Решение по дело №283/2020 на Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 21.07.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                                                                                         ВАНЯ ИВАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 283 по описа за 2020 г. на Софийски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 435 – чл. 438 ГПК.

 

Образувано е по жалба от взискателя Н.В.Н. по изпълнително дело № 20201810400002 по описа на СИС при РС-Б., подадена чрез пълномощника му адв. М. К., срещу постановление за прекратяване на изпълнителното производство от 10.02.2020 г.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление на съдебния изпълнител, с което изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 1 от ГПК. Сочи се на първо място, че за да се приложи посочената разпоредба, е от значение единствено реалното получаване на сумата от кредитора, а  доказателство за това към датата на образуване на изпълнителното производство /17.01.2020 г./ няма представено, във връзка с което счита, че в случая не е осъществено изпълнение на паричното задължение по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗД. Излага се довод, че пощенските станции не са овластени нито от закона, нито от кредитора да получават изпълнението. Сочи се, че извършеното плащане на сумата с пощенски запис не е било доведено до знанието на взискателя, както и че сумата не е получена от последния. Във връзка с това се твърди, представеният пощенски запис на сумата 1000 лв. не е изпратена до истинския взискател Н.В.Н., тъй като представената по делото разписка от 16.01.2020 г. е за извършен пощенски превод на посочената сума на лице Н.В. М.. Не били ангажирани доказателства за неоснователен отказ на взискателя да получи изпратената му чрез пощенски запис сума, поради което същият не би следвало да понесе негативните последици на чл. 96 и чл. 98 от ЗЗД. Иска се обжалваното постановление на съдебния изпълнител да бъде отменено и делото върнато на СИС при РС-Б. за продължаване на съдопроизводствените действия, включително и разглеждане на претенциите за разноски.

Длъжникът ЕТ „П.П.М.”, гр. Б. е подал писмено възражение, с което оспорва жалбата. Сочи, че на следващия ден след получаване на решението на ВКС на 16.01.2020 г. е внесъл сумата по изпълнителния лист чрез пощенски запис с обратна разписка /тъй като в изпълнителния лист, както и в решението, не била посочена банкова сметка ***/ на името на Н.В. М., както е посочено в изпълнителния лист. Сочи, че след проверка в пощенската станция разбрал, че изпратената сума е получена от насрещната страна.

В представените мотиви чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител излага  становище за неоснователност на жалбата. Счита, че са налице предпоставките по чл. 433, ал.1, т. 1 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, а именно: представена е заверена квитанция от пощенската станция, от която е видно, че сумата по изпълнителния лист е внесена на 16.01.2012 г. – преди образуване на изпълнителното дело на 17.01.20120 г., независимо, че е получена от взискателя на 28.01.2020 г. Сочи, че посочената разпоредба на ГПК въвежда като достатъчно изискване сумата да е внесена от взискателя и обстоятелството дали той е получил внесената за него сума в пощенската станция е ирелевантно за прекратяване на изпълнението. В отговор на възражението на жалбоподателя, че сумата не е внесена на истинския взискател Н.В.Н., съдебният изпълнител посочва, че в разписката от „Български пощи” и в известието за доставяне като получател е отбелязан Н.В. М. /както кредиторът е посочен в изпълнителния лист/, но доколкото адресът е същият като посочения в изпълнителния лист, то е очевидно, че се касае за едно и също лице.

Съдът, като обсъди доводите на страните и се запозна с материалите по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Изпълнителното производство по изп. д. № 20201810400002 по описа на СИС при РС- Б. е образувано на 17.01.2012 г. въз основа на изпълнителен лист от 06.01.20120 г. по гр. д.№ 2406/2017 г. по описа на РС-Б. и решение № 282 от 25.11.2019 г. по гр.д. № 2652/2019 г. на ВКС, с който ЕТ „П.П. *** е осъдено да заплати на Н.В. М. сумата 1000 лв. Посочено е, че изпълнителният лист се издава в полза на ищеца Н.В.Н. с адрес ***.

С посоченото решение на ВКС по гр.д. № 2652/19 г. е отхвърлена молбата на ЕТ „П.П. – П. М.-68” за отмяна на влязлото с в сила решение по гр.д. № 4/2019 г. на СОС и молителят е осъден да заплати на Н.В.Н. сумата 1000 лв. разноски по делото.

На 20.01.2020 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника ЕТ „П. П. – П. М.-68” за сумата по изпълниелния лист, получена от последния на 03.02.2020 г.

С молба вх. № 171/05.02.2020 г. до ДСИ длъжникът е поискал да се прекрати производството по делото, поради доброволно изпълнение. Към молбата е представена разписка от „Български пощи” ЕАД за приет на 16.01.2020 г. паричен превод на сума от 1000 лв., извършен от П.В.П. с адрес ***, с получател Н.В. М. с адрес ***, като основание за превода е посочено „по решение 282/25.11.2019 г. на ВКС”. Представено е и известие за доставяне № 2140008 от 28.01.2020 г. на пощенска станция Б., в който е отразено, че на посочената дата получателят Н.В. М. с адрес *** е получил пощенски запис от 1000 лв., изпратен от П.В. П. с адрес ***, като получаването на сумата е удостоверено с подпис на получателя.

С разпореждане на Софийски окръжен съд от 22.06.2020 г. е указано в едноседмичен срок от съобщението жалбоподателят да заяви писмено дали оспорва, че подписът положен за „получател” на горепосоченото известие за доставяне № 2140008 на пощенска станция Б., е положен от него. В изпълнение на това указание с молба вх. № 4923/13.07.2020 г. жалбоподателят Н.В.Н. е заявил, че подписът на горепосоченото известие за доставяне е положен от него.

                                                                                                                                                                                                        При така установеното от фактическа страна, правните изводи на съда са следните:

 Жалбата срещу постановлението за прекратяване на изпълнителното производство е подадена от взискателя срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 1 от ГПК и в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

          В чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК са изброени основанията, при наличието на които изпълнението се прекратява, а именно: когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска. Общото между всички тези основания е, че удостоверяват факта на погасяване на изпълняемото право, в момент, предхождащ образуването на изпълнителното производство. В тези случаи провеждането на принудително изпълнение би се оказало безпредметно, поради което установяването им е предпоставка за преустановяване на по-нататъшното му развитие.

         В случая от представената квитанция от „Български пощи” ЕАД, пощенската станция Б., от 16.01.2012 г. е видно, че на посочената дата длъжникът ЕТ „П.П. – П. М.-68” е извършил пощенски паричен превод на сумата 1000 лв., като основание за превода е посочено „решение 282 от 25.11.2019 г. на ВКС”. Като получател на сумата е посочен Н.В. М. с адрес ***. Молбата за образуване на изпълнителното производство е била депозирана в деловодството на СИС при РС-Б. на 17.01.2020 г. и на същата дата с постановление на ДСИ е образувано изпълнителното производство – т.е., след като сумата по изпълнителния лист вече е била внесена за взискателя в пощенска станция Б. на „БП“ ЕАД. Видно е, че в представената от длъжника квитанция фамилното име на посочения получател на пощенския превод се различава от взискателя по изпълнителното дело – посочено е лице с имена Н.В. М., а имената на взискателя са Н.В.Н., като това несъответствие е следствие от допуснатата грешка в издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образуваното изпълнителното производство. Сумата е изпратена на адреса на взискателя – гр. Б., ул. „Сан Стефано” № 16, посочен в изпълнителния лист. В случая обаче това несъответствие между фамилното име на получателя на паричния пощенски превод и на взискателя по изпълнителното дело не може да обуслови извод, че сумата по изпълнителния лист не е внесена за взискателя преди образуване на делото. От представеното от пощенската станция известие за доставяне № 21400008 на ПС-Б., оформено с подпис на получателя, е видно, че сумата от 1000 лв., внесена от П.В.П., е получена от получателя, посочен с имена Н.В. ***.2020 г. В отговор на даденото указание на въззивния съд жалбоподателят – взискател Н.В.Н. изрично е заявил, че подписът, положен за получател на горепосоченото известие за доставяне, е положен от него. При това положение следва да се приеме, че именно взискателят Н.В.Н. е получил на посочената в известието за доставяне дата 28.01.2020 г. сумата по изпълнителния лист, изпратена му от длъжника чрез пощенски запис. След като същият е получил сумата, вън от съмнение е, че така получената от него сума е била внесена от длъжника на 16.01.2020 г., за което е представена квитанцията от пощенската станция, преди образуване на изпълнителното дело.

            С оглед на това съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК – тъй като сумата по изпълнителния лист е внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното дело за принудителното й събиране. Обстоятелството, че взискателят е получил сумата след образуване на изпълнителното дело / на 28.01.2020 г./, в случая е без значение, тъй като чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК предвижда плащане или „внасяне за взискателя“ на сумата по изпълнителния лист, вкл. и в пощенска станция, като основание за прекратяване на изпълнението. Прекратяването на изпълнението в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК настъпва по силата на закона, а актът на съдебния изпълнител в този случай има декларативен ефект.  След като в настоящия случай взискателят е получил внесената за него преди образуване на изпълнителното дело сума по изпълнителния лист, притезанието на взискателя е удовлетворено, поради което са били налице предпоставките на чл. 433, ал.1, т. 1 от ГПК към момента на обжалваното постановление на ДСИ за прекратяване на изпълнителното производство на посоченото основание.

С оглед на това, обжалваното постановление на ДСИ, с което е прекратено изпълнителното производство, е законосъобразно, а жалбата срещу него следва да бъде оставена без уважение.

 

По гореизложените съображения, Софийски окръжен съд

 

 Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Н.В.Н. срещу постановление от 10.02.2020 г. на Соня Геровска – държавен съдебен изпълнител при РС-Б., с което е прекратено изпълнителното производство по изпълнително дело № 202001810400002, на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.