О П Р Е Д Е
Л E Н И Е
№………./…...01.2018г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание в състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1373 по
описа за 2017 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск от „ПФК - ЧЕРНО МОРЕ" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Никола
Вапцаров" № 9, представлявано от изп. член на
съвета на директорите "Маримар М 2015"
ЕООД, ЕИК ********* чрез управителя му Марин Благоев Маринов срещу „ПФК -
ЛЕВСКИ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
ул."Тодорини Кукли" № 47 /стадион „Георги
Аспарухов"/, представлявано от изп. директор
Красимир Тодоров Иванов, за заплащане на следните суми:
- 52 500 € (петдесет и две
хиляди и петстотин евро), претендирана като
незаплатен остатък от общо дължимо възнаграждение, уговорено в чл. 3, ал. 2 от
договор за трансфер на футболист, сключен между страните на 08.01.2016г., ведно
със законната лихва върху нея, начислена за периода от подаването на настоящата
искова молба до окончателното погасяване на главницата;
- 20 000 € (двадесет хиляди
евро), претендирана като договорна неустойка съгласно
чл. 8 от договор за трансфер на футболист, сключен между страните на
08.01.2017г., ведно със законната лихва върху нея, начислена за периода от
подаването на настоящата искова молба до окончателното погасяване на
главницата.
С отговора на исковата молба от
ответника е направено възражение за местна неподсъдност на делото, като се
отправя искане същото да бъде прекратено и изпратено на Софийски градски съд, в
чийто район се намира седалището на ответника. Възражението се аргументира с
твърдение, че в сочената от ищеца като приложима клауза на чл.10 от договора
между страните не се конкретизира за кои имуществени спорове се отнася, поради
което не представлява действителен договор за подсъдност по смисъла на чл.117,
ал.2 от ГПК. Твърди се на следващо място, че клаузата на чл.10 от договора
касае само неуредените в договора въпроси, тъй като е във връзка с предходната
алинея, уреждаща приложимото право за неуредените в договора въпроси.
В допълнителната искова молба
ищецът изразява становище за неоснователност на възражението, като се позовава
на договорната клауза като действителна и недвусмислено уреждаща специална
подсъдност на всички спорове между страните. С допълнителния отговор ответникът
поддържа възражението си за местна неподсъдност, основавайки се на изложените в
отговора аргументи.
Възражението е своевременно
направено предвид разпоредбата на чл.119, ал.3 от ГПК, но по същество се явява неоснователно
при приложение хипотезата на чл.117, ал.2 от ГПК. Клаузата на чл.10 от договора
изрично урежда подсъдност на всички възникнали между страните спорове пред ОС –
Варна. Уговорката не съдържа ограничение на споровете, за които се отнася, с
оглед на техния предмет.
Възражението на ответника, че липсва
конкретизация на визираните от клаузата спорове, съдът намира за неоснователно
с оглед договорния текст, обуславящ приложимост спрямо всички видове спорове.
При тази обща формулировка на уговорката следва да се приеме, че ограничение на
приложимостта на договорната подсъдност въвежда само съответната законова
разпоредба на чл.117, ал.2 от ГПК, с която разглежданата клауза не е в
противоречие, като се има предвид имуществения характер на настоящия спор.
Неоснователно е и възражението,
че специалната подсъдност касае само спорове във връзка с неуредени в договора
въпроси. Такова тълкуване на договорната клауза е в противоречие с правилата за
тълкуване на договорите, регламентирани от разпоредбата на чл.20 от ЗЗД, тъй
като не отчита изричния характер на разпоредбата, визираща всички спорове.
Същевременно субсидиарното приложение на действащото
законодателство, предназначено да допълни неизчерпателната договорна уредба, не
обуславя разделение на споровете по признак, който би довел до различна
подсъдност. Същността на субсидиарното приложение
изключва възможността именно във връзка с него да възникне спор, доколкото
действащото законодателство, което би било приложимо и без изричната договорна
клауза, само допълва договорната уредба и поради това се прилага спрямо спорове
между страните успоредно и във взаимовръзка. Уредбата на субсидиарното
приложение и на специалната подсъдност в една договорна клауза не е основание
за тълкуване в друг смисъл.
Въз основа на изложеното съдът
счита, че ищецът законосъобразно е упражнил правото си да предяви настоящи иск
пред ОС – Варна съобразно договорената между страните специална подсъдност,
независимо от местонахождение на седалището на ответника, поради което, макар и
своевременно, възражението на ответника с правно основание чл.119, ал.3 от ГПК,
е неоснователно.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът на основание 118, ал. 2 от ГПК
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението
за местна неподсъдност на производството по търг.дело №1373/2017г., с правно
осн. чл.105 от ГПК, направено от ответника „ПФК - ЛЕВСКИ" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул."Тодорини
Кукли" № 47 /стадион „Георги Аспарухов"/, представлявано от изп. директор Красимир Тодоров Иванов.
Определението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Варна в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
Делото
да се докладва за насрочване след влизане в сила на настоящото определение.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: