№ 233
гр. Шумен, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. ХаджиИ.
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20213600500542 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260132 от 26.10.2021г. по гр.д.№1297/2020г. Районен съд - гр.Нови
Пазар е уважил предявеният от С. Н. Т. срещу М. М. И. по чл.108 от ЗС, като е признал за
установено по отношение на ответника, че ищеца е собственик на 1/8 ид. ч. от Дворно място
с площ от 1850 кв.м., ведно с построеното в него Къща с площ 56 кв.м., находящо се в с.Д..,
образуващо по плана на същото село УПИ ІІІ - 321 от кв.13, при граници - от изток - улица,
от запад - УПИ VІ-321, от Север УПИ ІІ - 322, от юг - УПИ ІV-320, и ответника е осъден да
предаде владението върху горните идеални части от имота на ищеца. Признато е правото на
задържане на ответника върху 1/8 ид.ч. от процесния имот до заплащане на сумата от 178,77
лева, представляваща увеличение на стойността на имота, вследствие на направените в него
подобрения и необходими разноски за запазването му. С решението, частично е прекратено
производството по делото по отношение на ревандикационния иск за останалите 7/8 ид.ч. от
имота. Отхвърлен е обратния иск с правно основание чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД, предявен от М. М.
И. срещу М. Ю. М. за сумата от 3000 лева, дадена по предварителен договор за покупко -
продажба на имота, като погасена чрез прихващане. На страните са присъдени деловодни
разноски съразмерно с уважена и отхвърлена част от претенциите. С Определение
№76/06.02.2022г. по в.гр.д.№542/2021г. на ШОС, съдът е отменил горното решение в частта,
имаща характер на определение, с което е прекратено производството поради процесуална
недопустимост по предявения иск по чл.108 ЗС, за ревандикиране на имота за разликата над
1/8 ид.ч. до предявения пълен размер 8/8 ид.ч., и е върнал делото на районния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия. С Решение №260012 от 15.04.2022г. по
1
гр.д.№1297/2020г., Районен съд Нови Пазар е допълнил решение №260132 от 26.10.2021г.
по с.д., като е осъдил ответника М. М. И., да предаде на ищеца С. Н. Т. владението на 7/8
ид.ч. от процесния имот. С решението е признато правото на задържане от ответника на 7/8
ид.ч. от имота, до заплащане на сумата от 1251,38 лева, представляваща увеличение на
стойността на имота вследствие на направените в него подобрения и необходимите разноски
за запазването му от ищеца.
Недоволни от така постановеното решение останали първоначалния ищец и
ответник, като са депозирани следните жалби: 1. Жалба рег. №263619 от 03.11.2021 г.
депозирана от С. Н. Т., срещу Решение №260132 от 26.10.2021г. постановено по гр.д.
№1297/2020г. по описа на НПРС, в частта му с която е признато на ответника М. М. И.
право на задържане на 1/8 ид.ч. от процесния недвижим имот до заплащане на сумата от
178,77 лева, 2. Жалба рег.№263678 от 15.11.2021г. подадена от М. М. И. срещу горното
решение в частта му, с която е признато за установено, че ищеца е собственик на 1/8 ид.ч. от
процесния имот и ответника е осъден да предаде владението и, и е отхвърлен иска му срещу
третото лице - помагач, и 3. Жалба рег.№260557 от 05.05.2022г. депозирана от С. Н. Т.
срещу Решение №260012 от 15.04.2022г. с което е допълнено решение №260132 от
26.10.2021г. постановено по гр.д.№1297/2020г. по описа на НПРС, в частта му с която на
ответника е признато правото на задържане на 7/8 ид.ч. от процесния имот до заплащане на
сумата от 1251,38 лева. В жалбите си, жалбоподателите излагат, че не са доволни от
решението на съда, в съответната му атакувана част, като сочат доводи за неправилност на
акта, по подробно изложени съображения. Жалбоподателя С. Т. моли решението да бъде
отменено в атакуваната част, а жалбоподателя М. И. - да бъде отменено решението в
атакуваната част, и да бъдат изцяло отхвърлени исковите претенции, а в условията на
евентуалност да бъде уважен иска му срещу третото лице помагач.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите страни са депозирали отговори на
жалбата на насрещната страна, в която оборват доводите на жалбоподателя.
Въззивните жалби са подадена в срок, редовни и процесуално допустими.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
атакуваната част, поради което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбите на ищеца С. Н. Т. за неоснователни, а жалбата на ответника
М. М. И. за частично основателна.
Районен съд - гр.Нови Пазар е бил сезиран осъдителен ревандикационен иск по
чл.108 от ЗС от С. Н. Т. срещу М. М. И.. Ищецът излага, че е собственик на 1/8 идеална част
от недвижим имот, УПИ ІІІ - 321 от кв.13 по плана на с.Д..., с площ на имота 1850 кв. м. и
построена в него къща 56 кв. м., при граници - от изток - улица, от запад - УПИ VІ-321, от
Север УПИ ІІ - 322, от юг - УПИ ІV-320. Придобил идеалните части от горния имот на
16.06.2020г., които му били дарени от М. Ю. М. с Договор за дарение, за който бил съставен
2
нотариален акт №.....г. на нотариус №366 с район на действие РС-Нови Пазар. Ответникът
владеел имота и отказвал да му го предаде. Позовавал се на договор за наем, но такъв не бил
вписан. Ищецът предприел действия и връчил нотариална покана, уведомяваща за
прекратяване на наемния договор, като нов собственик. Срокът от един месец изтекъл, но
ответникът не освободил имота. Затова ищецът счита, че има правен интерес да ревандикира
имота, като собственик на идеални части от него. Моли съда, след като установи, че е
собственик на 1/8 ид. части от имота, да осъди ответника да му предаде владението на целия
имот, който държи без основание.
Ответникът М. М. И. е подал отговор в законния срок, в който оспорва иска по
подробно изложени съображения. Оспорва твърдението на ищеца, че се е позовавал на
наемно отношение спрямо спорния имот. Действително получил уведомление за
прекратяване на договор за наем. Излага че на 22.07.2017 г. сключил предварителен договор
за продажба на целия недвижим имот, с М. Ю. М., като платил цената на имота - 3000 лв.
напълно и в брой. Този договор бил и основанието му да влезе във владение на имота. При
сключване на договора присъствала и майката на М. Ю. М., която също се подписала в
предварителния договор. След като влязъл във владение, ответникът направил цялостен
ремонт на покрива, открил партиди за ток и вода, снабдил го с тях. Жилищната сграда не
била обитавана повече от 20 г. Без ремонти и действия не било възможно да се живее в нея,
а без ремонт на покрива жилищната сграда до сега нямало да съществува. През март 2017 г.
ответникът засадил 110 овощни дървета. В следствие на тези подобрения стойността на
имота се увеличила с 10000 лв. Разходите за запазване на сградата, чрез ремонт на покрива
ответникът изчислява на 1800 лв., тръбите за ВиК стрували 160 лв., дал 70 лв. за водомер, за
партида за ел. енергия заплатил 160 лв. Ответникът направил опит да уведоми ищеца за
действителното положение с този имот, но ищецът осуетил получаването на уведомлението,
изпратено чрез куриерска фирма „Еконт“. Прави възражение за нищожност на договора за
дарение, на основание противоречие със закона, заобикалянето му, както и липса на
основание /мотив/. Заявява също, че при уважаване на иска от съда, осъществява правото си
на задържане спрямо имота, до заплащане на разноските по поддържане и подобренията в
него, общо 10 000 лв. спрямо собственика и ищец по делото. Ищецът, но в качеството си на
Управител на „Стик кредит“ АД, на два пъти отпуснал заем на ответника, за ремонт на
къщата. При плащането на вноските не издавал документ. Ответникът заявява, че е заплатил
общо 5000 лв., по отпуснати му два заема в размер на 2000 лева и 1000 лева. От тогава било
известно и на ищеца, за закупения от ответника имот с предварителен договори ремонтите
му. В условия на евентуалност, ако съдът уважи предявения срещу него иск, заявява, че на
основание чл.72 ал.3 във вр.с чл.70 ал.3 от Закона за собствеността упражнява правото си на
задържане на имота, до заплащане на подобренията и разноски в общ размер на 10000лв.
Направил е искане за допускане в процеса трето лице - негов помагач, а именно М. Ю. М.,
спрямо когото е предявил и обратен иск за сумата от 3000 лв., с правно основание чл.55,
ал.1, пр.3 от ЗЗД, за платеното по предварителния договор,като платено на отпаднало
основание, ако бъде уважен предявения срещу него иск.
3
Ответникът по обратния иск намира иска за допустим, но неоснователен, като моли
съдът да го отхвърли и да присъди направените разноски. Ответникът не отрича, че е
сключил предварителен договор с ищеца по обратния иск и получил 3000 лв. за бъдеща
покупка на процесния имот. Сключването на окончателен договор обаче било невъзможно,
защото притежавал само 1/8 ид.част. отделно от това вече я бил прехвърлил на
първоначалния ищец, като я дарил с нотариален акт. Действително отпаднало основанието
за плащане по предварителния договор, но не дължал тази сума на ищеца М. М. И., защото
изпълнил негово задължение към „Стик кредит“ АД. Това задължение било по договор за
кредит №10620 от 11.01.2019 г., за сумата от 2000 лв. и 1615,20лв. възнаградителна лихва.
Тъй като ищецът не върнал нито една погасителна вноска, предложил на ответника да плати
вместо него дължимите 3000 лв. по предварителния договор. Така тримата се срещнали и се
разбрали ответникът да плати 3000 лв. на дружеството–кредитор. Така на 05.06.2020 г.
ответникът заплатил сумата 3000 лв. в брой, за погасяване на задължението на ищеца.
Заявява, че прихваща задължението си за връщане на ищеца на претендираната по обратния
иск сума от 3000лв., като платена на отпаднало основание с неговото насрещно задължение
да му възстанови сума в размер на 3000 лв.,произтичащо от погасения от него негов дълг
към „Стик-Кредит“АД в същия размер.
От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна
С нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот №140 том 2 рег.№1917 дело
№266/16.06.2020г.по описа на Нотариус с рег.№346 на НК П.А., М. Ю. М., чрез
пълномощника си С. Н. Т. дарил на С. Н. Т. 1/8 идеална част от следния недвижим имот:
Дворно място с площ 1850 кв.м., ведно с построеното в него Къща с площ по данъчна
оценка 56 кв.м., находящо се в с.Д.., образуващо по плана на същото село УПИ III-321 от
кв.13, при граници: от изток-улица, от запад –УПИ VI-321, от север УПИ II-322, от юг УПИ-
IV-320. От представения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,
сключен на 22.02.2017г. между М. Ю. М./продавач/ и М. М. И./купувач/, е видно, че
продавачът се е задължил да продаде на купувача следния свой собствен по наследство
недвижим имот, а именно: Стара паянтова къща със застроено и незастроено дворно място
от 1850 кв.м., находящо се в с.Д.,обл.Шумен, образуващо по плана на същото село УПИ III-
321 от кв.13, при описани граници, за сумата от 3 000 лева, която продавачът е изплатил
напълно и в брой на купувача при сключването на договора. Страните са договорили,че
купувачът влиза във владение на имота веднага,като започва да го владее като свой собствен
недвижим имот, а прехвърлянето на правото на собственост върху имота и/или снабдяване
на купувача с нотариален акт са за негова сметка. От представения от ответника по обратния
иск, договор за потребителски кредит №10620/11.01.2019г., е видно, че същия е сключен
между „Стик-кредит“АД,с управител Х.М.Т. /кредитор/ , чрез С. Т. /упълномощено лице/ и
М. М. И. /потребител/, по силата на който, кредиторът е предоставил на потребителя
потребителски кредит под формата на паричен заем в размер на 2000 лв., със срок -
11.05.2020г., платимо на 16 погасителни вноски, всяка от които в размер на 225,95лв., с
краен падеж -11.05.2020г., като при неизпълнение на чл.23 т.2 от Общите условия е
4
уговорена и неустойка. Размерът на месечната договорна лихва е 3% /36% годишна/, а ГПР -
47,59%. Представена е квитанция, издадена от „Стик-кредит“АД към приходен касов ордер
№1009054/05.06.2020г. за внесена сума от 3000 лв. от М. Ю. М. в полза на М. М. И., с
посочено основание –кредит 10620, за връщане на капаро къща предварителен договор ,
каса Тодор Икономово. В така представените от третото лице - помагач документи, няма
такива, от които да е видно наличието на сключен договор за поръчителство на ответника по
горния кредит.
В отговор на поставените му от ответника въпроси по реда на чл.176 от ГПК, ищецът
С. Т. заявява, че се познава с М. от около 7-8 години, вършил му много услуги, предоставял
му заеми с лични средства на приятелски начала без лихва, без каквито и да е било
оскъпявания. Тъй като М. знаел,че Т. търси имот в района на с.Д., в знак на благодарност му
предложил да го дари с неговата 1/8 идеална част от процесния недвижим имот, а той от
своя страна да се разбере с останалите съсобственици да им заплати някаква сума и да
придобие целия имот, като му споменал, че в къщата имало наемател. От представената
полицейска преписка рег.№280р-3103/09.03.2020г. е видно, че на 07.03.2020г. ответника М.
И. е подал сигнал до ОДМВР - Шумен, РУ - Каолиново, като е изложил, че около 21ч. на
същата дата, ответника М. М., във видимо нетрезво състояние, от неговия двор, разположен
непосредствено до неговия, хвърлял камъни по къщата му, защото искал да си я откупи
обратно /"…по скоро да си я вземе без пари…"/, като през това време не спирал да вика и да
го обижда. В даденото сведение на 11.03.2020г. М. Ю. М. е заявил, че преди една година бил
станала поръчител на М. И. за заем, изтеглен от него за сумата от 1500 лева. Имали
уговорка, ако той не може да плаща кредита си, че той ще започне да го плаща, ще му
доплати остатъка до 3000 лева и ще си върне владението на къщата, която му продал. М. не
можел да си плаща заема и от кредитната институция започнали да го притесняват, поради
което и той го помолил да напусне къщата и ще му плати заема, но той не го направил. От
показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че след заживяването в
имота, закупен от него на основание сключения предварителен договор за покупко-
продажба, ответникът М. И. е извършил значителни подобрения, изразяващи се смяна на
канализацията,прекарване на ток и вода, ремонт на покрива на къщата, който течал –смяна
на керемидите, както и на селскостопанската сграда и сайванта, боядисване. Освен
закупуване на строителни материали,ответникът заплащал на наетите от него работници и
надници /50-70лв./. Засадил и около 120 овощни дръвчета в двора - кайсии, ябълки, сини
сливи. От тях около 10-15 изсъхнали, но всички други се хванали. От заключението на
съдебно-оценителна експертиза, се установява,че при извършването са видими козметични
ремонти с материали втора употреба, пригодени към условията. Същите били необходими,
за да се ползва имота по обичайното му предназначение, доколкото това е нужно за
елементарни битови нужди. Конструктивната цялост на сградите не е ремонтирана.
Направените козметични ремонти били свързани с отводняване на малка част от покривите
на жилището и стопанската постройка. Подменена била тръба на водопровод и санитарно
боядисване в коридор и стая. За последните 3-4 години боята отново била захабена и
опушена на места. Външни ремонти по фасади и открити стени не се констатирали. Имало
5
засадени млади дръвчета –фиданки, на възраст година, като мястото около тях не се
обработвало и обгрижвало. Установени били саморасли плевели. Част от дръвчетата били
погинали-изсъхнали,тъй като същите не били торени и поливани след засаждането и
тяхното развитие видимо било забавено. Пазарната стойност на същите към момента на
изготвяне на експертизата, възлизала на 1042.95лв. Разходите за ремонт на покрива само на
жилищната сграда и за водоснабдяване и електрифициране на имота, експертът определя на
454,65лв..
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: За
уважаването на ревандикационния иск, какъвто е настоящият, е необходимо наличието, в
кумулативна даденост на следните три предпоставки: на първо място, имотът, предмет на
иска, да е собственост на ищеца, на второ - този имот да се владее от ответника, и на трето -
да се владее от него без основание. С оглед правилата за разпределяне на доказателствената
тежест, в тежест на ищеца е, при условията на главно и пълно доказване, да установи
наличието на положителните предпоставки, а на ответника - че владее на правно основание.
В настоящия казус безспорен е факта на владението от ответника върху процесния имот.
Спор е налице по отношение на останалите две предпоставки. Досежно първата от тях:
Ищцовата страна излага конкретен юридически факт, въз основа на който се легитимира
като собственик на имота - договор за дарение на 1/8 ид.ч. от имота, сключен с Нотариален
акт №140 том 2 рег.№1917 дело №266/16.06.2020г. по описа на Нотариус с рег.№346.
Ответника е направил възражения за нищожност на горния договор, като противоречащ на
закона, евентуално поради заобикалянето му, и евентуално поради липса на основание. Не
се установяват сочените от ответника пороци на сделката. Същата не противоречи на
законова норма, нито цели заобикаляне на императивна такава. По отношение на третото
сочено основание следва да се отбележи, че основанието при каузалните сделки
представлява желаният правен резултат, типичната непосредствена цел, която се преследва с
предоставянето на имуществената облага. То не се формулира изрично в сделката, а се
извежда от нейното съдържание и най-вече от субективната страна на съответния правен
акт. При договора за дарение основанието за извършването на имущественото разместване е
желанието на дарителя да облагодетелства безвъзмездно дарителя. В това се изразява т. нар.
donandi causa при чистото дарение. Единствената типична и непосредствена цел на
извършващия дарение е да предизвика увеличаване имуществото на дарения за сметка на
своето имущество, без да очаква получаването на каквато и да е насрещна престация.
Въпросът дали това е проява на щедрост, на изпълнение на нравствен дълг или е
мотивирано от други обстоятелства не е въпрос на правно основание по смисъла на чл. 26,
ал. 1, пр. 4 ЗЗД, а на конкретната цел, която се преследва с извършване на дарението и
мотивите за същото. За това ако последните противоречат на закона или на добрите нрави
дарението ще бъде нищожно на осн. чл. 226, ал. 3 ЗЗД, а не поради липса на основание. В
ТР № 26/1972 на ОСГК също се казва, че "основанието на договора е да се даде нещо
безвъзмездно, да се прояви щедрост. Тази цел на дарителя е именно елемент от договора".
Следователно и с това решение основанието на договора в това число и на този за дарение е
6
целта, която се преследва с неговото сключване. Да се даде нещо безвъзмездно принципно е
проява на щедрост. Но проявата на щедрост не е правна, а оценъчна категория. Като такава
същата няма значението, което ищецът се опитва да и придаде като еквивалента на правното
основание на договора. Следва да се посочи също така, че при договора за дарение, мотивът
за дарението съвпада с основанието на договора / виж "Облигационно право Отделни видове
облигационни отношения Ал. К. " изд. 1956 г. стр. 211/. С оглед на така изложеното съдът
счита, че и това възражение за нищожност на договора за дарение поради липса на
основанието, за което е извършен дарствения акт, не следва да се уважава. Установявайки
правото на собственост на ищеца на 1/8 ид.ч. от имота, и съобразно установената съдебна
практика - Решение № 774 от 10.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 643/2009 г., IV г. о., ГК,
Решение № 460 от 27.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 768/2009 г., I г. о., ГК, Решение № 179 от
8.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1241/2011 г., II г. о., Решение № 65 от 29.07.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 3934/2013 г., I г. о., и др., според която собственикът на каква да е идеална част
от имот може да го ревандикира целия от трето лице, което го владее или държи без
основание, тъй като съгласно чл.31, ал.1 от ЗС всеки съсобственик може да си служи с
общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им. Владелецът и държателят на чужд
имот без правно основание няма какво да противопоставят на това право на собственика на
идеална част от имота. От горното принципно разрешение, следва да се отчете
възможността на владелеца да задържи имота до заплащане на направените от него
подобрения и разноски по смисъла на чл.72, ал.3 ЗС. В процесния случай владението е
предадено въз основа на предварителен договор, сключен със собственика на имота, и
съобразно чл.70, ал.3 ЗС владелецът има правата по чл. 71 и 72 ЗС. Неоснователно е
възражението на ищцовата страна, че е недопустимо да бъде отправено това възражение
срещу нея, доколкото ищеца не е бил собственик на имота към момента на осъществяване
на подобренията и разноските. Ответник по възражението за право на задържане е лицето,
което е собственик на вещта към момента на направата на разходите за необходими
разноски и подобрения, респективно негов универсален правоприемник, а спрямо частен
правоприемник, който е придобил собствеността на същия имот след извършване на
подобренията, правото на задържане по чл.72, ал.3 ЗС може да се упражни само, ако същият
е бил недобросъвестен /този който е знаел, че подобренията са извършени от друго лице, а
не от собственика/, в който смисъл е и задължителното тълкуване на закона, дадено с ТР №
48/03.04.1961 г., по гр.д.№ 26/61 г., ОСГК на ВС. От изложената по - горе фактическа
обстановка, безспорно се установява, знанието на ищеца за авторството на търсените
подобрения и разноски, поради което и съдът намира за основателно направеното от
ответника възражение за право на задържане на имота, до заплащането им.
По отношение на заявения обратен осъдителен иск. На първо место следва да се
отбележи, че невъзможността да бъде сключен окончателен договор с надлежно
прехвърляне на правото на собственост върху имота е установена в процеса, съответно и
правото на кредитора да развали договора /което е направил ищеца по този иск с искане за
връщането на сумата/. Ответника по обратния иск е направил възражение за прихващане на
7
дължимото връщане на платената сума от 3000 лева по предварителния договор, с насрещно
вземане от него, произтичащо от задължението да му възстанови сума в размер 3000 лева,
погасена от него за дълг на ищеца към "Стик - Кредит" АД. На първо место е необходимо да
се отбележи, че представената от ответника квитанция за погасяване на кредит на ищеца, е
частен удостоверителен документ и не притежава обвързваща съда материална
доказателствена сила, а следва да се преценява с оглед на всички събрани по делото
доказателства. Индиция, че документа е съставен за целите на настоящия процес, и не
удостоверява надлежно фактическо плащане на съществуващо задължение, са установените
предходни отношения между страните в производството, връзката между ответника и
първоначалния ищец и общият им интерес в спора с ответника, противоречивите версии,
които е поддържал ответника пред органите на РУ - Каолиново и пред съда. Освен
гореизложеното, следва да се посочи и, че от самия договор за потребителски кредит, който
ответника твърди, че е погасил вместо ищеца, е видно че същия е с неравноправни клаузи.
Установено е, че кредитополучателят е физическо лице, като процесния кредит не е
предназначен за търговска или професионална дейност. С оглед на това ищеца има
качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. От своя страна,
неравноправните клаузи са нищожни и не пораждат правни последици в отношенията
между страните – чл. 146, ал. 1 ЗЗП. След изменението на чл.7, ал.3 ГПК е въведено
изискването съдът служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител, а с ТР №1/27.04.2022г. по т.д.№1/2020г. на ОСГТК на ВКС се прие,
че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни
сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без
да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича
пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Максималният размер на
договорната лихва / възнаградителна или за забава/ е ограничен винаги от чл. 9 ЗЗД,
съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото
то не противоречи на добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки,
с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се
недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг и пр..
Въпреки че не е налице действащо нормативно ограничение при договарянето на размера на
възнаградителната лихва, то съгласно наложилата се съдебна практика /решение №
906/30.12.2004 г. по гр.д.№1106/2003 г., ІІг.о., решение № 378/18.05.2006 г. по гр.д.
№315/2005г., ІІ г.о.; решение № 1270/09.01.2009 г. по гр.д.№5093/2007 г., ІІ г.о.,
определение № 901/10.07.2015 г. по гр.д.№6295/2014 г., ІV г.о./ се приема, че ако
договорната лихва надвишава трикратно размера на законната лихва, то е налице
неравноправие, тъй като в този случай предвиденият размер на договорната
възнаградителна лихва, съществено превишава нейната обезщетителна функция по повод
предоставеното ползване на заемната сума. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК когато
не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези на чл.
11, ал. 1, т. 9, 10, 11 и 12 и ал. 2 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен. В чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК е посочено, че договорът за потребителски
8
кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита и условията за прилагането му, а
съгласно т. 10 годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Процесният договор за
кредит, въпреки че формално отговаря на част от изискванията, не е посочен точния размер
на окончателната за погасяване сума, а размерите на останалите величини, посочени в
договора, не съответстват на действителните такива съобразно поетите от потребителя
задължения, не е ясно и при какви точно условия се дължи посочената в плана неустойка.
При недействителност на договора, съобразно чл.23 от ЗПК, потребителят следва да върне
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Дори и
да се допусне, наличието на плащане от ответната страна, не е ясно дали е платено
съществуващо валидно задължение, при възможност за противопоставяне на
правопогасяващи възражения от длъжника. Ето защо съдът намира, че предявеният обратен
иск следва да бъде уважен.
Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се потвърди в частта, с която е
уважен ревандикационния иск, правото на задържане на имота от ответника, а в частта с,
която е отхвърлен обратния иск на ответника срещу третото лице - помагач, следва да се
отмени и постанови друго, с което иска да се уважи. Решението следва да се отмени и в
частта, с която М. И. е осъден да заплати деловодни разноски на М. М. в размер на 440 лева.
На жалбоподателя М. И. следва да се присъдят направените във въззивното производство
разноски за заплащане на държавна такса по обжалването на решението в частта му за
обратния иск, в размер на 60 лева.
Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260132 от 26.10.2021г. по гр.д.№1297/2020г. Районен
съд - гр.Нови Пазар, допълнено с Решение №260012 от 15.04.2022г. по гр.д.№1297/2020г. на
Районен съд Нови Пазар, В ЧАСТТА , с която е признато за установено по отношение на
ответника М. М. И. с ЕГН **********, че ищеца С. Н. Т. с ЕГН **********, е собственик на
1/8 идеална част от следния недвижим имот: Дворно място с площ 1850 кв.м.,ведно с
построеното в него Къща с площ по данъчна оценка 56 кв.м., находящо се в с.Д..,
образуващо по плана на същото село УПИ III-321 от кв.13, при граници: от изток - улица, от
запад –УПИ VI-321, от север УПИ II-322, от юг УПИ-IV-320, и ответника е осъден да
предаде владението на горния имот на ищеца, както и В ЧАСТТА , с която признато
правото на задържане на М. М. И. с ЕГН ********** на горния имот, до заплащане на
сумата от 1430,15 лева, представляваща направените в него подобрения и необходимите
разноски за запазването му, от ищеца С. Н. Т..
ОТМЕНЯ Решение №260132 от 26.10.2021г. по гр.д.№1297/2020г. Районен съд -
гр.Нови Пазар, САМО В ЧАСТТА, с която е отхвърлен обратния иск предявен от М. М. И.
с ЕГН:**********, срещу М. Ю. М. с ЕГН:**********, за сумата в размер на 3000 лв.,
9
дадена по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, на отпаднало
основание, с която ответника се е обогатил неоснователно, като неоснователен и недоказан
и ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ, както и в ЧАСТТА, с която М. М. И. е осъден да
заплати деловодни разноски на М. Ю. М. в размер на 440 лева, като вместо това, в тази част
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. Ю. М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М. М. И. с ЕГН
**********, сумата от 3000 лева, на отпаднало основание, представляваща платена цена от
ищеца на ответника по развален предварителен договор за продажба на недвижим имот -
Дворно място с площ 1850 кв.м., ведно с построеното в него Къща с площ по данъчна
оценка 56 кв.м., находящо се в с.Д.., образуващо по плана на същото село УПИ III-321 от
кв.13, сключен между страните на 22.02.2017г.
ОСЪЖДА М. Ю. М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М. М. И. с ЕГН
**********, сумата от 60 лева, представляваща направените по делото разноски за
въззивната инстанция.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Решението е окончателно в частта, с която е разгледан обратния иск за сумата от 3000
лева, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК, а в останалата си част подлежи на обжалване пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10