№ 8021
гр. София, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110149416 по описа за 2023 година
Производство е образувано по предявен от В. Й. Х. срещу Р.Б., представлявана от
************, иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване на установено в
отношенията между страните, че В. Й. Х. не дължи на Д., чрез ************, сумата в
размер на 2544,75 лева, представляваща главница по договор за студентски кредит от
21.10.2011г., сключен между /ФИРМА/ и В. Х., и по който Д. поради гарантиране
изпълнението на задълженията й съобразно ЗКСД и след това в качеството си на гарант
погасява задълженията на ищцата на основание по чл. 14, ал.3 от ЗКСД и придобива
регресни права срещу ищеца, сумата в размер на 2049,23 лева, представляваща законна
лихва, изчислена от 21.10.2015г. до 18.08.2023г., сумата в размер на 81,32 лева,
представляваща лихва, за периода от 15.04.2015г. до 01.10.2015г., сумата в размер на 15,30
лева, представляваща наказателна лихва, за периода от 15.05.2015г. до 20.10.2015г.,
сумата в размер на 352,83 лева за разноски, и за които суми е издаден изпълнителен лист
от 21.09.2016г. по ч.гр.д. № 63869/2015г. по описа на СРС, 37-ми състав и въз основа на
който е образувано последно изп.д. № 2023***0402210 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № *** в
КЧСИ, с район на действие, района на СГС, поради обстоятелството, че вземането е
погасено по давност.
Ищецът, твърди, че не дължи на ответника посочените в изпълнителния лист от
21.09.2016 г., по ч.гр.д. № 63869/2015г. по описа на СРС, 37-ми състав суми, поради
погасяване на задълженията по давност. За принудително събиране на същите са били
образувани, както следва: изп. д. № 1 от 2017 по описа на ЧСИ Л.М., рег. № *** в КЧСИ, с
район на действие, района на СГС, преобразувано в изп. д. № 1471 от 2017 по описа на
ЧСИ Г.К., рег. № *** в КЧСИ, с район на действие, района на СГС, което било
прекратено чрез перемция и последно изп.д. № 2023***0402210 по описа на ЧСИ Г.К., рег.
№ *** в КЧСИ, с район на действие, района на СГС. Посочва, че последното валидно
извършено изпълнително действие е извършено на 21.12.2017 г. когато е получено
запорно съобщение в /ФИРМА/. Сочи, че вземането е погасено по давност, тъй като
последното изпълшено изпълнително действие датира от 22.12.2017 г. и давността е
изтекла на 21.12.2022г., поради което вземането не подлежи на принудително изпълнение.
Обосновава правния си интерес с твърдението, че доколкото е налице висящо
изпълнително производство, то към момента ЧСИ извършва изпълнителни действия,
въпреки че изискуемостта на вземането е погасена по давност. Ето защо предявява
1
настоящия иск, като претендира и разноски по производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Ответникът оспорва иска. Счита, че са извършени действия прекъсващи давността и
погасителната давност не е изтекла. Моли искът да се отхвърли. Претендира разноски.
По отношение на основателността изтъква, че давността за вземанията по
изпълнителните дела не е изтекла и е прекъсвана, поради което и исковете са
неоснователни.
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск е
наличие на правен интерес за ищеца от завеждането му. За наличието на тази
предпоставка съдът следи служебно. С разглеждания иск ищецът, в качеството си на
длъжник по гр. дело № 63869/2015 г. на СРС, 37-ми състав, оспорва вземането, предмет на
изпълнителния лист от 21.09.2016 г., и за което вземане, като частно държавно такова, Д.
поради гарантиране изпълнението на задълженията на длъжника, съобразно ЗКСД и след
това в качеството си на гарант погасява задълженията му на основание по чл. 14, ал.3 от
ЗКСД и придобива регресни права срещу ищеца. Въз основа на изпълнителния лист е
образувано на 03.01.2017 г. изпълнително дело № 01/2017г. на ЧСИ Л.М., впоследствие
преобразувано в изп.д. № 1471/2023г. по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № *** в КЧСИ, с район
на действие, районна на СГС, последното прекратено поради перемпция на 18.05.2023г.,
като впоследствие е образувано ново изпълнително дело под № 2210/2023г. по описа на
ЧСИ Г.К.. Тоест ищецът оспорва притезанието на взискателя във висящ изпълнителен
процес, като се позовава на факт, настъпил след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание /съгласно чл. 439, ал. 2 от
ГПК/, поради което съдът приема, че ищецът има правен интерес от предявения
отрицателен установителен иск. Доколкото по делото не се спори, че искът е предявен от
длъжника срещу взискателя по изпълнителното дело, то съдът приема, че искът е
насочен срещу пасивно процесуално легитимирана страна. Тъй като ищецът се позовава
на новонастъпил факт след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно –
изтекла в хода на изпълнителното производство погасителна давност, то следва, че
предявеният от ищеца иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК е процесуално допустим. Целта на
погасителната давност е своевременното упражняване на субективните граждански
права. На кредитора чрез нея се отнема възможността да иска принудително
осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото си да
погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително
изпълнение на кредитора, поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок
от време. Според разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно. Това
означава, че освен изтичане на определен срок от време, за да настъпи погасителният
ефект трябва да бъде направено и волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от
давността, което в конкретиката на случая е сторено. Следва да се посочи, че давността е
изтичане на определен период от време, като според приетото ТР № 2/26.06.2015г.
давността се прекъсва само с извършване на такива действия, от категорията да
прекъснат давността, като в решението, тези действия са подробно конкретизирани. Не
са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък
от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила
разпределение. По аргумент от нормата на чл. 117 от ЗЗД приложима в случая е общата
петгодишна погасителна давност в предвид материалноправните взаимоотношения
между ищеца и кредитора.
Като се съобрази горепосочената правна рамка, съдът установи следната
фактология. По изп.лист от 21.09.2016г., издаден срещу ищеца по ч.гр.д. № 63869/2015г. по
описа на СРС, 37-ми състав на 03.01.2017г. е образувано изп.д. № 01/2017г. по описа на
ЧСИ Л.М.. С разпореждане от 18.08.2017г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника в /ФИРМА/. Следва налагане на запори върху банковите
сметки на ищцата в /ФИРМА/ и в /ФИРМА/ на 21.12.2017г., като е налично по
изпълнителното дело заявление от длъжника с № 431/14.02.2018г., с обективирано в него
изявление, че признава предявеното парично вземане, като се задължава да заплаща по
2
30,00 лева до 15-то число на всеки месец до изплащане на цялото задължение в размер на
4200,00 лева + лихви. Установява се и че е предприето действие по опис и оценка на
движими вещи, собственост на длъжника от 20.01.2021г. Впоследствие изпълнителното
дело е преобразувано под № 1471/2023г., като с молба с вх. № 60704/16.05.2023г. ищцата,
като длъжник по изпълнителното производство е сезирала ЧСИ с искане за перемиране
на делото на основание чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК. С постановление от 18.05.2023г. делото е
прекратено, като е посочено, че последното изпълнително действие датира от 20.01.2021г.
Преди перемирането са наложени запори върху вземанията на ищцата в /ФИРМА/,
/ФИРМА/ и редица банки, датиращи от 04.05.2023г. Впоследствие по молба на взискателя
с вх. № 70418/28.06.2023г. е образувано ново изпълнително дело под № 2210/2023г. по
описа на ЧСИ Г.К.. С разпореждане от 28.06.2023г. на ЧСИ е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на ищцата в /ФИРМА/, като и запор върху всички бъдещи
вземания на Х. в редица банки. По отношение на материалноправните последици от
образуването на изпълнително производство са постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР
№ 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено,
че предходното постановление е изгубило действие. Поради съществуващата колизия
между двете разрешения по отношение на това спира ли изпълнителното производство
теченето на погасителна давност на вземането, следва да се отговори на въпроса ползва
ли се тълкувателното решение с обратно действие или действа занапред единствено за
периода след постановяването му, съответно преди отмяната на постановлението действа
именно то. Тази колизия бе разрешена с постановяване на ТР № 3/2020 г. на ОСГТК на
ВКС, като се прие, че погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на ТР
№ 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Това тълкуване потвърди
принципа, че с оглед правна сигурност и предвидимост, следва да се приеме, че на
последващата промяна на тълкуването на определена правна норма не може да се
придаде обратно действие, доколкото правните субекти са били длъжни и са съобразявали
поведението си с едно предходно дадено, също задължително тълкуване, което се ползва с
действие ex tunc. Доколкото първото изпълнително дело е образувано при действието ТР
№ 2/2015г. задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД не е било приложимо в
отношенията между страните, което означава, че с подаване на молбата за образуване на
първото изпълнително дело на 03.01.2017г. давността не е прекъсната, поради което е
приложимо възприетото от ВКС тълкуване, че в изпълнителният процес давността се
прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Това
първо изпълнително действие, предприето по изп.д. № 01/2017г. по описа на ЧСИ Л.М., от
категорията да прекъсне давността е от 18.08.2017г., когато е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника в /ФИРМА/, а последващото е налагане на
запорите върху банковите сметки на ищцата в /ФИРМА/ и в /ФИРМА/ на 21.12.2017г.
Спорен е въпроса дали молбата, подадена от ищцата на 14.02.2018г. в хода на изп.д. №
01/2017г., с което признава вземането, прекъсва давността. Съгласно трайната и
безпротиворечива практика на ВКС, признанието на вземане по смисъла на закона е
налице, когато се признава съществуването на задължението, което кореспондира на
признатото право. Признаването е едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко
и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. За да е налице признаване по
смисъла на чл. 116, б. "а" от ЗЗД, същото трябва да е направено в рамките на давностния
срок, да е отправено до кредитора или до негов представител и да се отнася до
съществуването на самото задължение. Признаването на длъжника може да бъде изразено
и с конклудентни действия, стига същите да манифестират в достатъчна степен волята на
длъжника да потвърди съществуването на конкретния дълг на кредитора. В този смисъл
са Решение № 100 от 20.06.2011 г. по т. д. № 194/2010 г., ІІ т. о., ВКС; Решение № 98 от
26.07.2013 г. по т. д. № 851/2012 г., І т. о., ВКС, Решение № 161 от 03.02.2016 г. по т. д. №
1934/2014 г., І т. о., ВКС. Вън от съмнение е че плащането по едно съществуващо
задължение съставлява конкудентно действие по неговото потвърждаване от длъжника, в
този смисъл е и Решение № 255 от 26.03.2013 г., по т. д. № 145/2012 г., ІІт. о., ВКС.
Съгласно чл. 455, ал. 1 от ГПК всички суми постъпили по изпълнителното дело от
длъжника се внасят по сметката на съдебния изпълнител. Изключение от това
императивно установено правило не е предвидено от законодателя. В Решение №
186/26.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5886/2013 г. IV г. о. и Решение № 99/28.06.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 667/2011 г., II т. о. се приема, че моментът на погасяване на задължението
на длъжника към взискателя по изпълнителното дело е датата на постъпване на сумите
3
по сметка на взискателя и че плащането по сметката на съдебния изпълнител не
съставлява изпълнение в полза на взискателя. Създадената безпротиворечива съдебна
практика на ВКС е, че сумите постъпили по специалната сметка на съдебния изпълнител
принадлежат на длъжника и имат характер на депозитни суми, вземане на длъжника към
съответната банка, но без възможност за извършване на разпоредителни действия с тях
от негова страна. Сочи се, че съгласно чл. 455, ал. 2 от ГПК с тези суми на длъжника се
разпорежда съдебния изпълнител чрез платежни нареждания, като плащането на
взискателя се счита за реализирано от получаване на сумата или респективно заверяване
на сметката му. Следователно съдът може да приеме, че изявлението обективирано от
ищцата в молбата има характер на признание на дълга, но само ако е адресирано към
кредитора, или негов оправомощен представител и ако плащането/задължаването за
заплащане на сумите, за които е издаден изпълнителния лист са заплатени доброволно, но
не и в хода на висящ изпълнителен процес. По изложеното съдът намира, че изявлението,
инкорпорирано в молба, подадена от ищцата до ЧСИ от 14.02.2018г. не представлява
признание на дълга и не прекъсва погасителната давност. Следва разпореждане на ЧСИ
за извършване на опис и оценка на движими вещи, собственост на длъжника от
20.01.2021г. Преди разпореждането за извършване на опис и оценка, съдът установи, че
последната молба на взискателя с обективирано искане за извършване на изпълнителни
действия датира от 18.08.2017г., в резултат на което искане е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на ищцата, а впоследствие са наложени запори върху
банковите й сметки на 21.12.2017г. Настоящият състав приема, че основанието по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК е налице, когато взискателят въобще не е поискал извършването на
изпълнителни действия, а не когато такива са поискани, но не са приложени поради
някаква причина, включително поради липсата на притежавано от длъжника
имущество. Необходимо е бездействие на взискателя в продължение на две години /който
срок е процесуален преклузивен/, каквото не е налице, когато същият е отправял искания
за насочване на изпълнението с посочване на изпълнителен способ, без значение дали той
е приложен, а ако е приложен или се прилага бездействие също не е налице в периода на
прилагането. В обобщение следва да се посочи, че двугодишният срок за перемпция
започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение /включително
доброволно/, т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило /успешно
или безуспешно/ или поисканите не могат да се осъществят по причина, за която
взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал
необходимото съдействие и така е осуетил неговото прилагане /така решение № 37 от
24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, Четвърто Г0/.Така съдът установи,
че на 18.08.2017г. взискателят е направил искане за налагане запор върху трудовото
възнаграждение и такъв е наложен, но до дата 18.08.2019г. не е отправил искане за
извършване на същински изпълните действия, въпреки, че не е осъществено изпълнение.
Вярно е че молбата с признанието на длъжника от 14.02.2018г. опосредява този период, и
с която Х. се е задължила да внася сумата от 30 лева на всяко 15-то число на месеца, но е
видно, че плащания не са постъпили в този период, такива фигурират едва при
образуването вече на изп.д. № 2210/2023г. Следователно въпреки неналични постъпления
/изпълнение в хода на изпълнителното производство/, взискателят не е упражнил правата
си, поради което на дата 18.08.2019г. изпълнителното производство е прекратено по
право. И в доктрината и съдебната практика се приема, включително и преди
постановяване на ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК,
поради т. нар. "перемпция" и то по силата на закона, независимо дали съдебният
изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо декларативно, а не
конститутивно действие. Според даденото от ВКС тълкуване обаче, новата давност
започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на изпълнителното
производство или от датата на прекратяватето му, а от момента на последното по време
валидно изпълнително действие или признание на вземането от длъжника, предприето от
взискателя /в този смисъл също решение № 45 от 30.03.2017 г. по т. д. № 61273/2016 г., ГК,
ІV ГО на ВКС/. Като се съобразят дадените от ВКС тълкувания изп.д. № 01/2017г. е
прекратено по право на дата 18.08.2019г., тоест преди разпореждането за извършване на
опис и оценка на движими вещи от 20.01.2021г., като логично е след като е по право
прекратено делото преди разпоредените опис и оценка, че последващите извършени
действия по него са незаконосъобразни, каквото действие е и извършения опис и оценка.
В тези случаи давността започва да тече от последното същинско извършено
4
изпълнително действие, което е наложения запор върху банковите сметки на длъжника
от дата 21.12.2017г. От тази дата до 21.12.2022г., когато е изтекъл давностния срок съдът
не установи извършването на същински изпълнителни действия от категорията да
прекъснат давността, поради което исковете се явяват основателни и като такива следва
да бъдат уважени. Действително при ново сезиране на ЧСИ, по който повод е образувано
и изп.д. № 2210/2023г. той не може да откаже прилагане на способа, посочен от
взискателя, и извършването му е действие от категорията да прекъсне давността, но до
образуване на делото на 19.06.2023г. погасителната давност е изтекла.
По всичко изложено исковете следва да бъдат уважени.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал.1 от ГПК право на разноски се
поражда в полза на ищеца. На ищеца съгласно представения списък с разноски следва да
му се присъдят разноски в размер на 251,74 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. Й. Х., ЕГН
********** не дължи на ************, представлявана от ************, сумата в размер
на 2544,75 лева, представляваща главница по договор за студентски кредит от
21.10.2011г., сключен между /ФИРМА/ и В. Х., и по който Д. поради гарантиране
изпълнението на задълженията й съобразно ЗКСД и след това в качеството си на гарант
погасява задълженията на ищцата на основание по чл. 14, ал.3 от ЗКСД и придобива
регресни права срещу ищеца, сумата в размер на 2049,23 лева, представляваща законна
лихва, изчислена от 21.10.2015г. до 18.08.2023г., сумата в размер на 81,32 лева,
представляваща лихва, за периода от 15.04.2015г. до 01.10.2015г., сумата в размер на 15,30
лева, представляваща наказателна лихва, за периода от 15.05.2015г. до 20.10.2015г.,
сумата в размер на 352,83 лева за разноски, и за които суми е издаден изпълнителен лист
от 21.09.2016г. по ч.гр.д. № 63869/2015г. по описа на СРС, 37-ми състав и въз основа на
който е образувано последно изп.д. № 2023***0402210 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № *** в
КЧСИ, с район на действие, района на СГС, поради обстоятелството, че вземането е
погасено по давност.
ОСЪЖДА ************, представлявана от ************ ДА ЗАПЛАТИ на В. Й.
Х., ЕГН **********, сумата в размер на 251,74 лева, деловодни разноски на основание чл.
78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5