№ 53
гр. Пловдив, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Станислав П. Г.
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
в присъствието на прокурора С. М. Л.
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско
дело № 20255000500026 по описа за 2025 година
Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба вх.№12181/20.12.2024г. от Д. П.
Г., ЕГН **********, понастоящем в Затвора П., чрез адв. Г. против Решение
№375/04.11.2024г. по гр. д. № 230/2024г. по описа на Окръжен съд-П., с което
отхвърля като неоснователен искът с правно основание чл.2в, ал.1, т.2 от
ЗОДОВ, във вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, предявен от Д. П. Г., ЕГН********** -
изтърпяващ наказание доживотен затвор без замяна в Затвора гр.П. против
Районен Съд – П. за осъждане на ответника да заплати обезщетение в полза на
ищеца в размер на 30 000 лв. - неимуществени вреди поради съществено
нарушение на правото на ЕС, изразяващо се в отказ на Пазарджишкия
районен съд да му предостави правна помощ по гр.д.№1424/2023г. и
обективно съединения с него иск по чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати лихва за забава върху главницата, считано от 31.10.2023г., до
окончателното изплащане на сумата.
В жалбата се поддържат доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение, за което се излагат конкретни и подробни
1
съображения. Иска се същото да бъде отменено и да се постанови друго, с
което да бъдат уважени предявените от ищеца искове.
В законния срок, от ответника Районен съд-П. не е подаден отговор на
жалбата. Не е постъпило становище и от Прокуратурата.
Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията и
възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, прие
следното:
Ищецът Д. П. Г., ЕГН ********** е предявил иск с правна
квалификация по чл.2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за осъждане на Районен съд-П. да
му заплати сумата от 30 000 лв обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от ищеца поради съществено нарушение на правото на ЕС,
изразяващо се в отказ на Пазарджишкия районен съд да му предостави правна
помощ по гр.д.№1424/2023г. под формата на процесуално представителство,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 31.10.2023г.,
до окончателното изплащане на сумата. В ИМ са изложени са твърдения, че
ищецът е поискал предоставяне на правна помощ по горепосоченото дело чрез
процесуално представителство от адвокат, тъй като е правно неграмотен и
дори няма средно образование. Посочва се, че с Определение
№2666/17.10.2023г. по гр.д. №1424/2023г. по описа на Пазарджишкия районен
съд, искането му за предоставяне на правна помощ бил оставено без уважение.
Поддържа се, че с това си произнасяне, Районен съд-П. е нарушил чл.47 и
чл.52, пар.2 и 4 от ХОПЕС, вр . чл.6 от ЕКПЧОС, вр. чл.6, пар.3 от ДЕС и
чл.56 от Конституцията на Република България.
Установените от практиката на Съда на ЕС кумулативно изискуеми
елементи на фактическия състав на иска по чл.2в от ЗОДОВ, са следните: 1.
нарушена правна норма от правото на ЕС или нарушен принцип, установен от
правото на съюза; 2. нарушените правни норми на общностното право да
предоставят права на частноправни субекти; 3. нарушението да е достатъчно
съществено и 4. нарушението, респ. неизпълнението на задължението на
държавата да е в причинно-следствена връзка с настъпилия за засегнатото
лице вредоносен резултат
По делото няма спор, а и се установява от материалите по същото, че Д.
П. Г. е подал до Районен съд-П. искова молба от 19.04.2023г., по която е
образувано гр.дело №1424/23г. по описа на посочения съд, с която са
2
предявени иск за осъждане на Г.“-С., да му заплати сумата от 8 000 лв
имуществени вреди, както и иск срещу същия ответник да му заплати сумата
от 10 000 лв обезщетение за неимуществени вреди. Исковете са основани на
твърдения, че ищецът е имал вземане срещу Република България за сумата от
20 000 лв, представляваща обезщетение по сключено споразумение с
Министерски съвет по повод жалба №73516/2016г. пред ЕСПЧ (G. срещу
България). Посочената сума била внесена по личната му партида (набирателна
сметка) в Затвора – гр.П., но във връзка с получено запорно съобщение от
ЧСИ Г.С., рег.№*, р-н на действие ОС-П., част от нея, в размер на 8 000 лв,
била преведена от личната партида на ищеца по сметката на ЧСИ.
Поддържано е, че съгласно чл.446а от ГПК, получените като обезщетение
парични средства са несеквестируеми, поради което ищецът е поискал
осъждането на Г. да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер
на 8 000 лв, както и сумата от 10 000 лв обезщетение за неимуществени вреди,
заради претърпените унижение, безсилие, психически тормоз от държавни
институции.
Установява се, че едновременно с подаването на ИМ по гр.дело
№1424/23г. по описа на Районен съд-П., ищецът е подал и молба да бъде
освободен от държавна такса по делото, както и да му бъде назначен служебен
адвокат, поради липса средства.
С Определение №2296/11.09.2023г. по гр.дело №1424/23г. по описа на
Районен съд-П., ищецът е освободен от държавна такса, след направена
справка относно наличността по личната му партида, както и предвид
декларираните данни за липса на пари, имущество, възрастта, здравословното
състояние, изтърпяването на наказание доживотен затвор и др. относими
данни.
С определение №2666/17.10.2023г. по същото дело,
първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на ищеца за
предоставяне на правна помощ чрез процесуално представителство от
адвокат. За да постанови това, съдът е приел, че въпреки доказаната липса на
средства на ищеца, предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна
точка на ползата, която би му донесла. Съдът се е мотивирал, че в случая няма
действия, които за е необходимо да се извършват от ищеца и чието
извършване изисква правна квалификация, от ищеца са изложени твърденията
3
и исканията му, а при негативно решение по делото, той може да обжалва
същото и без правни познания, вкл. е освободен и от държавни такси. В
определението е посочено, че същото подлежи на обжалване в тази част в 1-
седмичен срок от съобщението, пред Окръжен съд-П..
От материалите по делото е видно, че ищецът не се е възползвал от
правото си да обжалва отказа да му бъде предоставена правна помощ, поради
което определението е влязло в сила.
Впоследствие, по делото е проведено само едно открито съдебно
заседание. След даване ход на делото, във връзка с възражение от
представителя на Г., че производството следва да се прекрати, тъй като
Дирекцията не е надлежен ответник, предвид факта, че не е удържала никакви
пари, а това е сторено от Министерство на правосъдието, ищецът е заявил, че
държи да си получи парите от Г. независимо от данните от представените по
делото документи, че процесната сума е удържана, респ. преведена на ЧСИ от
Министерство на правосъдието. След изслушване на позициите на страните,
съдът е обявил проекта за доклад на делото за окончателен, не са събирани
никакви доказателства, приключено е съдебното дирене, даден е ход по
същество и делото е обявено за решаване. С постановеното по делото
решение, исковете са отхвърлени, като от ищеца не е подадена въззивна
жалба, поради което същото е влязло в сила с изтичане на срока за обжалване.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно чл.1 от Закона за правната помощ, същият урежда правната
помощ по наказателни, граждански и административни дела пред всички
съдебни инстанции, както и при извънсъдебни процедури. Правната помощ по
този закон се осъществява от адвокати и се финансира от държавата (чл.2).
Целта на закона е регламентирана в чл.3, а именно - да гарантира равен
достъп на лицата до правосъдие чрез осигуряване и предоставяне на
ефективна правна помощ. Средствата за правна помощ се осигуряват от
държавния бюджет (чл.4), като такава се предоставя на физически лица на
основанията, посочени в този и в други закони (чл.5).
Съгласно чл.21 ЗПП, Видовете правна помощ са:
1. консултация и/или подготовка на документи с оглед на постигане на
споразумение преди започване на съдопроизводството или за завеждане на
4
дело, за започване или провеждане на производство за издаване на
индивидуален административен акт и/или неговото оспорване по
административен ред, включително консултация и/или подготовка на
документи по глава пета "а", раздел ІІ;
2. процесуално представителство;
3. представителство в извънсъдебни процедури;
4. представителство при задържане по чл. 72, ал. 1 от Закона за
Министерството на вътрешните работи, по чл. 16а от Закона за митниците,
по чл. 13 от Закона за военната полиция и по чл. 124б, ал. 1 от Закона за
Държавна агенция "Национална сигурност".
Според чл.23, ал.2 ЗПП, Системата за правна помощ обхваща и
случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно,
гражданско или административно дело не разполага със средства за
заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието
изискват това.
Съгласно чл.24, т.1 и 2 ЗПП, „Правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се
предоставя:
1. когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна
точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна
помощ;
2. когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или
недопустима.“
Принципът, установен в чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗПП, е възприет и в чл. 47, § 1
ХОПЕС, според който правна помощ се предоставя, ако е необходима, за да се
осигури реален достъп до правосъдие.
В съдебната практика се приема, че една от хипотезите по т.1 на чл.24
ЗПП е например когато в производството няма да има устни прения или ако
има само такива, т.е. страната вече е изготвила и входирала необходимите
документи и те са били редовни, а това, което предстои и за което се иска
правна помощ, е единствено процесуално представителство в насрочено
заседание по делото.
В настоящия случай, е налице хипотезата на чл.24, ал.1, т.1 ЗПП.
Ищецът е подал сам исковата молба, по която е образувано гр.дело №1424/23г.
5
на РС-П., в която е изложил конкретните факти, на които основава исковете
си, вкл. цитирал е относими законови текстове, формулирал е и
доказателствени искания, впоследствие сам е отстранил нередовностите й.
Наред с подадената ИМ, ищецът е изготвил сам и аргументирана молба за
освобождаване от ДТ и за предоставяне на правна помощ, декларирайки
изискуемите по закон факти и обстоятелства. Съдът е счел исковата молба за
редовна и е изпратил препис от ИМ на ответната страна, а след получаване на
отговор, е насрочил делото в о.з. с проект за доклад. В съдебното заседание не
са извършвани действия по събиране на доказателства, поради което е
приключено съдебното дирене и е даден ход по същество, като е делото е
обявено за решаване в законния срок.
Във връзка с горното, съдът не кредитира показанията на разпитания
пред първата инстанция свидетел Н.А., според които последният пишел
всички искови молби и други документи по делата на ищеца, тъй като Д. Г.
бил неграмотен. Самият свидетел признава, че пребивава в един и същ затвор
с ищеца, със същата присъда (доживотен затвор без замяна) и поддържат
приятелски отношения от години, вкл. и двамата водят дела срещу Държавата,
което сочи на пристрастност от негова страна в полза на ищеца. Освен това,
съдът намира, че не допустимо със свидетелски показания да се доказва, респ.
оспорва автентичността на изходящи от самия ищец документи. Също така, в
ИМ няма наведени твърдения, че друго лице е писало исковата молба и
другите документи по делата, изходящи от ищеца, като това се споменава за
първи път от св.А., който освен това не поискан и допуснат за установяване на
тези факти, а само за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Ето защо,
направените във въззивната жалба възражения относно недаване вяра на
показанията на този свидетел в тази част са неоснователни.
При така описаната фактология на процесуалното развитие на делото, се
налага извод, че предоставянето на поисканата от ищеца правна помощ не е
било оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето,
кандидатстващо за правна помощ, по смисъла на чл.24, т.1 ЗЗП, което е
законно основание да му бъде отказано предоставяне на такава. В тази
връзка, следва да се отбележи, че твърденията на ищеца, че е правно
неграмотен, не кореспондират с подадените от него процесуални документи и
извършените по делото действия, които сочат, че дори при безспорния факт,
че не притежава юридическо образование, ищецът е имал добра представа как
6
сам да извърши процесуалните действия по инициирането на делото и
движението му по-нататък до етап, в който съда да се произнесе по същество
по предявените искове.
Освен гореизложеното, от материалите по делото е видно, че ищецът не
се възползвал от правото си да обжалва отказа да му бъде предоставена
правна помощ пред по-горестоящия съд по своя субективна преценка, въпреки
че за това не са били необходими специални правни знания, а и както се
посочи по-горе, ищецът очевидно имал достатъчна степен на правна
грамотност, за да стори това. Производството по частна жалба пред въззивния
съд се развива като пълен въззив, поради което и ако от ищеца бе атакуван
отказът да бъде предоставена правна помощ, то въззивният съд би извършил
цялостна проверка на правилността на обжалвания акт и на невъведени в
частната жалба оплаквания. Ето защо, влизането в сила на определението на
първоинстанционния съд, с което му е била отказана правна помощ, е било в
резултат на неговото бездействие да упражни гарантираното си от закона
право да подаде жалба срещу неизгоден за него акт на съда. Освен това, от
данните по делото е видно, че ищецът не е обжалвал по свое усмотрение и
първоинстанционното решение, с което исковете му са отхвърлени, въпреки
че на този етап е могъл отново да поиска правна помощ конкретно за
изготвяне на въззивна жалба срещу решението, за което безспорно са били
необходими специални знания, което обаче също не е сторено от ищеца. Ето
защо, крайният негативен за ищеца резултат по гр.дело №1424/23г. по описа
на Районен съд-П., изразяващ се в отхвърлянето на исковете му с Решение
№5/02.01.2024г. по същото дело и влизането на последното в сила, поради
необжалването му, не е настъпил в пряка причинно-следствена връзка с отказа
на съда да му предостави правна помощ, който факт се изтъква на първо място
в ИМ по настоящото дело.
В тази връзка, съдът намира, че в случая, при отказа да бъде
предоставена правна помощ на ищеца, не е нарушен чл.47 от ХОПЕС.
Посочената норма от Хартата, явяваща се част от правото на ЕС и прилагаща
се директно и с примат при противоречие с норми от местното ни право,
предвижда, че:
„Всеки, чийто права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са
били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд
7
в съответствие с предвидените в настоящия член условия.
Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично
в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден
със закон.
Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и
представляван. На лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се
предоставя правна помощ, доколкото тази помощ е необходима, за да се
осигури реален достъп до правосъдие.“
От материалите по делото не може да се направи извод, че поради
непредоставянето на правна помощ на ищеца, е нарушено правото му на
ефективни правни средства за защита пред съд, както и неговото дело да бъде
гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и
безпристрастен съд, предварително създаден със закон.
В аспекта на правото да се получи правна помощ, установено в §3 на
чл.47 ХОПЕС, видно от посочената норма, освен предпоставката лицето,
което е поискало такава, да не разполага с достатъчно средства, следва и тази
помощ да е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие на
поискалото я лице. Както се посочи по-горе, в настоящия случай, ищецът сам
е формулирал исковата си претенция, посочил е всички факти, на които е
основана, направил е съответно искане до съда, както и доказателствени
искания в тази връзка. Съответно, назначаването на адвокат за процесуален
представител на ищеца в конкретния случай не би променило нито
фактическите твърдения, на които са основани исковете му, нито исканията
му, формулирани в ИМ, като на практика би осигурило единствено
представителство от адвокат по време на проведеното по делото открито
съдебно заседание, в което не са събирани доказателства и делото е обявено за
решаване. Ето защо, не може да се приеме, че като му е отказана поисканата
правна помощ, ищецът е бил лишен от реален достъп до правосъдие.
Не може да се направи извод, че с неуважаването на молбата на ищеца за
предоставяне на правна помощ, са нарушени чл.52, §3 и 4 от ХОПЕС.
Съгласно §3 от посочената разпоредба, смисълът и обхватът на признатите с
Хартата права са същите като дадените им в посочената ЕКПЧОС, а според
§4, доколкото Хартата признава основни права, които произтичат от общите за
държавите-членки конституционни традиции, тези права трябва да бъдат
8
тълкувани в хармония с тези традиции. Касае се за общи норми относно
обхвата и тълкуването на правата и принципите, признати от Хартата, които
нямат пряко отношение към отказа да се предостави правна помощ на ищеца,
което право е уредено в чл.47 от ХОПЕС, за липсата на нарушение на който
по-горе бяха изложени съображения.
Посочената като нарушена разпоредба на чл.6 от ЕКПЧОС урежда
правото на всяко лице на справедлив процес, изразяващо се в справедливо и
публично гледане на неговото дело в разумен срок, от независим и
безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона, както и публично
обявяване на решението по делото. Както се посочи по-горе, в конкретния
случай предоставянето на правна помощ на ищеца не е било оправдано от
гледна точка на ползата, която тя би му донесла и не е засегнало реалния му
достъп до правосъдие, съответно, при това положение отказът да се
предостави такава, сам по себе си, не е нарушил правото му на справедлив
процес съгласно чл.6 ЕКПЧОС и чл.47 ХОПЕС.
Предвид изложените до момента съображения за липса на нарушение на
визираните в ИМ норми от ХОПЕС и ЕКПЧОС, съдът намира, че не е
допуснато нарушение и на чл.6, §3 от ДЕС, който постановява, че основните
права, както са гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата
на човека и основните свободи и както произтичат от общите конституционни
традиции на държавите-членки, са част от правото на Съюза в качеството им
на общи принципи.
За пълнота, макар да не се касае за норма от правото на ЕС, за
обезщетение от нарушение на което е предявен настоящия иск, следва да се
посочи, че с отказът да се предостави правна помощ на ищеца не е допуснато
нарушение на чл.56 от Конституцията на Република България. Съгласно
посочения текст, всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени
или застрашени негови права или законни интереси, като в държавните
учреждения той може да се явява и със защитник. В производството по гр.д.
№1424/2023г. по описа на Районен съд-П., по което ищецът е поискал правна
помощ, представителството от адвокат не е било задължително, поради което
и правната помощ се предоставя при преценка на визираните по-горе в
изложението предпоставки по ЗПП, в това число и тези, когато правна помощ
не се предоставя (чл.24 ЗПП). Както се посочи по-горе, в случая,
9
предоставянето на правна помощ на ищеца не е било оправдано от гледна
точка на ползата, която би му донесла, което е законно основание за отказ да
му се предостави такава съгласно чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗПП. Ето защо, не е било
нарушено и правото му по чл.56 от КРБ.
По изложените съображения, съдът намира, че с отказът да му се
предостави правна помощ по гр.д.№1424/2023г. по описа на Районен съд-П.,
не са допуснати твърдяните от ищеца нарушения на правото на ЕС, поради
което не е доказана още първата предпоставка на предявения иск – извършено
от ответника нарушение на норма/-и от правото на ЕС. Ето защо, не следва да
се обсъжда останалите предпоставки на иска, свързани с това дали
нарушената норма на правото на ЕС предоставя права на частни субекти, дали
нарушението е достатъчно съществено и дали са настъпили твърдяните от
същото вреди.
В заключение, съдът приема, че предявеният от Д. П. Г., ЕГН**********
- изтърпяващ наказание доживотен затвор без замяна в Затвора гр.П. иск по
чл.2в, ал.1, т.2 ЗОДОВ за осъждане на Районен Съд – П. да му заплати
обезщетение в размер на 30 000 лв. за неимуществени вреди поради
съществено нарушение на правото на ЕС, изразяващо се в отказ на
Пазарджишкия районен съд да му предостави правна помощ по гр.д.
№1424/2023г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано
от 31.10.2023г., до окончателното изплащане на сумата се явява неоснователен
и следва да се отхвърли. Тъй като първоинстанционният съд е стигнал до
същия извод, обжалваното решение следва да се потвърди изцяло, като на
основание чл.272 ГПК, се препрати към мотивите му, които се споделят.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №375/04.11.2024г. по гр. д. № 230/2024г. по
описа на Окръжен съд-П.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-месечен срок от връчването му
на страните.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11