РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Карлово , 16.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тридесети август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Анна П. Донкова-Кутрова
при участието на секретаря Стефка Ф. Атанасова
като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно
наказателно дело № 20215320200139 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № 20-0281-000555/29.06.2020 година на
Началника на група Пътен контрол при РУ на МВР- Карлово, на Д. С.. К.
ЕГН ********** от с. С.,ул.* №, на основание чл. 174 ал. 3 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. за
нарушение на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП, както и на основание чл. 177 ал. 1 т. 2 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200лева за
нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят
К. и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 7-дневен
срок. Счита, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, излага съображения за допуснати процесуални
нарушения в хода на административно-наказателното производство, засягащи
правото му на защита. Моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание
чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.
1
Ответната по жалбата страна – РУ на МВР- Карлово, редовно
призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което и допустима.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
разпита на актосъставителя Д.Ж., свидетелите В.Б. и Г.М., ангажирания от
жалбоподателя свидетел П.Т. и приложените и приети писмени такива-
справка Национална база КАТ, справка за нарушител/водач, четири броя
заповеди, АУАН № 171306/03.06.2020г., талон за изследване, съдът намира за
установено следното:
На 03.06.2020г. свидетелите Б. и М., служители на РУ на МВР- Карлово,
изпълнявали служебни задължения, като били изпратени по сигнал за
нарушение на обществения ред на хижа С.. При пристигане на място заварили
две лица в нетрезво състояние, единият от които жалбоподателя, като от
хижаря разбрали, че същите са направили скандал, имало и счупена посуда.
Тъй като лицата били пристигнали на хижата с автомобил, с цел
предотвратяване управление на МПС в пияно състояние, от полицейските
служители им било предложено свидетелят Б. да управлява ползваното от тях
МПС, като по този начин ги придвижи до с. К., на което жалбоподателят и
придружителят му се съгласили. При пристигането в с. К. жалбоподателят,
чийто бил автомобилът, бил предупреден, че не следва да го управлява, а
трябва да си осигури неупотребило алкохол лице за тази цел. Известно време
след това полицейските служители, които още не били напуснали селото,
забелязали същият автомобил да се движи на кръстовище на улиците „Г.Д.“ и
„Г.“, като бил управляван от жалбоподателя С.. Спрели го за проверка и
повикали служители на КАТ за съдействие. От пристигналите на място
служители на РУ на МВР Карлово било предложено на С., който бил във
видимо нетрезво състояние, да бъде изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство, което отказал, отказал и кръвна проба. Бил му написан
талон за медицинско изследване № 091951, като жалбоподателят отказал да
избере друг начин за изследване и отказал да го получи, удостоверено с
2
подпис на свидетел. При проверката било установено и че на жалбоподателя
не е било издавано свидетелство за управление на МПС.
За констатираното срещу жалбоподателя бил съставен процесният
АУАН, в който нарушенията били квалифицирани по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП и
чл. 150 от ЗДвП, за това, че на 03.06.2020г. в 21.35ч. в с. К., на кръстовището
на ул. „Г.Д.“ и ул. „Г.“ управлява собствения си лек автомобил марка „Л.К.“ с
рег. № РВ****ХТ, държава Б. с посока запад- изток, като при проверката
водачът отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и не желае да изпълни
предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му. Водачът не представя свидетелство за управление на
МПС, като от извършена справка в КАТ-АНД се установява, че същият не
притежава такова.
Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта, но отказал да го
подпише и да получи екземпляр от него, удостоверено с подпис на свидетел.
На 29.06.2020г. компетентният орган, Началникът на група Пътен
контрол при РУ на МВР- Карлово е издал атакуваното наказателно
постановление, с което на С., на основание чл. 174 ал. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.
174 ал. 3 от ЗДвП, както и на основание чл. 177 ал. 1 т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200лева за нарушение на чл.
150 от ЗДвП, тъй като отказва проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълнява предписание за
изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, както и управлява
ППС без да е правоспособен водач, като обстоятелствата по извършване на
нарушението са отразени по идентичен начин с тези в АУАН.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, като не констатира пороци в съдържанието и
3
процедурата, които да налагат отмяна. Съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП,
редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила за вписаното
в тях до оборване на същото. Доколкото актът е редовно съставен, то
съобразно тази законова презумпция, установеното в него се ползва с
доказателствена сила.
В случая фактическите констатации в АУАН не се опровергават, а се
подкрепят от гласните доказателства по делото. От показанията на
актосъставителя и свидетелите по АУАН се установява, че жалбоподателят е
отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо
средство Дрегер, не е избрал и друг начин за изследване, отказал да получи
издадения му талон.
Съдът кредитира показанията на актосъставителя и свидетелите Б. и М..
Същите са пълни, последователни, вътрешно непротиворечиви и в унисон и с
писмените доказателства по делото. От страна на жалбоподателя се оспорват
констатациите по акта, но доказателствената сила на същия не е опровергана
от ангажираните на негова страна гласни доказателства. Свидетелят Т. не е
очевидец, а от жалбоподателя по-късно узнал, че не са му били дадени
документи, за да даде кръв за изследване. От доказателствата по делото обаче
се установява, че това се дължи на отказ от негова страна, както да избере
друг вид изследване, след като отказва проверка с техническо средство, така и
да получи съставения му талон за това.
При така приетата и изложена фактическа обстановка съдът счита, че
жалбоподателят е осъществил с действията си състава на административното
нарушение по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП, действаща към
извършване на нарушението, водач на моторно превозно средство, трамвай
или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
4
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил нарушението, за което
е санкциониран. Констатациите по акта не са опровергани от доказателствата
в производството пред съда. Отразеното в него е изцяло потвърдено и от
гласните доказателства по делото, които категорично установят, че
жалбоподателят, който лъхал на алкохол, отказал както проверката с
техническо средство за установяване употребата на алкохол, така и другите
начини за изследване, както и отказал да получи издадения му талон.
От съдържанието на оспореното наказателно постановление е видно, че
е изписано словесно точно в какво се е състояло нарушението на
жалбоподателя, което покрива изцяло състава на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП,
съдържащ едновременно правило за поведение и санкцията за
неизпълнението му. Разпоредбата на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП съдържа две
хипотези, при първата се санкционира водачът, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол, при втората- ако не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му. Редът, по който се установява
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни
превозни средства към датата на нарушението се регламентира от Наредба №
1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно
същата в редакцията, действаща към датата на нарушението- чл. 3 ал. 1 при
извършване на проверка на място от контролните органи употребата на
алкохол се установява с техническо средство. Чл. 3а от Наредбата посочва
случаите на установяване на употребата на алкохол чрез доказателствен
анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните
дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и
химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества
5
или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване - когато лицето откаже извършване на проверка с техническо
средство или тест; лицето не приема показанията на техническото средство
или теста; физическото състояние на лицето не позволява извършване на
проверка с техническо средство или тест. За целта на изследването, се издава
талон за медицинско изследване, който се връчва на водача. В случая
жалбоподателят е осъществил нарушение на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП, тъй като
след като е отказал да бъде изпробван с техническо средство, е отказал и
другите видове изследване. Смисълът, вложен от законодателя, е да се
установи употребил ли е съответният водач на МПС алкохол и при
положение, че откаже проверката с техническото средство, то е длъжен да
изпълни предписанието за другите видове изследване, което също е отказал.
Размерът на наложеното наказание е съобразен с нормата на чл. 174 ал.
3 от ЗДвП, която предвижда глоба и лишаване от право да управлява МПС
във фиксиран размер, съотв. 2000лв. и две години, като последното не му е
наложено, тъй като не е правоспособен водач на МПС. Предвид изложеното,
съдът намира атакуваното наказателно постановление за правилно и
законосъобразно относно това нарушение, поради което следва да бъде
потвърдено.
По отношение нарушението по чл. 150 от ЗДвП, чието извършване не
се и оспорва, съдът счита, че извършването му е безспорно установено, тъй
като на жалбоподателя не е било издавано свидетелство за управление на
МПС. От страна на съответните органи правилно е била определена
нарушената разпоредба на чл. 150 от ЗДвП, както и санкционната на чл. 177
ал. 1 т. 2 от ЗДвП, съгласно който се наказва с глоба от 100 до 300лв. лице,
което управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач.
Правилно е определен и размерът на санкцията, имайки предвид, че
жалбоподателя и друг път е санкциониран за нарушения на ЗДвП.
По изложените съображения наказателното постановление следва да
бъде потвърдено.
По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0281-
000555/29.06.2020 година на Началника на група Пътен контрол при РУ на
МВР- Карлово, с което на Д. С.. К. ЕГН ********** от с. С.,ул.* №, на
основание чл. 174 ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП, както и на
основание чл. 177 ал. 1 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 200лева за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
С.А.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
7