МОТИВИ
КЪМ
ПРИСЪДА № 98/2019 година
по НОХД 1524/2018
година, град Сливен, изготвени на 24.07.2019 г.
Районна прокуратура – Сливен е внесла обвинителен акт
срещу Б.И.Б. с обвинение за престъпление по член 323, ал.1 от НК.
В съдебно
заседание представителя на Районна прокуратура – Сливен поддържа обвинението. Счита,че подсъдимият е запознат
с разпоредбата на член 323, ал.3 от НК, тъй като е бил предупреден устно от полицейския служител В.С. и в обясненията
си е посочил, че ще се съобрази с предупрежденията.
Изразява се мнение, че подсъдимия, Б.Б.,
е предоставил ключовете, но след това е сменил същите,с което е препятствал
достъпа до собствениците,поради което не може да се ползва от привилегията за възстановяване
при първоначалното фактическо положение.
Представителят на Районна прокуратура - Сливен счита ,че подсъдимия
следва а бъде признат за виновен и му бъде наложено наказание при
условията на член 55, ал.1, т.2, б. „Б“ от НК, поради наличието на чисто
съдебно минало , а именно наказание
„пробация“ за срок от 6 /шест/ месеца изразяваща се в налагане на двете задължителни мерки с периодичност на явяване и
подписване два пъти седмично за първата, както и „глоба“ в размер на 200
/двеста/ лева.
В съдебно заседание подсъдимия,
редовно призован, се явява лично и с надлежно упълномощен защитник,който моли
за оправдателна присъда ,поради следните съображения:На първо място, счита , че Б.Б., не е бил
предупреден за разпоредбата на член 323, ал.3 от НК по съответния ред, тъй като
длъжностното лице не му е обяснило за наличието на тази привилегия и в какво се
състои тя.Защитата счита, че смяната на катинарите е извършена с цел защита на имота от нахлуването от външни лица, а не с
цел възпрепятства достъпа на съсобствениците до имота. Твърди се, че подсъдимия
и сина му нееднократно се обаждали на С. Б., за да ги информира за своите
действия и тяхното предназначение.На следващо място, според защитата в правната
квалификация на деянието липсва посочване, кое твърдяно, оспорвано от другиго
субективно право е осъществил подсъдимия,доколкото правния спор е бил дали
имота да се продаде на трети лица или сина на подсъдимия- свидетеля А.Б., който
също е наследник, да изкупи имота . Твърди се, че спор по отношение на
ползването на имота също не е имало. На последно място, според защитата
деянието не е осъществено и от субективна страна. Аргументите в тази насока са
наличието на постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от
12.04.2018 година, в което е прието ,че Б.
да е сменил умишлено катинарите, с което да препятства достъпа. Напротив, било
установено, че е извършил това с цел да запази имота от външни посегателства.
Защитата моли да бъде постановена оправдателна присъда поради несъставомерност
на извършеното деяние, както от обективна, така и от субективна страна.
Алтернативно, моли да бъде приложена привилегията на разпоредбата на член 323,
ал.3 от НК,като счита ,че към настоящия момент това не е сторено.
От събраните по
делото и проверени в съдебно заседание
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
С Нотариален акт за покупка на
недвижим имот №21, Том І, дело №36 от 1979, свидетелят П.М.В., закупил празно
място – парцел ХІІІ-309 в кв. 59, село „Тополчане“, с площ 1440 кв. м. Имотът
бил в режим на съпружеска имуществена общност на свидетеля П.М.В., и съпругата
му Н.Х.В. По време на съвместното си съжителстване двамата построили в
имота жилищна сграда.
Н.Х.В. починала на 14.11.1996 г., като преди смъртта
си изготвила саморъчно завещание, с което прехвърлила на съпруга си своята
½ идеална част от имота. Въз основа на саморъчното завещание на Н.В. бил
съставен констативен нотариален акт №135, том І, рег. № 2444, дело
№113/23.02.2018 година на нотариус Н.С., с който свидетеля П. В., бил признат
за собственик на ½ идеална част от имот – УПИ VI – 642,
кв. 56 в село „Тополчане“, масивна жилищна сграда със застроена площ от 88 кв.м. и ляна кухня със застроена
площ от 50 кв.м, принадлежала преди това на съпругата му, Н.В. На собствено
основание св. В. притежавал другата ½ идеална част от имота .
Н.В. и П.В. имали две дъщери – св. С.П.М.
и С. П. Б., починала на 27.04.2016 година, оставяйки за свой наследник сина си
– А.Б.Б.. Последната била съпруга на подсъдимия Б. , с когото била разведена
повече от двадесет години ,но известно
време преди смъртта си отново заживяла с него. Свидетелят
П.В. неофициално бил разделил двора на имота на две части, които предоставил за
стопанисване на двете си дъщери. Поради напредналата си възраст в началото на
2018 година решил да се премести да живее при единствената си жива дъщеря, С.М.,***.
Тъй като желаел да уреди имуществените отношения между наследниците си
предложил на внука си А.Б., да закупи имота срещу сумата от 14 400 лева.но
той не се съгласил ,тъй като смятал цената за завишена.
На 06.03. 2018 година свидетеля П.В., заживял при
дъщеря си свидетелката С.М.. С
нотариален акт №11, том ІІ, рег. №2475, дело № 188/27.03.2018 година на
нотариус Е.Ш, свидетелят П.В. прехвърлил
на свидетелката С.М. ½ идеална част недвижим имот с УПИ VI – 642,
кв. 56 в село Тополчане, ул. „Желю Войвода“ №10, масивна жилищна сграда със
застроена площ от 88 кв. м. и лятна кухня със застроена площ от 50 км. метра
срещу задължение за издръжка и гледане. По този начин свидетелят, В., и свидетелката, М., станали съсобственици на
по ½ идеални части от имота. Отношенията между свидетелката С.М. и бившия й зет-
подсъдимия Б.Б., се влошили след като последният разбрал за завещанието на Н.Х.
и съставения в полза на свидетеля П.В., констативен нотариален акт. Неговия син
-свидетелят А.Б. също не бил доволен и оспорил автентичността на саморъчното
завещание пред съда като до настоящия момент
спорът е във съдебна фаза.
Свидетелят А.Б. бил моряк и
през продължителен период от време пребивавал в чужбина. Когато се връщал в
България живеел в град Пловдив. Подсъдимият, Б.Б., от своя страна обработвал
частта от имота, която свидетеля П.В. неформално бил предоставил за ползване на
бившата му съпруга С.Б..
През месец март 2018 свидетеля П.В. и
свидетелката М.,*** и установили, че катинарите на входната врата на имота на
къщата са сменени. Свидетелят П.В. ***, по която била образувана преписка вх.№861/2018
година по описа на РУ на МВР - Сливен. В
хода на проверката подсъдимия Б.Б. признал, че е сменил катинара, тъй като
старите били повредени.След като устно
му било обяснено ,че следва да
възстанови първоначалното
положение. На 04.04.2018 година той предал 2/два/ броя ключове за двата
катинара на свидетеля П.П., съпруг на свидетелката М.. От своя страна
свидетелят П.П. изпробвал ключовете, дадени му от подсъдимия Б.Б., и констатирал, че катинарите се отключват.
В началото на месец юни 2018
година свидетелката С.М. *** и установила, че с предоставените й от подсъдимия Б.Б.
през месец април ключове може да отключи само катинара за двора, но не и този на вратата на къщата. Изчезнал бил и ключът за
бравата на входната врата на къщата, който семейството държало в джоба на манта
в двора. На 18.06.2018 година
свидетелката С.М. отново отишла сама до имота и пак се убедила, че с предоставените
през месец април ключове може да се
отключи само катинара на дворната врата. С останалите ключове не е можело да се
отвори катинара на входната врата на къщата. На
следващия ден, 19.06. 2018 година С.М. ***
за самоуправните действия на подсъдимия Б.. На 30.10.2018 в хода на
досъдебното производство е проведен следствен експеримент със задача да се
установи дали предоставените от подсъдимия Б.Б. на 04.04.2018 година ключове могат да отключат катинарите в имота.
Установено било, че с един от ключовете се отключвал катинара на дворната
врата, а с втория било невъзможно да се отключи катинара на вратата на къщата.
Констатирано било също, че липсвал ключът на бравата на вратата на къщата,
която била заключена. За проведения следствения експеримент бил съставен протокол,
приложен и приобщен по делото съгласно съответния процесуален ред и правила на
закона.
След внасяне в РС – Сливен на обвинителен акт
срещу подс. Болдовански,последният е предоставил три броя връзки с по два ключа на
всяка от тях с цел същите да бъдат
върнати на П.В. и съпругата му .
В хода на съдебно производство назначена
и изготвена техническа експертиза от заключението, на която е видно,че при
извършване на изследване на предоставените по делото 3 /три / броя връзки с
ключове, приложени по съответния процесуален ред, отварят всяка една от бравите, за които са предназначени. Изложените
фактически положения се доказват по безспорен и категоричен начин от гласните
доказателствени средства на свидетелските показания на С.М., П.В., П.П., П.И., П.П.
и А.Б.,които съдът кредитира напълно.
Въз основа на тези гласни
доказателства ,съдът прие за доказани приетото за установено фактическо положение, собствеността на
процесния имот и кои са носителите на материалното субективно право на
собственост. Свидетелите не се преки очевидци на извършени активни действия от
страна на подсъдимия Б.Б. както и на
поставянето на катинарите нито на подмяната на ключове, но същите установяват
факта на промяна във фактическото положение, изразяващо се в невъзможност да
отключат входната врата на къщата в село „Тополчане“, за да могат да упражняват
свободно правата си свързани с ползване на
съсобствения със св. А.Б. имот.
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия Б.Б.,доколкото същия
признава за извършени действия по
подмяна на ключовете на катинарите, но с
различна от твърдяната от обвинението цел. Съдът кредитира и свидетелските
показания на П.П., полицейски служител в РУ-МВР-Сливен и П.И.,***. Те са ясни,
категорични, непротиворечащи помежду си и съответни на останалия доказателствен материал по делото.
От техните показания също се установява факта на извършена промяна във
фактическото положение в процесния имот, изразяващо се в невъзможност
свидетелката С.М. да отключат входната врата на къщата в село „Тополчане“.
Съдът дава вяра и на приложените по
делото писмени доказателства както и на заключението на назначената в хода на
съдебното следствие съдебно - техническа експертиза ,тъй като няма основание да
се съмнява в компетентността и безпристрастността на вещото лице.
Въз основа на така установените фактически положения,съдът
прие за установено,че с деиствията си подсъдимият не е осъществил от обективна
и субективна страна престъпния състав на член 323, ал.1 от НК и го оправда по
повдигнатото му обвинение.
Аргументите в тази насока са следните:
По отношение на обективната страна,
субект на престъплението
„самоуправство“ може да е само лице, което е страна по конкретен правен спор. Това изискване е регламентирано в закона
независимо, че признакът относно субекта е формулиран с общия израз „който“. То се извежда от езиковото и
систематическо правно тълкуване на изпълнителното деяние, и от условията, в
които се осъществява престъпното поведение на дееца. Самоуправството е възможно
само при възникнал спор между две страни по повод на имуществено материално
субективно право. Правото на собственост като вещно
право включва в себе си от правомощия „владение, ползване и
разпореждане“, е типичен пример за гражданско имуществено материално субективно
притезателно право, тоест за неговото нормално и спокойно осъществяване в
правния мир носителя му изисква определено поведение от останалите правни
субекти на въздържание. По този начин неговият титуляр въздейства върху вещта
със свои действия и изисква от останалите правни субекти да се въздържат от
посегателства върху нея. Тоест, за да има валиден годен правен субект на
престъплението „самоуправство“, то деецът трябва да е страна по спора или поне
страна по някакво правоотношение, по повод на което е възникнал инкриминирания
спор.
Видно от приложения писмен доказателствен
материал, а именно нотариални актове №21, Том І, дело №36 от 1979 година и №11,
том ІІ, рег. №2475, дело № 188/27.03.2018г. и констативен нотариален акт №135,
том І, рег. № 2444, дело №113/23.02.2018 година подсъдимия Б.Б. не е страна, по
каквото и да е правоотношение, във връзка със собствеността или ползването на
имота ,поради което няма как той да бъде годен правен субект на престъплението и
така да му бъде вменена наказателна отговорност.В
тази връзки и при липса на качеството
„страна“ на правоотношението в лицето на подсъдимия липсва възможност да е
налице валиден правен спор, предхождащ
инкриминираното деяние с участието на подсъдимия Б., защото той не е страна по
нито един договор, който да го направи годен титуляр на правото на собственост
върху процесния имот.
Законодателят не поставя условие задължително спорът да е бил отнесен за
решаване пред съд или друг орган. В конкретния случай,въз основа на показанията на св. С.М. и обясненията на подсъдимия Б.Б.,съдът
прие за установено ,че съществува производство за оспорване на завещанието, но
същото все още е висящо. Същият спор е между сина на подсъдимия Б.Б.- свидетеля А. Б. и свидетелите П.В. и С.М.. Спора касае прехвърлена от П.В. на С.М. ½ идеална
част недвижим имот с УПИ VI – 642, кв. 56 в землището на село Тополчане срещу
задължение за издръжка и гледане, която той придобил от своята съпруга чрез
оспорваното завещание на Н.Х.В. /видно от нотариален акт №135, том І, рег. № 2444, дело
№113/23.02.2018 година на нотариус Н.С/. Видно
от свидетелските показания на С.М., П.В., А.Б., се установява факта, че
подсъдимия, Б.Б., има развод от 1993 година с покойната дъщеря на П.В. и Наза В.-
С. П. Б, която почина на 27.04.2016 година. Съгласно разпоредбата на чл.54,
ал.1, изречение първо от Семейния кодекс:„след развода бившите съпрузи
престават да бъдат законни
наследници един на друг и губят изгодите, произтичащи от разпорежданията в
случай на смърт, направени преди това“. По този начин подсъдимия Б.Б. не
се явява наследник на починалата си бивша съпруга. Съгласно разпоредбата на
ал.2 от същия член 54 от Семейния кодекс: „алинея 1 не се прилага, ако
завещателят изрично не е посочил, че завещателните разпореждания ще имат
действие и след развода. Видно от доказателствения материал по делото такова
завещание в полза на Б.Б. няма, а последния не е представител на своя син и свидетел по
делото А.Б.,доколкото същият е навършил пълнолетие,не е поставен под запрещение и няма законново /задължително/ представителство
между тях. Видно от приобщения и приложен по делото доказателствен материал
няма и договорно представителство между тях обективирано в правна сделка,
съгласно изискванията на гражданското законодателство. По този начин също се
изключва възможността подсъдимия да бъде годен субект на престъплението.
Съдът приема за безспорно ,че подсъдимия Б.Б., е извършил активни действия
по подмяна на катинари и ключове като по този начин е извършил промяна в
съществуващото фактическо положение на процесния имот, но същите не може да се
определят като противоправни на посоченото по –горе основание,поради което
съдът прие ,че деянието не е осъществено от обективна страна и го оправда по
повдигнатото му обвинение.
От субективна страна, самоуправството може да се
осъществи само при форма на вината „пряк
умисъл“, като деецът трябва да осъзнава всички съставомерни признаци,
формиращи процесното деяние. Въз основа на преценката на приложения и приобщен
по делото доказателствен материал подсъдимия Б.Б., не е съзнавал обществено - опасния
характер на деянието, не е предвиждал настъпването на обществено-опасните
последици и не ги е целял,доколкото по
делото не се установи безспорно ,че целта му е била да възпрепятства достъпа до имота .
Поради изложеното и на основание
разпоредбата на член 304 от НПК съдът оправдава подсъдимия Б.Б. по предявеното
му обвинение по член 323, ал.1 от НК като постанови приложените по делото ключове
от които 2 броя секретни и 1 брои обикновен да останат приложени по кориците на
делото.
Ръководен и мотивиран от гореизложеното съдът
постанови своята присъда. РАЙОНЕН СЪДИЯ……..