Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.Козлодуй,
17 март 2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският районен съд, Втори състав в публично заседание на 20.02.2020
година, в състав:
Районен съдия: Адриана
Добрева
при секретаря Валентина Гъркова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1113 по
описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на „Е.М.”
ЕООД, *** със законен представител Райна Иванова Миткова – Тодорова – Управител
и с пълномощник адвокат А.М.К., с която са предявени субективно съединени
искове против Съби К.И. *** и против Г.С. ***, за установяване дължимост на
оспореното вземане присъдено в заповедно производство по частно гражданско дело
№ 821/2019г. по описа на Районен съд – Козлодуй, както следва: главница 3000.00
лева частично дължима по Договор за потребителски кредит без поръчители от
17.05.2008 г. и Договор за поръчителство към него от 01.04.2010 г. ведно с
Анекс № 1 от 01.04.2010 към Договор за потребителски кредит от 17.05.2008 г. от
общо дължима изискуема главница в размер на 9106.17 лева, законна лихва от датата
на подаване на заявлението 02.07.2019г. до изплащане на вземането и направените
в заповедното производство разноски.
В съдебни заседания за ищеца се явява
адвокат К. и поддържа иска.
Ответниците в срока по чл.131 от ГПК са
подали редовен писмен отговор на исковата молба, с който всеки оспорва иска и
излага подробни съображения.
В съдебни заседания за двамата ответници
се явява адвокат М.С. и оспорва исковете по съображенията подробно изложени в
писмения отговор.
В хода на съдебното дирене са събрани
писмени доказателства и е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
Съда
приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства:
На 17.05.2008г. в гр.Козлодуй е сключен
Договор за потребителски кредит без поръчителство между „Стопанска и
инвестиционна банка” АД /СИБАНК/, в качеството на Кредитор и ответника Съби К.И.,
в качеството на Кредитополучател. Съгласно чл.1 от Договора, Банката отпуска на
длъжника потребителски кредит в размер на 10 000.00 лева със срок за издължаване
120 месеца, който следва да бъде погасен на вноски всяка от по 158.29 лева,
платими до 17-то число на месеца. В чл.8
от договора страните са уговорили възможността банката едностранно да обяви
кредита за предсрочно изискуем, когато Длъжника не изпълни частично или
напълно, която и е да е анюитетна погасителна вноска, както и при неизпълнение
на което и да е от задълженията или условията по договора. Уговорено е, че в
случаите, когато Банката е упражнила това си право, изпраща на Длъжника писмено
съобщение за датата, на която кредита е обявен за предсрочно изискуем и за
размера на остатъка от кредита, като уведомлението се изпраща на посочените в
договора постоянен или настоящ адрес на Длъжника.
На 01.04.2010г в гр.Козлодуй е сключен
Договор за поръчителство към Договора от 17.05.2008г. между „Стопанска и
инвестиционна банка” АД, в качеството на Кредитор и ответника Г.С.К. в
качеството на Поръчител. Съгласно чл.1.1
от Договора поръчителят се е задължил спрямо Кредитора да отговаря при условията
на солидарна отговорност за изпълнение на
задължението на длъжника Съби И. по Договора от 17.05.2008г. и в размер на
дълга по главница - 9 118.13 лева, с краен срок за издължаване
30.03.2020г.
На 01.04.2010г. в гр.Козлодуй е сключен и
Анекс № 1 към Договор за поръчителство към Договора от 17.05.2008г. между
„Стопанска и инвестиционна банка” АД в качеството на Кредитор и Съби И. в
качеството длъжник. Съгласно чл.1 от Анекса Длъжникът осигурява поръчителство
на Г.С.К., като между поръчителя и банката е подписан договор. На основание чл.
2 от Анекса страните са констатирали, че към датата на подписване на Анекса
остатъкът по главницата е в размер на 9 118.13 лева. Банката отпуска на
Длъжника допълнителна сума в размер на 881.87 лева, с която следва да бъде
погасено просрочие по Договора за потребителски кредит от 17.05.2008г. В
резултат на отпусната сума е формирано общо задължение по главница в размер на
10 000.00 лева, а крайния срок за издължаване на кредита е 30.03.2020г.
На основание сключен Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 27.02.2013г. и приложенията към него между
„СИБАНК” АД и ищеца „ЕОС МАТРИКС” ООД, задължението на длъжника Съби И. и
поръчителя Г.К., произтичащо от Договор за потребителски кредит без
поръчителство от 17.05.2008г., Договор за поръчителство от 01.04.2010г. и Анекс
№ 1 от 01.04.2010г. към Договор за потребителски кредит от 17.05.2008г., е
изкупено от „ЕОС МАТРИКС” ООД. Договора за цесия е приложен в делото на
л.20-40, като в §5.2 от същия договор, Цесионера - „ЕОС МАТРИКС” ООД е упълномощен
изрично от Цедента - „СИБАНК” АД, да извършва уведомяване от името и за сметка
на последния за извършеното прехвърляне на вземането.
Ищеца твърди и по делото е безспорно
установено и редовно проведено заповедно производство по частно гражданско дело
№ 821/2019г. по описа на Районен съд – Козлодуй образувано по заявление по
чл.410 ГПК на ищеца против двамата ответници, по което съда се е произнесъл със
заповед по чл.410 ГПК № 520 от 3.07.2019г., с която е разпоредил длъжниците Съби
И. и Г.К. да заплатят на „Е.М.” ЕООД, главница от 3000.00 лева частично дължима
по Договор за потребителски кредит без поръчители от 17.05.2008 г. и Договор за
поръчителство към него от 01.04.2010 г. ведно с Анекс № 1 от 01.04.2010 към
Договор за потребителски кредит от 17.05.2008 г. от общо дължима изискуема
главница в размер на 9106.17 лева, законна лихва от датата на подаване на
заявлението 02.07.2019г. до изплащане на вземането и направените в заповедното
производство разноски. Тъй като длъжниците са подали възражения срещу
издадената заповед, след указание на съда, ищеца е предявил настоящия иск за
установяване дължимост на оспореното вземане.
Ответниците оспорват претенцията и излагат
съображения, че не дължат вземането, тъй като е погасено по давност. Че е
налице нищожност на клаузи в договора за кредит, поради противоречието им със закона
- ЗЗП и тъй като има неравноправни клаузи в договорите. Излагат съображения, че
не са били уведомени за договора за цесия, както и че няма доказателства да им
е обявена и следователно не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
Видно от изложеното от ищеца в заявлението
за издаване заповед по реда на заповедното производство /предмет на ч.гр.д.№
821/2019г. на РС-Козлодуй/, в него заявителя претендира вземането от 3000.00
лева частично дължима главница от цялата от 9106.17 лева дължима солидарно от
ответниците като длъжник и поръчител от Договор за потребителски кредит без
поръчители от 17.05.2008 г. и Договор за поръчителство към него от 01.04.2010г.
и Анекс № 1 от 01.04.2010г. към Договор за потребителски кредит от 17.05.2008г.,
което основава на цитираните договори, договор за цесия от 27.02.2013г. и уведомление от упълномощен адвокат на 17.09.2015г. за цесията,
на длъжниците и предоставянето им със същото уведомление на 15-дневен срок за
доброволно изпълнение.
Ищеца с исковата молба е претендирал
същото вземане доколкото то е оспорено в заповедното производство от
длъжниците/, но основаващо се на същите Договор за потребителски кредит без
поръчители от 17.05.2008 г. и Договор за поръчителство към него от 01.04.2010г.
и Анекс № 1 от 01.04.2010г. към Договор за потребителски кредит от 17.05.2008г.,
договор за цесия между банката и ищеца от 27.02.2013г. и Уведомление за
извършено прехвърляне на вземания с изх. № 817/07.05.2019г. и обратна разписка
до Съби И., Уведомление за предсрочна изискуемост и покана за доброволно
плащане с изх.№ 818/07.05.2019г. до Съби И.; Уведомление за извършено
прехвърляне на вземания с изх. № 819/07.05.2019г. и обратна разписка до Г.К. и
Уведомление за предсрочна изискуемост и покана за доброволно плащане с изх.№
820/07.05.2019г. до Г.К..
От
приетото от съда като обективно и обосновано заключение на вещото лице експерт
счетоводител се установява,
че на 17.05.2008г. в гр. Козлодуй е сключен Договор за потребителски кредит без
поръчители между „СИБАНК" АД и Съби К.И. в качеството му на
кредитополучател, като банката е отпуснала на ответника договорена сума в
размер на 10 000.00 лева със срок за издължаване 120 месеца. На 01.04.2010г. в гр.
Козлодуй е сключен Договор за поръчителскво към Договор за потребителски кредит
без поръчители от 17.05.2008г., като ответника Г.С.К. е приет за поръчител по
първия договор, а с подписания анекс № 1 на 01.04.2010г. банката револвира
кредита като се констатира, че дълга по главница към същия момент е в размер на
9118.13 лева и са отпуснати нови 881.87 лева, с което главницата отново е в
размер на 10 000.00 лева и се удължава крайния срок на погасяване на
задължението като новия краен срок е 30.03.2020г.
Ответника Съби К.И. е имал ангажимент към
банката ежемесечно да прави вноска по 158.29 лева до 17-то число на месеца за
120 месеца. Ответника не е погасявал редовно кредита, като последното плащане е
на 20.12.2012г. Според вещото лице с тези плащания към банката общо постъпилата
сума по кредита е в размер на 8402.64 лева, от които погасени главница в размер
на 1374.91 лева и лихви в размер на 7027.73 лева.
Към датата на прехвърляне на задължението
от банката на ищеца на 27.02.2013г. от задължението по главница общо в размер
на 10 882.00 лева остава непогасена главница в размер на 9507.09 лева и непогасени лихви в размер на 1054.00
лева, или общо 10 561 лева задължение. С тези суми точно е направено и
прехвърлянето на задължението на Съби К.И. - кредитоискател и Г.С.К. -
поръчител от банката към „Е.М." ЕООД. След датата на цесията в
счетоводната система на ищеца „Е.М." ЕООД - цедент са постъпили суми по
задължението в размер на 1454.50 лева, с
която сума са погасени лихвите 1054.00 лева и част от главницата 400.50 лева,
като е останала дължима главница в размер на 9106.17 лева.
При така
възприетата фактическа обстановка настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
С оглед предмета на спора, в тежест на ищеца по
пътя на главното и пълно доказване е да установи, че е сключил
с ответниците – заемател и поръчител валиден договор за заем,
съответно поръчителство, по силата на които договори, банката е поела
задължението да предостави на заемателя определена сума пари, а
последния е поел задължението да издължава главницата и лихвите по заема,
съгласно договора и погасителния план, съответно поръчителя се е задължил
солидарно с длъжника по договора. Ищецът следва да докаже и размера
на претендираното вземане към момента на предявяване на иска.
При оспорване от ответника на предявения иск в тежест
на последния е да докаже недължимост на претендираните суми
изцяло или отчасти, като установи изпълнение на задълженията си по договора,
или да докаже наличието
на правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти
и обстоятелства.
По делото безспорно се установи наличието на валидно
облигационно отношение между страните следващо от писмен Договор за
потребителски кредит без поръчителство между
„Стопанска и инвестиционна банка” АД и ответника Съби К.И., по силата на който Банката
е предоставила на длъжника потребителски кредит в размер на 10 000.00 лева
със срок за издължаване 120 месеца, като длъжника се е задължил да върне заема
на вноски от по 158.29 лева до 17-то число на месеца. Безспорно се установи и
наличието на валидно облигационно правоотношение между банката и втория
ответника следващо от сключен на 01.04.2010г в гр.Козлодуй Договор за
поръчителство към Договора от 17.05.2008г. между „Стопанска и инвестиционна
банка” АД, в качеството на Кредитор и ответника Г.С.К. в качеството на
Поръчител. С този договор поръчителят се е задължил спрямо Кредитора да
отговаря при условията на солидарна отговорност за
изпълнение на задължението на длъжника ищеца Съби И. по Договора от
17.05.2008г. и в размер на дълга по главница - 9 118.13 лева, с краен срок
за издължаване 30.03.2020г.
Ответниците не оспорват наличието на тези валидни
облигационни отношения, от които безспорно се установява техните задължения към
банката.
Не е спорно и обстоятелството, че длъжника по кредита
е извършвал плащания към банката, като последното плащане е на 20.12.2012г. и с него по кредита е постъпило плащане общо в
размер на 8402.64 лева, с което са погасени главница в размер на 1374.91 лева и
лихви в размер на 7027.73 лева, като е останала непогасена главница в размер на
9507.09 лева и непогасени лихви в размер
на 1054.00 лева, или общо 10 561 лева задължение. Това задължение е прехвърлено
от банката на ищеца с валиден договор за цесия на 27.02.2013г. От заключението
на вещото лице се установява и факта, че длъжникът е извършил още плащания по
кредита вече в полза на ищеца цедент в размер на 1454.50 лева, с която
сума са погасени лихвите 1054.00 лева и част от главницата 400.50 лева, като е
останала дължима само главница в размер на 9106.17 лева.
Така съда
приема за безспорно, че двамата ответници отговорят солидарно спрямо банката за
задължението следващо от договора за кредит, анекса към него и договора за
поръчителство за претендираната главница от 3000.00 лева като част от цялата
главница от общо 9106.17 лева, а по силата на валидния договор за цесия от
27.02.2013г., с който банката е прехвърлили на ищеца задължението на
ответниците, те вече отговарят солидарно за това задължение към ищеца.
По
възражението на ответниците са нищожни клаузи от договора, съда намира, че доводите са верни – касае се за
потребителски договор, за който за приложими разпоредбите на ЗЗП, но тъй като
ищеца претендира част от главница, а тя винаги е дължима /ответниците оспорват
клаузи касаещи лихви/, то тази претенция е основателна, а възраженията за
нищожност на договорни клаузи касаещи лихви са неотносими към спора, и не
следва да бъдат обсъждани.
По
възражението на ответниците, че не са уведомени за цесията.
Съгласно постоянна практика на ВКС, обективирана в
Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954г. на ОСГК на ВС и постановените по реда
на чл. 290 ГПК решение № 123/24.06.2009г. по т. д. № 12/2009г. на ВКС, ТК, ІІ
т. о. и решение № 137/02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на ВКС, ГК, III г.
о., за да произведе цесията действие спрямо длъжника на основание чл. 99, ал. 3
и ал. 4 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за
прехвърлянето на вземането. Целта на задължението на цедента за уведомяване на
длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на
неговото задължение - да изпълни задължението си точно като плати на надлежно
легитимирано лице, което е носител на вземането. Правно релевантно за
действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено от предишния кредитор
/цедента/, но не и съобщението, извършено от новия кредитор /цесионера/. Допустимо е по силата на принципа на
свободата на договаряне съгласно чл.9 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ да
упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като
негов пълномощник. В този случай представителната власт възниква по волята на
представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл.36 ЗЗД като обемът й се
определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл.39 ЗЗД.
Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД.
Не е възможно уведомяването съгласно чл. 99, ал. 3 и
ал. 4 ЗЗД от цедента да бъде заместено от съобщението за издадената заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, тъй като заповедта за изпълнение и
съобщението са издадени от съда, а не от цедента, нито от негов пълномощник. Получаването на уведомлението за цесията в
рамките на исковото производство с връчване на приложените към исковата молба
доказателства, едно от които е изходящото от цедента или неговия пълномощник
съобщение по чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД не може да бъде игнорирано. Следователно с
връчване на уведомлението в хода на исковото производство цесията има действие
спрямо длъжника.
Съгласно уговорката в т.5.2 от договора за цесия, банката
- прехвърлител дава съгласието си и упълномощава цесионера, който от своя
страна се задължава, да изпраща писмени уведомления до длъжниците във връзка с
извършеното прехвърляне на задължението им към нов кредитор, съгласно чл.99 ЗЗД. В т.5.3 цедентът се е задължил до 7 дни след датата на плащане на пълната
цена по договора за цесия да даде на цесионера нотариално заверено пълномощно,
по силата на което последният да извърши посочените писмени уведомления.
Банката - цедент чрез органните си представители, е упълномощила приобретателя
по цесията да уведоми от името на банката длъжниците по прехвърлените вземания.
По делото няма доказателства за твърдението на ищеца в
заявлението по заповедното производство за факта, че на 17.09.2015г.
ответниците длъжници са уведомени за цесията, нито, че вземането на банката е
обявено за предсрочно изискуемо тогава.
С исковата молба са представени Уведомление за извършено прехвърляне на вземания с изх. №
817/07.05.2019г., Уведомление за предсрочна изискуемост и покана за доброволно
плащане с изх.№ 818/07.05.2019г. до ответника Съби И. и обратна разписка на
л.6, видно от която уведомлението за цесия и предсрочна изискуемост на кредита
не са връчени на ответника Съби И. и известието е оформено като неполучено
поради сменен адрес.
Представени са и Уведомление за извършено
прехвърляне на вземания с изх. № 819/07.05.2019г., Уведомление за предсрочна
изискуемост и покана за доброволно плащане с изх.№ 820/07.05.2019г. до ответника
Г.К. и обратна разписка до последния на л.9 връчени му лично на 18.05.2019г.
Така
съдът приема, че за цесията ответника Съби И. е уведомен с връчване на препис
от исковата молба чрез пълномощника адвокат С. на 28.10.2019г. и тя има
действие по отношение на него. Както и има действие по отношение ответника Г.К.,
който лично е уведомен за цесията с връчване на уведомлението на 18.05.2019г.
По
отношение възражението на ответниците за обявената предсрочна изискуемост.
Съда съобрази формирана постоянна практика
на ВКС в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т. дело № 4/2013г.
на ОСГТК на ВКС, съгласно която в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият
кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или
при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да
уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост. Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните
институции, правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем следва
да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като банката – кредитор трябва да е уведомила длъжника за обявяване
на предсрочната изискуемост на кредита.
Настоящият съдебен състав счита, че
даденото разрешение в т.18 на посоченото Тълкувателно решение намира приложение
и за договорите за потребителски кредит, тъй като разпоредбата на чл. 60, ал. 2
ЗКИ намира приложение за всички видови договори за кредит. В настоящия случай
предсрочната изискуемост на кредита е уговорена в чл.8 от договора - при
настъпване на определени обстоятелства /нарушение на определени задължения от
страна на кредитополучателя, включително при допуснато просрочие на погасителна,
анюитетна вноска по кредита/ кредитът ведно с лихвите, неустойките и разноските
в пълен размер става по преценка на банката изцяло или частично предсрочно
изискуем. Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от
длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако
към този момент са настъпили уговорените в договора за кредит предпоставки,
обуславящи настъпването й. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не
представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй
като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното
производство е едностранно. Връчването на издадената заповед за изпълнение на
длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора
и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл. Исковата молба може да
има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно
изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната
изискуемост се обявява на длъжника. Ако относимите към настъпване и обявяване
на предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в
предявения размер и на предявеното основание. Уведомяването на длъжника, че
кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис
от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за
кредит условия за нейното настъпване. Това уведомяване не може да бъде взето
предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното
право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови основателност на
установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може да промени с обратна сила
момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлява ново
основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на
заповед за изпълнение.
Освен това съобразно съдебната практика,
при липса на изрично делегирано право от цедента на цесионера да обяви
предсрочна изискуемост на длъжника по банков кредит, със сключването на
договора за цесия върху цедента преминава правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем. От тук следва извода, че доколкото на ответника длъжник
Съби И. не е връчено уведомление, че кредита е обявен за предсрочно изискуем
към датата на подаване на заявлението на 02.07.2019г. /а крайния срок за
погасяване на кредита настъпва след тази дата на 30.03.2020г., то
установителния иск по чл.422 ГПК по отношение на него е неоснователен.
Основателна е претенцията по отношение
солидарния длъжник поръчителя Г.К., на когото уведомлението за обявена
предсрочна изискуемост на кредита е връчено лично на 18.05.2019г., което е
преди датата на подаване на заявлението и на предявяване на настоящия иск по
чл.422 ГПК.
По отношение възражението за изтекла
погасителна давност, според съда то е неоснователно, защото по претенцията за
главница тази давност е общата петгодишна и започва да тече от датата на
уведомяване на длъжника, че кредита е обявен за предсрочно изискуем.
В
този смисъл според съда иска по чл.422 ГПК следва да бъде уважен само по
отношение ответника Г.К. и да бъде отхвърлен като неоснователен по отношение
ответника Съби И..
При този
изход на делото, ответника Г.К. следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество половината от направените по делото разноски - 30.00 половината от платената държавна такса
в заповедното производство; 30.00 лева половината от платената държавна в
настоящото исково производство и 100.00 лева половината пратен депозит за
вещото лице.
Ищеца пък следва да
заплати на ответника Съби И. направените от него съдебни разноски
представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК по отношение на „Е.М.” ЕООД, *** със законен представител Райна Иванова Миткова
– Тодорова – Управител, че солидарния длъжник и поръчител Г.С. ***, дължи
вземането присъдено в заповедно производство по частно гражданско дело №
821/2019г. по описа на Районен съд – Козлодуй за главница 3000.00 лева частично
дължима от цялата главница в размер на 9106.17 лева по Договор за потребителски
кредит без поръчители от 17.05.2008 г. и Договор за поръчителство към него от
01.04.2010 г. ведно с Анекс № 1 от 01.04.2010г. към Договор за потребителски
кредит от 17.05.2008г. ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението на 02.07.2019г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на „Е.М.”
ЕООД, *** със законен представител Райна Иванова Миткова – Тодорова – Управител
против длъжника Съби К.И. *** за признаване за установено дължимост на вземането
присъдено в заповедно производство по частно гражданско дело № 821/2019г. по
описа на Районен съд – Козлодуй за главница 3000.00 лева частично дължима от
цялата главница в размер на 9106.17 лева по Договор за потребителски кредит без
поръчители от 17.05.2008 г. и Договор за поръчителство към него от 01.04.2010
г. ведно с Анекс № 1 от 01.04.2010г. към Договор за потребителски кредит от
17.05.2008г. ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението на
02.07.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Г.С. ***
да заплати на „Е.М.” ЕООД, *** разноски по делото в размер на 160.00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „Е.М.”
ЕООД, *** да заплати на Съби К.И. *** съдебни разноски в размер на 500.00 лева
за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните
пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от връчването на преписи със
съобщения.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: