№ 49093
гр. София, 27.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20251110123827 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от ДП «Н....» , с която са
предявени осъдителни искове срещу П. С. П. по чл. 54 ЗЗД, вр. с чл. 49 ЗЗД и
по чл. 86 ЗЗД.
Ищецът поддържа, че с ответника са били в трудовоправни отношения ,
като по силата на допълнително споразумение №2499/14.07.2014г. ответникът
е преназначен от длъжност „Ръководител движение ж.п. гара Искър“ на
длъжност „Ръководител движение ж.п. гара Волуяк“. На 09.10.2014г.
настъпило железопътно произшествие на прелез „Обеля“, в резултат на което
била причинена смъртта на С Е С. След проведен наказателен процес и
осъдителна присъда за ответника С., трудовото му правоотношение било
прекратено. Поддържа се с исковата молба, че с влязло в сила Решение на
СГС от 06.08.21г. по гр.д. 12873/17г. съдът осъдил ищеца като работодател на
ответника да заплати на наследниците на починалия С Е С / съпруга , деца и
родители/ посочените в същото решение суми като обезщетение за
причинени на посочените наследници неимуществени вреди. Поддържа се ,
че въз основа на образувани изпълнителни дела ищецът е заплатил, както
следва : 66 381,97лева – по изп.д.20247810400295/24г. ; 193 825 ,42лева- по
изп.д. №20247810400296/24г., разноски в размер на 4800лева, такса за вещо
лице по водените срещу ищеца дела в размер на 1588,92лева, такса за
касационно обжалване в размер на 30лева, държавна такса в р-р на 2400лева
за въззивно обжалване; както и 7860 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение; лихва върху сумата от 66 381,97лева за периода от
1
16.04.24г.- 25.04.25г. в р-р на 9447,28лева ; лихва върху сумата от
193 825,42лева за периода 16.04.24г.- 25.04.25г. в размер на 27 584,64лева;
лихва върху неплатени разноски за държавна такса от 4800лв.- за периода от
плащането – 10.01.24г. до 25.04.25г. в размер на 861,47лева; лихва върху
внесена такса за вещо лице в р-р на 1588,92лева за периода 10.01.24г.-
25.04.25г. в размер на 285,17лева;, лихва върху такса от 30лв. за касационно
обжалване , начислена за периода от 26.10.22г.- 25.04.25г. в размер на 9,78лв.;
лихва върху сума за държавна такса в размер на 2400лева за въззивно
обжалване за периода от 21.09.21г.- 25.04.25г. в размер на 1049,09лева; както
и лихва върху сума от 7860лева за разноски за адвокатско възнаграждение за
периода от 07.03.25г.- 25.04.25г. в размер на 148,79лева.
От посочените като заплатени от ищеца суми, същият претендира на
основание предявения регресен иск от ответника частично сумата от
19 818,92лева главница / от заплатена и дължима в общ размер на
276 886,31лева/ , както и на осн. чл. 86 ЗЗД частичен иск за лихва в размер на
4255,51лева / от общо заплатена и дължима в размер на 39 386,22лева/ .
Претендира и законна лихва за забава върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба в съда -25.04.25г. до окончателно изплащане на
вземането.
Препис от исковата молба е връчен на ответника и в законоустановения
срок последният е подал отговор на исковата молба.
Ответникът П. С. П., чрез адв. П.. от САК оспорва изцяло предявените
искове по основание и размер. Счита , че ответникът е заплатил недължимо
обезщетение , доколкото нематериалните вреди на пострадалите от същия
деликт са били обезщетени от ЗАД „А... – застраховател по „ГО“ на виновния
водач на л.а. „Сеат Толедо“. Поддържа, че наследниците на починалия С С са
обезщетени по този начин два пъти за едни и същи вреди в разрез със
законоустановените правила и доколкото съдебната практика е категорична,
че независимо от основанието , пораждащо отговорността на третите лица / в
случая работодателя ДП „НКЖИ“ и застрахователя ЗАД „А.../, отговорността
на които е гаранционно-обезпечителна, поради което пострадалите могат да
получат обезщетението само веднъж и в размера, дължим от причинителя, а
само платилото трето лице има регрес към причинителя. На следващо място,
ответникът възразява, че отговорността му следва да бъде само ограничена
2
имуществена спрямо работодателя съгласно чл. 206, вр. с чл. 203, ал.1 КТ ,
тъй като е бил в трудовоправни отношения с него. Поддържа, че видно от
приложената присъда ответникът е осъден за престъпление по чл. 343, ал.1, б.
„в“, вр. с чл. 342, ал.2, вр. с ал.1 НК, и доколкото формата на вината е
непредпазливост, респ. небрежност – следва да отговоря до размера, посочен
в чл. 206, ал.1 КТ. Ответникът изрично оспорва и дължимостта на такси към
ЧСИ, такса за вещо лице, такса за касационно обжалване, държавна такса,
такса за разноски за адвокатско възнаграждение. Счита в тази част
претенциите за неоснователни , доколкото ищецът е знаел, че е осъден да
заплати съответните обезщетения на наследниците, като не го е направил
доброволно и бездействието му е довело до завеждане на две изпълнителни
дела и натоварване на същите с такси към ЧСИ и разноски за адвокатски
хонорари. Оспорва и акцесорните претенции за мораторни лихви , доколкото
не е била отправяна покана за плащане до ответника, поради което счита, че
същият не е изпадал в забава.
На основание чл.146, ал.1, вр. чл.140, ал.3 ГПК и като съобрази
фактическите твърдения на страните, приема следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Предявен е иск по чл. 54, вр. чл. 49 ЗЗД.
Правото произтича от следните обстоятелства: ищецът, който като
работодател е отговорен за вреди / чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД/ , настъпили в
резултат на работа , възложена от работодателя на служителя, причинени
виновно от ответника по повод на тази работа , при което ищецът като
работодател е заплатил обезщетение в посочения размер, поради което за него
възниква правото да получи от причинителя на вредите – ответника
заплатеното обезщетение.
В тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: между него и
ответника да е съществувало трудово правоотношение; при или по повод на
изпълнение на възложената по трудовото правоотношение работа ответникът
да е причинил умишлено или с груба небрежност по време на изпълнение на
тази работа или по повод на трудовите задължения / като изпълнител на
работата, възложена от работодателя/ увреждане на трето лице , като
работодателят е заплатил на пострадалия обезщетение в твърдяния размер.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
3
докаже началния момент на изпадане в забава на ответника за заплащане на
търсените с исковата молба суми.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Представените от ищеца писмени доказателства следва да бъдат приети.
Поради което и на основание чл.140, ал.1 ГПК Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на
определението.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства и
представените от ответника с отговора на исковата молба доказателства.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане и
назначаване на ССчЕ със задачи, посочени в исковата молба от ищеца, за
първото по делото открито съдебно заседание.
ДА СЕ ИЗДАДЕ НА ОТВЕТНИКА поисканото с отговора на
исковата молба съдебно удостоверение.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 10.02.2026 г., 11.15
ч., за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение, а на ищеца – отговора на исковата молба на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4