямал здравословни проблеми, боледувал еднократно, редовно го
водела на консултации, поставени му били всички необходими за възрастта
имунизации. Майката споделила, че не е ограничавала срещите
на детето с бащата, който го посещавал в гр. П. веднъж месечно. По
нейни думи бащата не осигурявал средства за отглеждане на сина си.
От приетите писмени доказателства –
Справки в Търговския регистър (л. 7 и 8 д.), Справка в Служба по вписванията
(л. 9 д.) и
Справки на НАП ТД – П. (л. 55-60 д.), се установява, че ответникът Г.А.К. е едноличен собственик на капитала и
управител на две търговски дружества със седалище гр. П., а именно “Актив Сървиз - 69” ЕООД /от 2009г./ и Актив Сървиз
- К.” ЕООД /от 2010г./; няма регистрирани трудови договори; притежава няколко
недвижими имота в гр. П.: 1/2 ид.ч. от жилище с площ
44.00 кв.м., от жилище с площ 42.00 кв.м. и от гараж с площ 27 кв.м./,
придобити чрез дарение /декларирани през 1998г./; жилище с площ 75.10 кв.м., придобито посредством покупка /декларирано през
2003г./; 1/6 ид.ч. от жилище с площ 85.35 кв.м., придобита по наследство /декларирана през 2009г./;
също и две превозни средства: от 2000г.
лек автомобил “Опел Омега” с дата на първа регистрация
02.11.1999г., от 2012г. лек автомобил “Опел Фронтера”
с дата на първа регистрация 21.11.2002г.; няма декларирани плавателни и въздухоплавателни
превозни средства; няма подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2012г. и 2013г., няма данни за изплатени суми от фирми по чл. 73 от ЗДДФЛ.; а майката на ищеца – Д.С.К.,
с трудов договор от
01.08.2012г. е назначена работа в “Актив Сързив-69” ЕООД гр. П. при основна заплата от 400 лв.; притежава,
придобит чрез покупка недвижим имот – жилище
с площ 56.36кв.м., ведно с 1/16 ид.ч. от 540 кв. м.
земя /деклариран през 2010г./; няма декларирани пътни, плавателни и
въздухоплавателни превозни средства; няма подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2012г. и 2013г., няма данни за изплатени суми от фирми по чл. 73 от ЗДДФЛ.
Видно от писмените доказателства –
вносни бележки, заверени копия и оригинали (л. 21, 22 д. и 73-82 д.) е също, че
от м. февруари 2014г. ответникът Г.А.К.
е започнал да изплаща издръжка на сина си, като е превел по банкова сметка ***: на 03.02.2014г. – 100 лв., на
06.03.2014г. – 100 лв., на 08.04.2014г. – 100 лв., на 23.04.2014г. – 80 лв., на
07.05.2014г. – 100 лв.
Представеното от ответника копие на ГДД
по чл. 92 от ЗКПО за 2012г. (л. 23-32 д.) съдът не счита за годно писмено
доказателство, тъй като същата нито е подписана и подпечатана, нито заверена,
нито дори съпътствана от доказателство за подаването/приемането
й по електронен път.
Останалите събраните по делото писмени
доказателства – писмо рег. № ********/-*.**.***г., ведно със заверени копия от
протоколи за предупреждение и докладна записка на полицейски служители,
посетили адрес ж.к. “Т.” бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *, по сигнал за
възникнал сигнал в жилището (л. 49 - 53 д.), съдът счита за напълно неотносими към предмета на разглеждания спор по чл. 143 от СК, още повече, че са поискани от ответника конкретно с оглед установяване
датата на фактическата раздяла с майката на ищеца във връзка с иска по чл. 149
от СК, производството по който е прекратено, заради оттегляне на тази
претенция.
Гласни доказателства страните не са
ангажирали.
Спорът по делото се свежда конкретно до
размера на месечната издръжка, начиная от датата на
подаване на исковата молба, която издръжка ищецът настоява да бъде определена в
размер на 200 лева, а
ответникът – в рамките на 100 лева.
Съгласно разпоредбите на чл. 143 ал. 2
от СК родителите дължат издръжка на ненавършилото
пълнолетие дете, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си, като съобразно своите възможности и материално състояние
следва да осигуряват условията на живот, необходими за развитието на детето.
Конкретният размер на тази издръжка е функция от потребностите на самото дете и
възможностите на неговите родители – чл.
142 ал. 1 от СК, но не може да бъде по-малък от минимума, предвиден в нормата
на чл. 142 ал. 2 от СК, а именно една четвърт от размера на минималната работна
заплата за страната или 85.00 лв.
В случая се касае за дете, което към
датата на завеждане на иска /03.02.2014г./ е на 1 годинка и от м. септември
2014г. ще посещава яслена група, като не се установява да имат специфични здравословни или други
нужди, изискващи повече средства за издръжка от обичайните за деца на тази
възраст. Малолетният Г.Г.К. се отглежда от майката, а бащата от м. март 2014г.
заплаща по нейна банкова сметка *** си. Същевременно според неоспорените от
ответника твърдения, изложени в исковата молба, към момента на подаването й месечният
доход на майката, за която нито се твърди, нито се установява да е обвързана
със задължение за издръжка към друго лице, се свежда до обезщетението за
майчинство /по чл. 50 от КСО/, възлизащо на 310 лв., като тя получава и детските
надбавки от 35 лв. /по чл. 7 от ЗСПД/, притежава също един жилищен имот в гр. П.
В случай, че след
навършване едногодишната възраст на детето, тя е продължила да ползва отпуск за
отглеждането му по реда на чл. 53 от КСО, както сочат данните от социалния
доклад, то от м. март 2014г. майката е започнала за получава обезщетение в
размер на 340 лв. съгласно чл. 11 от ЗБДОО, наред с детските надбавки. След записване
на детето в яслена група пък, майката би могла да се
върне на работа в “Актив Сървиз- 69” ЕООД или да
започне друга работа, като възрастта и образованието й позволяват при подходяща
трудова заетост да реализира поне среден
доход, който според данните на НСИ за първото шестмесечие на 2014г. е около
800 лв. за страната и 650-700 лв. за Южния централен район на страната в т.ч. региона на гр. П. и гр. П. От своя страна бащата –
ответник в настоящото производство, който дължи издръжка и на друг свой
низходящ, развива стопанска дейност чрез две търговски дружества, за чиито
актуални приходи и реализирани финансови резултати липсват категорични
доказателства (включително при справка с общодостъпните данни в ТР се
установява, че последните публикувани ГФО на “Актив Сървиз
- 69” ЕООД и Актив Сървиз
- К.” ЕООД са за 2009г.), а и персонално Г.А.К. няма декларирани по чл. 50 от ЗДДФЛ доходи от тези дружества, нито регистрирани трудови договори. Също като
майката на ищеца обаче е здрав и трудоспособен човек, който разполага с
потенциала да заработва поне средния за страната месечен доход, още повече, че
както самият той отбелязва в хода на устните състезания доходът от търговската
му дейност през 2012г. е бил
7000 лв., т.е. около 580 лв. месечно, а че доходите му през 2013г. – първата
половина на 2014г. не са се влошили, дори напротив сочат както изтъкнатите в
отговора на ответника и неоспорени от ищовата страна
обстоятелства досежно разходите, правени от Г.А.К. за
Д.С.К. и новородения им син в периода до началото 2014г., така също изявлението
на ответника пред социалния работник, че двамата с майката на детето са
материално осигурени и имат възможност да посрещат всички потребности на
малолетния си син. Освен това ответникът притежава по 1/2 ид.ч.
от два жилищни имота в гр. П. (освен собствеността
върху обитавания от него апартамент на адрес ж.к. “Т.”
бл. **** и 1/6 ид.ч. от апартамента на адрес ж.к.
“Т.” бл. ****, ползван според отговора на исковата молба от майката на
ответника), от които имоти Г.А.К. би
могъл да получава допълнителен доход. Прочее, от мотивите на публикуваното в
сайтовете на ПРС и ВСС решение по гр. д. № 4549/2013г. по описа на ПРС, ІІІ бр.
с., образувано по предявен от Г.А.К. иск с правно основание чл. 150 от СК, е
видно, че с това решение присъдената през 2011г. за по-голямото дете на
настоящия ответник издръжка е намалена
от 400 на 180 лв., за постановяването на който резултат съдът е съобразил
намалението в доходите на Г.А.К. спрямо 2011г. и факта, че финансовите му
задължения са увеличили, поради раждането на втория му син - Г.Г.К..
При това положение, отчитайки и
актуалната икономическа обстановка в страната, включително постоянното
увеличение в цените на основни стоки и услуги, съдът намира, че адекватният
размер на общата месечна издръжка, която двамата родители са длъжни и могат да
осигуряват на сина си Г.Г.К. (дори и ако това им създава известни затруднения,
тъй като задължението за издръжка на ненавършилото
пълнолетие дете е безусловно по своя
характер), възлиза на 220 лв. Този общ
размер на издръжката, наред с месечните помощи от 35 лева, които майката получава
на основание чл. 7 ЗСПД вр. чл. 61 от ЗДБРБ за 2014г.,
е достатъчен за задоволяване нормалните потребностите на дете на възрастта на
ищеца – за храни и хранителни добавки, памперси,
облекло, играчки, медикаменти, детска козметика и др. текущи нужди, включително
за заплащане таксата за посещение на детски ясли, като с оглед доводите на
ищеца е необходимо да се отбележи, че
според трайната съдебна практика по-високата възраст на детето, обичайно
обуславя и по-голям, а не
по-малък размер на необходимата издръжка. При разпределяне общия размер на
издръжката от 220 лева между двамата родители, съдът счита за справедливо бащата,
разполагащ безспорно с по-добро
материално положение и финансови възможности, да поеме заплащането на сумата от
130 лева, а останалите 90 лева да се
осигуряват от майката, като се вземе предвид и това, че тя полага непосредствените
ежедневни грижи за отглеждането и възпитанието на детето.
Безспорното обстоятелство, че със
съгласието на майката бащата ежемесечно осъществява контакти с малолетния си
син, несъмнено свидетелства разумното отношение на двамата родители по този
въпрос, което е изцяло в интерес на детето. Похвален е и заявеният от ответника
негов стремеж при всяко посещение при детето да носи пакет памперси
или други необходими за малкия Г. консумативи, но това негово позитивно
поведение, както и факта, че след раздялата си с майката всеки месец
добросъвестно е превеждал определена от самия него сума за издръжка на детето,
не обуславя различни от горните изводи относно размера на необходимата за
малолетния Г.К. месечна издръжка и частта от нея, която трябва да се осигурява
от бащата, още повече, че майката сама отглежда детето, което живее при нея и
тя поема изцяло фактическите грижи за него. Разбира се, както правилно
отбелязва процесуалният представител на ищцовата
страна, заплащаните от Г.А.К. суми до влизане в сила на съдебното решение
подлежат на приспадане от задълженията на ответника при изпълнението за този
период от време.
Поради изложеното, предявеният иск по
чл. 143 от СК следва да се уважи до сумата от 130 (сто и тридесет) лева,
считано от датата на подаване на исковата молба – 03.02.2014г., до настъпването
на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й
изплащане, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 200 лева.
Тъй като се касае за определяне
издръжка на малолетно дете, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК ще се допусне предварително изпълнение на настоящото
решението в частта относно издръжката.
Предвид изхода на спора и съобразно
чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищецът, който единствен е претендирал присъждане на
разноски в настоящото производство, има право да получи заплащане на сторените
от него такива съразмерно на уважената
част от иска. От ищовата страна не са представени
доказателства за направени разноски, но е поискано присъждане на адвокатско
възнаграждение за безплатно осъществяваната правна помощ от адвокат В.П.. Видно
от договора за правна защита и съдействие (л. 5 д.), сключен между законния
представител на ищеца и адвокат П., не е договорено възнаграждение на
последния, поради това, че клиентът няма доходи, т.е. иска се присъждане на
адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ал. 2 вр.
ал. 1 т. 1 от Закона за адвокатурата. Съгласно тези разпоредби адвокатът може
да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лице, имащо право на
издръжка (по смисъла на чл. 139 от СК това е неработоспособно лице, което не може
да се издържа от имуществото си, а такова именно лице е и малолетният ищец), като
при уважаване на иска се дължи на адвоката възнаграждение, платимо от другата
страна в определен от съда размер, който не може да е по-нисък от предвидения в
Наредбата по чл. 36 ал. 2 от ЗА. Тъй като според § 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения относно непредвидените в тази наредба
случаи възнаграждението се определя по аналогия, а уреденото в чл. 7 ал. 1 т. 6
от наредбата възнаграждение за адвоката повереник на ответник по дело за
издръжка е 300 лева и според чл. 7 ал. 6 от същата наредба за защита по дела с
повече от две съдебни заседания за всяко следващо съдебно заседание на адвоката
се заплащат допълнително по 100 лева, а в случая по делото са
проведени три съдебни заседания, то по аргумент от посочените
разпоредби на адвокат П. следва да се определи възнаграждение от 400 лева
(300лв. + 100лв.). Необходимо е обаче изрично
да се отбележи, че в хипотезата на оказана безплатна правна помощ адвокатът, а
не представляваната от него страна, има право да получи определеното му
възнаграждение, но независимо от това как се определят и кому са дължими, след
като се касае за разноски, възлагани в тежест на насрещната страна,
присъждането им трябва да стане и при спазване правилата на чл. 78 ал. 1 от ГПК
– съразмерно на уважената част от иска. Ето защо, съразмерно на уважената част
от исковата претенция, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат В.П.
сумата от 260 лева (400х130/200).
Пак с оглед изхода на спора, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1
т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, който се събират от
съдилищата по ГПК, в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на държавна
такса по сметка на ПРС в размер на 187.20 лв. (сто осемдесет и седем лева и
двадесет ст.) – 4 на сто върху сбора от тригодишните платежи на присъдената
издръжка [(130 лв. х 36 месеца) х 4 %].
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.А.К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Пловдив, ж.к. “Т.”, № бл. *** “*”, вх. “*”, ет.
*, ап. *, да
заплаща на малолетното си дете Г.Г.К., ЕГН: **********, чрез неговата майка и
законен представител Д.С.К., ЕГН: **********, и двамата с постоянен адрес: гр.
П., ул. “С.” № *, ет. *, ап.
*, месечна издръжка в размер на 130.00 лева (сто и тридесет) лева, считано
от датата на подаване на исковата молба – 03.02.2014г., до настъпването на законоустановена
причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата
от 130 лева месечно до пълния предявен размер от 200 лева месечно.
ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението в частта относно издръжката, на основание чл. 242
ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г.А.К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. П., ж.к. “Т.” №
бл. *** “*”, вх. “*”, ет. *, ап. * да заплати на адвокат В.П.П., БУЛСТАТ: *********, със
служебен адрес: гр. П., ул. “Р. Д.” № **, ет.
*, офис № *, сумата от 260 лв. (двеста и
шестдесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.
38 ал. 2 от ЗА, за процесуално представителство на ищеца пред
първоинстанционния съд при условията на чл. 38 ал. 1 т. 1 от ЗА.
ОСЪЖДА Г.А.К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. П., ж.к. “Т.” №
бл. *** “*”, вх. “*”, ет. *, ап. *, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ПРС сумата 187.20 лв. (сто
осемдесет и седем лева и двадесет ст.), представляваща държавна такса за
настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/С.Неделева
Вярно с оригинала.
И.Б.