Решение по дело №321/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 164, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Д. И. П., чрез адв. П., против заповед № 3282з-836/26.02.2024 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, с която жалбоподателят, на основание чл. 159, ал. 1, т. 4 и чл. 164, ал. 3, т. 1 от ЗМВР е преназначен от длъжност старши полицай на ГКПП – Русе от ГПУ – Русе на младша изпълнителска длъжност – старши полицай (оператор на РЛС) в група „Охрана на държавната граница“ от ГПУ – Русе към РДГП – Русе при ГДГП - МВР, считано от датата на встъпване в длъжността.

В жалбата, в с.з. и в писмени бележки се излагат съображения, че не се сочат доказателства, въз основа на които е издадена обжалваната заповед, нарушено било правото на защита тъй като жалбоподателят не бил запознат с всички материали от административното производство, визира се нарушение на чл. 6 от АПК; за основна причина да се издаде обжалваният акт се визира изричният отказ на служителя да се яви на полиграф, предложението за назначаване не изхождало от прекия ръководител, каквото било изискването на нормативната уредба. Твърденията на разпитаните свидетели не кореспондирали с представените по делото доказателства. Основен довод, на който се акцентира е, че не са били налице предпоставки за извършване на допълнителна оценка на изпълнението на длъжността, т.е. касае се за субективно отношение към служителя. Липсвало решение по реда на чл. 19 от Наредба № 8121з-408/14.04.2015 г. за оценка на изпълнението на длъжността от държавни служители в МВР, т.е. органът следвало да се произнесе с решение, а не със заповед.

Ответникът - Директор на Главна дирекция "Гранична полиция", чрез процесуален представител, излага становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е искане за намаляване на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Жалбата е допустима. Подадена е от адресат на индивидуален административен акт, който засяга правната му сфера неблагоприятно доколкото му се възлагат задължения. Подадена е при спазване на срока по чл. 140, ал. 1 от АПК, заповедта е връчена на 11.03.2024 г. без да е посочен срок за обжалването ѝ, а жалбата е подадена на 26.03.2024 г.

Административен съд - Русе, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.08.2023 г. от директора на РДГП – Русе е издадена заповед № 4066з-1555 (л. 27) за извършване на проверка в ГПУ – Русе във връзка с постъпила кореспонденция между посолството на Република България в Букурещ и турския гражданин М. Ч., по повод преминаването му на 31.07.2023 г. през ГКПП Русе – Дунав мост, в която се съдържат данни за неправомерен отказ турският гражданин да бъде допуснат да напусне страната и му били поискани парични средства от граничен полицай, за да пропусне превозното средство и лицата, пътуващи с него.

В кореспонденцията подробно се описва, (л. 28-47), че г-н Ч. живее в Румъния, често преминавал границата за извършване на бизнес, в конкретния ден и час той и пътуващите с него били възпрепятствани от граничен полицай, който стоял в кабината и подпечатвал паспортите, в последствие им били поискани пари за да бъдат пропуснати през граничния пункт.

От извършена справка в АИС „Граничен контрол“ било установено, че тази проверка на паспортите била извършена от мл. инсп. П., като по този повод с покана от 14.08.2023 г. (л. 55) от него били изискани сведения за действията му при извършване на конкретната гранична проверка на Ч. и придружаващите го 3 лица.

На 16.08.2023 г. П. депозирал сведения.

На 29.09.2023 г. до директора на РДГП – Русе е адресирана справка от началника на сектор „Гранични проверки“ при РДГП и началника на група „Оперативен анализ“ в която се описва сигнала на турския гражданин, било установено, че същият бил допуснат за транзитно преминаване от мл. инспектор П.. Описани са възпроизведени видеофайлове на граничната служба с оглед дадени сведения на Ч. (същите са обективирани и в официален документ – постановление от 10.11.2023 г. на Окръжна прокуратура – Русе). Предложено е проверката да бъде спряна до произнасяне на прокуратурата (която в последствие е отказала да образува досъдебно наказателно производство - л. 56 – 58). Поставена е резолюция справката да се изпрати на ОП по компетентност.

На 22.11.2023 г. от началника на ГКПП – Русе, гл. инсп. С., до директора на ДРГП – Русе е адресирано предложение, с оглед постъпилите сигнали и отказът на П. да се яви на полиграф, да се извърши оценка на служебната дейност на служителя. В последствие такова предложение е адресирано до директора на ГДГП на 27.11.2023 г.

Такава заповед с № 3282з-5428/01.12.2023 г. е издадена от директора на ГДГП като е определен състав на комисия, която да извърши оценка на изпълнението на длъжността.

По преписката е приложена кадрова справка на служителя. Относно изпълнението на длъжността са приложени още 3 справки от началници на смяна - инспектори Т., Н. и Р. – с оценка „без забележки“.

На 26.01.2024 г. е изготвена карта за оценка на изпълнението на длъжността от служителя с период на оценяване юни 2022 – ноември 2023 г., поставила крайна оценка – 11 точки съобразно формуляр с критерии за оценка.

Картата е придружена от протокол, в който изрично се сочи, че е съобразена дейността с оглед подадения сигнал от турския гражданин.

Служителят е възразил срещу оценката писмено.

В последствие с предложение № 4066р-2402 от 09.02.2024 г. комисията е предложила, въз основа на оценката за изпълнение на длъжността, приемайки становището на П. за неоснователно, служителят да бъде преназначен на друга длъжност. Върху писмото е поставена резолюция „Да“ от 21.02.2024 г. Т. предложение е постъпило и от директора на РДГП от 21.02.2024 г.

В последствие е издадена и обжалваната заповед, с която служителят е преназначен от длъжност старши полицай на ГКПП – Русе от ГПУ – Русе на младша изпълнителска длъжност – старши полицай (оператор на РЛС) в група „Охрана на държавната граница“ от ГПУ – Русе към РДГП – Русе при ГДГП - МВР, считано от датата на встъпване в длъжността. Същият е встъпил на 11.03.2024 г. видно от акт за встъпване.

Приобщени са и гласни доказателства от членове на оценяващата комисия.

Св. С. сочи, че извършената оценка за дейността е оценка за допълнителен принос. В определените критерии, които са по самата приложена таблица в картата за оценка, на тези въпроси Комисията е поставяла оценка 2, защото извършването на гранични проверки е рутинна дейност, за период, а в частност служителят не е направил нищо което да се приеме за изключително и над очакванията. Граничният контрол изисква да се търси престъпление или нарушение. Сочи, че в конкретния случай на 31.07.2023 г. служителят е показал, че не познава добре нормативната уредба и е извършил деяние, което е в разрез по начина, по който се извършват гранични проверки.

Св. Ч. разяснява, че на служителите са изготвяни различни оценки за различни дейности. Разяснява оценката от протокол, която се поставя във връзка с проведен изпит по специализирана подготовка на всички служители в МВР, в това число и РДГП – Русе и ГКПП – Русе ежегодно през месец октомври. Това е една от приложените оценки по делото. По отношение на познаване на нормативните документи процесната оценка (11 т.) е поставена относно прилагането на нормативните документи. Уточнява, че последната оценка не е за познаване на нормативната уредба, а за прилагането ѝ, както и че познаването и прилагането са различни неща, още повече, че тези тестове по специализирана подготовка са теоретични, а не практически.

В конкретния случай при проверката на турския гражданин е имало едно забавяне от около 30-40 минути, в което г-н П. не е взел адекватно решение, а ако той не може да вземе адекватно решение или е имал някакви съмнения относно законосъобразността на решението си, което взема, е следвало да уведоми горестоящия си ръководител и той да вземе това решение. Тези 30-40 минути са предпоставка за подаване на сигнали срещу служители.

Представена по делото е и справка за извършена комплексна проверка на ГКПП – Русе от 28.02.2023 г.

Представени са и протоколи за индивидуално оценка на служителите за 2022 г. и 2023 г. със сходни параметри на оценяване, оценките са в табличен вид., вкл. и оценки от тестова проверка за оценяване нивото на специализирана подготовка.

При тези данни съдът намира жалбата за неоснователна.

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и изхожда от административен орган, разполагащ с материална компетентност, която не се оспорва. Директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" е ръководител на структура по чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, който разполага с изрично предвиденото в чл. 159, ал. 1, т. 4 от ЗМВР правомощие да преназначава държавните служители на младши изпълнителски длъжности, респективно с компетентност да издаде заповед от вида на процесната.

Доколкото в специалния закон ЗМВР липсва конкретна уредба на съдържанието на заповедите за преназначаване, същите следва да отговарят на общите изисквания на чл. 59, ал. 2 на АПК. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваната заповед съдържа изискуемите от посочената норма реквизити, включително фактически и правни основания за издаването й, и възражението на жалбоподателя за немотивираност на акта в тази част се явява неоснователно.

Като правно основание за издаване на заповедта административният орган е вписал в нея разпоредбата на чл. 164, ал. 3, т. 1 от ЗМВР, според която държавният служител може да бъде преназначен по предложение на съответния ръководител на друга длъжност в рамките на съответния вид длъжност в следните случаи: (т. 1) установени незадоволителни резултати в служебната дейност въз основа на оценка на изпълнението на длъжността. В другата вписана в заповедта разпоредба, тази на чл. 14 от Наредба № 8121з-408/14.04.2015 г. за оценка на изпълнението на длъжността от държавните служители в Министерството на вътрешните работи, е регламентирано, че при получена крайна оценка от 7 до 12 точки включително, са налице незадоволителни резултати от изпълнението на длъжността, определени в длъжностната характеристика на държавния служител, и е основание за преназначаване на друга длъжност по реда на чл. 164, ал. 3, т. 1 ЗМВР.

В мотивите на Тълкувателно решение № 4/2004 г. на ОС на ВАС е обсъдена необходимостта и задължителността на излагането на мотиви при издаване на акт от административния орган. Възприето е, че по този начин се дава възможност на адресата на акта и заинтересованите лица да научат какви са фактите, мотивирали административния орган да приложи една или друга правна норма. Мотивите дават възможност на по-горестоящия административен орган и на съда да извършат проверката за законосъобразност на акта и по изложените причини липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяната на издадения административен акт. Съгласно Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, не е необходимо обаче да съвпадат по време издаването на административния акт и излагането на съображенията, по които административният орган е стигнал до едното или другото разрешение, като е възможно мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт.

От фактическа страна процесната заповед е обоснована чрез препращане към Предложение № 4066р-2952/21.02.2024 г., към което са приложени и всички материали от извършената оценка на изпълнението на длъжността от жалбоподателя. Това е напълно допустимо съобразно възприетото в тълкувателните решения. Цитираният документ (предложение) се съдържа в преписката и от съдържанието му, ведно с приложените към него документи, се разкрива волята на административния орган относно упражненото субективно право, като това позволява да бъде извършена проверка за материалната законосъобразност на акта. В Предложение рег. № 4066р-2952/21.02.2024 г. е посочено, че е извършена оценка на изпълнението на длъжност от държавния служител Д. И. П.. За резултата от нея е изготвена карта и крайната оценка на служителя е 11 (единадесет) точки, т.е. налице са незадоволителни резултати от изпълнението на длъжността, определени в длъжностната характеристика. Служителят е запознат срещу подпис с поставената му оценка, на основание на която е издадена обжалваната заповед. След като фактическите основания за издаването на заповедта могат да бъдат извлечени от съдържащите се в преписката документи, то неизлагането на повече мотиви в самия акт не съставлява нарушение на изискването за форма и не прави акта немотивиран.

Не се констатират и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на заповедта.

На първо място е спазено законовото изискване, визирано в чл. 164, ал. 3, т. 1 от ЗМВР, държавният служител да бъде преназначен на друга длъжност в рамките на съответния вид длъжност по предложение на съответния ръководител, каквото има изготвено и представено по делото.

В чл. 164, ал. 6 от ЗМВР е предвидено, че условията и редът за преназначаване се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, която е Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. От своя страна редът и начинът за извършване на оценка изпълнението на длъжността са уредени в Наредба № 8121з-408/14.04.2015 г.

Неоснователно е възражението в жалбата за нарушение на чл. 5 от Наредба № 8121з-310. От приложеното по делото предложение рег. № 5403р-19208/22.11.2023 г. на началника на ГКПП - Русе (л.л. 92-95 от преписката) е видно, че производството е инициирано именно от прекия ръководител. Съгласно длъжностната характеристика за длъжността "полицай - старши полицай" в Граничен контролно-пропускателен пункт от Гранично полицейско управление при Регионална дирекция "Гранична полиция към Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР (л. 18-20 от преписката) служителят, заемащ длъжността, се ръководи, контролира и оценява от ръководителя на структурното звено/структура, съгласно щата. В случая предвид факта, че длъжността, заемана от жалбоподателя е в ГКПП – Русе не се констатира съществено нарушение в тази насока. Реално гл. инспектор С. е предложил преназначаването на служителя като член на комисията в предложението от 09.02.2024 г.

В процесуален аспект обаче предложението не може да изхожда от него, тъй като той е участвал и в изготвянето на самата оценка, поради което е допустимо предложението да бъде направено от друг ръководител в структурата. На това друго предложение, направено от директора на РДГП се е позовал и издателят на заповедта. Предложенията, които са направени, са мотивирани с наличието в преписката на данни за корупционни практики, както и установена нестабилност на професионалната мотивация и дефицит на отговорност от служителя. Счетено е, че са налице предпоставки за неефективност при изпълнение на служебните задължения, което кореспондира с изискването на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 8121з-408 - оценка за изпълнение на длъжността се изготвя при несъответствие на изпълнението на длъжността с изискванията на длъжностната характеристика, като именно това несъответствие се установява с извършване на оценка на изпълнението на длъжността от жалбоподателя. В този смисъл са неоснователни доводите на жалбоподателя, че такава оценка не следвало да се извършва, тъй като оценка на изпълнението за сочения период вече била извършвана. Нормативната уредба не поставя ограничения в броя на извършваните оценки, напротив, тя визира случаите в които винаги следва да се извърши оценка, какъвто се явява и настоящата.

Приобщените гласни доказателства не следва да се тълкуват в обратния смисъл по посочените съображения. На следващо място, те не могат да опровергаят и приобщените писмени доказателства по преписката по арг. от чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Съдът намира, че в настоящия случай е спазен срокът, визиран в чл. 7а от Наредба № 8121з-310, според който в случаите по чл. 164, ал. 3, т. 1 ЗМВР заповедта за преназначаване на друга длъжност се издава в тридесетдневен срок от установяване на незадоволителните резултати в служебната дейност. Установяването на незадоволителни резултати в служебната дейност става чрез извършването на оценка на изпълнението на длъжността по реда на Наредба № 8121з-408 като оценката е окончателно направена, когато органът по назначаване вземе решение по чл. 19 от същата наредба. В случая такова решение е взето с поставяне на резолюция "Да!" от 21.02.2024 г. върху становището на комисията по подаденото от жалбоподателя възражение. Няма пречка решението да бъде взето по направения начин – в случая с резолюция. Оспорването на истиността му е направено след срока по чл. 193 от ГПК и не подлежи на проверка по чл. 194 от същия закон.

По отношение материалната законосъобразност на оспорената заповед съдът приема, че същата е издадена при наличието на установените в закона предпоставки за това. По делото няма спор, че на жалбоподателя е извършена оценка на изпълнението на длъжността като държавен служител в МВР, при която е получил крайна оценка от 11 точки, съответстваща на "незадоволителни резултати от изпълнението на длъжността". Възраженията, които се излагат, са свързани с начина на определяне на тази оценка, което се извършва в отделно и самостоятелно производство, завършващо с вътрешнослужебен по своя характер акт, който не подлежи на съдебен контрол относно оперативната самостоятелност на Комисията, на която е възложено изготвянето на оценката. Съдът формално може да прецени единствено, че оценката е изготвена от компетентна, назначена с изрична заповед комисия, която е работила в съответствие с изискванията на Наредба № 8121з-408 от 14.04.2015 г. за оценка на изпълнението на длъжността от държавните служители в Министерството на вътрешните работи, попълнила е Карта за оценка, съответстваща на образеца Приложение към чл. 10 от тази Наредба, по всички приложими показатели и сборът на точките по всеки от шестте критерия коректно е изчислен съгласно правилото на чл. 12, ал. 4 от Наредбата. Съответно общата оценка за изпълнението на длъжността, като сбор от оценките на шестте критерия е равна на 10 + 1 т. за отличия и награди. При това положение са налице незадоволителни резултати по смисъла на чл. 14 от Наредбата, които пък са основание за преназначаване на служителя на друга длъжност по реда на чл. 164, ал. 3, т. 1 от ЗМВР. При наличие на доказателства, че нормативноустановената процедура за оценяване изпълнението на длъжността е спазена и поставената на оценка е съобразено с правилата за това към момента на извършването й, то поставената от комисията крайна оценка съставлява материалноправно основание за издаване на заповед за преназначаване.

По делото са налице данни, че становището на Комисията относно липсата на основания за преразглеждане на получената крайна оценка по възражението на служителя е изпратено до Директора на ГД "Гранична полиция". По преписката действително липсва отделен документ, представляващ решение на органа по назначаване по чл. 19 от Наредба № 8121з-408. Това обаче не означава, че липсва въобще такова волеизявление. Разпоредбата на чл. 19 от Наредба № 8121з-408 не въвежда изискване за конкретна форма на решението, нито пък предвижда излагането на изрични мотиви за него. В случая, както вече се посочи, решението на директора на ГДГП - МВР е обективирано под формата на резолюция с потвърдително съдържание.

В Наредба № 8121з-408 не са предвидени правила за запознаване на държавния служител с решението по чл. 19, респ. незапознаването на служителя с такова не би могло да повлияе върху съдържанието на процесния акт. По същия начин стои въпросът и със становището на комисията по възражението на държавния служител по изготвената му оценка. Съгласно чл. 18 от Наредба № 8121з-408 в четиринадесетдневен срок от постъпване на възражението комисията изготвя становище по него и изпраща всички материали по оценката на органа по назначаване чрез дирекция "Човешки ресурси" - МВР или аналогичните й звена. Разпоредбата не въвежда изискване за запознаване на служителя със становището на комисията. То е предназначено единствено за органа по назначаването с оглед преценката му на доводите на двете страни - служителят и помощния орган по формирания спор. В случая не са налице пречки за упражняване правото на защита на жалбоподателя, доколкото становището на комисията е представено с преписката по настоящото дело и оспорващият е имал възможност в хода на съдебното производство да се запознае с него и да наведе своите възражения и искания за събиране на доказателства, каквито евентуално не е могъл да посочи при подаване на жалбата си до съда единствено поради факта, че не е бил запознат със становището на комисията и решението на органа по назначаване по чл. 19 от Наредба № 8121з-408.

Предвид установеното, оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на регламентираната форма, при липса на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК е основателна претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя. Съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева.

Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на Д. И. П. против заповед № 3282з-836/26.02.2024 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР

ОСЪЖДА Д. И. П. със съдебен адрес в гр. Русе, ул. „Любомир Пипков“ № 2, ет. 3, да заплати на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд