РЕШЕНИЕ
№ 413
гр. Враца, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 16.11.2021
/шестнадесети ноември две хиляди двадесет и първа/ година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
КРАСИМИР
ГЕОРГИЕВ
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с
участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ,
като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА
КАН дело № 475 по описа на АдмС – Враца за 2021 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР – Враца против Решение № 260041/01.07.2021
г., постановено по АНД № 71/2021 г. по описа на Районен съд – Козлодуй. С оспореното
решение е отменено Наказателно постановление № 363/30.06.2020 г. на Директора
на ОД на МВР - Враца, с което за нарушение на чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63,
ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ), вр. с т. 9 от заповед
РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. и
заповед № РД-01-236/24.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването, на
основание чл. 209а, ал. 4, пр. 2,
вр. чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, на Т.П.С. *** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300,00 /триста/ лева.
В касационната жалба
са релевирани възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила.
В съдебно заседание,
касаторът редовно призован не се представлява.
Ответникът по касация
– Т.П.С. ***, редовно призован, не се
явява и не се представлява. Чрез процесуалния си представител ангажира отговор
и становище, за неоснователност на касационната жалба.
Участващият в
касационното производство прокурор дава заключение за основателност на
касационната жалба.
В настоящото
производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на
касационните основания.
Административен съд –
Враца, в настоящият касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК,
от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което е допустима. Разгледана по същество е и основателна.
Административнонаказателната
отговорност на ответника е ангажирана за това, че на 25.04.2020 г. около 21:45 часа в гр.Козлодуй, в „Ботев парк“, на
обществено място се разхожда без да е поставил на носа и устата си защитна
маска, нито друго защитно средство, с което не изпълнява въведена
противоепидемична мярка с т.9 от заповед РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със
заповед № РД-01-197/11.04.2020г. и заповед № РД-01-236/24.04.2020г. на
Министъра на здравеопазването.
За да отмени НП с оспореното решение районният съд е приел, че същото е
издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но в
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила на ЗАНН, относно дължимото съдържание на АУАН и
издаденото въз основа на него НП. Посочено е, че в АУАН и НП не е
описано конкретно мястото и обстоятелството, при които е установено
нарушението, а само бланкетно е записано „обществено място”, което освен, че
препятства правото на защита на жалбоподателя, прави невъзможно и съда да
извърши проверка за това извършено ли е нарушение
Счел
е, че дори да се приеме формално да е осъществен фактическия състав на административно
нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, извършеното от жалбоподателя деяние
представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като е с
по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
административни нарушения от същия вид.
Настоящата инстанция намира, че решението е валидно и допустимо, но неправилно.
Правните изводи на районния съд за незаконосъобразност на НП не са
съобразени с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. Районният
съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора
доказателствени средства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал
всички факти от значение за спорното право, но е извел изводи за допуснати
порочни действия в административнонаказателното производство, които
касационната инстанция не възприема.
Не са налице
допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и при
издаването на наказателното постановление, като последното съдържа всички
необходими реквизити, визирани в чл. 57
от ЗАНН. Не се споделят доводите за непълнота и пропуски при описание на
нарушението
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства по безспорен и несъмнен начин се
установява извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение,
правилно квалифицирано по административнонаказателния състав на чл.
209а, ал. 1 от Закона за здравето. Не се сочат, нито се установяват
обстоятелства, изключващи вината на дееца и/или наказуемостта на деянието.
Спрямо това деяние не е приложима и разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН, тъй като нарушението е типично за вида си и не се характеризира с
по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от същия вид,
свързани с незачитане на нормативните задължения по спазване на въведени
противоепидемични мерки със заповеди на органите на държавно управление.
Отмяната на акта, с които са въведени противоепидемичните мерки след датата на
извършване на процесното нарушение с последваща заповед на административния
орган, касае развилото се административно производство по издаване на заповедта
на министъра на здравеопазването и е ирелевантно за адмнистративнонаказателното
производство, свързано с възникването на административнонаказателна отговорност
за нарушаване на въведени с тази заповед мерки, действащи към момента на
извършване на деянието. Последното следва от изискването към гражданите да
съобразяват своето поведение с действащите правни актове, такива каквито са те,
когато се предприема дадено поведение. Административното нарушение по чл.
209а, ал. 1 от ЗЗ не е с резултатен характер и не е необходимо за
реализирането му да са настъпили вредни последици, а е достатъчно установеното
фактическо положение на непоставена защитна маска, покриваща носа и устата.
Към датата на
извършване на коментираното деяние е в сила първоначалната редакция на тази
норма (от ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), съгласно която,
отговорност се предвижда за лице, което наруши или не изпълни въведени с акт на
Министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява
престъпление. При правилната квалификация на нарушението
административнонаказващият орган е приложил и правилно и санкционна норма на чл.
209а, ал. 1 от ЗЗ. Според относимата
санкционна норма за установеното нарушение се предвижда административно
наказание глоба в размер от 300 лева до 1000 лева, а в случая е наложена глоба
в минималния предвиден от закона размер.
Като е стигнал до
изводи, различни от изложените, и като е обосновал краен резултат за отмяна на издаденото
НП, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде
отменено. След отмяната му и на основание чл.
222, ал. 1 от АПК,
касационният съд следва да се произнесе по съществото на спора, доколкото
делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събиране на други
доказателства. При осъществяване на това свое
правомощие и по изложените по-горе съображения настоящият състав на съда
намира, че наказателното постановление следва да бъде изцяло потвърдено.
Затова
и на основание чл.
63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.
221, ал. 2 и чл.
222, ал. 1 от АПК, Административен съд - Враца
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260041/01.07.2021 г., постановено по АНД № 71/2021 г. по
описа на Районен съд – Козлодуй, с което е отменено Наказателно постановление № 363/30.06.2020
г. на Директора на ОД на МВР - Враца и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 363/30.06.2020 г. на Директора на ОД на МВР – Враца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.