№ 16
гр. К., 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. Калинова
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско
дело № 20245100500300 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение N 409/15.10.2024 г. по гр.д. N 628/2024 г. по описа на РС – К. е
признато за незаконно уволнението на Г. Н. Д. от гр. К., извършено със Заповед N РД
0585/24.04.2024г. на директора на Регионална дирекция по горите – К., считано от
25.04.2024г. и е отменена същата; възстановена е Г. Н. Д. на заеманата от нея преди
уволнението длъжност „касиер-домакин“ в Регионална дирекция по горите – К.;
осъдена е Регионална дирекция по горите – К. да заплати на Г. Н. Д. сумата от 5 713.85
лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение
за периода от 25.04.2024 г. до 03.10.2024 г., ведно със законната лихва върху всяко
просрочено вземане от непосочена дата до окончателното изплащане и е отхвърлен
иска за обезщетение за разликата над този размер до пълния му пълния предявен
размер от 6 486 лв.; осъдена е Регионална дирекция по горите – К. да заплати на Г. Н.
Д. от гр.К. сумата от 2 000 лв., представляваща разноски по делото, както и да заплати
по сметка на РС - К. държавна такса в общ размер на 388.55 лв.; осъдена е Г. Н. Д. да
заплати на Регионална дирекция по горите – К. юрисконсултско възнаграждение в
размер на 12 лв. и е допуснато предварително изпълнение на решението в частта
относно присъденото обезщетение по чл. 225 от КТ.
Недоволен от така постановеното решение в частта му, с която исковете по
чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 оттКТ са уважени, е останал ответникът по тях Регионална
1
дирекция по горите - К., гр.К., който чрез представител по пълномощие го обжалва с
въззивна жалба вх. N 11228/30.11.2024 г. по входящия регистър на РС – К. при
оплаквания, че е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, както и необоснованост, с искане да се
отмени и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение, при евентуално заявено
възражение за прекомерност на дължимите разноски на другата страна в настоящото
въззивно производство. Във въззивната жалба се сочи, че неправилно от
първоинстанционният съд е прието, че ищецът Г. Д. не е допуснала нарушения на
трудовата дисциплина, при кредитиране на показанията на заинтересован свидетел,
като такива нарушения са безспорно установени от писмените доказателства по
делото, които не са обсъдени в цялост.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемия Г. Н. Д., чрез представител по
пълномощие, е постъпил отговор на въззивната жалба, с който я оспорва, претендира
разноски по делото и моли обжалваното решение да се потвърди.
В съдебно заседание въззивникът Регионална дирекция по горите – К. поддържа
въззивната жалба чрез представител по пълномощие, който претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание въззиваемият Г. Н. Д. лично и с представител по
пълномощие оспорва въззивната жалба и претендира разноски по списък по чл.80 от
ГПК.
Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно
чл. 269 ГПК, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и
като допустима следва да се разгледа по същество.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд
констатира, че същото е валидно и допустимо.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба,
подадена от ищеца Г. Н. Д., с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.357, ал.1, във вр. чл.344, ал.1, т.1-4 от КТ. В исковата
молба се твърди, че със Заповед N РД 05-85/24.04.2024г. на директора на Регионална
дирекция по горите – К., считано от 25.04.2024г. е прекратено трудовото
правоотношение на ищеца с ответника за изпълнение на длъжността „касиер-домакин“
по причина наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.195 във
вр. с чл.188, т.3 от КТ за допуснато нарушение по чл.187, ал.1, т.3 и т.10 от КТ. Ищецът
счита, че заповедта за уволнението е немотивирана, неправилна и незаконосъобразна -
налице е несъответствие между изложените в същата обстоятелства и посочените
правни основания, не са извършени от нейна страна нарушения на трудовата
дисциплина и работодателят не е събрал доказателства за описаните нарушения.
2
Отправеното до съда искане за защита е да се признае процесното уволнение за
незаконно и да бъде отменено заедно със заповедта за уволнение, да бъде
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „касиер-домакин“, да й бъде
присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за времето през което е останала без
работа, считано от 25.04.2024г. до 25.10.2024г., в размер на брутното й трудово
възнаграждение за шест месеца в общ размер на 6 486лв., да бъде допусната поправка
на основанието за уволнение, вписано в единния електронен трудов запис или в други
документи и да й бъдат присъдени разноски по делото, като устно в съдебно
заседание ищецът е оттеглила иска за поправка на основанието за увеолнение.
С отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК ответникът Регионална
дирекция по горите – К., гр.К. чрез представител по пълномощие е оспорил исковете
като неоснователни н недоказани, при възражения, че заповедта за уволнение е
издадена при спазване законовите изисквания, включително и процедурата по чл.193
от КТ.
Установява се от доказателствата, събрани от първоинстанционния съд, че
трудовото правоотношение между страните е възникнало от сключен трудов договор N
РД05-277/01.10.2019г. за изпълнение от ищеца на длъжността специалист „касиер-
домакин “ в Регионална дирекция по горите гр. К., което е прекратено със Заповед N
РД 05-85/24.04.2024 г. на директора на Регионална дирекция по горите – К., считано от
25.04.2024 г., като заповедта е връчена на ищеца на 24.04.2024г. В заповедта е
посочено, че се издава на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ/като неправилно е
посочено в същата чл.320, ал.2, т.6 от КТ/, във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ и
чл.188, т.3 от КТ, чл.5, ал.1, т.8 от Устройствения правилник на Регионалните
дирекции по горите и писмени обяснения с рег. N РДГ06-02650/19.04.2024г. от Г. Н.
Д., при спазване на разпоредбата на чл.193, ал.1, чл.189 и чл.194 от КТ. Посочените в
заповедта фактически мотиви за уволнението са следните: Във връзка с поискани от
издателя на заповедта справки от Г. Н. Д. и представени справки за разход на горива на
служебни автомобили, са открити съществени несъответствия при водене и
осчетоводяване на заредено количество гориво, разход и съответно остатък гориво по
отделните служебни автомобили, както следва: В справка „Извлечение с натрупване“
–период Март 2024: издателят на заповедта приема, че „наличните салда/н.с./ са с дата
01.03.2024г., ред.1 и 2 – н.с. Дебит=0.00; н.с. Кредит - 623.82 – невъзможно е начално
салдо да бъде отрицателно/Кт-но/ по активна счетоводна сметка от група 30, което
означава, че е изразходвано повече гориво през м.02/2024 г. от наличното количество:
автомобил К 17-03 ВМ: по справка от П. АД-заредено количество Бензин А-95Н е
219.80 л., по справка от счетоводство –обороти количество дебит е 245.80 л., не е
посочено правилно вида на горивото; автомобил К 67-17 ВВ: по справка от П. АД -
заредено количество Бензин А-95Н е 5.86 л. и пропан бутан 289.08 л., общо заредено
гориво 294.94 л., справка от счетоводство –обороти количество дебит общо е 306.94 л.,
3
от които Бензин А-95Н е 17.86 л. и пропан бутан 289.08 л.; автомобил К 80-64 АХ: по
справка от П. АД - заредено количество Бензин А-95Н е 129.34 л., по справка от
счетоводство –обороти количество дебит е 192.34 л.. Посочено е, че се установява, че
при водене и осчетоводяване на прихода и разхода на гориво по автомобили не са
спазени основни принципи и задължения за касиер-домакина да отразява вярно
процесите по закупуване, изразходване и крайно налично количество на горивата,
изразходвани от служебните автомобили на РДГ К., както и че има разлика относно
горивото в количествата на обороти по дебит между справка за осчетоводено гориво и
действително получено количество гориво по фактури за м. март 2024 г. Посочено е,
че съгласно чл.25 от Вътрешните правила за организацията, реда и експлоатацията на
служебните автомобили собственост или предоставени за ползване на Регионална
дирекция по горите К. касиер - домакинът сверява и отговаря за количеството на
зареденото гориво по фактура и месечен отчет и заверка в пътната книжка и
правилността на изчисленията, дали посоченото количество в края на предходния
месец е равно на записаното в началото на отчетния месец, съответствието на
записаните в отчета разходни норми с нормите по заповедта на директора,
правилността на изчисленията. При така посоченото е прието, че е налице нарушение
на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.3 и т.10 от КТ, а именно неизпълнение на
възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила и
неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни
актове или определени при възникване на трудовото правоотношение /по чл. 187, ал.
1, т. 10 от КТ/, като не е изпълнила вменените й задължения в раздел V, т. 13 и 14 и
отговорности в раздел VII, т. 3 от длъжностната характеристика за заеманата
длъжност. В заповедта за дисциплинарно уволнение е посочено, че с неоспорени
заповеди с NN РД05-218/15.09.2022г., РД05-101/15.05.2023г. и РД05-40/20.02.2024г. на
Г. Н. Д. за нарушения на трудовата дисциплина по чл.187, т.3 и т.10 от КТ са наложени
съответно дисциплинарни наказания „забележка“, „предупреждение за уволнение“ и
„предупреждение за уволнение“.
Преди издаване на заповедта, на основание чл.193 от КТ и представени от
счетоводството справки за разход на горива по служебни автомобили, от Г. Н. Д. с
писмо изх. N РДГ06-2554/12.04.2024 г. на директора на РДГ – К., във връзка с открити
от него съществени несъответствия при водене и осчетоводяване на заредено
количество гориво, разход и съответно остатък гориво по отделните служебни
автомобили така както са посочени в заповедта за уволнение, установено неспазване
на основни принципи на задълженията по ЗСч. и конкретно на чл.3 и 11 от Зсч. при
осчетоводяване на прихода и разхода на гориво по автомобили, са изискани писмени
обяснения защо представените справки за разход на горива по служебни автмобили не
представят вярно процесите по закупуване, изразходване и крайно налично количество
на горивата, както и защо има разлика относно горивото в количествата на обороти
4
дебит между справката за осчетоводено гориво и действително получено количество
гориво по фактури за м.март 2024г.
В дадените на 19.04.2024г. писмени обяснения Г. Н. Д. е посочила, че засича
количеството по зареденото гориво и го изчислява по месечен отчет и пътна книжка;
разходните норми отчита по заповед на директора, според които изразходваното
клоличество всеки месец е различно, но е според километрите, които отчитат водачите,
от което се получава промяната в дебита и кредита; изписването на горивото е по
Вътрешни правила и то така че автомобилите винаги да са с пълен резервоар в края на
всеки месец и началото на следващия.
От длъжностна характеристика на длъжността специалист- касиер домакин,
връчена на Г. Н. Д. на 19.11.2020г., се установява, че длъжността е пряко подчинена на
главния счетоводител на РДГ и от заемащия длъжността се изисква да работи с
нормативните актове и вътрешните инструкции, свързани с воденето на касовите
операции, заплащането на труда, отпуските и обезщетенията за неработоспособност;
извършване на касовите операции; оформяне на приходно-разходните документи и
приемане, съхранение и отпускане на пари и ценни книжа/раздел III/, а съгласно
посочените в заповедта за уволнение т.13 и 14 от раздел V/Преки задължения/
изпълнява и други конкретно възложени задачи, свързани с длъжността/т.13/ и трябва
да познава нормативните актове и вътрешните инструкции, свързани с воденето на
касовите операции, заплащането на труда, отпуските и обезщетенията за
неработоспособност; реда и изискванията за извършване на касовите операции;
нормативните изисквания за оформяне на приходно-разходните документи и за реда за
приемане, съхранение и отпускане на пари и ценни книжа; компютърните системи за
съставяне на платежни ведомости и изчисляване на възнагражденията, отпуските и
обезщетенията. Съгласно пък посочената в заповедта за уволнение т. 3, раздел VII от
длъжностната харакеристика /Отговорности, свързани с организацията на работа/
„носи отговорност за настъпили вреди за изразходвани парични средства срещу
неоформени в съотвествие с изискванията първични документи.
В представените по делото Вътрешни правила за организацията, реда и
експлоатацията на служебни автомобили, собственост или предоставени за ползване
на Регионална дирекция по горите К., утвърдени със заповед на директора от
13.11.2023г., са посочени отговорностите и задълженията, свързани с отчитане на
изразходено гориво от служебни автомобили на ответника: съгласно чл. 6 служителят,
който отговаря за МПС изготвя ежемесечни отчети за работата на МПС, разхода за
гориво-смазочни материали и необходимостта от консумативи, които се проверяват от
касиер-домакин и се съгласуват от шофьор-механик, главен счетоводител, финансов
контрольор и се утвърждават от директора; съгласно чл. 14 пътната книжка е служебен
документ, с който се проследяват изминатите километри и се отчитат разходите за
гориво и смазочни материали, с подлежащи на вписване реквизити, посочени в чл.17,
5
при периодичен контрол от касиер домакина или счетоводителя като лица, които
съгласно чл.21 от правилата отговарят за изчисляване на разхода на гориво на
автомобилите; съгласно чл.23 в последния работен ден на месеца се извършва
проверка на отчетеното гориво като автомобилите трябва да бъдат с пълен резервоар;
съгласно чл.24 отчитането се извършва на база утвърдени норми със заповед на
директора на РДГ-К., при допустимо посочени в разпоредбата корекции; съгласно чл.
25 счетоводителят и касиер-домакинът сверяват и отговарят за количеството на
зареденото гориво по фактура и месечен отчет и заверката в пътната книжка и
правилността на изчисленията, дали посоченото количество в края на предходния
месец е равно на записаното в началото на отчетния месец и съответствието на
записаните в отчета разходни норми с нормите по заповедта на директора, както и
правилността на изчисленията; съгласно чл. 26 след заверка на верността на данните
от счетоводителя и касиер-домакина и изготвена отчетна справка, комплектът от
документи се представя за съгласуване от финансовия контрольор и на главния
счетоводител за контрол.
От показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел З.Г.С. -
главен счетоводител при РДГ-К., се установява, че отчитането на горивата е съгласно
вътрешните правила за експлоатация на автомобилите на РДГ-К., като чисто
технологично отчитането се прави от водачите на МПС чрез ежемесечен отчет за
получено и изразходвано гориво на автомобилите за месеца по пътни книжки, които се
представят в деловодството и се заверяват един път в месеца от касиер-домакина по
разходни норми/лимити/ за всеки автомобил, утвърдени със заповед на директора,
след което се изписва горивото, т.е. прави се пресмятане по разходна норма, което се
нанася в програмния продукт и тези изчисления се съгласуват ежемесечно с
финансовия контрольор, който до момента не е установил такива нарушения и не е
изготвян протокол от предприятието за проверка и счетоводна ревизия, наред с което
се прави тримесечна инвентаризация от комисия, определена от директора и за
първото тримесечие на 2024 г. комисията не е установила нередности, предвид, че за
всяка инвертаризация се прави доклад на комисията до директора. Според свидетеля
представеното по делото извлечение с натрупване за месец март 2024 г. дава точна
информация в определен период от месеца, ако са въведени всички данни – представен
е месечният отчет и е получена фактурата за заредено гориво, т.е. ако към определена
дата са въведени всички данни за получено и изразходвано гориво, за да бъде показана
точна и актуална информация за наличните количества горива.
Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение е
потестативно и поражда действие с достигането на писменото изявление до адресата,
и това е правнорелевантният момент към който следва да се преценява законността на
изявлението. Съгласно чл.195, ал.1 от КТ и чл.193, ал.1 от КТ дисциплинарното
наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителя,
6
нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който
се налага, като преди това работодателят задължително изслушва работника или
служителя или приема писмените му обяснения, както и събира и оценява посочените
доказателства.Съгласно чл.194, ал.1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат не
по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от
извършването му.
Издадената заповед е мотивиран писмен акт, съдържащ всички необходими
реквизити по чл.195 от КТ- нарушител, описание на нарушението, наказание и законен
текст, въз основа на който то се налага, като поради спецификата и характера на
извършваната работа от касиер домакина по ежедневно отчитане на движението на
стоково материалните ценности не винаги могат да се посочат точните дати на
извършване на нарушенията, доколкото в случая в заповедта, издадена на 24.04.2024г.,
е посочен времеви период на нарушенията м.март 2024г., то спазени са и сроковете за
налагане на дисциплинарни наказания. От формална страна оспорената заповед за
налагане на дисциплинарно наказание е издадена при спазване на всички посочени
императивни правила – изискани са писмени обяснения от уволнената преди налагане
на наказанието, посочени са фактически и правни мотиви за издаването й, но от
същата не става достатъчно ясно смислово какво конкретно нарушение/нарушения на
трудовата дисциплина е извършено: в заповедта е посочено, че по справка
„Извлечение с натрупване“-период март 2024г. има наличие на разлика между дебитно
и кредитно салдо по активна счетоводна сметка от група 30 с извод, че изразходваното
количество за месец февруари 2024г. е повече от наличното количество и е посочено
наличие на разлика между заредено количество гориво по справка от П. АД и обороти
количество дебит по справка от счетоводство на три автомобила, а при един от тях и
че неправилно е посочен вида на горивото, без да е посочено какъв е правилният вид
гориво. Обвинението е за съществени несъответствия при водене и осчетоводяване на
заредено количество гориво, разход и съответно остатък гориво по посочените
служебни автомобили, но не е посочено зареденото количество гориво към кой момент
се отнася и справката от П. АД за какъв период е, в т.ч. какъв е разходът на всеки един
от трите описани в заповедта автомобила и какъв е остатъкът гориво в тях и към кой
момент, при което и съдът не може да прецени дали е налице несъответствие, в
частност съществено такова.Наред с това, не може да се направи извод, че зареденото
количество гориво е равнозначно на обороти количество дебит, след като не е посочен
остатъкът от горивото за предходен/предходни периоди от време, както и не са
посочени разходните норми, по които се отчита всеки един от посочените автомобили,
при изискването в края на всеки месец/респ. в началото на следващия месец
резервоарите им да са пълни. Съгласно длъжностната характеристика на длъжността
специалист „касиер домакин“, връчена на уволнената, тя няма задължение да
осчетоводява стоково-материални запаси, в частност няма задължение да води
7
оборотна ведомост, която съдържа данни за началното салдо, за оборотите по дебит и
по кредит и за крайното салдо по синтетичните и аналитичните счетоводни сметки.
При формиране на извод за разходите на такива запаси, в случая на горива за
служебни автомобили, е необходимо да се установят същите по първични счетоводни
документи за закупуване/фактури/ и по отчитане на разходването им
фактически/пътни листове, пътни книжки/ съгласно нормения разход на съответен
пробег и пропътувани километри. Именно в тази връзка е предвиденото в чл.6 от
горепосочените вътрешни правила задължение на касиер домакина да проверява
ежемесечните отчети за работа за разхода на гориво-смазочни материали и да
контролира дали тези отчети/пътните книжки се водят с необходимите реквизити
съгласно чл.21, вр. чл.17 от тези правила, като отговаря за изчисляване на разхода на
гориво на автомобила, но не и за неговото осчетоводяване по счетоводни сметки. На
следващо място, в заповедта за уволнение е налице несъответствие между посоченото,
че е установено неспазване на основни принципи и задължения на касиер домакина
при водене и осчетоводяване на прихода и разхода на гориво, защото не отразява
вярно процесите по закупуване, изразходване и крайно налично количество на
горивата, изразходвани от служебните автомобили и има разлика относно горивото в
количеството на обороти по дебит между справката за осчетоводено гориво и
действително получено гориво по м.март 2024г. и посоченото, че са нарушени чл.25 от
Вътрешни правила за организацията, реда и експлоатацията на служебните
автомобили, както и раздел V, т.13 и 14 и раздел VII, т.3 от длъжностната
характеристика за заеманата длъжност, като последните не предвиждат задължения и
отговорности по осчетоводяване на горива от касиер домакина, а единствено такива
относно осъществяване на контрол за съответствието на ежемесечните отчети относно
заредено и разходвано гориво / по пътни книжки/ и правилността на изчисляването им
по утвърдени разходни норми, именно с цел да не се причинят вреди на
предприятието, каквито не се твърдят по делото да са настъпили по причина
изразходвани парични средства срещу неоформени в съответствие с изискванията
първични документи съгласно посочената като нарушена т.3 от раздел VII от
длъжностната характеристика. В тази връзка от работодателя не е обсъдено
възражението на уволнената в писмените обяснения по чл.193 от КТ, че засича
количеството на зареденото гориво и го изчислява по месечен отчет и пътна книжка
съгласно утвърдените от директора разходни норми и според отчетените от водачите
километри, на което се дължи и промяната в дебита и кредита. Или от горното следва,
че касиер домакинът отговаря за документалната обоснованост на документацията по
подадените й от водача данни от оперативна гледна точка – дали отчетите отговарят на
изразходваното спрямо утвърдените разходни норми за пробег, а не и за правилното
осчетоводяване на горивото, т.е. за т.нар. счетоводна обоснованост. В тази връзка са и
показанията на св.С., чиято заинтересованост не е установена по делото. В
8
горепосочените вътрешни правила е утвърден механизъм по който се контролира
дейността на водачите на служебни автомобили и на касиер домакина, свързана с
ежемесечните отчети на разхода на гориво-смазочни материали при съгласуването им
от шофьор-механик, главен счетоводител и финансов контрольор и утвърждаването им
от директора, в резултат на каквато процедура не е установено да е налице нарушение
в дейността на касиер домакина, като проверката на последния е осъществена
еднолично от директора на предприятието, което е допустимо с оглед пълния обем на
работодателската власт, която има, но е в разрез с утвърдените от същия правила.
Представената по делото справка „Извлечение с натрупване“ също не установява да са
налице данни за несъответствия при отчитането на горивата съгласно трудовите
функции на уволнената и съответно за допуснати от нея нарушения така както е
посочено в оспорената заповед за уволнение.
По тези съображения, въззивният съд приема, че наложеното дисциплинарно
наказание „уволнение” е незаконно и искът за признаването му за незаконно и за
отмяна на заповедта за уволнение е основателен и доказан и следва да се уважи, а като
последица се уважи и искът за възстановяване на уволнената на предишната й работа.
Като е стигнал до същите изводи и е уважил исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва в тези му
части да се потвърди.
От представена пред първоинстанционния съд трудова книжка на уволнената в
съдебно заседание на 15.08.2024г. е установено, че последното й вписано брутно
трудово възнаграждение е в размер на 1 081 лв. и няма вписани данни за започване на
работа по ново трудово правоотношение, наред с което са представени доказателства
за регистрацията й като безработна –служебна бележка от 04.07.2024г. на Дирекция
„Бюро по труда“ към Агенция по заетостта, Поради така установеното уволнената в
резултат на незаконното уволнение е останала без работа и като последица в тежест на
работодателя е да заплати на уволнената обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение на основание чл.344, ал.1 т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ за периода
от от 25.04.2024г. до 04.10.2024г. включ./дата на устни прения пред първа инстанция/ в
размер от общо от 5 781 лв., но поради липса на жалба от уволнената против
решението на първоинстанционния съд в тази му част, както и в отхвърлителната му
по този иск част, обжалваното решение, с което искът за обезщетение за оставане без
работа поради незаконно уволнение е уважен за сумата от 5 713.85 лв. за периода от
25.04.2024 г. до 03.10.2024 г., ведно със законната лихва върху всяко просрочено
вземане от непосочена дата до окончателното му изплащане следва да се потвърди
като правилно. Непосочването на началната дата, от която върху това обезщетение се
дължи законна лихва, не може да се отстрани по реда на въззивния контрол и след
преценка на мотивите на обжалваното решение би имало значение за приложението
на чл.247 от ГПК или чл.250 от ГПК.
9
С оглед крайния изход на делото и съгласно чл.78 от ГПК обжалваното
решение е правилно и в частта му за разноски, в т.ч. и за държавни такси по
уважените искове, в която част се потвърди, а поради неоснователност на въззивната
жалба и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на въззивника са направените от
въззиваемия разноски по делото за адвокатско възнаграждение а въззивна инстанция в
размер на 1000 лв., което не е прекомерно с оглед предпоставките, посочени в чл.78,
ал.5 от ГПК и минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в
служещата за ориентир Наредба N 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
При тези мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение N 409/15.10.2024 г. по гр.д. N 628/2024 г. по описа на
РС – К. в обжалваните му части, с които е признато за незаконно уволнението на Г. Н.
Д. от гр. К., извършено със Заповед N РД 05-85/24.04.2024г. на директора на
Регионална дирекция по горите – К., считано от 25.04.2024г. и е отменена същата;
възстановена е Г. Н. Д. на заеманата от нея преди уволнението длъжност „касиер-
домакин“ в Регионална дирекция по горите – К.; осъдена е Регионална дирекция по
горите – К. да заплати на Г. Н. Д. сумата от 5 713.85 лв., представляваща обезщетение
за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 25.04.2024 г. до
03.10.2024 г., ведно със законната лихва върху всяко просрочено вземане от непосочена
дата до окончателното изплащане; осъдена е Регионална дирекция по горите – К. да
заплати на Г. Н. Д. от гр.К. сумата от 2 000 лв., представляваща разноски по делото,
както и да заплати по сметка на РС - К. държавна такса в общ размер на 388.55 лв.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – К., гр.К., ул.В.С. №* да заплати на
Г. Н. Д. с ЕГН **********, гр.К., ж.к.В., бл.О., сумата 1 000 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за възивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК, в 1-месечен срок от датата на обявяването му
– 29.01.2025г.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11