№ 3597
гр. София, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110104849 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от Г. С. Г., ЕГН **********, против [фирма], ЕИК
****, с която е предявен осъдителен иск за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищеца сумата от 5 001, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на изгаряне на крака му от необезопасена парна струя в парна баня на СПА
центъра на управлявания от ответника [фирма], [населено място] на 02.12.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателно изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 02.12.2022 г. бил на тиймбилдинг в [фирма] в [населено място]
/които хотел е управлява и стопанисван от ответника/. Около 15-17 часа той и колегите му
били в СПА центъра, когато станал инцидент, от който той пострадал. Когато Г. С. Г.
тръгнал да излиза от парната баня на СПА центъра минал покраи водната тръба, която
вместо да изпусне пара, изпуснала силна струя с гореща вода, която го уцелила в лявото
ходило. Ищецът изпитал силна болка и не можел да стъпва. Уведомил рецепцията, но
нямало служител, които да го прегледа. До края на престоя ищецът не можел да ползва СПА
център и стоял в стаята си, чувствал болка и му било некомфортно, че не може да участва в
тиймбилдинга. Напуснали хотела и се прибрал се в **** на 04.12.2022 г., като трудно
стъпвал на крака си и бил неподвижен. На следващия ден 05.12.2022 г. бил прегледан от
лекар, издадено му било СМУ. Твърди, че получил изгаряне 1-ва или 2-ра степен. Работил
дистанционно от вкъщи повече от месец, защото лекарските предписания били да слага
компреси на раната си и да не обува обувка, а и само по себе си това му причинявало болка.
След като се прибрал в дома си Г. С. Г. продължавал да изпитва болка, трудно стъпвал на
1
стъпалото си, не можел активно да участва в грижите за децата си и да помага в
домакинството, което допълнително го напрягало и му носило негативни усещания.
Оценява, че болките, страданията и неудобствата, които е преживял във връзка с инцидента,
могат да бъдат репарирани със сумата от 5 001 лв. и моли искът да бъде уважен в пълен
размер.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на
ответника, в който искът се оспорва като неоснователен. Ответникът оспорва изгарянето да
може да се получи от необезопасена водна струя, наличието на виновно поведение на
служители на ответника, механизма на настъпване на нараняването, причинно-следствената
връзка, както и размера на претенцията. Направено е възражение за съпричиняване. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание ищецът се представялва от редовно упълномощения си
процесуален представител адв. В., който поддържа исковата молба и претендира разноски
съгласно представен списък.
Ответникът се представлява от редовно упълномощен процесуален представител адв.
Г., която поддържа отвгороа на исковата молба. Не претендира разноски, но прави
възражение за прекомерност на претендирания от ответника адвокатски хонорар. Подадена
е писмена защита.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото е приета Фактура № **********/24.11.2022 г.,
издадена от ответника [фирма] на получателя [фирма] за заплащане на сумата от 6 452 лв. с
ДДС, а и доколкото твърдения на ищеца не се оспорени от ответника, от същата се
установява, че Г. С. Г. е бил на тиймбилдинг в „[фирма]“ в [населено място].
По делото е прието като писмено доказателство съдебномедицинско удостоверение
№ V-445/2022 г., издадено след преглед от доц. д-р А. А., в което при преглед на Г. С. Г. е
установено по външната странична повърхност на лявото му стъпало към основата на 5-ти
пръст червеникаво -синкав еритематозен участък на кожата на площ 6/2,5 см. с
морфологични данни за възпалителна реакция в областта на меките тъкани и наличие на два
булозни участъка с размер 1,3/0, 3 см. и 0,5/0,5 см., представляващо изгаряне на кожата в
лявото стъпало 1-ва и 2-ра степен. Съдебният лекар е посочил, че травматичното увреждане
може да бъде получено по механизма на въздействие с течност с висока температура –
изгаряне от необезопасена парна струя. Увреждането е причинило временно разстройство на
здравето на пострадалия, неопасно за живота му.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Я. К. С. –
живееща на семейни начела с ищеца, В. Б. С. – колега на ищеца и С. Ю. И..
От показанията на свидетеля Станчева се установява, че Г. бил на тиймбилдинг с
колегите си в началото на декември и там претърпял изгаряне. Свидетелката споделя, че
когато ищецът се прибрал у дома не можел да ходи и не можел да обуе обувки. Първата нощ
изпитвал силна болка и не можел да спи. Спомня си, че тя закарала ищеца на лекар, като му
било предписано – 7 дни да не мие изгореното, да го маже с антибиотично лекарство и да
сменя превръзката. След това Г. ходил отново на лекар да сменят превръзката.
Предписаното лечение било да се маже с антибиотичен крем, на няколко дни да се сменя
2
превръзката, а след 15 ден да се освободи раната, за да диша. Свидетелката сочи, че Г. се
чувствал зле след инцидента, работил от вкъщи, но не можел да й помага в домакинството,
тъй като не не може да ходи и реално не ставал от дивана. Тя и пострадалият имали две
деца, като тогава голямото било първи клас, а малкото двегодишно и ситуацията в дома им
била много усложнена, тъй като в същия период на нея й се налагало да ходи на обучение.
Наложило й се сама да се справя с организацията и воденото на децата на училище и ясла. Г.
се чувствал зле, че не може да участва в грижите за семейството, защото по принцип бил
деен, тя от своя страна би изнервена от ситуацията и в този период между тях възниквали
множество конфликти. Спомня си, че изгарянето му било на стъпалото отстрани на нивото
на джапанката от външната страна на крака. Сочи, че Г. не можел да обува обувки, а навън
било студено, съответно не излизал, тя му помагала да се предвижда. Спомня си, че за пръв
път обул обувки на 05.01.2023 г., когато бил рождения му ден. Дава показания, че Г. й
споделил, че самото изгаряне се получило в парната баня и самата пара го изгорила. Спомня
си, че Г. пътувал с кола до хотела, като на връщане е бил докаран.
От показанията на свидетеля Спасов се установява, че с ищцеца са колеги и заедно
били на тиймбилдинг в [фирма]. Двамата с Г. посетили СПА центъра на хотела, влезли в
парната баня и поискали да влезнат в леден басейн, намиращ се в самата парна баня. Точно
когато тръгнали да влизат в басейна на входа му имало нещо като дюза, която изпускала
горещ въздух за параната баня. Когато минали оттам Г. бил от страната дюзата и тя го
изгорила. Самата дюза не била обозначена и те забелязали, че след изгарянето на Г. и други
хора се парили, защото след изгарянето влезнали в басейна. Спомня си, че Г. доста го
заболявало след изгарянето, подул му се кракът, намазали го с препарат против изгаряне, на
другия ден стъпвал все едно го боли и накуцвайки. Веднага след изгарянето влезнали в
басейна, защото Г. се оплакал, че доста го заболяло, а басейнът бил леден и той помислил,
че ще му помогне за болката. Постояли в басейна около 10 минути и след това Г. отишъл на
рецепцията в СПА центъра да се оплаче. След изгарянето Г. не посетил СПА центъра
повече, през останалото време на тиймбилдинга, когато прекарвали време заедно Г. винаги
бил с някакъв компрес на крака.
От показанията на свидетеля И. се установява, че той често посещавал „[фирма]“ в
село **, защото фирмата му се занимавала със строежа му. В началото на месец декември
2022 г. бил на рецепция в СПА центъра, защото имало някакъв проблем с устройство там и
тогава дошли двама мъже, а единият се оплаквал на рецепция, че си е изгорил или опарил
крака. От рецепцията го попитали има ли нужда от медицинска помощ, но той отговорил, че
иска единствено мазило. Спомня си, че тогава нямало мазило на рецепция, но го попитали
дали желае да му осигурят. Свидетеят не е забелязал отклонения в походката на оплакващия
се.
Съдът намира показанията на разпитаните свидетели за достоверени и обективно
дадени, всичките свидетели свидетели споделят пред съда свои собствени непосредствени
впечатления, поради което съдът кредитира с доверие показанията им. Действително
свидетелката Станчева е заинтересувана от изхода по делото, но нейните показания изцяло
се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства, с изключение на сведенията,
че в продължение на един месец ищецът е бил напълно неподвижен. Тя непосредствено е
възприела обстоятелствата относно възстановителния процес на ищеца, живее с него и има
най-пълноценни впечатления, поради което и показанията й не следва да бъдат игнорирани.
Действително свидетелката е посочила, че възстановителният период на ищеца е протекъл
около един месец, докато експерът сочи по-малък период, но вещото лице изрично
уточнява, че периодът на отшумяване на болката и възстановяване зависи и от
индивидуалния праг на болка на всеки пострадал.
Като доказателство по делото е прието заключението по изслушаната съдебно-
медицинска експертиза, неоспорено от страните, което съдът намира за обективно и
3
професионално изготвено поради което го кредитира с доверие. При преглед на
медицинската документация по делото /СМУ/ вещото лице е посочило, че изгарянето,
описано да е претърпяно от ищеца от съдебния лекар, представлява увреждане на кожата,
което може да бъде съчетано с различни общи реакции на организма. Характеристиките на
изгарянето зависят от неговата дълбочина и обем. Когато изгарянето засяга само
повърхностния слой на кожата /епидермиса/ то е епидермално или изгаряне от първа степен
при него е налице само зачервяване без мехур. Когато увреждането засегне някои от
подлежащите слоеве на кожата изгарянето е частично дермално или изгаряне от втора
степен. При него освен зачервяване на кожата има и прозрачен мехур, була, който побелява.
По-тежките изгаряния са с разрушаване на дермата в пълна дълбочина - трета степен, като
увреждането се разпростира до всички слоеве на кожата – четвърта степен, което включва
увреждане и на разположени още по-дълбоко тъкъни като мускул или кост. В конкретния
случай се касае за епидермално и повърхностно изгаряне първа-втора степен и сравнително
малка площ на лявото стъпало. Установеното на 05.12.2022 г. от съдебен медик увреждане е
характерно за въздействие от локално действие на висока температура и може да се обясни
по време и начин със съобщеното от пострадалия в исковата молба, а именно при
въздействие на гореща парна струя на 02.12.2022 г. в областта на ходилото на ляв крак.
Термичната травма е нанесла на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно
за живота по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК. Такива термични травми могат да бъдат лекувани
с обикновени локални или перорални болкоуспокояващи като първоначално охлаждането на
нараненото място, вкл. с чешмяна вода помага за термично въздействие и временно
облекчение на болката, намалявайки увреждането. Допълнително за по-бързо отшумяване
на симптомите и превантиране на усложненията най-често срещани такива са инфекции, се
предписват и превръзки с локални мехлеми. Появилите се мехури следва да останат
непокътнати. Епидермалните изгаряния причиняват болка, която продължава до 2-3
седмици, с обелване на кожата през следващите няколко дни. В конкретния случа
увеждането с оглед неговия вид и локализация е довело до функционални смущения по
отношение на основаната функция на ходилото – опорна, за неповече от 1-2 седмици.
Вещото лице акцентира, че съдебният медик не е констатирал куцане или щадене на
наранения крак. Ограничената по площ термична травма е затруднила носеното на чорап и
обуване на обувка в рамките на 1-2 седмици. С оглед липсата на други медицински
документи, вещото лице е достигнало до извод, че лисва данни за усложнение, които да
налагат по-продължителен срок за възстановяване. В открито съдебно заседание вещото
лице е посочило, че възстановителния период и затруднената опорна функция зависи и от
индивидуалния праг на болка. Най-доброто лечение при изгаряне е криотерапия – локално
поставяне на лед и ледени компреси, а впоследствие кремове. Дали е необходимо булите
/мехурите/ да се обработват се преценява от специалист с хирургичен профил. Ако се касае
за изгаряне първа-втора степен, без мехури, достатъчно е лечението с Дефламол, ако се
пукнал мехур, тогава може да настъпи възпалителен процес и преценява от лекар дали да се
включи антибиотично лечение
При тези установени факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният осъдителен иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди,
вследствие на непозволено увреждане намира правната си квалификация в разпоредбата на
чл. 49 във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД. При така заявената претенция в тежест на ищеца е
да докаже, че вследствие на противоправното поведение на лице, за което отговаря
ответникът, при или по повод на възложената на това лице от ответника работа, да са
настъпили неимуществени вреди за ищеца, какви са точно настъпилите вреди, причинно-
следствена връзка между твърдените вреди и твърдения инцидент на 02.12.2022 г., както и
размерът на претендираното обезщетение. Според чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага.
Предвид наведените възражения по делото в тежест на ответника е било да докаже
възражението си за съпричиняване, както и да проведе насрещно доказване по посочените
4
обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземанията, следва да
докаже, че ги е погасил.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
ответникът стопанисва и отговаря за поддръжката на „[фирма]“ и на СПА центъра в него.
Следователно ответното дружество отговаря за безопасните условия на ползване на
съоръженията в СПА центъра в хотела. Обстоятелството, че е в парната баня е съществувала
дюза, изпускаща гореща пара или течност на място, през което непосредствено преминават
посетителите на СПА центъра, означава, че ответникът не е положил достатъчно грижа да
обезопаси ползването на съоръжението, неговите служители, за чиято дейност отговаря, не
са предвидили и не са съобразили, че изпускащата пара или течност дюза до входа на
басейна може да увреди здравето на посетителите. Освен това не се установява да има
каквито и да било обозначения за бдителност и внимание на посетителите, ползвайки
парната баня, поради което и съдът намира, че ответникът чрез неговите служители е
допуснал противоправно бездействие, изразяващо се в необезопасяване и
непредупреждаване за възможна опасност от увреда здравето на посетителите в СПА
центъра, поради което се установява първият елемент от фактическия състав, а именно
противоправно деяние.
От събраните писмени /Фактура/ и гласни доказателства, а и доколкото тези
обстоятелства не са оспорени от ответника, се установява, че в периода от 02.12.2022 г. до
04.12.2022 г. Г. С. Г. и неговите колеги били отседнали в „[фирма]“ в [населено място], на
тиймбилдинг.
В следобеда на 02.12.2022 г., между 15 и 17 часа Г. С. Г. претърпял инцидент, било
изгорено стъпалото му при влизане в басейна, намиращ се в парната баня в СПА центъра на
хотела, като от дюза предназначена да изпуска пара била изпусната струя гореща вода или
пара, която причинила изгаряне на ищеца, болки и страдания. Била увредена страничната
повърхност на лявото му стъпало към основата на 5-ти пръст, като видно от приетото като
доказателство съдебно-медицинско удостоверение, при прегледа на 05.12.2022 г. се
установил червеникаво-синкав еритематозен участък в кожата на площ 6/2,5 см. с
морфологични данни за възпалителна реакция в областта с оточност на меките тъкани и
наличие на два булозни участъка с размери 1,3/0,3 см. и 0,5/0, 5 см. От прието и неоспорено
заключение по изслушаната по делото СМЕ се установява че настъпилото увреждане,
констатирано в медицинско удостоверение може да бъде осъществено по посочения от
ищеца начин и настъпилите вреди са в причинно-следствена връзка с него.
Вследствие на претърпяното увреждане ищецът мигновено изпитал силна болка и
потърсил облекчение в ледения басейн, за което свидетества свидетелят Спасов и което е не
само естествена реакция спрямо изгарянето, а и според вещото лице най-ефикасния метод за
преодоляване на вредоносните последици на изгарянето. След като болката, изпитвана от Г.
С. Г. не отминала, той потърсил помощ на рецепцията в СПА центъра в хотела, като
поискал да му бъде предоставен мехлем за третиране на изгорените участъци. До
приключване на тиймбилдинга и отпътуване от хотела Г. не посещавал СПА центъра,
чувствал болка в крака и накуцвал, което се установява от показания на свидетеля Спасов.
Когато се прибрал в дома си на 04.12.2022 г. ответникът продължил да чувства болка, а в
продължение на няколко седмици след инцидентна бил обездвижен, тъй като изпитвал
болка при движение, защото от изгарянето била увредена опорната функция на крака ми. Г.
С. Г. работил от вкъщи около месец и прекарвал времето си предимно седнал на дивана.
Едва след Нова година успял да обуе обувка, да шофира, да излезе. Видно от приетото по
делото заключение на вещото лице болките вследствие на изгаряне от този тип отшумяват за
периода от 1 до 2 седмици. Адекватно лечение изисква да се сменят превръзки и да се
използват лечебни мехлеми., което е предприето от ищеца. Носеното на обувки в периода не
се препоръчва, доколкото обувката и чорапът упражняват натиск. Следва да се има предвид,
5
че макар изгарянето да е на малка площ, то е на такова място /стъпалото/ на крака, че засяга
опорната функция на стъпалото и доколкото по делото са събрани гласни доказателства чрез
разпита на свидетелката Станчева, че в продължение на около месец ищецът е имал
затруднения с придвижването, а вещото лице уточни, че отшумяването на болката е в
зависимост от личния праг на търпимост на страдание, то съдът приема за установено по
делото, че в продължение на един месец ищецът е търпял негативни последици от
изгарянето изразяващи се в болка и затруднено движение. Установява се, че болката е със
затихващ интензитет. Освен това по делото не се събраха доказателства за посещения при
хирург, следователно и не може да се направи извод, че са били налице възпалителни
процеси по отношение на раната, а по-скоро превантивно съдебният лекар е изписал
антибиотичен крем. Действително ежедневният ритъм на живот на ищеца се е променил в
периода на възстановяване, но след оздравителния период вредните последици са напълно
преодолени.
Съгласно чл. 52 ЗЗД неимуществените вреди се оценяват по справедливост. Съгласно
т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 год. понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това
разбиране, при определяне на този размер съдът следва да вземе предвид всички
обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди.
Трайна е казуалната практика на касационната инстанция /Решение № 532/24.06.2010 г. по
гр. дело № 1650/2009 г., ІІІ г. о.; Решение № 439/14.12.2012 г. по гр. дело № 1730/2011 г., ІV
г. о., Решение № 149 от 02.05.2011 г. по гр.д. № 574/2010 г. на ІІІ г.о., Решение № 391 от
13.01.2012 г. по гр.д. № 201/2011 г. на ІІІ г.о., Решение № 335 от 10.01.2012 г. по гр.д. №
296/2011 г. на ІІІ г.о. Решение по гр. дело 1273/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о. и др./, според която
при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат под
внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост.
Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се
определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Ето защо справедливостта
по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и
степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът
на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице
от вредоносното действие.
В случая ищецът - увредено лице е млад човек, в работоспособна възраст, семеен с
две деца, за които дължи и полага грижи, изгарянето му е причинило силна, внезапна болка
с утихващ интензитет, която отшумява в рамките на 2 седмици. Ищецът е бил принуден да
ограничава движенията си поради болка и оздравителния процес, което е довело до
конфликти и неудобства в домакинството му. Следва да се подчертае и че вредата е
претърпяна в момент, в който Г. С. Г. е бил в СПАцентър на хотел, на място, което
предполага, че посетителят отива да си отдъхне, да си почине, да се отпусне. Ищецът не е
очаквал да съществува опасност за него, както и че може да претърпи нараняване или болка.
Освен това вследствие на увредата не е могъл да прекара пълноценно времето си с колегите
и да участва в тиймбилдинга, същевременно след прибирането му вкъщи не е бил
достатъчно активен в домакинството. Тези негативни преживявания обаче са напълно
преодолени в рамките на един месец. В същия този месец не се е налагало специфично
лечение на ищеца, той е бил в дома си и дори е работил. Действително опорно-двигателната
функция на крака му е била намалена, но няма данни за цялостното й засягане. Единствено
6
свидетелката Станчева дава показания, че той в продължение на месец въобще не е могъл да
се движи, но тези данни не се подкрепят от останалите доказателства – медицинско
удостоверение, в което липсва посочване за куцукане или страдание при ход и съдебно-
медицинска експертиза. Болката е причинявала неудобства на ищеца и той е следвало да
стои вкъщи и да не носи обувки, за да лекува раната си, но не може да се направи
категоричен извод, че не е могъл да се движи, още повече, че се установява, че в периода
няколко пъти е бил на лекар. Същият не е бил и неработоспособен. По тези съображения
съдът намира, че справедливо обезщетение в случая е такова в размер на 2 000 лв.
По отношение на възражението за съпричиняване, съдът намира същото за
неоснователно и недоказано. Действително не се доказва след претърпяното увреждане
ищецът да е потърсил медицинска помощ, но съдът намира, че състоянието му не е налагало
спешна интервенция. Болката и страданията са били с голям интензитет при нанасянето им,
но няма данни изгарянето да е от по-висока от втора степен, съответно предприети с от Г. С.
Г. действия – потопил е кракът в ледена вода, намазал е изгореният участък с дефламол, два
дни след инцидента е потърсил лекарска помощ са адекватни, което се потвърждава и от
вещото лице. Няма никакви данни ищецът да е неглижирал състаоянието си, напротив
изпълнявал е предписаното лечение, а и вещото лице сочи, че няма данни за последващи
медицински консултации, респективно липсва възпалителен процес.
По отговорността за разноски:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно на уважената
част от исковете. С приложения по делото списък се претендира заплащане ан сумата от
1 220, 04 лв., включваща заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатски
хонорар. Съдът намира направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в размер на 700 лв. за неоснователен с оглед фактическата и правна
сложност на делото и извършените процесуални действия от страна на адв. В., а именно
явяване в няколко съдебни заседание, провеждане не разпит на свидетели и вещо лице. С
оглед изхода на производството претенцията за разноски следва да бъде уважена за сумата
от 487,92 лв.
С оглед изхода по делото и на основание чл.78, ал. 3 ГПК ответникът също има
право на разноски, но не претендира такива.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в [адрес] да
заплати на Г. С. Г., ЕГН ********** на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 2
000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания в резултат на изгаряне на крака му от необезопасена дюза за парна струя в парна
баня на СПА центъра на управлявания от ответника „[фирма]“, [населено място] на
02.12.2022 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането 02.12.2022 г. до
окончателно изплащане на вземането.
7
ОСЪЖДА „[фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в [адрес] да
заплати на Г. С. Г., ЕГН ********** на сумата от 487, 92 лв., представляваща разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8