№ 1045
гр. Пловдив, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Весела П. Кърпачева
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело №
20215330116118 по описа за 2021 година
Депозирана е искова молба от Г. П. ГР. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с
която е предявен иск за признаване за установено в отношенията между страните,
че ищецът не дължи на ответника сумата от 1255 лв. по договор за целеви
потребителски кредит от ***** г., сключен между ищеца и „Хеброс банк“ АД,
вземанията по който са прехвърлени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия,
и който кредит е вписан в Централния кредитен регистър, воден от Българска
народна банка под № *****, като погасена по давност.
В исковата молба се твърди, че на ***** г. между ищеца и „Хеброс Банк“
АД възникнало облигационно правоотношение по договор за целеви
потребителски кредит, по който била предоставена в заем сумата от 559 лв. с ДДС
за закупуване на автоматична пералня. Било уговорено, че заетата сума ще бъде
върната на 12 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 47,33 лв., като
общото задължение възлизало на 567,96 лв. Ищецът заплатил по договора сумата
от 55,90 лв., след което преустановил плащанията си, тъй като кредиторът
фалирал и не знаел на кого да извършва плащания. През 2021 г. получил обаждане
от служители на ответното дружество, с което бил уведомен, че вземанията по
договора за целеви потребителски кредит били продадени на „ЕОС Матрикс“
ЕООД, като задължението на ищеца възлизало на сумата от 1255 лв. След
извършена справка в Централния кредитен регистър ищецът установил, че
ответникът вписал като дължима сумата от 1255 лв. на 23.07.2009 г. Поддържа, че
1
процесната сума била недължима като погасена по давност, а също така липсвала
яснота как е формирана. За вземането не било образувано изпълнително или
заповедно производство. С уточнителна молба от 21.10.2021 г. ищецът обосновава
правен интерес от предявяване на иск за установяване на недължимост на
процесната сума, като погасена по давност, с обстоятелството, че служители на
ответното дружество търсят своите вземания от ищеца, както и предвид наличие
на вписване на вземането в Централния кредитен регистър. Поради изложеното
предявява настоящия иск за признаване за установено в отношенията между
страните, че не дължи сумата. Моли за неговото уважаване и присъждане на
сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, със становище за недопустимост и неоснователност на
предявения иск. Намира, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на
иска, тъй като ответникът не бил предприемал никакви действия по събиране на
вземането. Изтъква, че няма издаден изпълнителен лист за процесното вземане,
няма висящ изпълнителен процес, нито са предприемани принудителни
изпълнителни действия. Твърди се, че за ответника било налице задължение да
подава информация към Централния кредитен регистър относно състоянието на
кредита за периода до датата на окончателното му погасяване. Сочи, че
информацията, която регистърът съдържа, касае кредитната задлъжнялост на
клиентите, включваща данни, както за текущото състояние на кредитите, така и за
просрочията по активни и по погасени кредити. С наличието на извънсъдебно
вземане и подаването на информация за него в ЦКР кредиторът не бил дал повод
за завеждане на иска. Посочва, че към настоящия момент вземането е опростено и
не се подава в Централния кредитен регистър. Направено е искане производството
по настоящото дело да бъде прекратено поради липса на правен интерес и липса
на спорен предмет. Моли, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, разноските по делото да
бъдат възложени в тежест на ищеца, с оглед твърдението, че ответникът не е дал
повод за образуване на делото. При условията на евентуалност, в случай че бъде
уважен предявеният иск, прави възражение за прекомерност на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявения иск:
2
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правна квалификация
чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи процесната сума, поради погасяването й по давност. Въпросът
за допустимостта на иска е разрешен с определение № 1479/ 30.11.2021 г.,
постановено по възз.гр.д. № 2820 по описа за 2021 г. на Окръжен съд Пловдив, IX
гр.с. Въпреки това съдът намира за необходимо за добави и следното: По-новата
съдебна практика приема, че е допустим отрицателен установителен иск за
признаване за установена недължимостта на вземане, поради погасяването му по
давност. Така в определение № 477/ 07.11.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 3407
по описа за 2019 г. на ВКС, IV г.о., се приема, че правната сфера на ищеца се
явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш
взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на
което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в
което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи.
Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за
иницииране на ново изпълнително производство. В този смисъл – определение №
513/ 24.11.2016 г., по ч.т.д. № 1660/ 2016 г., ВКС, I т.о., определение № 95/
22.02.2018 г. по ч.гр.д. № 510 по описа за 2018 г. на ВКС, IV г.о., определение №
410/ 20.09.2018 г. по ч.гр.д. № 3172 по описа за 2018 г. на ВКС, IV г.о. и др.
В конкретния случай, макар в полза на ответното дружество да не е издаден
изпълнителен титул, с който да може да пристъпи към принудително събиране на
вземането, са налице доказателства, че ищецът бива канен многократно да
изпълни задължението, предмет на делото. Последните отправяни до него покани
датират от 16.03.2022 г., за което сведения дава разпитаната по делото свидетелка
И.Т.Г.. Освен това, вземането на ответника е вписано в Централния кредитен
регистър, по искане именно на ответното дружество, видно от представеното по
делото извлечение – л.6 от делото. Поради това за ищеца съществува правен
интерес от предявяване на настоящия иск и същият подлежи на разглеждане по
същество.
По основателността на предявения иск:
За уважаване на така предявения установителен иск ищецът следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване съгласно чл.154, ал.1 ГПК, че
е изтекла предвидената в закона погасителна давност за вземанията на ответника.
Последният от своя страна може да установява съществуване на обстоятелства,
които водят до прекъсване или спиране на давността. По делото не се спори, че
между ищеца и „Хеброс банк“ АД на дата ***** г. е възникнало облигационно
3
правоотношение по договор за стоков кредит, по силата на който на
кредитополучателя била предоставена в заем сумата от 559 лв. Последната
следвало да се върне на 12 погасителни вноски, всяка в размер от 55,90 лв. Не е
спорно също така, че процесното вземане е прехвърлено по силата на договор за
цесия на ответното дружество, както и че същото е вписано в Централния
кредитен регистър под № *****. Освен това за вземането не е инициирано исково
или заповедно производство и липсва изпълнителен титул за принудителното му
събиране.
Съгласно разпоредбата на чл.110 ЗЗД с изтичането на петгодишна давност
се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
Процесните вземания по договор за кредит се погасяват с общата петгодишна
давност, като на основание чл.114, ал.1 ЗЗД, давността е започнала да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, в случая – от 08.02.2009 г., деня на
последната погасителна вноска. С изтичането на петгодишния давностен срок на
08.02.2014 г. вземането на ответното дружество се е погасило по давност.
Ответникът не изложи твърдения, а и не представи доказателства да са
възникнали обстоятелства, които са довели до прекъсване на давността през този
период. Поради това следва да се приеме, че вземането се е погасило по давност и
като такова същото е недължимо.
Съдът не споделя доводите на ответника, че с изтичането на петгодишния
давностен срок, вземането не се погасява и същото остава дължимо. Еднопосочно
се приема в правната доктрина и в съдебната практика, че давността погасява
процесуалното право на иск и възможността за принудително изпълнение. Тя
води до качествена промяна на субективното право, която се състои в това, че от
притезание то се превръща в естествено право. Естественото право е такова, че не
дава възможност на кредитора да търси неговото изпълнение посредством
предявяване на иск или по принудителен път. Вземането съществува в правния
мир, но под една „латентна“ форма, като е налице единствено възможност за
неговото доброволно плащане от длъжника. Доколкото обаче последния оспорва
неговата дължимост, поради продължителната пасивност на кредитора, то това
притезание се явява лишено от своето основание и необходимост от
съществуване. С настоящия иск ищецът се позовава на погасителната давност,
която е настъпила, вземането се е превърнало в естествено право, което е лишено
от „акция“ (право на иск) и като такова следва да се отрече неговото
съществуване. Поради изложените съображения предявеният иск следва да се
уважи.
4
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание 78, ал.1 ГПК има
ищецът в размер на общо 425 лв. съгласно представен списък на разноските.
Възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение е неоснователно, доколкото е под предвидения минимум в чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г. П.
ГР., ЕГН: **********, адрес: гр. ***** не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петров –
Казанджията“ № 4-6 сумата от 1255 лв. (хиляда двеста петдесет и пет лева) по
договор за целеви потребителски кредит от ***** г., сключен между ищеца и
„Хеброс банк“ АД, вземанията по който са прехвърлени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД
с договор за цесия, и който кредит е вписан в Централния кредитен регистър,
воден от Българска народна банка под № *****, като погасена по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петров –
Казанджията“ № 4-6 да заплати на Г. П. ГР., ЕГН: **********, адрес: гр. *****
сумата от 425 лв. (четиристотин двадесет и пет лева) – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5