Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260012
гр. Пловдив, 17.8.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на 10.8.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 4199/2020 г. по описа на ПРС, 1 наказателен
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван
е Електронен фиш серия К, № 2994294, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на И.Р.Д. е наложена глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ се и
моли за неговата отмяна и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна не взема становище по основателността
на жалбата.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно
и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради
което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата
отмяна по следните съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 03.09.2019 г. в 10:38
часа в гр. Пловдив, на бул. Санкт Петербург № 1, посока бул. Кукленско шосе, при
максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч, лек автомобил с рег. № **** , при отчетен толеранс от минус 3
км/ч. в полза на водача, се движел с установена наказуема скорост 76
км/ч., тоест с превишение на скоростта от 26 км/ч. Собственик на когото е
регистриран автомобилът е И.Р.Д..
Изложената в Електронния фиш фактическа
обстановка се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение № 0229884
което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата
свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
По делото е приложена и Справка за регистрация
на МПС, от която е видно, че регистриран собственик на процесното МПС е именно
наказаното лице И.Р.Д..
При правилно установена фактическа обстановка,
ЕФ е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила.
С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с
оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да
дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при
които контролните органи имат право да ги използват.
Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г, като по
конкретно, за да е законосъобразно използването на мобилно средство за видео
контрол, съгласно приложимата към датата
на нарушението редакция на Наредбата /след изменението с ДВ. бр.6 от 16 Януари
2018г/ следва да са налице следните условия:
- използваното
техническо средство да е от одобрен тип
- техническото
средство да е вписано в Българския институт по метрология
- техническото средство
да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка
- автоматизираното
техническо средство да е използвано съгласно инструкцията на производителя и
изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип
- при контрол на
въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС
се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното
средство в зоната с ограничение на скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от
12 май 2015 г.
- да са спазени
изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015г. като надлежно
е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или
система.
С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика
трайно приема, че всяко едно от
гореизброените изисквания е императивно, като само при кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно,
а липсата на което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя
отмяна на наложената санкция.
В конкретния случай според съда не е спазено изискването на
чл. 10, ал.1 Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
Действително по делото чисто
формално е представен екземпляр от Протокол за използване на АТСС. В
съдържанието му обаче са допуснати, толкова съществени пороци, че напрактика го лишават от легитимиращото му
действие и същият следва да се приравни на несъществуващ.
Така от текста на Протокола е видно, че като дата на изготвянето му е посочена 04.09.2019г.
В същото време пак в текста на протокола е посочено, че вече изготвения протокол е приет от служител на ОДМВР, като
въз основа на него е свалил 49 броя
статични изображения. Като дата на
приемане на протокола е посочена- 03.09.2019г., един ден преди
твърдяната дата на изготвяне на протокола.
Посоченото разминаване- посочване, че изготвения протокол е приет на дата предхождаща с един
ден датата на съставянето му,
създава обосновано съмнение коя е
действителната дата на изготвяне на протокола и което е още по важно съмнение дали такъв реално е бил
създаден за конкретното използване на АТСС или е съставен впоследствие
и антидатиран с оглед подадената
жалба и за нуждите на процеса.
Допуснатия порок в дейността на наказващия орган е особено
съществен, доколкото законовото изискване за всяко използване на АТСС да се
съставя протокол по чл. 10 от Наредбата не е самоцелно. Съгласно трайната съдебна
практика, Протокола по чл. 10 представлява официален
свидетелстващ документ, който удостоверява
мястото, времето и начина
на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите
изисквания за неговата законосъобразност. Така изрично Решение № 848 от
15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен
съд – Пловдив.
При липса на доказателства за надлежно попълнен протокол
само може да се предполага, че са
спазени императивите на чл. 6 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. и
АТСС е използвано съобразно
приложимите нормативни и технологични изисквания, а както е добре
известно административно-наказателната отговорност не може да почива на
предположения.
Налице е и допълнителен аргумент обосноваващ особена
същественост на допуснатия порок в дейността на наказващия орган. Това е така
доколкото заснемането на водачите на
МПС с АТСС представлява аналога
в административно-наказателния процес на използването на специални
разузнавателни средства по НПК.
Ноторно известно е,
че при този метод за събиране на доказателства се нарушават основни конституционно-закрепени права и свободи
на гражданите /чл. 32 от Конституцията/. Поради това и с оглед гарантиране баланса
между интереса на обществото от разкриване на извършените
престъпления/нарушения и интереса на гражданите от неприкосновеност на личната
им сфера, законодателят е предвидил строга процедура по прилагане на тези
доказателствени способи, всяко
нарушение на което безусловно води до процесуална негодност на извършеното
заснемане.
В този смисъл е както практиката на ВАС- ТР 1/2014г., така и трайната практика на ВКС
и ЕСПЧ- Така Решение по делото на Асоциацията за
европейска интеграция и права на човека и Е. срещу България, както и решение по
делото Г.-К. срещу България.
В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН
допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните
права на наказваното лице. Доколкото обаче в случая е издаден ЕФ, който съчетава функциите, както на АУАН, така и на НП,
тоест той представлява едновременно процесуалния документ, с който се повдига
административното обвинение и акта, с който се налага наказанието, този ред за
саниране на пороците в административния процес е неприложим.
При този изход на спора право на разноски има
жалбоподателя. Същият е доказал заплащането на 100 лева за адвокатски хонорар,
което е в рамките на абсолютния минимум за адвокатска защита и съдействие,
включваща представителство в открито заседание, поради което и претенцията за
разноски следва да се уважи.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, №
2994294, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на
И.Р.Д. е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал.
1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР- Пловдив да заплати на И.Р.Д.,
ЕГН ********** сумата от 100 лева разноски за заплатен адвокатски хонорар пред
Районен съд
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п./
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.М.