№ 228
гр. Плевен, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20214430103593 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от Г. Р. Й. ЕГН
**********, с адрес в гр. Т. срещу М. Й. Й. ЕГН **********, Р. Н. Д. ЕГН
********** и Д. Н. М. ЕГН ********** и трите с постоянен адрес в гр.
Плевен иск с правно основание чл.34 ЗС за делба на следните недвижими
имоти, а именно: 1.самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***,
находящ се гр. ******, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, с площ от 100,20 кв.м. с Брой нива на обекта – 2, състоящ се от
две спални, дневна – столова, кухненски бокс, баня и тоалетна, при съседни
самостоятелни обекти в сградата на ниво №1: На същия етаж: имот № ******
и имот № ******, под обекта: имот № ******; над обекта: няма и съседни
самостоятелни обекти в сградата на ниво: на същия етаж: имот № ****** и
имот № ******; под обекта: няма; над обекта: няма, с принадлежащи
части: избено помещение № 27 и № 28 с площ 7.74 кв.м., както и 1.624%
идеални части от общите части на сградата с идентификатор № и от
отстъпеното право на строеж. Сградата с идентификатор № ****** е
разположена в поземлен имот с идентификатор № ****** по КККР на гр.
Плевен. 2. самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ******.**,
находящ се гр. ******, представляващ гараж № 9, с площ от 18,77
кв.м., разположен на етаж №1 в сграда с идентификатор № ******.5, с
предназначение: хангар, депо, гараж, с принадлежащите към него 5.061%
идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж,
при съседи на същия етаж: имот № ******.5.10 и имот № ******.5.8; Под
обекта: имот № ******.5.19; Над обекта: Няма. Сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор № ******.В исковата молба е предявена и
1
претенция, която съдът е приел за разглеждане в настоящето производство за
постановяване на привременна мярка по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК
посредством осъждане на ответниците да заплащат на ищцата сумата от
300.00 лева месечно, от които 250 лева за процесния недвижим имот и 50
лева за процесния гараж, представляващи обезщетение за едноличното
ползване на същите.
Твърди в обстоятелствената част на ИМ, че с ответниците са
съсобственици на процесните недвижими имоти. Сочи, че родителите й -
Р.Т.Й., починал на 10.10.2007 г. и Р.Н. Й., починала на 12.11.2002 г са
придобили собствеността върху недвижимите имоти. Излага, че след смъртта
на родителите й техни наследници са останали тя и брат й Н.Р.Й., починал на
21.09.2018 г. и оставил като наследници ответниците по делото. Твърди, че
докато е бил жив брат й отношенията между тях били много добри и често
посещавала имота и ползвала нейната идеална част. Излага, че след смъртта
на брат й отношенията с неговите наследници се влошили, като към този
момент те ползвали имота. Сочи, че правила предложения на ответниците да
се поделят доброволно, но те отказали. Твърди и, че поискала да й бъде
осигурен достъп до имотите, като й бъде предоставена възможност да
ползвам своята ½ идеална част, но ответниците отказали. Излага и, че не й
плащат и обезщетение за лишаване от ползването на имотите. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск и да им присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищцата моли съда да уважи предявения
иск. Твърди, че родителите й никога не за заявявали желание апартаментът да
остане за брат й, а тя да бъде обезщетена финансово. Сочи и, че именно
поради това са и направени двете партиди на жилището. Разказва, че дори
след смъртта на майка й баща й искал да продадат жилището и да се пренесе
при нея в гр. Т.. Твърди, че в изпращаните пари до нея пишело „вноска за
апартамент“ , а не „подпомагане за дърва“. Излага и, че са водили преговори
за продажба на имота с ответниците.
В нарочна писмена защита моли съда да уважи предявения иск като
основателен и доказан, за което развива подробни съображения. Отрича, че в
нейно присъствие баща й и майка са казали,че апартамента ще е за брат й.
Счита, че в този случай ответниците са щели да претендират начало на
придобивна давност от датата на годежа, а не от датата на смъртта на баща й.
Навежда доводи, че брат й никога не владял апартамента само за себе си,
като доказателство за което е и, че след смъртта на баща им, той е декларирал
имота на името на двамата. Твърди, че съпругата на брат й по никакъв начин
не е отблъснала владението й, напротив дори тя самата й е плащала пари за
дела на апартамента.
В срока по чл.131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата
молба. Считат иска за неоснователен. Правят възражение за изтекла в полза
на наследодателя им 10-годишна придобивна давност. Твърдят, че
процесното жилище е закупено от родителите на ищцата и техния
2
наследодател Н. Й. през 1980г. Сочат, че след като се омъжила през 1989г.
ищцата заживяла със съпруга си в гр.Т., а в процесното жилище продължили
да живеят родителите им, както и брат й Н. със семейството си. Излагат, че
след смъртта на Р.Н. Й. и Р.Т.Й. апартаментът останал семейно жилище на
наследодателя им и първата ответница, тъй като семейството им нямало друго
жилище. Твърдят, че приживе Р.Н. Й. и Р.Т.Й. са предвидили жилищните
въпроси на децата си като за сина си са отредили процесното жилище и
гараж, а за дъщеря си - финансово обезпечение за придобиване на семейното
им жилище в гр. Т.. Излагат, че това тяхно желание е било известно както на
ищцата и брат й, така и на техните близки и роднини. Сочат, че след смъртта
Р.Н. Й. и Р.Т.Й., зачитайки волята на родителите си, наследодателят им
останал да живее в процесното жилище, което ползвал и владял с
намерението да го свои изцяло, а ищцата се била съгласила с това положение,
тъй като приживе й били дадени средствата за семейното й жилище в гр. Т..
Твърдят, че към този момент ищцата и наследодателят им бил постигнали
съгласие помежду си в този смисъл. Излагат, че от 10.10.2007г. до своята
смърт Н. Й. е продължил да живее в апартамента със семейството си, като е
владял целия имот за себе си постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и
несъмнено. Сочат, че същият е установил фактическата власт върху имота със
съзнанието, че този имот е за него, по волята на родителите им и със
съгласието на сестра си за това. Считат, че този момент Н. Й. е установил
фактическата власт за себе си като владение със всички негови признаци,
включително и на идеалната част на сестра си върху процесното жилище и
гараж, поради което и не било необходимо последващо манифестиране на
промяна в намерението му. Твърдят, че след смъртта на родителите си,
наследодателят им продължил да живее в наследствения имот заедно със
семейството си, вече самостоятелно. Излагат, че през този период от време Н.
Й. е извършвал поддръжка и основен ремонт, правил е подобрения със свои
средства на цялото жилище и гаража. Сочат, че ищцата е възприемала лично
тези действия, не е проявявала интерес към съсобственото имущество, не е
изразявала воля да упражнява правата си по предвидения в закона ред, не се е
противопоставяла на въздействията върху процесиите имоти, нито е заявявала
претенции върху тях в период от повече от 10 години. Оспорват твърдението
на ищцата, че същата е ползвала своята идеална част от жилището, докато
брат й е бил жив. Сочат, че за годините от смъртта на родителите им до
смъртта на брат й ищцата е посещавала имота само по повод на семейни
тържества /сватби, кръщенета/ и не е имала ключ за самостоятелен достъп до
жилището и гаража. Излагат, че да неговата смърт тя не се е интересувала от
имотите, не е изразявала претенции върху тях, поради изразената приживе
воля на родителите им жилището да остане за него, постигнатото с брат й
съгласие в този смисъл, както и поради обстоятелството, че със съпруга си са
изплатили жилището си в гр. Т. със средства, осигурени от родителите им.
Сочат, че след сключване на гражданския брак на ищцата родителите й са й
предоставили спестявания в размер на 7 хил. лв. Твърдят и, че по силата на
3
съдебно решение от 13.02.1991 г. по гр.дело №1603/1990г. на ПлРС за делба
на съсобствено жилище Р. Й. е получила от майка си Ц.С. сумата 9098 лв. за
парично уравняване на дела й, която сума била предадена на ищцата, а през
1997г. Р. Й. е наредил в нейна полза запис за сумата от 15 хил. лева. Сочат и,
че през годините семейството на ищцата е било подпомагано финансово
ежемесечно от родителите й по същата причина. Твърдят и, че претенцията
по реда на чл.31, ал.2 от ЗС за неоснователна. В случай, че съдът счете
същата за основателна то считат, че претенцията е завишена.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на
ответниците моли съда да отхвърли предявения иск. Излага, че от събраните
по делото доказателства безспорно се у установило, че ответниците са
собственици на процесния имот въз основа на наследствено правоприемство
и изтекла в тяхна полза погасителна давност. Твърди, че наследодателят на
ответниците е продължил да живее с общите наследодатели в имота до
тяхната смърт, заедно със семейството си, правил е подобрения в имота без
противопоставянето на другия наследник, от когато започва началната дата на
придобивната давност. Навежда доводи, че наследодателят на ответниците е
започнал да владее имота като свой от момента, в който родителите му в
присъствието на ищцата са оповестили, че процесния имот е за сина им.
Поради изложеното счита, че имота е придобит от ответниците по давност.
Навежда доводи, че ищцата е тормозила психически ответниците, поради
което и те са й предложили сума от 45 000 лева. Излага, че също така са я
подпомогнали финансово за огрев.
В нарочна писмена защита моли съда да отхвърли предявяните искове,
за което развива подробни съображения. Сочи, че от събраните по делото
доказателства безспорно е оборено твърдението на ищцата, че често е
посещавала имота и, че брат й никога не е признавал правата на сестра си над
имота.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Установява се от приложения по делото нотариален акт за собственост
върху жилище, дадено като обезщетение за отчужден недвижим имот за
мероприятия по ЗТСУ №******, че Р. Т.Н. и Р.Н. Й. са признати за
собственици на процесния недвижим имот.
Видно е от представения по делото Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на наредбата за държавните имоти, че Р. Т.Н. и Р.Н.
Й. са закупили въз основа на Заповед №РД-15-2981/15.12.1993 г. процесния
делбен гараж.
От приобщените по делото Удостоверения за наследници на Р. Т.Н.,
починал на 10.10.2007 г. и на Р.Н. Й., починала на 12.11.2002 г., бивши
жители на гр. Плевен, че са оставили за наследници своите деца Г. Р. Й. и
Н.Р.Й., който от своя страна е оставил за наследници ответниците по делото
4
М. Й. Й., Р. Н. Д. и Д. Н. М..
Представена като доказателство по делото е и Разписка за запис №2/3,
от която се установява, че на неустановена дата Р. Т.Н. е превел на дъщеря си
Г.Р. сумата от 15 000 лева.
Видно е от представеното по делото Решение по г.д. №1603/1990 г. по
описа на ПлРС, че в дял на Ц.А.С. е поставен недвижим имот, находящ се в
гр. ******, а за уравнение на дела Р. Н.Т. е получила сумата от 9098,00 лева.
Установява се от представения по делото НА на собственост на
жилище, строено в парцел, отчужден за групово и кооперативно жилищно
строителство №***., че Г.И.Р. е признат за собственик на недвижим имот.
Приобщени като доказателства по делото са и НА за покупко –
продажба на недвижим имот № ****** г. и законна ипотека от същата дата,
че ищцата е закупила недвижим имот в гр. Т. и, че върху същия е учредена
законна ипотека.
Установява се от приложената по делото Декларация по чл.14, чл.27 и
§2 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗМДТ, Приложение №, че
наследодателят на ответниците е декларирал на 12.10.2007 г, че е собственик
на ½ идеална част от процесните недвижими имоти, а останалата ½ идеална
част е собственост на сестра му Г.Р. Р.вска.
От представените по делото съобщения от Община Плевен, отдел
Местни данъци и такси се установява, че в периода от 2008 г. до 2017 г.
ищцата е получавала уведомления за дължимия от нея данък върху
процесните имоти.
Видно е от представените по делото преводни нареждания е, че ищцата
е заплатила дължимия от нея данък за процесните имоти за: 2019 г., 2018 г.,
2011г., 2012 г., 2015 г.
Представени като доказателства по делото са и приходни квитанции за
платени от ответниците и техния наследодател данъци върху процесния имот
за периода от 2021 г. до 2006 г.
Установява се от представените от ответниците приходни квитанции,
че същите са платили задълженията на ищцата във връзка с дължимия данък
върху процесните имоти за 2021 г.,2020 г., 2017 г., 2016 г.2012 г.,2013 г.,2014
г. 2011г., 2009 г., 2008 г. и 2007 г.
Представено като доказателство по делото е и Преводно нареждане от
04.02.2021 г., от което се установява, че ответницата М. Й. е превела на
ищцата сумата от 800 лева с основание „възстановяване на платен данък за
2011, 12, 15, 18 и 19 години“.
Видно е от посътпилата по делото информация от Български пощи, че
при тях не се съхраняват данни за извършвани преводи от Р.Н. Р.вска в полза
на ищцата, тъй като срокът им на съхранение и изтекъл.
Представени като доказателства по делото са и преводни нареждания
от 08.10.2020г, 07.10.2020 г, 20.11.2020 г., и от 07.01.2021 г., изпратени от
5
ответницата М.Й. към ищцата с основание за плащане: „изплащане на имот с,
вонски за м. септември , октомври, септември, декември и януари“ .
Изслушана по делото е и СОЕ, която съдът кредитира като обективно и
компетентно дадена и неоспорена от страните, и от която се установява, че
месечният наем за ползване на процесните недвижими имоти за 2021 г. за ½
идеална част е общо от 268,27 лева, в това число 240,00 лева за жилището и
28,27 лева за гаража.
Събрани като доказателство по делото са и гласни такива посредством
разпита на свидетелите ******, ******, ******, ******, ******, ****** и
******.
Свидетелят ****** сочи, че познава ищцата, а от ответниците е
виждал веднъж Р., а другите две не ги познава. Твърди, че е наясно, че
ищцата притежава, заедно с брат си наследствен имот в гр. Плевен. Разказва,
че преди време ищцата се свързала с него, тъй като знаела, че се занимава с
недвижими имоти, във връзка с което и разбрал, че притежава имот в гр.
Плевен. Излага, че ходил на оглед на процесния имот. Обяснява, че при
първия оглед е ходила негова колежка, а при втория той. Твърди, че по време
на огледа не е присъствала ищцата, а ответницата Р.Д. не се е
противопоставила на огледа, а напротив завела го, отворила и впоследствие
седнали да обсъдят нещата. Твърди, че говорили каква сума може да се вземе
от продажбата на имота и от нея да се даде 50 000 лева на леля й. Сочи, че Р.
споделила, че с другите пари много трудно ще се закупи друго жилище.
Твърди, че след разговора ответницата е следвало да разговаря с майка си М.
и да му се обади, за да се пусне обява за продажбата на имота. Излага, че след
като Р. не се е обадила той звъннал на ищцата, за да разбере какво става, но че
тя не знаела нищо, поради което и имотът не е обявяван за продажба. Сочи, че
тези срещи били през пролетта - март, април. Сочи, че е видял документи за
собственост на имота. Твърди, че по време на огледа Р. била с ясните
намерения, че иска ако се продаде имота и да си купи и тя. Излага, че
единствения коментар бил, че ако разделят парите ще останат малко и нямало
как да се изтегли кредит. Обяснява, че не може да кажа дали Р. е признала
дела на леля си, но че е имала намерение да й даде някакви пари.
Свидетелят ****** сочи, че познава наследодателя на страните Р..
Твърди, че той притежавал апартамент заедно с гараж до „******“. Обяснява,
че когато са си говорили с Р., последният не му е споделял за кого ще бъде
апартамента, както и дали е имал намерение да го остави за едното или за
другото си дете. Излага, че отношенията между децата на Р. - Н. и Г. били
добри. Сочи, че е ходил на гости в апартамента. Разказва, че е бил свидетел на
случка, при която Р. е накарала сина си да отиде да си плати парното и тогава
разбрал, че в имота има две партиди. Твърди, че не знае защо са направени.
Излага, че не е наясно къде отсяда Г., когато дойде в гр. Плевен. Сочи, че
наследодателя на ответниците е обичал сестра си и били в добри отношения.
Твърди, че не е наясно дали Р. и Рила са искали да лишат едното си дете за
6
сметка на другото. Излага, че видял Г. на погребението на брат й.
Свидетелката ****** дъщеря на ищцата сочи, че баба и дядо й имат
апартамент в гр. Плевен. Твърди, че докато бил жив вуйчо й тя и майка й,
редовно ходили там. Разказва, че вуйчо й ги е приемал като негови деца.
Сочи, че никога не го е чувала да казва, че този имот е негов. Обяснява, че
майка й и брат й се разбирали и те винаги са се чувствали като у дома си.
Твърди, че не е чувала баба й и дядо й да казват, че апартамента ще остане за
вуйчо й. Разказва, че след като починала баба й, дядо й искал от майка й тя
да изтегли кредит да плати дела на вуйчо й и после да се купи къща в гр. Т.,
за да е по –близо до тях, тъй като не се разбирал с вуйчо й вуйна й. Излага, че
майка й била категорична, че не желае да разваля отношенията си с брат си,
поради което дядо й се обърнал към нея. Сочи, че малко преди вуйчо й да
почине родителите й били пред развод и дядо й, казал на майка й да си събере
нещата и да се прибере в жилището в гр. Плевен. Твърди, че никога не е
ставало въпрос, че жилището ще е за единия или другия, и, че винаги
жилището е било на двамата. Разказва, че след като се е родило детето й, и
майка й е идвала да й помага в гр. Плевен винаги е нощувала в процесния
апартамент. Сочи, че дори когато са били на разходки, вуйчо й се е обаждал
на майка й да я пита дали няма да се прибере за вечеря. Твърди, че майка й е
имала ключове от апартамента, но когато станало въпрос да се продаде имота,
след смъртта на вуйчо й, вуйна й сменила патрона на жилището и сега тя
/майка й/ има само чип за входната врата. Сочи, че майка й е имала достъп до
апартамента до 2020 г. Разказва, че след смъртта на вуйчо й, вуйна й е молила
майка й да идва по – често, като тя ходела и спяла там. Обяснява, че след
като започнали преговори за продажбата на имота цената не удоволетворила
ответниците и в момента, в който те отказали да се продаде жилището, майка
й си поискала достъп до апартамента, но те отказали. Твърди, че е
присъствала на разговор между майка й и вуйна й как да се раздели имота,
като разговорите били и по телефона и на чатове по вайбър комуникация.
Излага, че именно тя посъветвала майка си да прави скрийншотове на
разговорите. Разказва, че преговорите започнали януари 2020 г. и
продължили до лятото или пролетта на 2021 г. Обяснява, че първоначално
идеята била да се продаде имота, а впоследствие ответниците решили да
изплатят дела на майка й. Сочи, че никога не е чувала от братовчедите си, че
майка й няма права върху жилището. Излага, че тези твърдения започнали
след завеждане на настоящето дело. Разказва, че майка й е получавала
съобщения за данъците, които следва да се платят за апартамента, както и, че
тя лично й е помагала да ги плаща, като не може да си спомни кои години
точно. Излага, че в имота имало две партиди, тъй като живеели две семейства.
Твърди, че дядо й не е дала пари на майка й да си закупи жилище в гр. Т. или
да компенсира дела й в апартамента.
Свидетелката ******, майка на ответницата М.Й. сочи, че дъщеря й зет
й са живели в процесния имот. Твърди, че когато започнали да живеят там
имотът бил на родителите на Н., а след тяхната смърт бил прехвърлен на зет
7
й. Разказва, че когато дошли да искат дъщеря й за снаха били постигнали
уговорка: те да поемат разноските по годежа и сватбата и издръжката на
младото семейство, а бащата на Н. да даде апартамент. Твърди, че на това
събитие били показани и ключовете от апартамента. Излага, че Н. и М. са
живеели в едно домакинство с родителите на Н.. Сочи, че докато била
омъжена ищцата е ходила в жилището, но после я е виждала рядко и то по
празници. Не отрича, че отношенията между брат и сестра били много
добри.Твърди, че след пенсионирането си Р. всеки месец е превеждала пари
на дъщеря си и, че тя лично я придружавала, защото сватята й се страхувала
от джебчии. Излага, че й е споделяла, че дава пари на дъщеря си, тъй като „
децата са при тях, а тя е поела ангажимент да й помага всеки месец“. Излага,
че Р. не е давала пари на зет й, напротив той й е давал пари. Сочи, че тъй като
били много високи консумативите решили да направят отделни партиди – на
долния и горния етаж и всеки да си плаща консумативите. Твърди, че не знае
със сигурност дали ищцата е посещавала апартамента през годините.
Разказва, че винаги я е възприемала, че идва като на гости. Разказва, че била
сигурна че въпросът с жилището бил решен още в деня, в който са дошли да
искат дъщеря й. Сочи, че на тази уговорка присъствала и самата Г. и тя не
възразила срещу това изказване. Твърди, че не знае Г. да е идвала и да е
оставала в жилището, както и дали има лични вещи тя в него. Разказва, че на
сватбата на Г. баща й, й дал 7000 лева, които й се полагат за апартамента.
Излага, че зет й правил редица подобрения в имота, за които не знае дали
сестра му се е противопоставяла. Твърди, че не е наясно дали до смъртта на Н.
Г. да е предявявала претенции към имота. Сочи, че отделно от това брат й, й
давал и пари всеки месец, тъй като ищцата била “безпарична, нямала с какво
да се храни“, за което бил изтеглил и кредит. Излага, че тъй като зет й бил
близък със сестра си, не се е съмнявал в нея, вярвал й е и бил сигурен, че тя
няма да се откаже от това, което са говорили за жилището. Разказва, че
докато били живи тъстовете й, те си плащали данъците, а след тяхната смърт
тя плащала данъка на Н., вместо подарък за рождения му ден. Сочи, че не е
наясно дела на Г., кой е плащал. Излага, че не знае дали зет й е плащал само
своя дял или и този на сестра си. Обяснява, че в жилището са водени брокери
от ищцата, като не знае кой е отключил. Сочи, че не е наясно да е говорено за
доброволна делба на имота. Твърди, че вратата е заключена, за да не може да
влиза ищцата вътре. Разказва, че дъщеря й е предложила пари на Г., за да не
се карат, а разберат като близки. Сочи, че й предложила 30 000 лв. заедно с
гаража. Излага, че искала да й даде тези пари, за да не я притесняват повече,
да не се ходи по съдилища.
Свидетелката ****** сочи, че Р. и и съпругът й Р. притежават имот в
гр. Плевен, в който са живели те, заедно със сина им, със съпругата му и двете
им деца. Сочи, че докато се омъжила ищцата и тя живеела в жилището.
Излага, че ищцата е била тази която „повдигнала въпрос“ и Р. започнала да
води дела за имот, нейна собственост, което довело до това тя да плаща дял
от него. Сочи, че Р. я помолила последните вноски от дела, който изплащала
8
да й ги даде накуп, тъй като трябвало да ги даде на дъщеря си за делба с
нейната зълва. Обяснява, че работила в Чистота и в нейната бригада работил
и Н.. Твърди, че през 1987 г започнало да се правят списъци за жилища и
навила Н. да се запише. Сочи, че тогава Р. я извикал и, я попитал какви ги
върши, че е „записала Н. да строи“. Излага, че я е накарал да го „задраска“,
тъй като процесният апартамент е за Н. и той ще му даде ключовете, тъй като
Гинка му дала пари за кола и той трябвало да се реваншира. Твърди, че Р.
казал, че ще му даде ключовете за апартамента на сватбата. Разказва, че през
1992 г. или 1993 г. Р. й се обадила за подялба на ниви и тогава й споделила, че
помага на Г. да си купи апартамент. Обяснява, че е съветвала Р. да припише
на сина си апартамента, той казал „Аз Г. съм я оправил, постоянно й помагам,
развод прави, за децата болни постоянно й давам пари“. Излага, че след 1997
г. с Р. почнали отново да си ходят на гости докато не се разболяла. Твърди, че
през това време не е виждала ищцата, като обяснява, че може да е идвала, но
тя не я виждала. Твърди, че Р. й е споделяла, че праща пари на дъщеря си, но
не знае колко. Излага, че последния път когато е ходила в процесния
апартамент е било преди няколко години, когато била поканена от М. на кафе.
Сочи, че не е наясно как се отваря входната врата на блока, както и дали Г.
има ключове от нея. Излага, че не е наясно кога Г. е поискала дела от
апартамента, както и защо на отделните етажи има отделни партиди.
Свидетелката ****** свидетелства, че познава ищцата бегло, докато е
била по – близка с М. и Н., на които е ходила на гости. Излага, че е била
началник на Н.. Твърди, че той е живеел в апартамента на родителите си,
заедно с тях и със съпругата и децата си. Сочи, че не знае дали той и сестра му
са си уредили отношенията. Разказва, че го е съветвала да уреди отношенията
със сестра си по повод на жилище, но че той е казвал, че „тя няма да посегне
на жилището на децата му“. Излага, че е наясно, че Н. е подпомагал и
финансово сестра си. Обяснява, че Н. дори бил включен в кооперация в
„Чистота“, но го отписали, защото Р. казал: „Децата ми и внуците ми няма да
живеят в лозята на Ангел войвода, а в центъра на Плевен“. Твърди, че не е
наясно дали Р. е обезщетил дъщеря си, но че Н. й е споделял, че баща му е
подпомагал финансово. Излага, че много отдавна не е ходила в процесното
жилище, както и, че не знае дали Г. е влизала в имота. Разказва, че с Н. са
говорили често за жилището и, че той не е казвал, че сестра му няма дял, а че
сестра му няма да посегне на жилището на децата му. Твърди, че Н. не й е
споделял, че сестра му има претенции към жилището. Сочи, че не й е
споделял сестра му да отсяда в жилището му. Излага, че не знае кога Г. е
потърсила дела си, но че докато брат й бил жив никога не е споделял Г. да е
търсила дела си.
Свидетелката ****** сочи, че са съседи в процесното жилище.
Излага, че в момента в него живее М. и дъщеря й Р., а преди това и Н. и
неговите родители. Излага, че не е виждала ищцата често там, като поя Г. не
съм я виждала там често. Разказва, че отношенията между ищцата и брат й
били съвсем нормални, като той се грижел много за нея. Сочи, че Г. е била
9
приемана като гост в жилището, защото не живеела там. Излага, че
родителите на Н. са казвала, че жилището ще бъде за него, а Г. са я
подпомагали финансово. Твърди, че чувала от майката на ищцата, че са я
подпомогнали да си купи жилище в гр. Т.. Предполага, че Г. е знаела за
волята на родителите си, защото била много близка с брат си. Излага, че не
знае ищцата да е имала претенции към жилището, докато бил жив Н.. Сочи,
че не е наясно дали ищцата има чип за жилището, както и дали Н. е
предоставил ключове на Г., за да може да ходи там когато поиска.
За да се яви основателен предявеният иск за делба, следва да се
установи, че е налице съсобственост между страните по делото, възникнала на
посочените за всяка от страните основания.
По делото не се спори, а и се установява от приложените по делото
доказателства, че процесните недвижими имоти са придобити от общите
наследодатели на страните.
Спорно по делото е дали страните са собственици на процесните
имоти, съобразно заявеното от ответниците придобиване на имота по давност
от тях, с присъединяване на владението на техния наследодател с начален
период 10.10.2007 г.
Безспорно е, че сънаследник може да придобие по давност останал в
наследство недвижим имот, ако упражнява фактическа власт върху него
повече от десет години и, ако отблъсне фактическата власт на другите
сънаследници (чл. 79, ал. 1 ЗС). Практиката на ВКС последователно приема,
че ако сънаследник упражнява фактическа власт върху съсобствен имот,
съсобствеността върху който произтича от наследяване сънаследникът владее
своята идеална част на имота, а по отношение на идеалните части на
останалите сънаследници упражнява фактическа власт в качеството на
държател / ТР4/2012 Г. на ОСГК/. За да придобие по давност правото на
собственост върху чуждите идеални части съсобственикът-сънаследник
следва да превърне с едностранни действия държането им във владение.
Действията трябва да са явни и недвусмислени и да показват отричане
владението на останалите съсобственици. Ако се позовава на придобивна
давност при спор за собственост този съсобственик следва да докаже, че е
извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта
за другите съсобственици-сънаследници и е започнал да ги държи за себе си с
намерение да ги свои, като тези действия следва да са доведени до знанието
на останалите съсобственици. Действията, с които се демонстрира промяната
на държането във владение, респ. промяната на намерението на
съсобственика или сънаследника да владее целия имот, следва да бъдат
конкретни по отричане правата на останалите съсобственици или
сънаследници. Такива действия са например: отказът на ползващият имота
сънаследник да допуска останалите сънаследници в имота, доведеното до
знанието на останалите наследници намерение на владеещия сънаследник да
се разпореди с имота само в своя полза или такова ползване на имота, което
10
ясно показва, че изключва владението на останалите наследници /например
отдаването му под наем на трето лице и изричен отказ да се заплаща част от
получения наем на останалите наследници/. В този смисъл са решение № 635
от 25.10.2010 г. по гр.д.№ 1405 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 6 от
22.01.2010 г. по гр.д.№ 2760 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о. и др., постановени
по реда на чл.290 от ГПК/. Тези действия следва да са станали достояния на
останалите съсобственици или е достатъчно същите да са имали възможност
да научат за тях. В мотивите на ТР № 1/6.08.2012 г. по т.д. № 1/2012 г., ОСГК
на ВКС е прието, че действията по промяна на намерението следва да са
доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването на частите
им по начало трябва да се манифестира пред тях и да се осъществи чрез
действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това
е обективно невъзможно. Обикновеното неползване на имота не води до
изгубване на правото на собственост. Неупражняването на фактическа власт
върху съсобствения имот, само по себе си, също не представлява отказ от
права.
От ангажираните по делото доказателства не се установи да е налице
същественият елемент от предвиденото в чл. 79 от ЗС придобивно основание
- праводателят на ответниците, а и те самите да са демонстрирали пред
ищцата по делото, намерението си да своят целия имот и да са отблъснали по
някакъв начин владението на последната. По делото не се събраха
категорични данни, че е настъпила промяна в основанието, с което е владеел
Н. Й. имота, както се твърди от неговите наследодатели –ответници по
делото, както и, че ако такава е налице тя е започнала през 2007 г. със смъртта
на Р. Й.. По делото не са налице и убедителни доказателства тази промяна да
е дошла до знанието на ищцата, нито пък тя да не е допускана в имота.
Напротив, видно е от представената по делото Декларация по чл.14, чл.27 и
§2 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗМДТ, Приложение №1,
че именно наследодателя на ответниците е декларирал на 12.10.2007 г. пред
компетентен държавен орган, че е собственик само на ½ идеална част от
процесните недвижими имоти, а останалата ½ идеална част е собственост на
сестра му Г.Р. Р.вска, т.е. към сочената година от ответниците като начална за
придобиване на имота по давност не са налице данни техния наследодател да
е променил намерението си да владее, а не да държи притежавана от сестра
му идеална част от имота. От събраните по делото гласни доказателства
/показанията на св. Н Стефанова/ безспорно се установи, че Н. Й. е знаел, че
сестра му притежава идеална част от имота, но се е надявал, че тя няма да
посегне към жилището на децата му. Съдът намира, че следва да отбележи, че
по делото не са събрани категорични данни от кой момент точно, ако е
налице такъв, наследодателят на ответниците е започнал да владее имота като
свой и това свое намерение е манифестирал пред сестра си. От свидетелските
показания, както на водените от ищеца свидетели, така и на водените от
ответника се установи, че ищцата е посещавала имота. Действително част от
свидетелите твърдят, че са възприемали, че ищцата е посещавала имота като
11
гостенин, но по делото не се представиха доказателства, че тя е възприела
имота като чужд – като собственост на брат й, за да може да се обоснове
тезата, че същият е отблъснал нейното владение и тя е била наясно с този
факт, поради което се е чувствала и като гостенин в този имот.
Съдът намира, че следва да отбележи, че ако ответниците са считали,
че са били придобили имота по давност, независимо от „психическия тормоз“,
осъществяван върху тях, самите те е нямало да допуснат в имота брокер за
оглед и да договарят цена и да предлагат такава на насрещната страна, а още
по – малко да изпращат пари с основание „вноска за апартамент“. В тази
връзка съдът кредитира показанията на свидетеля ******, който сочи, че
страните са имали намерение да продадат имота и да разделят парите.
С оглед пълнота на изложението съдът намира, че следва да отбележи,
че дори и процесните вещи да са били обещани на годежа на младото
семейство, то обещанието само по себе си, без да е облечено в правни
действия /например продажба, завещание или дарение/ не произвежда
действие.
Поради изложеното и липсата на фактически действия, чрез които
праводателят на ответниците да е манифестирал спрямо другия сънаследник
субективното си отношение за своене на процесния имот, както и липсата на
доказателства, установяващи, че тя е разбрала за промененото отношение на
владеещия сънаследник, да упражнява фактическата власт само за себе си,
дава основание да се приеме, че не е налице явно и необезпокоявано владение
по смисъла на чл. 79, ал.1 ЗС, което да е довело до придобиване на
собствеността по давност.
Поради изложеното съдът намира, че към датата на ИМ имотът между
страните е бил съсобствен. Така установената съсобственост между страните
по отношение на заявения имот, мотивира съда да приеме, че предявеният иск
за делба е основателен и следва да бъде уважен съобразно формираните
изводи, като делбата бъде допусната при квота от 3/6 идеална част за ищцата
Г. Р. Й. ЕГН **********, с адрес в гр. Т. и при квота от по 1/6 идеална част
за всеки един от ответниците М. Й. Й. ЕГН **********, Р. Н. Д. ЕГН
********** и Д. Н. М. ЕГН ********** и трите с постоянен адрес в гр.
Плевен.
По предявения иск с правно основание чл.344, ал.2 ГПК.
Съгласно чл. 344, ал. 2 от ГПК в решението по ал. 1 или по-късно, ако
всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си,
съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои
имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми
едните трябва да плащат на другите срещу ползването.
Легитимирано лице по смисъла на чл. 344, ал.2 ГПК е всеки съделител,
който не ползва съсобствения имот, съобразно правата си. Искането може да
бъде както за разпределение на ползването, така и за заплащане на
обезщетение, като съдът е обвързан от искането на съделителя. Характерът на
12
искането касае постановяване на привременна мярка в процеса, т.е.
произнасянето на съда представлява съдебна администрация. Съдебният акт,
който се постановява, има характер на определение и не се ползва със сила на
пресъдено нещо, тъй като не се разрешава окончателно материално-правен
спор между страните, а действието на определението е за определено време,
като същото може да бъде изменяно при промяна на обстоятелствата.
В конкретния случай искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК изхожда от
легитимирано лице - съделител, който не ползва имота съобразно дела си.
Ответниците не оспорват факта, че ползват имота.
Разпоредбата на чл. 344, ал.2 ГПК гласи, че когато не всички
съделители ползват съсобствените имоти, съобразно правата си, съдът
постановява кои съделители от кои имоти ще се ползват или какви суми
едните ще заплащат на другите срещу ползването. От анализа на нормата е
видно, че разпределението на ползването става при съобразяване правата
/квотата/ на съделителите в съсобствеността. Разпределението като
привременна мярка цели да създаде временна регулация на отношенията
между страните. Разпределението обикновено се извършва съобразно
фактическото положение, доколкото всяка привременна мярка цели да
обезпечи удобство. Заплащането на обезщетение за ползването пък цели да
обезпечи справедливост, доколкото не във всички случаи е възможно и/или
удобно всички съделители да ползват части от имота, съответни на квотата
им. В този случай няма значение дали едната страна е възпрепятствана
/насилствено/ да ползва частта си или не, важното е, че реално частта,
съответстваща на квотата й, СЕ ПОЛЗВА от другия съделител. Доколкото той
се ползва, същият дължи обезщетение за ползването, доколкото е налице и
покана от страна на молителя, инкорпорирана в самото искане по реда на чл.
344, ал. 2 от ГПК. Съдът счита, че с оглед събраните по делото доказателства
се установи, че ответниците са тези, които ползват имота. Обезщетението
следва да възстанови реалното разместване на имуществени блага, за да се
възстанови принципа на еквивалентността. Съдът постановява, че за реалното
ползване за в бъдеще от страна на единия съделител, той ще дължи
заплащане на обезщетение за ползването на другия съделител, считано от
влизане в сила на настоящия акт на съда, имащ характер на определение, до
приключване на делбеното производство.
Съдът кредитира заключението на назначената по делото СОЕ и
намира, че дължимата от ответниците сума в полза на ищцата е в размер на
обкщо 268,27 лева месечно, от които 240 лева обезщетение за лишаване от
правото на ползване на процесното жилището и 28,27 лева за лишаване от
правото на ползване на процесния гараж. За горницата над присъдената до
претендираната сума от общо 300 лева или 250 за обезщетение за апратамента
и 50 лева –обезщетение за гаража претенцията следва да се отхвърли. За
периода от 07.06.2021г. – датата на предявяване на исковата молба, до датата
на влизане на настоящия акт в сила, искането за присъждане на месечно
обезщетение следва да се остави без разглеждане, като недопустимо, по
13
следните съображения: определените суми, които следва да бъдат заплащани
между съделителите по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, уреждат отношенията
им по повод ползването на процесния имот само по време на висящността на
делбеното производство и имат както вече беше отбелязано характер на
привременна мярка досежно ползването. Съдебният акт, постановен по реда
на чл. 344, ал. 2 от ГПК, има действие и значение само за делбеното
производство и с него съответната привременна мярка може да бъде
постановена само занапред във времето и само до окончателното
приключване на делбеното производство. Един от съделителите може да бъде
осъден да заплаща по този ред на друг съделител суми срещу ползването на
имота, следователно, винаги и само занапред във времето, т. е. - от момента
на влизане на постановения по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК акт в сила.
Претенцията за периода от завеждане на иска до влизане в сила на решението
в първа фаза реално се явява претенция по чл.31 ал.2 от ЗС и не може да бъде
обхваната от решението на съда в първа фаза на делбата/, в този смисъл са
Определение № 308 от 24.04.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1773/2014 г., IV г.
о., ГК, постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2, пр. 1 от ГПК и Определение
№ 1009 от 26.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 666/2010 г., II г. о., ГК./
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА ДЕЛБА на следните
недвижими имоти, а именно: 1.самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № ***, находящ се гр. ******, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ от 100,20 кв.м. с Брой
нива на обекта – 2, състоящ се от две спални, дневна – столова, кухненски
бокс, баня и тоалетна, при съседни самостоятелни обекти в сградата на ниво
№1: На същия етаж: имот № ****** и имот № ******, под обекта: имот №
******; над обекта: няма и съседни самостоятелни обекти в сградата на ниво:
на същия етаж: имот № ****** и имот № ******; под обекта: няма; над
обекта: няма, с принадлежащи части: избено помещение № 27 и № 28
с площ 7.74 кв.м., както и 1.624% идеални части от общите части на сградата
с идентификатор № и от отстъпеното право на строеж. Сградата с
идентификатор № ****** е разположена в поземлен имот с идентификатор №
****** по КККР на гр. Плевен. 2. самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № ******.**, находящ се гр. ******, представляващ гараж
№ 9, с площ от 18,77 кв.м., разположен на етаж №1 в сграда с идентификатор
№ ******.5, с предназначение: хангар, депо, гараж, с принадлежащите към
него 5.061% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното
право на строеж, при съседи на същия етаж: имот № ******.5.10 и имот №
******.5.8; Под обекта: имот № ******.5.19; Над обекта: Няма. Сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор № ******
между съсобствениците и при квоти в съсобствеността за всеки от тях,
14
както следва:
- 3/6 идеални части за ищцата Г. Р. Й. ЕГН **********, с адрес в гр.
Т. и
- по 1/6 идеална част за всеки един от ответниците М. Й. Й. ЕГН
**********, Р. Н. Д. ЕГН ********** и Д. Н. М. ЕГН ********** и трите с
постоянен адрес в гр. Плевен като съсобствеността между страните е
възникнала въз основа на наследяване на Р.Т.Й., Р.Н. Й. и Н.Р.Й., на
основание чл.34 ЗС.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 344 ал. 2 от ГПК, М. Й. Й. ЕГН **********, Р.
Н. Д. ЕГН ********** и Д. Н. М. ЕГН ********** и трите с постоянен адрес в
гр. Плевен, да заплащат на Г. Р. Й. ЕГН **********, с адрес в гр. Т.,
обезщетение за ползване на нейните 3/6 ид.ч. от процесните недвижими
имоти в размер на общо 268,27 лева месечно, от които 250 лева обезщетение
за лишаване от правото на ползване на процесното жилище – апартамент и 28,
27 лева за лишаването от правото на ползване на процесния гараж, считано от
влизане в сила на настоящия акт на съда, имащ характер на определение, до
приключване на делбеното производство, като ОТХВЪРЛЯ искането за
присъждане на обезщетение за лишаването от правото на ползване за
горницата над присъдената сума от 268,27 лева до претендираната от 300
лева, от които 250 лева - обезщетение за лишаване от правото на ползване на
процесния апартамент и 50 лева – за обезщетение за лишаване от право на
ползване на процесния гараж.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ , като недопустима, претенцията на
осн. чл. 344 ал. 2 от ГПК, предявена от Г. Р. Й. ЕГН **********, с адрес в гр.
Т., против М. Й. Й. ЕГН **********, Р. Н. Д. ЕГН ********** и Д. Н. М. ЕГН
********** и трите с постоянен адрес в гр. Плевен за заплащане на
обезщетение от 300.00 лв. месечно за ползването на нейните 3/6 ид.ч. от
процесните недвижими имоти, за периода от 07.06.2021г. – датата на
предявяване на исковата молба, до датата на влизане на настоящия акт в
сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта му по
произнасянето по чл. 344 ал. 2 от ГПК – като определение, може да бъде
изменено от същия съд или да бъде обжалвано в едноседмичен срок от
връчването на страните пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
15