Решение по дело №15092/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3782
Дата: 10 август 2020 г. (в сила от 7 септември 2020 г.)
Съдия: Деница Димитрова Славова
Дело: 20193110115092
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 септември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№…

гр. Варна, 10.08.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито публично заседание на седемнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА

 

при секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 15092 описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.415 от ГПК, вр. чл. 410 ал. 1 т. 3 от КЗ  от „Г.З.“ ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.Е.Б.срещу Л.Д.Х., ЕГН **********, адрес: ***, да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по Заповед за изпълнение №6112/6.8.2019г, постановена по ч.гр. дело № 12397/2019. на ВРС, 42 състав, сумата от 295,02 лв. (двеста деветдесет и пет лева и две стотинки), представляваща регресно вземане на застрахователя - изплатено застрахователно обезщетение, включително лихви и разноски по щета № 85011700227, въз основа на сключена застраховка „Любим дом“ в „Г.з.” ЕАД, обективирана в застрахователна полица № 8501117017055636, с период на покритие от 30.09.2017 г. до 29.09.2018 г. включително, вследствие на възникнала на 01.10.2017 г. авария на ВиК – инсталация в апартамент № **, находящ се в гр. ***** – собственост на Л.Д.Х., в апартамент № **, находящ се в същата сграда, на ет. *, точно под ап. ** – собственост на Е.П.А., за настъпили вреди – измокрени тавани и стени в кухня-трапезария на апартамент № **,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 02.08.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се и разноски.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

Ищецът твърди, че на 01.10.2017 г. вследствие на авария на ВиК инсталация в апартамент № **, собственост на длъжника Л.Д.Х., е причинено наводнение и са нанесени вреди в апартамент № **, собственост на Е.П.А., за което в „Г.з.“ ЕАД е заведена щета № 85011700227/2017 г.

Апартамент № **, собственост на Л.Д.Х., към момента на събитието е бил застрахован по застраховка „Любим дом“ в „Г.З.“ ЕАД с полица № 8501117017055636/2017 год. и период на покритие от 30.09.2017 год. до 29.09.2017 год. включително. Съгласно т.9.2.11 от общите условия по договора, покрит риск от основното покритие е изтичане на вода и пара в резултат на авария на водопроводни, канализационни и паропроводни инсталации.

 На 03.10.2017 год. в дружеството е постъпило уведомление за настъпило застрахователно събитие със застрахованото по застрахователната полица имущество. Във връзка с подаденото уведомление, в дружеството е образувана преписка по щета с № 85011700227/2017 г..

На 04.10.2013 год., е извършен оглед на застрахованото имущество, за което е съставен и опис на повреденото имущество, както и снимки, съставен е констативен протокол, подписан от застрахования. За настъпилото събитие са изготвени и две декларации от съседите на застрахованата А. - Д. Г.и Д.М., която е и касиер на етажната собственост.

За определяне размера на вредите е изготвена количествено стойностна сметка за изпълнение на ремонтни строително-монтажни работи по възстановяване на обект АПАРТАМЕНТ №**. Съгласно изготвената калкулация вредите от процесното събитие са в размер 275.02лв. Калкулацията е изготвена от независим експерт инж. П. З., за което е заплатено възнаграждение в размер на 20,00лв.

С платежно нареждане от 17.10.2017г. застрахователят е платил застрахователно обезщетение в размер на 275,02лв. на застрахованата, а на 10.11.2017г. 20,00лв. на вещото лице, изготвило количествено-стойностната сметка за определяне размера на причинените вреди.

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на Районен съд-Варна, XLII с-в, издадена по ч.гр.д. № 12397/2019г., ответникът Л.Д.Х. е осъдена да заплати на „Г.З." ЕАД, сумата от 295,02 лв. Същата обаче е възразила в срока по чл. 414 от ГПК, поради което е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

По делото е постъпил отговор от ответната страна в срока по чл.131 от ГПК.

В същия се оспорва иска по основание и размер.

Не се оспорва, че ответницата е собственик на апартамент № *-* с административен адрес в гр.*****.

Оспорва се твърдението на ищеца, че на 01.10.2017 год., а така също преди и след тази дата, в апартамент № ** е имало авария на ВиК инсталация в банята или в което и да е друго помещение.

Оспорва и твърдението на ищеца, че е била уведомявана от ищеца както за установена авария на ВиК инсталация в апартамента й, така и за заплащане на претендираната сума.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител с писмена молба поддържа иска и моли за уважаването му, а процесуалния представител на ответника моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като прецени становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и по правилата на ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК, като намира материално правната си квалификация в разпоредбата на чл. 410, ал.1 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 410 ал. 1 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу:

1. причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение, или

2. възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите, или

3. собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите.

За да бъде уважен иска по чл. 410 ал. 1 т. 3 от КЗ, ищецът следва да докаже, че е сключен валиден договор за застраховка, че е настъпило застрахователно събитие, уговорено в договора, че от него са причинени вреди по вид и размер, съгласно твърдяното, че е заплатил застрахователно обезщетение по договора за застраховка, че вредите се намират в причинно следствена връзка с вещ, собственост на ответника. В тежест на ответника  е да докаже правопогасяващите си възражения.  

По делото не се спори, че ответницата е собственик на апартамент № ** с административен адрес в гр.*****. Не се оспорва и наличието на застрахователно правоотношение по договор за застраховка, и плащането на  застрахователно обезщетение по договора. Не се оспорват вида и размера на вредите.

Оспорва се наличието на авария в апартамент № ** с административен адрес в гр.*****, съответно причинно-следствената връзка между състоянието на апартамента и вредите в апартамент № **.

Съгласно изготвената по делото СТЕ, вредите, описани в застрахователна преписка №85011700227/2017 се дължат на теч от отвора в общата за ап.** и ап.** плоча, служещ за преминаване на вертикален канализационен клон. Този клон е изпълнен от ПВЦ тръби ф110 и е ситуиран в ъгъла, до тоалета в санитарното помещение на ап.**. В него чрез разклонител, дъги и мека връзка е заустен тоалета в санитарното помещение на ап.**. Към тази точка е насочен и душа в санитарното помещение на ап.**. Следствие на дълга експлоатация или непрецизен ремонт в тази точка е най-висок риска за преминаване на води през общата за ап.** и ап.** плоча. Възможно е вредите в ап. ** да са причинени от ВиК авария в ап.**. Към настоящия момент няма следи от авария в ап.**. Разпитано в с.з. вещото лице сочи, че най-вероятно е вредите да са причинени от теч от ап. **, тъй като след ремонта на същия, течът е изчезнал.

Разпитани в с.з са св. Е.П.А. и Д.В.М. /декларацията от застрахователната преписка представлява недопустимо доказателство по смисъла на ГПК – свидетелски показания в писмен вид/. От показанията на св. Е.А. се установява, че същата е установила, че вредите в апартамента й са причинени в следствие на проблем, който има апартаментът над нейната собственост, включая мръсния канал и мокрото помещение – банята. Спомня си аварията, собственикът на апартамента живеел в гр. София, а в апартамента имало квартиранти. Той отрекъл вредите да са от неговия апартамент, но после се оказало, че тоалетната чиния е само сложена и няма връзка с мръсния канал. Нямало душ, а само маркуч. Нямало плочки, те били избити и начупени, само на плоча. Св. Д.М. сочи, че на два пъти е ходила до двата апартамента –  ап. **, където са вредите и ап. **. Сочи, че няма как течът да е от други апартаменти, тъй като други апартаменти над ап. 5** няма. Сочи, че най - отгоре на блока има обща тераса, която е остъклена и няма от къде да прокапе вода от там.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че вредите в ап. ** са причинени в следствие на авария на канализационната система на ап. **. Авария е всеки непреднамерен акт, нежелано и непланирано събитие, което би могло да бъде предотвратено, ако обстоятелствата, довели до произшествието, са взети под внимание и са предприети необходимите мерки за предотвратяването му. В конкретния случай състоянието на вещта, собственост на ответника, и по-конкретно състоянието на канализацията в банята на ап. ** /липсващи плочки, нефиксирането и неизолирането на тоалетната чиния/, е станала причина за възникване на внезапно изпускане на вода от мръсния канал и стичането й в ап. ** /твърдяната авария/. Поради това вредите, получени по стените и тавана на ап. **, се явяват пряка и непосредствена последица от състоянието на вещта, собственост на ответника, а именно ап. **.

Въз основа на изложеното искът се явява основателен и следва да бъде уважен.

С оглед развитието на исковото производство, разноски се дължат в полза на ищеца както за заповедното производство – в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет лева), за заплатена държавна такса и 50,00 лв. (петдесет лева), юрисконсултско възнаграждение, така и за исковото – в размер на 435лв., съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Л.Д.Х., ЕГН **********, адрес: ***, ДЪЛЖИ НА „Г.З.“ ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.Е.Б., по Заповед за изпълнение №6112/6.8.2019г, постановена по ч.гр. дело № 12397/2019. на ВРС, 42 състав, сумата от 295,02 лв. (двеста деветдесет и пет лева и две стотинки), представляваща регресно вземане на застрахователя - изплатено застрахователно обезщетение, включително лихви и разноски по щета № 85011700227, въз основа на сключена застраховка „Любим дом“ в „Г.з.” ЕАД, обективирана в застрахователна полица № 8501117017055636, с период на покритие от 30.09.2017 г. до 29.09.2018 г. включително, вследствие на възникнала на 01.10.2017 г. авария на ВиК – инсталация в апартамент № **, находящ се в гр. ***** – собственост на Л.Д.Х., в апартамент № **, находящ се в същата сграда, на ет. *, точно под ап. ** – собственост на Е.П.А., за настъпили вреди – измокрени тавани и стени в кухня-трапезария на апартамент № **,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 02.08.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, на основание чл.415 от ГПК, вр. чл. 410 ал. 1 т. 3 от КЗ.

 

 

ОСЪЖДА Л.Д.Х., ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Г.З.“ ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.Е.Б., сумата от 25,00 лв. (двадесет и пет лева), за заплатена държавна такса и 50,00 лв. (петдесет лева), юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски в заповедното производство, за които е издадена Заповед за изпълнение №6112/6.8.2019г, постановена по ч.гр. дело № 12397/2019. на ВРС, 42 състав, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА Л.Д.Х., ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Г.З.“ ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.Е.Б., сумата от 435лв. /четиристотин тридесет и пет лева/, представляваща разноски в исковото производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.

 

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: