Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Кюстендил, 31.10.2014г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия в
публичното заседание на първи октомври две хиляди
и четиринадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря: В.Б.
след
като разгледа докладваното от съдия: Костадинова
т.д.№
86/2013 г.
по описа на КОС и за да се произнесе
взе предвид:
„С.Т.”
ЕООД със седалище и адрес на управление
гр. ******,
ж. к. „*****”,
бл***,
вх.”***”,
ет***,
ап. *** и съдебен адрес гр. ******, ул.”****” № ***, ет.*** е предявило против „И. К.” ЕООД
със седалище и адрес на управление гр. ****, ул.”***” № **, ет. **иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 26 500 евро, дължими по договор за паричен заем от
24.04.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното й заплащане.
Ответникът
„И.К.” ЕООД гр. Кюстендил, е подал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, в
който изразява становище за неоснователност на иска, поради което същият следва
да бъде отхвърлен. Претендира разноски по водене на делото.
КОС след като прецени становището на
страните, събраните по делото доказателства и при условията на чл. 235, ал. 2 и
3 от ГПК, приема за установено следното:
Страните по делото са търговци. Същите са били в търговски отношения,
възникнали по силата на рамков договор от 28.12.2007 г., по който са постигнали
съгласие за възмездно и поетапно отпускане на заеми, при 8 % годишна лихва за
всеки от заемите за периода от началото на
Видно от пълномощно с рег. № 2149 / 25.03.2008 г.
с нотариална заверка на подписа на упълномощителя А.М. и при участието на
назначения за заклет преводач от и на български и италиански език И.Г.Н. е, че
А.М., гражданин на Италия, в качеството му на управител и представляващ „И.К.”
ООД е упълномощил В.К.К. ***, всички общини и данъчни органи на територията на
Република България, както и пред всички физически и юридически лица в страната
с правото да подписва договори и строителни книжа, както и да се снабдява,
подава, съставя, получава и подписва всички необходими документи. Да
представлява дружеството пред съдилищата в Република България, като преупълномощава
адвокати за защита на интересите му. Притежавайки това пълномощно В.К.К. е
сключил процесния договор за заем.
По делото е представена декларация –
потвърждение № 2675/21.12.2009 г.
/в превод на български език/ от А.М., в качеството му на управител на ответното
ТД и чийто подпис е заверен от Р.Р. – завеждащ консулската служба при
Генералното консулство на Република България в Италия, където в т.8 изрично и
неотменимо е потвърдено сключването на договор за заем от 24.04.2008 г. със
заемодател „С.Т.” ЕООД, с главница – 26 500 евро и с падеж на задължението –
две години от датата на сключване на договора. С посочената декларация се
признава, че заемната сума е предадена на представляваното от него дружество от
заемодателя, както се потвърждава договора изцяло.
В приетата като доказателство по
делото декларация – потвърждение от 17.11.2009 г., на български и италиански
език в т. 8 се съдържа същото изявление на А.М.
По делото е представен протокол №
1204386/02.02.2012 г. на ТД на НАП София във връзка с извършена данъчна
проверка на ответното дружество, както и ревизионен доклад на НАП, от които е
видно, че процесният договор е бил предоставен на служителите на НАП, с оглед установяване на финансирането на
дейността на дружеството. Същият е приложен и към изпратените от НАП ТД
Кюстендил документи въз основа на които е издаден посочения Протокол.
От заключението на съдебно- счетоводната експертиза, изпълнена
от вещото лице И.Д., извършило проверка и на аналитичния регистър за
осчетоводяване на счетоводните операции на „С.Т. ЕООД се установява, че сумата
от 51 829.50 лв./26 500 евро/ е осчетоводена с основание „предоставен
фирмен заем“ с дата 24.04.2008 г. Вещото лице сочи също, че не са извършени
плащания от ответника по процесния договор за заем, че стойността на
счетоводните отразявания като дължими суми
по процесния договор за заем в счетоводството на ищеца е 51 829.49
лв./26 500 евро/, че не са извършвани счетоводни отразявания в счетоводството
на „И.к.”ООД като дължими суми по процесния договор, както и сумата не е
включена като задължение в ГФД на дружеството за
Предвид установената фактическа
обстановка следва извод за основателност на иска с правно основание чл. 240,
ал. 1 от ЗЗД и следва да бъде уважен за сумата от 26 500 евро, тъй като са
налице елементите от фактическия състав на договора за заем, установени в
разпоредбата на чл. 240, ал.
1 от ЗЗД. Съгласно същата, с договора за заем, заемодателят предава
в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Следователно договорът за заем е реален договор, тъй като фактическият му
състав включва освен съгласие на страните, също и предаване на вещите, които са
негов предмет. Доказателствена тежест за пълно и главно доказване на така
установените елементи от фактическия състав на договора заем носи ищецът,
защото той извлича търсената от него изгода от доказване на сключен договор за
заем с ответника и неизпълнено договорно задължение на последния. Договорът за
заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а
заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ. В случая съдът
счита, че сумата предмет на договора е предадена на ответното дружество при
сключването на договора. Събраните
по делото доказателства безспорно установяват, че процесният договор е сключен
с предаване на сумата от 26 500 евро в собственост на ответника, като
същата е преведена по банков път, за което са приети неоспорени доказателства -
банково бордеро и заключение на вещото лице. Безспорно
установено е, че задължението на ответника като заемател не е изпълнено.
Липсват доказателства установяващи връщане на сумата на посочения падеж или
след това.
Неизпълнението на задължението обуславя извод за основателност на иска. За
ищеца съществува вземане в размер на 26 500 лева дължими от ответника,
който следва да бъде осъден да заплати претендираната сума.
Възражението
на ответника, че процесният договор е подписан от пълномощник без
представителна власт и не поражда правни последици за представляваното
дружество е неоснователно. Обстоятелствата по делото налагат извод, че пълномощникът на ответното ТД В.К. не е имал
качеството на търговски пълномощник по
смисъла на чл.26 ТЗ. Липсват
доказателства, а и не се твърди, че
същият е поел задължение да представлява ответното ТД, срещу възнаграждение,
което е характерен белег на института на „търговския пълномощник“. След като не
е имал качеството на търговски пълномощник, следва извод, че е действал като
обикновен пълномощник на ТД – страна по договора за заем, за който пък
ограниченията на представителната власт,
установени в чл.26, ал.2 от ТЗ са неприложими. Дори
да се приеме, че с горепосоченото пълномощно В.К. не е бил упълномощен да
сключва друг вид договори, освен визираните в т. 5 от пълномощното /макар в
съдържанието на т. 1 от пълномощното да не се съдържат никакви
ограничения/ и е действал без
представителна власт при сключване на договора, то същият не е недействителен.
С подписаната от А.М. управител на
ответното ТД декларация-потвърждение от
21.12.2009 г., договорът за заем е потвърден, като съдържащото се в
декларацията волеизявление в този смисъл е ясно и категорично. Твърдението, че
декларацията от 21.12.2009 г. е антидатирана е невярно. В същата се съдържат
категорични данни за съществуването й като документ към посочената дата предвид
надлежното удостоверяване на подписа на А.М.
в консулската служба при Генералното консулство на Република България в
Италия на 21.12.2009 г.
Доводът за унищожаемост
на декларацията-потвърждение, съдържаща едностранно волеизявление, поради това,
че А.М. е бил въведен в заблуждение е
неоснователен.По делото липсват доказателства установяващи по категоричен
начин да е проявено поведение,
респективно осъществени действия, с които да е бил въведен в заблуждение.
Освен всичко изложено процесният
договор за заем представлява търговска сделка и
чл. 301 от ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец без
представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се
противопостави, веднага след узнаването. От доказателствата по делото се
установява, че управителят на ответното дружество, е узнал за сделката предвид
осъществените действия по представяне на процесния договор за заем на НАП ТД гр. Кюстендил във
връзка с извършване на данъчна ревизия на ответното дружество.
Неоснователно е и възражението на
ответното ТД, че пълномощникът В.К. е
действал в негова вреда, поради което съгласно чл.40 от ЗЗД договорът не
произвежда действие по отношение на него, е неоснователно. Както многократно е
посочвано в съдебната практика, за да е налице хипотезата на чл.40 от ЗЗД
следва да са налице следните правопораждащи факти – договор, сключен във вреда
на упълномощителя, и споразумяване между пълномощника и трето лице във вреда на
упълномощителя. По делото няма доказателства, че процесната сделка е сключена
от В.К. с цел да бъде причинена вреда на представляваното от него ТД дружество,
нито за споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на
упълномощителя. Обстоятелството, че и управителят на заемодателя Стоимен Рупков
и пълномощникът на ответното ТД
–заемател В.К. са били упълномощени да представляват заемателя, не обуславя
извод, че са имали намерение да го увредят, преследвайки техни общи цели или водени от общ интерес, противоречащи на
интересите на ответното ТД.
Неоснователно
е възражението на ответното ТД, че процесният договор за заем не е търговска
сделка. Уредбата на този договор се съдържа в ЗЗД - чл. 240
и сл. от материалния закон, определящи договора, като неформален, едностранен,
комутативен и реален. Няма пречка облигационната връзка да се разглежда като
търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал.
1 вр. ал. 3 ТЗ,
чийто търговски характер се определя от търговското качеството на едната страна
по материалноправната връзка и въведената от законодателя оборима презумция. В
случая и от Протокола от ОС на „И.к.”
ООД от 28.12.2007 г. се установява, че съдружниците в това дружество са взели
решение да сключат рамков договор с
ищцовото дружество във връзка с финансирането
на дружеството с оглед осъществяваната от него дейност, т.е. процесният
договор е сключен с оглед упражняваното от ответното дружество занятие.
Изводът, който следва е, че
договорът за заем е породил целените правни последици и породил валидно правоотношение между
страните, като за ответното ТД е възникнало задължение да върне претендираната
сума. Задължението не е изпълнено, поради което искът се явява основателен и
следва да бъде уважен .
Предвид
основателността на иска за главницата следва извод за основателност на
претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва.
налице е неизпълнение на парично задължение и длъжникът е в забава. Съгласно
чл. 86 от ЗЗД дължи обезщетение за вредите от забава в размер на законната
лихва. В случая тя ще бъде присъдена, така, както е претендирана - от подаване
на исковата молба в съда 27.06.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.
Предвид основателността на иска,
ответникът дължи на ищеца разноски по водене на делото в размер на 4 924
лева, от които 2 074 лева д. т., 2700 лева адвокатско възнаграждение и 150
лева възнаграждение на в. л.
Водим от горното, КОС
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
„И.К.” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. ****, ул.”****” № ****,
ет.** и съдебен адрес гр. *****, ул. „****” № ***, ет.***, ап.*** да заплати
на „С.Т.
ЕООД със седалище и адрес на
управление гр. ****** ж. к. „****”, бл.***, вх.”***”, ет.***, ап.*** и съдебен адрес гр. *****, ул.”****” № ***, ет.*** сумата от 26 500 евро, която сума е дадена в заем от ищеца на ответника
по силата на сключен между тях договор за паричен заем от 24.04.2008 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 27.06.2013 г. до окончателното
й заплащане, както и сумата от 4 924
лева разноски по водене на делото.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: