Р Е Ш Е Н И Е
№………./14.05.2024г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
СЪДИЯ:
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова, разгледа
докладваното от съдията т.д. №1778 по
описа за 2018 г, за да се
произнесе взе предвид следното
Производството е образувано по искова молба
на В.С.С. – синдик на „Т.Р.П.2“ ЕАД (в
несъстоятелност), с която срещу ответниците „Т.Р.П.2“
ЕАД (в несъстоятелност), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** и „П.Л.“
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, се предявяват искове с правно основание чл. 135 ЗЗД, за обявяване за
относително недействителен спрямо кредиторите в производството по
несъстоятелност на „Т.Р.П.2“ ЕАД (в несъстоятелност), на договора за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в Нотариален акт № 30021/14.07.2011
г., акт № 79, том LXXV, дело № 16217/2011
г., с който „Т.Р.П.2“ ЕАД продава на „П.Л.“ ЕООД, следния недвижим имот, а именно:
УПИ VI- 1415 от квартал 8а, по регулационен план на гр. София, Местност „Задгарова артерия“, целият с площ от 24 897,00 кв. м.,
отреден за „Офиси, жилища, ателиета, магазини и КО“ – „процесния
имот“, при съседи: УПИ XIII – 1415, имот без планоснимачен
номер, УПИ V – 1183 и улица „202“.
Ищецът твърди, че с Решение № 1643 от
21.08.2017 по гр. дело № 749/2017 г. ТО, VI-
11 състав по описа на СГС, дружество „Т.Р.П.2“
ЕАД е обявено в несъстоятелност. С Определение № 3125/11.06.2018 г.,
постановено по гр. дело №o 749/2017 г. ТО, VI-
11 състав по описа на СГС, е назначен за синдик на обявеното в несъстоятелност
дружество. През 2008 г. „Т.Р.П.2“ ЕАД /н/ придобива чрез апортна
вноска следния недвижим имот: УПИ VI- 1415 от квартал
8а, по регулационен план на гр. София, Местност „Задгарова
артерия“, целият с площ от 24 897,00 кв.м., отреден за „Офиси, жилища,
ателиета, магазини и КО“ – „процесния имот“, при
съседи: УПИ XIII – 1415, имот без планоснимачен
номер, УПИ V – 1183 и улица „202“. Стойността на апортираното право е 24 468 000,00 лева. Предишен
собственик на имота е „С.Т.Д.1“ ЕООД, ЕИК: *****. На 24.06.2011г. между „Т.Р.П.2“
ЕАД и „Е.Г.И.Б.“ ЕООД е сключен договор за финансов лизинг № BG-2010-I-00007/24.06.2011г.,
в изпълнение на който е сключен договор за покупко-продажба, по силата на който
„Е.Г.И.Б.“ ЕООД купува процесния имот за сумата от
5 000 000,00 евро. Чрез сделката „Т.Р.П.2“ ЕАД реализира загуба в
размер на 19 511 909,00 лева, тъй като намалява своята ликвидност и
възможността си да обслужва търговските си задължения. Купувачът „Е.Г.И.Б.“
ЕООД се твърди да знае, че сделката е увреждаща за продавача, тъй като
продажната цена е на значително по-ниска от стойността на апортираното
имущество, която стойност е вписана по партида на дружеството продавач в
Търговския регистър.
В изпълнение на договора за финансов лизинг
от 24.06.2011г. е сключен последващ договор между „Е.Г.И.Б.“
ЕООД и „Т.Р.П.2“ ЕАД, по силата на който „Е.Г.И.Б.“ ЕООД възлага на „Т.Р.П.2“
ЕАД изграждането на сграда, предназначена за сграда на хипермаркет „БАУХАУС“, в
процесния имот срещу възнаграждение в размер на 7 500 000,00 евро. Според договора
за финансов лизинг от 2. „Т.Р.П.2“ ЕАД, в качеството на изпълнител следва да
участва в изграждането на обекта със собствени средства в размер на сумата от
2 500 000,00 евро, която представлява предоставени заемни средства по
договор за банков кредит от „КТБ“ АД (по-долу КТБ). На 28.03.2012 г. е подписан
приемо-предавателен протокол за процесната
сграда. На 03.05.2012 г., в изпълнение на договора за финансов лизинг от
24.06.2011 г., е подписано споразумение между „Е.Г.И.Б.“ ЕООД и „Т.Р.П.2“ ЕАД,
в което страните се съгласяват, че до този момент „Е.Г.И.Б.“ ЕООД е вложило за
изграждане на процесната сграда сумата от
10 500 000,00 евро, а „Т.Р.П.2“ ЕАД е заплатило 2 000 000,00 евро без ДДС.
По силата на договора за финансов лизинг „Е.Г.И.Б.“
ЕООД предоставя на „Т.Р.П.2“ ЕАД процесната сграда
срещу авансова, първоначално вноска в размер на заплатената сума от
2 000 000,00 евро, и 180 ежемесечни лизингови вноски в размер на
86 804,58 евро. Предметът на договора за лизинг е отдаден под наем на „Б.Б.“ ЕООД, ЕИК *****.
Твърди се, че „Т.Р.П.2“ ЕАД неизпълнява
задължението си за заплащане на лизинговите вноски, съобразно лизинговия план и
на 06.12.2016 г. му е връчена покана от лизингодателя,
с която на основание чл. 10 от Договора за финансов лизинг от 24.06.2011 г.
договорът между страните е прекратен, поради неплащане на 54-та, 55-та и
56-лизингова вноска, с падежи съответно 30.09.2016 г., 31.10.2016 г. и
30.11.2016 г., всяка с размер 157 292,42 лева; стопански и допълнителни разходи по чл. 4 в
размер на 49 058,13 лева и лихва за забава по чл. 5.3. в размер на 9661,25
лева.
Ищецът счита, че с договора за продажба от
14.07.2011 г. са увредени интересите на кредиторите на
несъстоятелността на „Т.Р.П.2“ ЕАД. С
разпоредителната сделка несъстоятелният кредитор съзнателно се разпорежда с
единствения си имот, с цел да няма имущество, от което да се удовлетворят
неговите кредитори. Това обстоятелство се твърди да е известно и на „Е.Г.И.Б.“
ЕООД, който е задължил „Т.Р.П.2“ ЕАД да сключи и договор за кредит с трето лице
– „КТБ“АД, със средствата от който да
участва в изграждането на процесната сграда. Считано
от 23.10.2015 г. „Е.Г.И.Б.“ ЕООД е с променено наименование като „П.Л.“ ЕООД.
Въз основа на изложеното се иска да се обяви за относително недействителна
спрямо кредиторите на „Т.Р.П.2“ ЕАД договора за покупко-продажба на процесния имот от 14.07.2011г. на основание чл. 135, ал.1 ЗЗД, в условията на евентуалност на чл. 135, ал. 3 ЗЗД.
Ответникът „Т.Р.П.2“ ЕАД /в
несъстоятелност/ не подава отговор.
В срока за отговор ответникът „П.Л.“ ЕООД (с
предишно наименование „Е.Г.И.Б.“ ЕООД),
оспорва ищцовата претенция. Счита така предявените
искове за недопустими, тъй като синдикът няма качеството процесуален субституент на кредиторите на дружеството в
несъстоятелност. Счита, че е изтекла 5-годишната давността за предявяване на
иска по чл. 135 ЗЗД, тъй като оспорваната сделка е сключена през 2011г. В условията
на евентуалност счита, че исковата молба е нередовна, тъй като ищецът не е уточнил
в какво качество предявява иска – от свое име или като субституент
на кредиторите. Съединяване на исковете по чл. 135, ал. 1 и ал. 3 ЗЗД в
условията на евентуалност се счита за недопустимо. Не са изложени твърдения
кога са възникнали вземанията на кредиторите на несъстоятелността – преди или
след оспорваната сделка. В исковата молба се сочи, че процесният
имот е с площ 24 897 кв. м., докато видно от Нотариалния акт, в който е обективирана оспорваната сделка, площта на имота е
48 922 кв. м., т.е. не е конкретизиран е обекта на атакуваната сделка.
По същество намира исковете за
неоснователни, тъй като съгласно списъка на приетите вземания на кредиторите,
всички вземания приети за удовлетворяване в производството възникват след
сключване на оспорваната сделка. Дори и да се установи, че има вземания възникнали
преди този момент, то те не са увредени. От една страна, финансовият ефект от
оспорваното продажбено правоотношение не следва да се анализира самостоятелно,
а като елемент от договора за финансов лизинг и то под неговата разновидност на
обратен лизинг, т.е. като средство за кредитиране на лизингополучателя
„Т.Р.П.2“ ЕАД. Този договор е средство за освобождаване на част от собствения
капитал на дружеството, с цел реинвестиране на част от получените средства.
Собственикът на актива е заинтересован да използва тази форма на финансиране,
защото получава в кратки срокове значителна сума от собствеността си, като
същевременно разполага с вещта и се ползва от облагите ѝ. Срещу продадения
имот длъжникът получава определено финансиране, получава правото да ползва
сградата след построяването й, получава правото да получава добивите от наем на
същата, въпреки че не е неин собственик и възможността да придобие
собствеността върху остреното след изплащане на лизинга. Договорът за наем на процесната
сграда е сключен на 19.01.2011 г. и е действащ
през целия срок на лизинга и от него са постъпвали средства достатъчни
да покрият задълженията на лизингополучателя „Т.Р.П.2“
ЕАД. От друга страна, оспорва твърдението, че процесният
имот е единствената собственост на „Т.Р.П.2“ ЕАД. Последното е едноличен
собственик на „Т.Р.П.“ ЕАД, което притежава съседния на процесния
имот. Освен това посоченият в исковата молба като заемодател на „Т.Р.П.2“ ЕАД –
„КТБ“ АД, с когото е сключен договор за заем за финансирането на строежа на процесната сграда, не е кредитор на несъстоятелността,
респективно в настоящото производство не се търси защита на негови права. Дори
да е се приеме, че е налице увреждане, то оспорва наличието на знание за това
от страна на „П.Л.“ ЕООД. Счита, че не е
налице и субективният елемент на иска по чл. 135, ал. 3 ЗЗД, оспорваната сделка
да е предназначена от „П.Л.“ ЕООД и „Т.Р.П.2“ ЕАД да увреди кредиторите на несъстоятелността.
В допълнителната искова молба, ищецът сочи,
че предявява иска в качеството на процесуален субституент
на „Т.Р.П.2“ ЕАД /в несъстоятелност/. Оспорваната сделка е обективираната
в Нотариален акт № 30021/14.07.2011 г., акт № 79, том LXXV,
дело № 16217/2011 г. Поддържа така предявените искове в условията на
евентуалност.
С допълнителния отговор ответникът поддържа
направените оспорвания.
В изпълнение на дадени от съда указания за
уточняване на исковата претенция ищецът заявява, че предмет на предявения иск е
прогласяване относителната недействителност спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността на договора за покупко - продажба на недвижимия имот (вж. молбата от
26.08.2019 г., л. 252-253, том 1). Със същата молба е уточнено, че имотът,
предмет на продажбата е : УПИ VI- 1415 от квартал 8а, по регулационен план на
гр. София, Местност „Задгарова артерия“, целият с
площ от 48 922 кв. м., отреден за „Офиси, жилища, ателиета, магазини и КО“, при
на целия УПИ: път – улица 202; УПИ V – 1183; УПИ XVI – 1415; УПИ XIV – 1416;
коловозно развитие на Централна гара София.
С протоколно определение от 19.11.2019 г.
(л. 376-377, том 2) съдът отново дава указания на ищеца да конкретизира иска си
като изложи твърдения за фактите, от които извежда знанието на третото лице и длъжника за увреждането към момента на
сключване на атакувания договор, евентуално
намерението за увреда
на кредиторите.
С молба - уточнение от 28.11.2019 г. (л.
382-384, том 2) ищецът посочва, че „Т.Р.П.2“ ЕАД има задължения към „КТБ“
АД/н/както преди сключването на договора за покупко -
продажба, така и след това. Този факт става известен за „П.Л.“ ЕООД най - късно
с публикуване на ГФО на несъстоятелното дружество за 2011 г. Освен това
основният актив на „Т.Р.П.2“ ЕАД е отчужденият имот. След като страните по
сделката са наясно, че „Т.Р.П.2“ ЕАД има задължения към други кредитори се
задължава в изпълнение на договора за лизинг да изтегли допълнителни заемни
средства от КТБ АД/н/, то е налице знание, че евентуалните кредитори на
търговеца ще бъдат затруднени да се удовлетворят при евентуално бъдещо негово
неизпълнение на задължения.
С определение № 6496 от 03.12.2019 г. (л.
429-430, том 2) съдът приема, че указаният не са изпълнение и връща исковата в
частта, в която синдикът е предявява иск по чл.135, ал.3 от ЗЗД, поради
непосочване на фактите, от които се извежда намерението на ответниците
да увредят бъдещите кредитори на „ТРП 2“ ЕАД/н/.
С определение постановено по ч.гр.д.
1369/2020 г. САС отменя определение № 6496 от 03.12.2019 г. и връща делото с
указания, че не е необходимо да се излагат допълнителни твърдения относно
намерението за увреждане, извън вече заявените.
Съдът като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства приема
следното:
С Решение № 1643 от 21.08.2017 г. на СГС,е
открито производство по несъстоятелност по отношение на „Т.Р.П.2“ ЕАД /н/,
което решение е обявено в ТР на 22.08.2017 г., а исковата молба е подадена по
куриер на 21.08.2018г. Следователно исковете са предявени в преклузивния едногодишен преклузивен
срок по чл.649, ал.1 от ТЗ.
Първия спорен момент касае правната
квалификация на исковете, тъй като исковете по чл. 135, ал. 1 и чл. 135, ал. 3 ЗЗД имат различни предпоставки, които следва да бъде установени от ищеца, за да
бъдат приети за основателни. За нейното определяне от значение са твърденията
на ищеца в исковата молба и уточненията, както и спецификата на производството,
във връзка с което те се предявяват. Исковете се предявяват от синдика на
несъстоятелното дружеството и целят попълване на масата. В производствата
целящи попълването на масата на несъстоятелността синдикът е субституент на кредиторите, с приети вземания. Предвид
характера на производството на универсално принудително изпълнение и фигурата
на синдика (субституент на всички кредитори), следва
да се приеме, че той не може да предяви иска от името на конкретен кредитор. От
друга страна, вземанията на кредиторите възникват по различно време и при
различни предпоставки, предвид различните отношения с длъжника, които са ги
породили. Този различен времеви момент на пораждане/придобиване на кредиторовото качество на всеки един от тях и липсата на
изрична/специална/ уредба на отменителните искове по
чл. 135 ЗЗД, когато те се предявяват от синдика в производството по несъстоятелност,
налага приложението на тези искове да бъде съобразено с тези особености, защото
спрямо едни кредитори атакуваната сделка може да се окаже предшестваща, а
спрямо други предхождаща. Следователно за целите на производството по
несъстоятелност разпоредбата на чл. 135 ЗЗД подлежи на корективно
тълкуване, въз основа на което следва да се приеме, че, когато искът е предявен
от синдика във връзка с производството по несъстоятелност, той не касае
конкретно вземане на конкретен кредитор, а всички кредитори на масата на
несъстоятелността. Следователно и двете хипотези на ал.1 и ал.3 на чл.135 от ЗЗД следва да се преценят с оглед на един общ за всички кредитори на масата на
несъстоятелността момент, който не зависи от момент на придобиване на кредиторовото им качеството. Този общ момент за всички е
датата на неплатежоспособността, установена с решението за откриване на
производството по несъстоятелност (така Решение № 60164 от 31.05.2022 г. по т.
д. № 1895/2020 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС).
В случая ищецът излага твърдения, че
увреждащата сделка е сключена на 14.07.2011г., която предшества определената с
решението за откриване на производството по несъстоятелност начална дата на
неплатежоспособност - 31.12.2016 г. Излага и твърдения за това, че сделката е
насочена към увреждане на кредиторите на дружеството. С оглед на това съдът
приема, че ищецът предявява единствено искове, който следва да се квалифицират
като такива по чл. 135, ал. 3 ЗЗД. Твърденията на синдика за предявяване на
искове при условията на евентуални искове по чл. 135, ал. 1 ЗЗД и чл. 135, ал.
3 ЗЗД, всъщност представляват евентуални правни квалификации на едни и същи
твърдения на ищеца. Правната квалификация, дадена от страната, не е обвързваща
за съда, защото негово е задължението да квалифицира твърденията, изложени в
исковата молба.
Основателността на иска по чл. 135, ал. 3
от ЗЗД е предпоставена от установяване на следния
фактически състав: 1/ ищецът като синдик на несъстоятелното дружеството да е субституент на кредитори с прието вземане в производството
по несъстоятелност; 2/ ответникът да е извършил действие, с което уврежда
масата на несъстоятелността; 3/ когато увреждащото действие е възмездно трябва
и длъжникът, и третото лице, с което е договарял, да са знаели за увреждането;
4/ намерение за увреждане, т.е
установяване на обстоятелства въз основа на които да се приеме, че сделката е извършена
именно с оглед очакваното бъдещо възникване на задължението. В хипотезата
на иск по чл.135, ал. 3 ЗЗД презумпцията за знание не намира приложение, а
сговорът за увреждане на кредиторите следва да бъде установен от
кредитора/синдика, при условията на пълно и главно доказване (така Решение №
243 от 19.12.2019 г. по гр. д. № 4188/2018 г., ІV г. о. на ВКС). Към датата на
извършване на оспорената продажба (14.07.2011 г.) ответното дружество не е
неплатежоспособно и следователно не може да се направи извод, че със сделката се
увреждат интереса на кредиторите на несъстоятелността. От това, че дружеството
има задължения не може да се изведе намерение за увреждане на масата на
несъстоятелността, а единствено знание, че длъжникът има дългове. Не може да се
презумира и очакване, че 5 години преди изпадането на
дружеството в неплатежоспособност, то цели със сключването на оспорена сделка
да препятства удовлетворяването на своите евентуални бъдещи кредитори в
производството по несъстоятелност. Още по-малко това намерение може да се предположи
по отношение на дружеството, с което несъстоятелният длъжник договаря, след
като лизинговите отношения са изпълнявани и от двете страни, не само в частта
относно прехвърлянето на собствеността, но и по време на строителството на
хипермаркета и след това до 54-та лизингова вноска. Същевременно няма други
доказателства, въз снова на които да се извлече намерение/сговор за увреждане
на бъдещите кредитори на несъстоятелното дружество. Ето защо исковете са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
По
разноските:
С оглед изхода на
делото право на разноски имат само ответниците. От
тях единствено „П.Л.“ ЕООД е доказал направата на такива в размер на
96 000,00 лева за адвокат, които съдът следва да му присъди изцяло.
Съгласно чл. 649, ал.
6 от ТЗ и с оглед изхода на спора, дължимата държавна такса следва да бъде
събрана от масата на несъстоятелността „Т.Р.П.2“ ЕАД (в несъстоятелност).
Съгласно представеното от синдика писмо от Столична община, Отдел " ОП -
Сердика ", общият размер на данъчната оценка на имотите възлиза на
1 099 766,60 лева, а съгласно чл. 71, ал. 2 вр.
с чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. с т. 2 от ГПК, държавната
такса по иска е в размер на 10 997,67 лева. Поради горното несъстоятелното
дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в общ размер на 10 997,67
лева.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете
на В.С.С., в качеството й на синдик на „Т.Р.П.2“ ЕАД
(в несъстоятелност), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***
Славянобългарска № 21, предявени срещу „Т.Р.П.2“ ЕАД (в несъстоятелност) и „П.Л.“
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, с правно основание
чл. 135, ал. 3 от ЗЗД вр. с чл. 649, ал. 1 от ТЗ
за обявяване за недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Т.Р.П.2“
ЕАД (в несъстоятелност) на договора за покупко-продажба, на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № вписан в служба по
вписванията с дв.вх. № 30021/14.07.2011 г., като акт
№ 79, том LXXV, дело № 16217/2011 г., с който „Т.Р.П.2“ ЕАД е продало на „П.Л.“
ЕООД, следния недвижим имот: УПИ VI- 1415 от квартал 8а, по регулационен план
на гр. София, Местност „Задгарова артерия“, целият с
площ от 48 922 кв. м., отреден за „Офиси, жилища, ателиета, магазини и КО“, при
на целия УПИ: път – улица 202; УПИ V – 1183; УПИ XVI – 1415; УПИ XIV – 1416;
коловозно развитие на Централна гара София, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание
чл. 649, ал. 6 от „Т.Р.П.2“ ЕАД (в несъстоятелност), ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:*** Славянобългарска № 21, да заплати в
полза на бюджета на Софийски градски съд държавна такса в размер на 10997,67
лева.
ОСЪЖДА „Т.Р.П.2“ ЕАД (в несъстоятелност),
ЕИК ***** да заплати на „П.Л.“ ЕООД, ЕИК *****, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 96 000,00 лева – разноски за
производството.
Решението може да се обжалва пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: