Р Е Ш Е Н И Е
гр.Козлодуй, 09.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти състав в публично заседание на 11.10.2017г./Единадесети октомври, две хиляди и седемнадесета година/ в състав
Районен съдия: Галя Петрешкова
при секретаря Стела Димитрова и при прокурора ..................като разгледа докладваното от съдията Галя Петрешкова гражданско дело № 753 по описа за 2017г. на Козлодуйския районен съд и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с правно основание чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс /СК/, предявен от М.Х.М., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв. М.С., съдебен адрес: ***, сграда на АПК, ет.2, срещу М.И.М., ЕГН ********** ***, с която е предявила искове за прекратяване на граждански брак по изключителна вина на ответника М.И.М., за фамилното име, както и да бъде осъден ответника да заплати направените в процеса разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Ищцата твърди, че причина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е продължилата дълги години фактическа раздяла между страните, с оглед продължителните периоди, в които страните са работили в чужбина, че родените от брака на страните деца са пълнолетни, че страните не са придобивали по време на брака недвижими имоти, които да представляват семейна имуществена общност. В исковата молба се излагат твърдения относно нежеланието на ответника да работи, а да се издържа само и единствено от средства, които ищцата му е изпращала от Република Италия. През последните четири години и ответника е заминал за Република Чехия, като от тогава същите не поддържат никакви отношения по между си. Освен това ищцата е разбрала от сина си и племенника си, че съпругът и живее на семейни начала с друга жена. С исковата молба е направено искане с правно основание чл. 49, ал. 3 СК съдът с решението си да се произнесе по въпроса за вината за разстройството на брака. Поддържа се искане след развода ищцата да възстанови предбрачното си фамилно име КАМЕНОВА.
Искът е процесуално допустим като подаден от легитимирано за това лице.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който взема становище относно допустимостта и основателността на исковата молба. Ответникът възразява да бъде допуснат развод и бракът прекратен, алтернативно-същият да бъде прекратен-по вина на ищцата.
Оспорва иска, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака, и че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака им има само и единствено ответника. Ако брака бъде прекратен същият да се допусне като развод по вина на ищцата. Изразява съгласие със становището на ищцата, изразено в исковата молба-след евентуално допускане на развода да носи пред брачното си име-КАМЕНОВА .
В същия е оспорен предявения иск, като са изложени доводи, че липсват доказателства сключеният между страните граждански брак да е дълбоко и непоправимо разстроен.
В определението си от 09.08.2017г. по чл. 140 ГПК съдът е направил проекто доклад на делото, като е указал на ищцата, че върху нея лежи доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че между страните е сключен брак, че същият е дълбоко и непоправимо разстроен, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство има ответника и че родените от брака деца са пълнолетни.
Страните нямат претенции и относно ползването на семейното жилище.
Като обсъди доказателствата по делото поотделно
и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235 от ГПК, съдът приема следното от
фактическа страна:
Видно от удостоверение от 24.06.1995 г. на Кметство с. Манастирище, общ. Хайредин, област Монтана, М.Х.М., ЕГН **********, и М.И.М., ЕГН **********, са сключили граждански брак на 24.06.1995 г., за което е съставен акт за граждански брак № 3 от 24.06.1995 г. на Кметство с. Манастирище, общ. Хайредин, област Монтана.
От представената от ищцата декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и от приетите два броя удостоверения за раждане се установява, че от брака на страните са родени две деца-Ивалина Милкова М. с ЕГН ********** и Пламен Милков М. с ЕГН **********, които към момента на приключване на съдебното дирене по делото са навършили пълнолетие.
Относно движимите вещи, придобити по време на брака, както и относно възлагане на ползването на семейното жилище ищцата не е изявила претенции. Поддържа искането си след развода да носи предбрачната си фамилия Каменова.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Камен Христов и Александър Цветков, доведени от страна на ищцата. От разпита на свидетелите се установи, че по финансови причини ищцата преди десет години е заминала за Република Италия, тъй като съпругът и М. е останал без работа. Ищцата е работила и ежемесечно е изпращала пари на ответника и на децата си, за да се издържат. Ответника през това време е полагал грижи за децата си, като му се е наложило да замине за Република Чехия преди четири години. След заминаването му контактите между съпрузите са станали много редки, и напоследък не са осъществявали такива. Ищцата се е прибирала в с. Манастирище веднъж или два пъти годишно, като не винаги е оставала в семейното им жилище в с. Манастирище. Същите са узнали факта, че ответника е заживял на семейни начала с друга жена, след като сина на ответника е заминал при него, той е разказал на майка си за това, че след заминаването си за Чехия ответникът живее там на семейно начала с друга жена, това е споделил с леля си и нейният племенник, който също заминал да работи в Република Чехия. След заминаването на ответника ищцата се прибира в семейното жилище за сватбата на дъщеря си. Според свидетелите между страните е настъпило пълно отчуждение, поради което възстановяването на нормалната брачна връзка между тях е невъзможно.
От показанията на свидетелите доведени в съдебно заседание от страна на ответника Гошо Деков и Павлина Конова, се установява, че същите познават страните по делото като съпрузи от години, както и че имат лични и непосредствени впечатления от семейния им живот. И двамата свидетели са поддържали приятелски контакти и с двете страни. От личните си впечатления свидетелите правят извод, че ищцата и ответникът са имали нормални семейни отношения в първите години след сключването на брака им. Преди около десет години, поради финансови причини ищцата е заминала на работа в Италия, а ответникът е сторил това преди четири годи, когато е заминал за Република Чехия, като именно от тогава страните са във фактическа раздяла и не поддържат каквато и да било връзка помежду си.
При така установеното се налагат следните
правни изводи:
По
наличието на разстройство на брака:
Предявеният иск за развод е основателен. От събраните гласни доказателства-обясненията на ищцата М.Х. и показанията на свидетелите Камен Христов и Александър Цветков, които са еднопосочни, последователни и не противоречат на останалите доказателства по делото, съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 49, ал. 1 СК - съществува дълбоко и непоправимо разстройство в брачната връзка между страните, поради което бракът им следва да се прекрати. В тази връзка съдът съобрази, че десет години двамата живеят разделени, но повече от четири години страните са във фактическа раздяла и не поддържат никаква връзка помежду си, като ответникът е започнал съжителство на семейни начала с друга жена.
Бракът на страните е лишен от взаимно уважение, разбирателство и общи грижи за семейството, в противовес с принципите, посочени в чл. 15 СК. Съществуващата към момента брачна връзка е лишена от нейното дължимо според закона и морала вътрешно съдържание, поради което продължаването й би било в противоречие с интересите както на прокламираните в СК принципи, така и в противоречие с интересите на обществото и тези на страните по делото. Разстройството на брака е непоправимо - то е трайно, постоянно, окончателно, без възможност за преодоляване и без възможност за възстановяване на брачната общност и на нормални съпружески отношения, като важна роля за това е изиграла и фактическата раздяла между страните. Съществува дълбоко разстройство в брачната връзка и това се установява от събраните по делото доказателства и от дадените от страните обяснения по делото. Грижите и на двамата родители към навършилите пълнолетие деца, сами по себе си не са достатъчно за да се приеме, че отношенията между тях са търпими и че могат да се охарактеризират като такива съответстващи на нормалните брачни отношения, основаващи се на взаимност, доверие, уважение и другарски отношения. Не може въобще да се твърди и да се обосновава в случая, че в техните взаимоотношения съществува поне един от посочените компонентни представляващи съдържанието на коректните брачни отношения.
По
вината за настъпилото разстройство на брака:
Всеки един от двамата съпрузи сам за себе си изпитва горчивина от поведението на брачния си партньор. Между съпрузите съществува чувство на неприязън един спрямо друг като всеки се счита прав за себе си. Отношенията помежду им са влошени и са станали достояние на най-близките им хора, включително и на децата. Негативизмът на двамата съпрузи проличава в трактовката на всеки един факт и обстоятелство, изложени в исковата молба и в отговора по чл.131 от ГПК, включително и от доводите развити в дадените пред съда отговори на страните, както и в представените становища. Всеки един от двамата счита, че е прав сам за себе си. Всеки един от двамата има своя собствена философия за несполуките в брака и счита, че само другия има изключителна вина за разстройството на брака.
Съдът обсъждайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира, че няма основание да приеме, че изключителна вина за разстройството на брака има единия или другия съпруг. Всеки един от двамата в една или в друга степен е допринесъл с поведението и действията си за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Думите на ответника, че иска да даде нов шанс на запазването на брака си и най-вече в интерес на децата, не се възприемат от съда. Съдът приема, че и двамата съпрузи в достатъчна степен са били наранени един спрямо друг с поведението си.
Налага се извода, че двамата съпрузи не могат реално да преценят всяка една от ситуациите и да разрешат от позицията на 22-годишния си съвместен брачен живот мъдро и по възможност най-безболезнения начин проблема, дори и да решат да се разведат като едни зрели хора. Вероятно обидата, горчивината и недоверието, таени във всеки един от тях е взела връх и затова се иска да се постанови от съда безусловно, че другия съпруг е изключително виновен за разстройството на брака.
В случая такава изключителна вина не може да се установи нито за М.Х., нито за М.И.. Всеки един от двамата има вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Така едно съвременно семейство, дори да има един сравнително добър стандарт на живот не може да съществува в този си вид. Брачният съюз винаги е един сериозен компромис между двамата брачни партньори. Той се изгражда на базата на доверие, на взаимност на уважение, на зачитане на личното пространство и свобода на другия съпруг, на наличието на другарски отношения, защото все пак, в брачния съюз съпрузите са другари, което означава между тях да съществува толерантност, взаимопомощ, коректност и съпричастност. Егоизмът, мнителността, демонстрирането на лично превъзходство над най-близкия до теб човек и другар е недопустимо и няма почва в брачните отношения. Липсват и данни в хода на процеса да са предприети действия от съпрузите за толерантно и взаимно приемливо разрешение на семейните проблеми.
Съдът няма основание да не дава вяра на свидетелските показания, независимо, че са дадени от лица които в една или друга степен са роднини и са заинтересовани от изхода на делото, защото в крайна сметка последните в основните си положения и релевантно значими факти взаимно се допълват.
С оглед на изложеното съдът намира, че и двамата съпрузи имат вина за разстройството на брака.
По
отношение на фамилното име на съпругата след прекратяването на брака:
Доколкото ищцата изрично е заявила, че желае да възстанови предбрачната си фамилия Каменова, съответно не желае да запази брачната си фамилия, съдът намира, че след прекратяването на брака ищцата следва да възстанови фамилията Каменова. Съгласно чл. 53 СК за възстановяването на предбрачното фамилно име на съответния съпруг не е необходимо съгласието на другия съпруг, тъй като не се засягат субективни права на последния.
По отношение на ползването на семейното
жилище:
Семейното жилище се ползва от пълнолетните деца на страните с изричното съгласие на ищцата и ответника, липсват претенции на страните да им бъде възложено ползването на същото, поради което съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса за ползването на семейното жилище.
По
отношение на упражняването на родителски права:
Родените от брака деца Ивалина Милкова М. с ЕГН ********** и Пламен Милков М. с ЕГН **********, са пълнолетни.
По
отношение на разноските
Съгласно чл. 329 ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Когато няма вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.
При отхвърляне на иска за развод разноските се определят по реда на чл. 78 . По този ред се определят разноските и при обжалване на решението. С оглед на горните разпоредби разноските на страните следва да останат така, както са направени.
Съгласно чл.6 т.2 от Тарифата за държавните такси,събирани от съдилищата по ГПК при решаване на делото се събира такса до 50.00лева, но не по-малко от 20.00 лв. С оглед на горното страните следва да бъдат осъдени да заплатят окончателна държавна такса в размер на по 25.00 лв.
Мотивиран от всичко гореизложено и на
основание чл. 49 СК Козлодуйският районен съд
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА сключения на 24.06.1995г. с акт № 3 от 24.06.1995 г. на Кметство с. Манастирище, общ. Хайредин, област Монтана, между М.Х.М., ЕГН **********, и М.И.М., ЕГН **********, граждански брак, поради настъпило в брака ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата М.Х.М., ЕГН **********, да възстанови предбрачната си фамилия-Каменова.
ОСЪЖДА М.Х.М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Козлодуйския районен съд държавна такса в размер на 25.00 лв. /двадесет и пет лева/.
ОСЪЖДА М.И.М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Козлодуйския районен съд държавна такса в размер на 25.00 лв. /двадесет и пет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от него на страните.
НА ПУБЛИКУВАНЕ подлежи само диспозитивът на решението съгласно чл. 4, ал. 2, т. 4, б. „а” от Вътрешните правила на Козлодуйския районен съд, в сила от 01.04.2010г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: