№ 9541
гр. София, 25.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М.С.Д.
при участието на секретаря Е.Е.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20211110126386
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Предявени са от ищеца /БАНКА/, П. чрез /БАНКА/ КЛОН
БЪЛГАРИЯ обективно кумулативно съединени установителни искове с
правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане спрямо
ответника КР. АНГ. Т. сумата от 5390,71 лв., представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № ........../05.10.2016 г., ведно със законна
лихва от 30.10.2020 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в
размер на 1419,14 лв. за периода от 5.6.2017 г. до 5.2.2020 г. и мораторна
лихва в размер на 1730,42 лв. за периода от 5.7.2017 г. до 16.10.2020 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 21.12.2020 г. ч.гр.д. № 52942/2020 г. г. по описа на СРС, 166
състав.
Ищецът /БАНКА/, П. чрез /БАНКА/ КЛОН БЪЛГАРИЯ твърди, че по
силата на Договор кредит за покупка на стоки или услуги с номер
........../05.10.2016 г. е предоставил на ответника КР. АНГ. Т. потребителски
кредит за сумата от 6000 лв. за срок от 40 месеца срещу задължението
ответницата да го погаси на 40 месечни вноски в размер на 233,85 лв. Твърди,
че ответникът преустановил плащането по кредита на 05.06.2017 г., като до
тази дата били погасени 7 месечни вноски. Поддържа, че процесният кредит
станал предсрочно изискуем на 05.07.2017 г. поради просрочие на две
последователни месечни вноски. Моли съда да уважи предявените искове.
Претендира присъждане на разноски
Ответникът КР. АНГ. Т. в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на
1
исковата молба чрез назначения особен представител, с който оспорва
предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва наличието на
правоотношение по договор за кредит между страните. Оспорва ищецът да е
предоставил сумата по кредита. Възразява срещу твърденията на ищеца да е
настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Поддържа, че не е била
надлежно уведомена за настъпване на предсрочната изискуемост. Релевира
възражение за наличие на неравноправни клаузи. Посочва, че методът на
формиране на ГПР по кредита не е бил ясно определен в договора. Също така
твърди, че ответникът не е имал възможност да повлияе върху съдържанието
на договора и че същото е било предварително определено от дружеството
кредитодател. Поддържа, че възнаградителната лихва по договора надхвърля
двукратно размера на законната лихва и клаузата, която я урежда, била
неравноправна. Твърди, че посочените клаузи са нищожни. Релевира
възражение за недължимост на сумата от 201,60 лв., представляваща
застрахователна премия. Оспорва да дължи и мораторна лихва, тъй като
предсрочната изискуемост не била настъпила. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото относими доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявените искове по чл. 9 ЗПК вр. чл. 240 ЗЗД в тежест на ищеца е
да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на
договорно правоотношение между страните по силата, на което на ответника
е отпуснат кредит; изпълнение на задължението на ищеца да предостави
сумата по кредита; неговият размер, ведно с уговорената възнаградителна
лихва; настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията по кредит,
изпадането на ответника в забава и размера на законната лихва за процесния
период.
Не се спори, а и от събрания по делото доказателствен материал се
установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение
по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
........../05.10.2016 г., по силата на който „/БАНКА/“ ЕАД е предоставило на
ответника КР. АНГ. Т. кредит за потребителски цели в размер на 6000 лева
срещу задължението на ответника да върне кредита заедно с договорена
възнаградителна лихва в размер на 17,89 % и ГПР в размер на 22,25 % на 40
погасителни вноски с падеж 5-то число на месеца с краен срок на договора
05.02.2020 г. Не се спори, а и от процесуалното поведение на ответника чрез
направените частични плащания се установява, че сумата по кредита е
усвоена.
Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като с него заемодателят се е задължил да
предостави на ответника заем, съгласно уговорените параметри и условия.
Като такъв за него важат допълнителните изисквания за действителност,
предвидени в ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът
2
за потребителски кредит е недействителен. В настоящият случай не се спори,
а и от събрания по делото доказателствен материал се установява, че
договорът за потребителски кредит е сключен в писмена форма на хартиен
носител по ясен и разбираем начин, всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, който според
настоящия състав е не по-малък от 12 и е предвидена възможност за отказ от
сключения договор. Не е уговорено същият да е сключен при предварително
утвърдени общи условия, поради което чл. 11, ал. 2 ЗПК не намира
приложение. Процесният договор за потребителски кредит съдържа
информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният
лихвен процент – 17,89 %,, ГПР – 22,25 % и общата сума, дължима от
потребителя, изчислена към момента на сключване на договора.
Принципно няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на
възнаградителна лихва над размера на законната лихва от 10 %, изчислена
като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната
свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД.
Преценката дали тази уговорка е нищожна поради противоречие с добрите
нрави следва да се извърши въз основа на конкретните данни по делото
(решение № 61/21.10.2015 г., т. д. № 894/2014 г. на I т. о. на ВКС). Поради
това и съдът намира, че уговорката в процесния договор не противоречи на
изискването за добросъвестност, присъщо на нормалните договорни
правоотношения и равнопоставеността на съконтрахентите. Към датата на
сключване на конкретния договор за кредит (05.10.2016 г.) е намирал
приложение Законът за потребителския кредит (редакция изм. ДВ. бр.59 от 29
Юли 2016г.), поради което е била в сила разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. Видно от процесния договор е, че страните са се съгласи
годишният процент на разходите да е в размер на 22,25%, т.е. същият е в
рамките на законоустановения размер и не противоречи на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Предвид изложеното съдът намира, че сключеният между страните
договор не се явява нищожен. Следва да се посочи, че дори и някоя от
неговите клаузи да е нищожна, то по аргумент от чл. 146, ал. 5 ЗЗП
нищожността на клаузи в договора не води до нищожност на целия договор,
ако той може да се прилага и без тези клаузи. Посоченото правило
представлява националната правна норма, определяща изискванията по чл. 6,
§ 1 на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори за създаване на уредба,
съгласно която неравноправните клаузи следва да не са обвързващи за
потребителя и съответно, че договорът продължава да действа за страните по
останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните
клаузи.
Представен е Сертификат № PLUS-14014967 от 05.10.2016 г. за
сключена застраховка „Защита на плащанията“ и „Злополука“ и застраховка
„Комбинирана защита“. Неоснователно е възражението на ответника за
3
недължимост суми за застрахователна премия, доколкото при сключване на
договора за потребителски кредит ответникът е дал съгласие за сключване на
договор за застраховка. Още повече – не се оспорва, а и категорично се
установява, че договорът е сключен и е приложено застрахователно
удостоверение с посочване на името на ответника като застрахован
кредитополучател.
В исковата молба се сочи, че кредитът е станал предсрочно изискуем на
05.07.2017 г., като до ответника била изпратена покана за доброволно
плащане. Съдът констатира, че по делото не се намират доказателства
ответникът да е получавал уведомление, че ищецът обявява кредита за
предсрочно изискуем, поради което и следва да се приеме, че предсрочната
изискуемост не е била валидно обявена. Съгласно т. 1 от ТР № 8/2017 г. от
02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС е допустимо е предявеният по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за кредит
поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил
падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Предявеният
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде
уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Съдът констатира, че срокът на договора е изтекъл преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 05.02.2020
г., поради което всички вземания за главница и възнаградителна лихва по
договора са с настъпил падеж.
Ищецът признава за направени от ответника в хода на процеса
плащания в общ размер на сумата 2500,00 лева, които следва да бъдат взети
предвид от настоящия състав с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК. Съдът
счита, че предвид липсата на твърдения и доказателства за изрично заявено от
ответника основание за плащане, следва да се съобрази нормата на чл. 76, ал.
2 ЗЗД като с тях се погаси мораторната лихва в пълния претендиран размер
1730,42 лева и претендираната възнаградителна лихва до сумата от 769,58
лева. Поради изложеното предявеният иск за главница се явява изцяло
основателен. Предявеният иск за договорна лихва следва да бъде частично
отхвърлен като неоснователен за горницата над 649,56 лева до пълния
предявен размер, а предявеният иск за мораторна лихва за забава следва да
бъде изцяло отхвърлен поради настъпилото плащане в хода на процеса.
При този изход на спора право на разноски възниква за ищеца. Въпреки
частичното отхвърляне поради плащане в хода на процеса – ответникът е дал
повод за завеждане на делото, доколкото не е заплатил процесните вземания
на датата на падежа. В съответствие със задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12,
съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство.
Предвид изрично направеното искане в тази насока в полза на ищеца
4
следва да се присъдят разноски в размер на 170,81 лева – платена държавна
такса в заповедното производство и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50,00 лева – определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и
правна сложност на делото. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец)
има право на направените от него разноски в исковото производство в размер
на 170,80 лева – платена държавна такса в исковото производство, 900,00 лева
– депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение
определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и
правна сложност на делото.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9
ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, че КР. АНГ. Т., ЕГН **********, с адрес
/населено място/ ДЪЛЖИ на „/БАНКА/, ЕИК ....., с адрес /населено място/,
сумата от 5390,71 лв., представляваща главница по Договор за потребителски
кредит № ........../05.10.2016 г., ведно със законна лихва от 30.10.2020 г. до
изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 649,56 лв. за
периода от 5.6.2017 г. до 5.2.2020 г. за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.12.2020 г. ч.гр.д.
№ 52942/2020 г. г. по описа на СРС, 166 състав като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за договорна лихва за горницата над уважената сума до пълния
предявен размер от 1419,14 лв. и за мораторна лихва в размер на 1730,42 лв.
за периода от 5.7.2017 г. до 16.10.2020 г. като ЗАПЛАТЕНИ В ХОДА НА
ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА КР. АНГ. Т., ЕГН **********, с адрес /населено място/ ДА
ЗАПЛАТИ на „/БАНКА/, ЕИК ....., с адрес /населено място/, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 220,81 лева – разноски в заповедното
производство и сумата от 1170,80 лева – разноски в исковото производство
пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
5
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6